На 20 ОКТОМВРИ
1966 г. умира ДИМИТЪР ТАЛЕВ – български писател, белетрист. Роден е на 1 септември 1898 г. в ПРИЛЕП. Учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Битоля, Скопие, Стара Загора. Следва медицина в Загреб и Виена (1920-1921 г.). Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1925 г.); негови преподаватели са Ив. Шишманов, Й. Иванов, Б. Пенев, В. Арнаудов, Л. Милетич, Ст. Младенов. Работи като коректор във в-к “Македония” (1927 г.), от 1929 г. е в редколегията, а от 1930 г. до 1934 г. е главен редактор и директор на вестника. От 1938 г. до 9 септември 1944 г. е в редакцията на в-к “Зора”. След 1944 г. е репресиран, изключен от СБП и лишен от правото да участва в обществения и литературен живот на страната. Печата за пръв път през 1917 г. във в-к “Родина” – разказа “Очакване”, а първата си книга издава през 1925 г. Мястото му в българската литературна история се определя от неговия огромен принос на романист през 50-те и 60-те години. Творбите на Талев са преведени на над 18 езика, а по някои от произведенията му се осъществяват успешни сценични реализации (“Железният светилник”, “Преспанските камбани”). Съчинения: “Сълзите на мама” (1925 г.), “Усилни години” (ч. I), “В дрезгавината на утрото” (1928 г., ч. II), “Подем” (1929 г., ч. III), “Илинден” (1930 г.), “Под мрачно небе” (драма, 1932 г.), “Златният ключ” (1935 г.), “Великият цар” (1937 г.), “Старата къща” (1938 г.), “На завой” (1940 г.), “Гоце Делчев” (1942 г.), “Град Прилеп. Борби за род и свобода” (1943 г.), “Завръщане” (1844 г.), “Железният светилник” (1952 г.), “Илинден” (1953 г.), “Преспанските камбани” (1954 г.), “Самуил” (1958-1960 г.), “Братята от Струга” (1962 г.), “Хилендарският монах” (1962 г.), “Гласовете ви чувам” (1966 г.).
