НАЧАЛО НА ДЕЛЕЖА НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

Българската крепост Судак. По това време  Кримският полуостров бил плътно заселен с българи.

През този период българската държава имала феодален характер.
На върха на съсловната стълба стоял владетеля – КАН-ЦАР ; Балтавар – водач, владетел; Емир. По – долу едрите светски феодали – бекове(държавни князе) и баи-баили(племенни князе).
Под тях царските държавни феодали – алпари или елбири и отделни едри феодали джури-военни.

Важна роля в държавата играели духовните лица – жреците а с приемането на исляма и християнството – сеидите и епископите, както и религиозния клир от всички рангове. Всички те влизали в господстващата класа на феодалите.
В Булгария към класата на феодалите се включвали и самостоятелните търговци и занаятчии.
До 10 век под феодалите стояла класата на селяните(игенчеи), плащащи данъци на Царя и на отделните феодали. Също така служителите на търговците и занаятчиите. Съществувала е експлоатация на роби, но нейния принос за икономиката бил незначителен. От 10 век,когато бил приет исляма за държавна религия, булгарските игенчеи-мюсюлмани почнали да се ползват с правата на феодалната класа а робите да се освобождават ако приемат исляма или след 6 годишна работа на стопанина си.

Българската държава на Балканите основана през 7-ми век имала същите белези и феодално устройство. Има малка разлика в названията тъй като племената които идват с Аспарух и Кубер са били от бурджаните(хонски и алански потомци), аланите и ермийците(от средноазиатските булгари). Първоначално били завладени Мизия и Македония, като ермийците които следвали Кубер и Лачин населили по-плътно Македония а източната част населили бурджаните. Аланската  група била най-малката, понеже подкрепили братята в междуособиците за трона, също трябвало да заминат с тях…

През 658 г.Шамбат бил разбит от франките(те го наричали Само) и аварите и се върнал на служба при Кубрат. Кубрат пак му дал титлата улугбек(губернатар) на областта Бащу, но заповядал за наказание за миналото му непослушание да бъде наричан само с прякора си Кий. Затова и градът получил неговото име, което днес е под формата „Киев“.

През 660 г. Кубрат, който приел в 630 г. титлата Кана (Цар-Император) умира. На Булгарския трон издигат неговия най-голям син Бат-Боян.

Начало но гражданската междуособна война и отделянето на Аспарух

Но само след три години Шамбат при подкрепата на най-младия син на Кубрата – Аспарух Маджар, се вдигнали срещу Бат-Бояна с цел да завладеят трона. Аспарух бил наместник на баща си в Барс иле(Волго – Урал) и Есегел(Сибирската част). Кубрат знаейки, че е много дружен и в добри отношения с чичо си, нарочно го отдалечил на изток…

Аспарух напуснал Барс иле и завладял Северокавказката област, която наричали Кара Бурджан.

Тогава предприели с чичо си настъпление срещу личното владение на Бат-Боян(Причерноморието). Пет години го държали в обсада в Крим, като през това време Шамбат управлявал и се разпореждал в държавата като Цар. При тези условия Бат- Боян сключил съюз с Хазарската орда(Орда – съюз от няколко скотовъдни племена). По силата на договора хазарите получавали част от южнобулгарските земи(Азак, Северен Кавказ и Долното Поволжие с булгарските градове Атил, Семендер и др.) при условие, че помогнат да се разбие Аспарух и Бат-Боян да запази властта.
Хазарите помогнали и Аспарух бил разбит, само че не тръгнал да се преселва на Балканите а отстъпил натам откъдето настъпил в Средното Поволжие… Оттам с част от подвластните му българи отишъл при чичо си в Киевската област.
По време на междуособната война, другият роден брат Котраг, подкрепял Бат-Бояна а двамата осиновени сина на Кубрат – Кубер и Лачин, подкрепяли Аспарух. Бат-Боян се възползвал от сключения договор за военна помощ с хазарите и като престолонаследник ги извикал на помощ. След това с хазарския хакан организирали широкомащабна офанзива с цел да завладеят Киев и да се разправят с Аспарух и Шамбат.
Решителната битка се състояла на левия бряг на Днепър, като общото число на конниците надхвърляло 400 хил.! На практика това било най-грандиозното сражение в историята на Средновековна Европа за подялбата на Велика България! Хазарите претърпели огромни загуби и техния каган оттеглил подкрепата си с думите си към Бат-Боян: „Аз ти помогнах колкото можах,оттук нататък сами се оправяйте помежду си“. При това положение, братята се разбрали всеки да владее това, което има в момента. За Аспарух оставал Онгъла и Кашан – днешна Молдова с р.Прут. А Кубер и Лачин заминали към Панония.
(Ангъл- Онгъл – място за паша на царските коне. Област учредена още от Булюмар – между долното течение на река Днепър и устието на  Дунава)

След смъртта на Шамбат през 672 г. Аспарух напуснал Киев и с хората си се настанил в Кашан(днешна Молдова). Предчувствието му не го излъгало след него киевляните предали града доброволно на Бат-Боян. Аспарух не се чувствал сигурен за бъдещето и задоволен от положението си. Затова Кубер и Лачин били повикани от Панония на помощ. Започнал контраофанзива през 679 г. към Онгъла на изток и на запад към Долния Дунав откъдето изтласкал аварите на запад. След като разбил Константин IV Погонат, настъпили на юг и завладели византийските провинции Мизия и Македония. Аспарух преместил временната си столица в Плиска и през 681 г. провъзгласил собственна държава и се обявил за Кан.

За разграничаване от останалите булгари, българите на Аспарух в науката ги наричат – болгари, а държавата Болгария. Това обаче е по славянски а на запад се съхранило общото название булгар. В нашия език пък се установила формата – българин.
Българският кан Борис през 9-ти век приел православното християнство и го наложил за държавна религия. Заедно с това въвел в страната вместо тюрко-булгарския език, езика на подвластното на българите славянско население. Българските славяни отдавна вече били християни и помогнали на Бориса в борбата му с роднините – съперници. Още повече, че новото положение ги изравнявало по права с българите…

Художественна възтановка на Аспарухови българи по намерени скелети и вещи в общ гроб в Русенско.

БУЛГАРИЯ И  ХАЗАРИЯ. ПРЕМЕСТВАНЕ СТОЛИЦАТА
ОТ КИЕВ В Г.БОЛГАР.

Хазарската орда се обособила след разпадането на Тюркския каганат в Западен Казахстан.

Хазарите прекрасно се устроили на получените от булгарите земи.Тяхната аристокрация била водена от средноазиатски булгари а царете им се избирали от старинния български род Син или Афшин(т.е. род на Вълка). Направили Итил своя столица и отначало живеели дружно с Булгарската държава. Фактически взаимноизгодния съюз между Булгария и Хазария просъществувал до средата на 8-ми век. Първият опит на арабите да проникнат в Европа през Кавказ бил осуетен от обединените българо-хазарски войски.

Но в 737 г. хазарският каган бил разбит от арабите. Според условията на мирния договор, кагана разрешавал на всички които желаят да приемат исляма, болшинството от северокавказските булгари – бурджаните приели мюсюлманството. От тази 737 г. исляма почнал да се разпространява сред булгарите.
В средата на 8-ми век хазарския каган се опитал да застави бурджаните-мюсюлмани да се откажат от исляма и да се върнат към тенгрианството. Бурджаните не се подчинили и с разрешението на булгарския цар се преселили в Барс иле(Средното Поволжие), където основали град Болгар и Болгарския бейлик.

В началото на 9-век хазарския каган Обадия с част от подвластната му огузка и киргизка аристокрация приема юдаизма и започва ново гонение на мюсюлманите. Бурджаните-мюсюлмани чийто главен град бил Самандер, вдигнали възстание, което завършило с неуспех. Хиляди бежанци се отправили към Булгария и били приети от булгарския цар Айдар, когото наричали и Урус Айдар(815-855 г.).
През същата 820 т. той заедно с част от черните българи приема исляма и отказал на Обадия да върне бежанците. В отговор Обадия скъсал жизненоважния за Хазария съюз с Булгария и започнал война с нея. Обаче наетите от него угри му изменили в решаващата битка при днешния град Харков и минали на страната на българите. Хазарите били разгромени а Айдар се съюзил с баджанаците(печенегите), като се оженил за дъщерята на техния хан. Следващия цар бил техния син Джилки,който също приел исляма и името Габдулла.

Тенгрианската аристокрация в Хазария виждайки гибелната  и недалновидна политика на Обадия го убила и издигнала друг каган.Той спешно сключил съюз с огузката Гузка орда(която се намирала на юг от печенегите в Югозападен Казахстан), в противовес на съюза на Айдар с печенегите.

Тогава Айдар решил да срине Хазария икономически. Той забранил на булгарските и на всички европейски търговци да пътуват през Кара Булгар към хазарите. Основал нов търговски път от Европа в Азия в обход на хазарските владения.
Този воден път минавал от Скандинавия през Прибалтика и Болгарския бейлик в столицата на Булгария – Киев. А от Киев продължавал по Бури чай(Днепър) и Черно море в Мала Азия и Закавказието.

Не случайно по тази причина Айдар приел на булгарска служба голям брой скандинавци и прибалтийци, славяни – колбяги, пруси, фини и др., освен това дал големи привилегии на техните търговци.
За развитието на новия воден път Айдар създал особен разряд игенчеи(селяни) от Украйна и Белорусия(в това число от Шамлин-Смоленск и Галидж-бъдещата Новгородска земя). Вместо да плащат данъци на феодалите те били организирани да строят търговски и военни кораби за държавата. Техните селища били разположени по горните течения на реките,затова ги наричали – „субаши“. Така в Булгария се появила нова категория игенчеи – държавните игенчеи.
Благодарение на новия търговски път Киев процъфтявал и станал голям град(булгарите официално го наричали Бащу).

Киев станал голям град по времето на Урус Айдар,чиято майка била принцеса от Дунавска България

При Айдар, Булгарската държава от Кара Булгарския период достигнала най-голям разцвет.
След смъртта на Айдар в 855 г. на булгарския трон бил издигнат Габдулла Джилки, който се опирал главно на мюсюлманската аристокрация. Това предизвикало недоволството на тенгрианската върхушка, която била принудена да отстъпи част от своята власт на мюсюлманите.
Най-младия брат на Джилки,Лачин(анчийците-славяни го наричали Рюрик), мечтаейки да заеме трона застанал начело на недоволните тенгрианци.
Неочаквано Византия, бишата съюзница на Айдар, а също и хазарите подкрепили „езичниците“ и Лачина от страх пред засилването моща на Булгария и в качеството и на търговски конкурент, също и като потенциално огнище на исляма…
В Булгария избухнала нова междуособна война.

Отначало Габдулла разбил Лачина и неговите хазарски съюзници. През 860 г. по заповед на Джилки булгарския флот, състоящ се от кораби на анчийците-славяни и скандинавски наемници(тях ги наричали „варяги“) разгромил околностите на Константинопол. За това командващия флота Джир(водач на анчийците) и Асколд(водач на наемниците-варяги) били щедро възнаградени.
Но през 864 г., когато Габдулла заминал в своята лятна столица(батавъл) – Хорисдан(днешен Путивъл), Лачин внезапно го нападнал със своите съюзници. Джилки поискал да се укрие в Киев, но киевляните начело с Асколд вързали верния на царя Джир и заявили: „Ние няма да те пуснем царю в столицата, докато не решиш в полето своя спор за трона с брат си Лачина!“
Габдулла отбил нападението на Лачин и изгонил Асколд от Киев, но толкова бил разсърден и разочерован от постъпката на киевляните,
че в 865 г. преместил столицата на Българската държава от Киев в град Болгар.

Преместил се там заедно с част от черните българи-мюсюлмани. Украйна била разделена на два автономни бейлика(княжества) – Киевско(дяснобрежната част и Кара Булгарско(лявобрежната част).
На Киевското княжество начело бил поставен верния бек Джир а на Кара Булгарското, най -големия син на Джилки – бек Алмъш Джафар.

Кара Булгарският период от историята на Булгарската държава приключил.