РУИНИТЕ НА СЕЛО ТЪ̀РНОВО СА ПРОКЛЯТИЕТО ЗА ГРЪЦКИЯ ТЕРОР ОТ ИЛИЯ ГИНИН

РУИНИТЕ НА СЕЛО ТЪ̀РНОВО СА ПРОКЛЯТИЕТО ЗА ГРЪЦКИЯ ТЕРОР
Този гръцки паметник е с постамент върху стара българска чешма, помнеща някога звънкия глас на момите. В съседство са руините на някога българското село от нач. на 20 век Тъ̀рново (Тъ̀рнаа), Костурско. Егейска Македония е осеяна с мраморни паметници, но тази композиционна гротеска е най-вулгарното олицетворение на великогръцкия национализъм! Тук, край керемидарницата на село Търново, през октомври 1903 г. Коте Христов убива войводата Лазар Поптрайков. Отрязва главата му и я праща на владиката Каравангелис, за което получава 50 турски лири. Руините са неми свидетели на подлостта и предателството към българския род, които са гръцките оръжия в „Борбата за Македония”. През май 1905 г. селото за пореден път е нападнато от андартите, при което Коте Христов пребива жестоко българския учител Георги Райков. Всички български книги са изгорени. На 21.01.1906 г. е убит, осъдения на смърт от турската власт деец на ВМОРО Пандо Стериов. Търново е старо българско село, споменато за пръв път в османски дефтер от 1530 под името Търнова с 18 семейства. В края на XIX век между 1896-1900 г. селото преминава под върховенството на Българската екзархия. В 1905 г. в Търново живеят 544 българи в над 100 български къщи. Андартският терор прогонва местното население, като през 1911/1912 година в Търново има само 11 къщи със 109 жители. През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 г. селото е прекръстено на Πράσινο(в превод зелено). Слухове за проклятие днес почти е обезлюдило селото.