Кресненско-разложкото въстание и подлото лицемерие на освободителите
Когато руските войски (1878) достигат Горна Джумая (дн. Благоевград), те получават заповед да спрат настъплението в македонските земи. Великите сили отправят недвусмислено предупреждение към Петербург да не навлизат в Македония. Интересите на Австро-Унгария и Англия биха били сериозно накърнени, ако Русия разпростре едно дълголетно влияние върху толкова голяма стратегическа територия на Балканите.
Изтъкнатите църковни дейци и интелигенти митрополит Натанаил Охридски, Методий Кусев и Васил Диамандиев овладяват стихийните реакции на македонските българи против решенията на Берлинския конгрес (1878) техните земи да останат в пределите на Османската империя. В синхрон със създадените в Княжество България комитети „Единство“, чиято цел е освобождение на българите в Македония, на 8 септември 1878 г. в Рилския манастир се провежда съвещание и е взето решение за въстание. За ръководител е определен митрополит Натанаил Охридски, за началник на щаба – Димитър Попгеоргиев, за главен войвода – Стоян Карастоилов; в ръководното тяло влизат и руските офицери Адам Калмиков и Луис Войткевич.
Въстаническите действия започват на 5 октомври 1878 г. в Кресна. В поречията на Струма и Места са освободени 44 селища. В долината на Струма и околните планини е създадена революционна власт.
Временното руско управление на България, начело с княз Дондуков-Корсаков, на думи подкрепя въстанието, а реалните му действия са други: внедрените в ръководството на въстанието руски офицери А. Калмиков и Л. Войткевич влизат в остър конфликт с македонските войводи. А. Калмиков, изпълнявайки тайната поръка на Русия, арестува началника на щаба Д. Попгеоргиев, а главният войвода Стоян Карастоилов и помощниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов са убити…
Митрополит Натанаил Охридски прави опити да овладее задълбочаващата се криза в ръководството на въстанието. Той търси подкрепа и от Княжеството, като изпраща делегация в Учредителното събрание във В. Търново, която за пореден път изразява горещото желание на българите в Македония за обединение с България.
Временното руско управление мълчи…
На 25 май 1879 г. митрополит Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено.
В долината на Струма са изгорени 1320 къщи в 12 села…
От Горноджумайско, Разложко и Мелнишко
25 000 души напускат родните си места и се заселват в освободените български земи.
Насилията в Македония продължават и през 1880 г.
(Из книгата ми „МАКЕДОНИЯ IX в. пр. Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя“)
