МОЯТА СТАРА ЗАГОРА НАШИТЕ В ГЪРЦИЯ – ТАНЯ МАНГАЛАКОВА

ЗАЩО ТОЧНО ПОМАЦИТЕ В ГЪРЦИЯ
Книгата е пътешествие в Родопите, сред помаците в Гръцка Тракия и техните роднини в България. Тя е документална, писана е между Гърция и България и се основава на пътни бележки, интервюта и срещи по време на пет експедиции в Западна Тракия през 2010-2011. „Нашите в Гърция“ е пътуване в една друга Гърция, различна от популярните туристически маршрути, по места, където българският турист няма нужда от преводач, защото местните говорят старинен български диалект. Книгата разказва как родопчани от двете страни на българогръцката граница се преоткриват след края на „Студената война“ и падането на комунизма през 1989. Едни други се наричат „наши“, общуват помежду си на родопски диалект – „нашите“ в Гърция го наричат „помацки“. Още патриарх Кирил пише, че това население говори „помацки“1 . Говорът на гръцките помаци е рупски диалект от Централните Родопи и Беломорска Македония. Според българистите това е един от най-старинните български диалекти. Вплетох в текста на книгата автентичния говор на „нашите“ в Гърция, който записах по време на пътешествията. Изследването ми очертава географията на българския говор сред гръцките помаци. В днешна Гърция са обособени три големи групи българоезични мюсюлмани. В Западна Тракия българският език започва да звучи още от границата на Гърция с България и следва контурите на Родопите на територията на три области – Ксанти, Родопи и Еврос. Първата група българоезични помаци е в областта Ксанти (център град Ксанти или Скеча, както го наричат нашенци), където техният майчин език е най-добре запазен. Помаците в района на Ксанти са активни в съхранението на своя фолклор, а също и в неправителствения сектор. 1 Кирил Патриарх Български, „Българомохамедански селища в Южни Родопи, Ксантийско и Гюмюрджинско“, С., Синодално издателство, 1960
6
Втората група българоезични помаци е в областта Родопи (център град Комотини, наричан и сега от „нашите“ Гюмюрджина). В гюмюрджинските села „нашите“ са подложени на силна турцизация. Третата група българоезични помаци е в областта Еврос (център град Александруполи, наричан и сега Дедеагач), където живеят нашенци къзълбаши, бекташи селяни, изповядващи народен ислям. Крайната точка на българския говор в Гръцка Тракия са селата Руса и Гонико, намиращи се на около 80 км от гръцко-турската граница. Турцизацията на гръцките помаци е най-силна в родопските села в Еврос. Западна Тракия обхваща територия от 8 575 км2 в североизточната част на Гърция, на север граничи с България, на юг – с Егейско море, на изток – с Турция, на запад – с гръцката област Македония. Помаците наричат селищата си с имена, които липсват на табелите и географските карти на съвременна Гърция. В днешна Гърция „нашите“ живеят в планинските села на Южните Родопи за разлика от турците и гърците, които са в по-ниското. Днес „нашите“ населяват компактно цели махали и квартали в градовете Ксанти и Комотини. Няма официална статистика за броя на гръцките помаци. На практика те са невидимото малцинство на Гърция, която признава официално само мюсюлманското малцинство, в което влизат турците, помаците и ромите. Според Атина помаците са смес от турци, българи и гърци, те са „славяноезични гърци мюсюлмани“. При преброяването от 2001 в Гърция като помаци се определят 36 хил. души: 23 хил. в областта Ксанти, 11 хил. – в областта Родопи и 2 хил. – в Еврос. Ако към тях прибавим гурбетчиите, работещи в Германия, Турция, Атина, цифрата ще стане 80 хил. души по данни на Ахмет Имам от Ксанти, лидер на Пангръцкия помашки съюз. Според проучването „Евромозайка“, осъществено през 19921993 г. по проект, финансиран от Европейската комисия, в Гърция 30 хил. души говорят български и 75 хил. – „славяномакедонски“. В доклада като „Помашки/български“ е разгледан езикът на помаците в района на Ксанти. Според „Евромозайка“ помашкият, казано другояче, диалектните варианти на българския език, говорими и днес в Гърция, се развиват независимо от контакта с книжовния българ
7
ски език. През последните 40 години езикът е подложен на влияние от турския и в по-малка степен на гръцкия език. „Евромозайка“ пише за публикуваните през 1995-1996 в Гърция помашки речник и граматика, основани на говора в областта Ксанти, определяйки ги като ненаучни. „Евромозайка“ се основава на проучвания в годините, когато България все още има визов режим със страните от ЕС, а за пътуване в 30-километровата гранична зона в района на Ксанти е необходимо разрешение от гръцките власти. По онова време жителите на селата в тази зона са имали специални лични карти, ограничаващи свободата им на движение в рамките на 30 км от тяхното село. Тези специални мерки са премахнати през ноември 1995. Пътувайки сред гръцките помаци, изследвах техните традиции, обичаи, старинен български диалект, фолклора, религията и кухнята, размишлявах за това как след половин век изолация те намират своите български роднини от другата страна на планината Родопи. Книгата показва как през последните 15 години родопчаните от България откриват своите роднини в Западна Тракия. От двете страни на планината Родопи вече има нов тип икономически отношения – „нашите“ в Гърция са работодатели на българите. Книгата съдържа свидетелства за успешния аграрен модел, развит в тази част на Гърция. В планинските села на помаците се намира сиренарницата на Гърция. Точно гръцките помаци произвеждат екологично чисти продукти като мляко, сирене, масло, мед, и се препитават от био земеделие. По родопските барчина на Гърция често срещана гледка е пасторалната идилия на кошари и мандри, големи стада овце и кози. Сред гръцките помаци успешно работи моделът на европейските субсидии за екологичното земеделие и животновъдство, който гарантира добри доходи на „нашите“ в Гърция. Построяването на голямата транспортна артерия „Вия Егнатия“ свързва тези периферни селища с големите градове на Гърция. Гръцките помаци оцеляват икономически с гурбетчийство в Гърция и в по-развити икономически страни в ЕС. Мъжете работят в големите градове на Гърция като строители и по корабите. „Нашите“ в Гърция са балканджии, в чийто бит и традиции планината Родопи заема централно място. Те са езикова, религиозна и културна общност, която бавно се претопява и има опасност да
8
загуби своята идентичност. Гръцките помаци все още общуват на своя старинен български говор, но постепенно губят своите песни. По време на всичките ми пътувания в Южните Родопи търсех сред гръцките помаци някой, който да ми изпее родопска песен. Пътешествията ми бяха по следите на българската песен. По време на проучванията ми в Гърция2 намерих само една певица, Емине Буруджи от Ксантийско, която ми изпя песни свободно и без комплекси на своя майчин език. Осъзнали опасността да загубят фолклорното си богатство, от 1996 г. „нашите“ в Гърция записват песните на майчиния си език на дискове и ги публикуват в интернет. Отварянето на гранични пунктове между България и Гърция, интернет, присъединяването на България към Шенген и падането на границите ще помогне гръцките помаци да си спомнят песните на своите деди и да ги запеят заедно с българските си роднини. Днес българоезичните мюсюлмани в Гърция са разединени, идентичността им зависи от географския фактор. „Нашите“ в ксантийските села се самоопределят предимно като помаци. В областите Родопи и Еврос много говорещи български диалект мюсюлмани са турцизирани. В пътешествията ми проследявам турцизацията на гръцките помаци с акцент на факторите, довели до заместването на майчиния език на помаците от турския при по-младите – образованието на турски език и турските телевизионни канали. Книгата показва мястото на исляма в ежедневието на общността, откроявайки сунитския тип ислям в Ксантийско и къзълбашите в Еврос. В две пътувания влязох в сърцето на къзълбашите в Еврос, които не са описани дори от изследователите патриарх Кирил и Стою Шишков. Разказите на „нашите“ в Еврос разкриват непознати за туристическите агенции маршрути на поклоннически туризъм из дервишките теккета на нашите две държави. Книгата ми е разказ за днешния ден и новото време. Тя не се занимава с историята на Тракия, пропита с трагични свидетелства за прокудени бежанци и драматично разместване на населението. През 1913-1919 г. и 1941-1944 г. Западна Тракия е в границите на България.
2 Теренни проучвания през 2010-2011 в следните периоди: 1-6 май, 22-25 май, 31 юли-5 август 2010, 6 май 2011, 27-31 юли 2011, бел. авт.
9
В началото на ХХІ век с евроинтеграционните процеси се осъществи заветната мечта на българите за излаз на Бяло море. Само за два часа родопчани от Златоград стигат до Кавала. Планината Родопи се разбули. Днес се възстановяват прекъснати по време на балканските войни и след началото на „Студената война“ приятелски и роднински отношения между „нашите“ от двете страни на Родопите. След отварянето на граничния пункт Златоград-Термес на 15 януари 2010 г. контактите са ежедневни. Пътувах два пъти на 6 май през 2010 и 2011, за да видя как българските и гръцките помаци празнуваха заедно в граничното село Термес (Лъджата), Ксантийско, настъпването на Гергьовден, наричан от гръцките помаци Едрелес. В разгара на лятото през 2010 г. бях на тридневния панаир „Сечек“ край с. Руса (Еврос), където помаците от Гърция празнуваха заедно с роднините си от България. Книгата показва надеждите на хората от Родопите за присъединяването на България към Шенген и падането на границите. Пътешествията ми събраха положителна енергия на много приятели и съмишленици. Те станаха възможни благодарение на проекта „Културно-историческо наследство и езиково наследство на „Съседна България“, интердисциплинарно проучване на етническите българи извън съвременните граници на България, осъществено от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дължа благодарност на щедрия спонсор от Европейския парламент Станимир Илчев, който подкрепи моя проект за издаване на книга и фотографска изложба. По пътищата срещнах много хора, които търпеливо посветиха от времето си, помагайки ми със съвети и логистика. Изминах повечето маршрути в Гърция сама и се радвах на гостоприемството на „нашите“ в Гърция. Помогнаха ми и техни роднини, родопчани от българската част на планината Родопи. И този път съмишленици ме подкрепиха в моя устрем, намерих подслон, храна, подкрепа сред хората, на които гостувах. Специална благодарност на моя медиатор от Централните Родопи И., който ми помогна да разкодирам много скрити послания на хората, които срещнахме из Гръцките Родопи, както и на моя гид в района на Ксанти Ахмет Имам и на неговото семейство за драгоценната помощ и приятелство. Протестите в Гърция не ме спряха, две от експедициите ми бяха в разгара на стачките през 2010. Пътувах в градове, села и паланки с
10
кола, автобуси, на стоп, нощувах в дервишко текке при къзълбаши нашенци край Руса, които все още говорят, пазят и общуват на стар български диалект. И в това пътуване фотоапаратът беше неизменно с мен, снимките в книгата са авторски.
София, септември 2011