Проф. Пламен Павлов: „Кървавата Коледа“ за българите в Македония е израз на жестоката политика на геноцид на изтребление водена от Тито
Снимка: Радио „Фокус“ – Пирин
От декември 1944 година до януари 1945 година във Вардарска Македония започва избиването на стотици хора, имащи българско самосъзнание от активистите на компартията на Титова Югославия. Датата 7 януари остава в историята като „Кървавата Коледа“, тъй като началото на клането съвпада с началото на християнския празник в Македония. В интервю за Радио „Фокус“ – Пирин историкът проф. Пламен Павлов разказва подробности за случилото се преди 71 години.
Фокус: Проф. Павлов, ще ни разкажете ли какво точно се случва по време на Кървавата Коледа за българите в Македония и от къде произлиза това наименование?
Пламен Павлов: „Кървавата Коледа“ за българите в Македония представлява един вид, как да кажа, перверзия на насилието. Самият акт се осъществява на 7 януари 1945 година, когато в Македония се отбелязва Божик или Коледа по Юлианския календар (по т.нар Стар стил). Терорът над българите, над хората с българско самосъзнание и с изявени позиции в социалния, политически и културния живот започват на практика още през есента на 1944 година, когато българската власт се изтегля от Македония в хода на Втората световна война. В същия период там се установява властта на Югославската Комунистическа партия или по – късно Съюз на Югославските комунисти, начело с един от най – големите кръволоци на всички временна – маршал Йосип Броз Тито. Това е една личност, която и до днес в България се свързва едва ли не с един по – либерален модел на комунизма, с някаква по – голяма отвореност. Тези формални белези наистина са верни. Попадайки по волята на Великите сили в една буферна зона на т. нар необвързани държави, бившата „империя“ Югославия, вече комунистическа, позволява на хората да пътуват на вън, да ходя по гурбети, но терора в самата нея по нищо не се отличава от този в Сталиновия съветски съюз, в България след 9 септември 1944 ако щете дори и с политиката на изтребление, която се извършва от всеки такъв тоталитарен режим независимо с каква идеологическа украса е той. Пикът или най – големият апогей на насилията над хората с изявена българска идентичност е именно „Кървавата Коледа“. Тогава по нареждане на самият Тито и разбира се от неговите хора в самата Македония са избити някъде над 1 200 активни българи само на 7 януари 1945 година, по списъци изготвени от македонските комунисти начело с Лазар Колишевски, който е българин по паспорт и дори е изявявал съзнанието си като такъв. Избитите са преди всичко хора от акционните комитети, които през 1941 година апелират за присъединяване на Македония към България. Знаете, че в хода на Втората световна война кралство Югославия понесе сериозни поражения от Германия. На базата на двустранни договорености между България и Германия земите във Вардарска Македония, както и в Беломорието бяха дадени за администриране от България. За съжалени те не бяха под пряката българска власт, но ентусиазъм от присъединяването в административно отношение на тези земи даде основание на нашите деди да наричат Цар Борис III – Обединител и в това няма нищо невярно, тъй като процесът на обединението набра много бърза скорост именно през годините на Втората световна война. Тогава на територията на днешната Република Македония навсякъде има българска власт, която в голяма степен е осъществявана от местни българи, все хора от интелигенцията, от средите на културата, въобще от хора, които имат качествата да осъществяват тази власт. Именно за тях обаче, след изтеглянето на българската власт, комунистическият режим на Тито осъществява жестока политика на геноцид на изтребление, на етническо промиване, на промиване на мозъци, което има за цел да изтрие споменът за всичко българско в Македония. Според Веселин Ангелов, колега историк, който е достатъчно известен и имат доста публикации на тази тема, репресиите на т. нар. „Кървавата Коледа“ засягат много повече хора и убитите се оказват не по – малко от 23 хиляди, а други 130 – 140 хиляди са изселени, интернирани, изгонени, преследвани и тикани в затворите и концлагерите. Знае се, че например в Скопие в дните на „Кървавата Коледа“ са убити над 60 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Известен е броя на убитите, но такива има и край селищата в Охридско, край Преспанското езеро,в планината Галичица край село Отешево. Хората са били изхвърляни във водите на езерата с камък на шията, някои са убивани с лопати, кирки и мотики. Да речем Димитър Гюзелов, един от най – известните българи във Вардарска Македония по време на Втората световна война, един от инициаторите на акционните комитети за обединение с Царство България е убит пред очите на собствените му деца. За съжаление могат да бъдат дадени и още много такива примери. В това отношение вече има събрани и много голямо количество данни.
Фокус: Може ли да ни кажете някои от по – известните автори, писали по темата „Кървавата Коледа“ за българите в Македония?
Пламен Павлов: Такива са както вече споменах Веселин Ангелов, който представя интересни факти в книга от 2013 година, която е много ценно научно изследване, пък и изобщо една много поучителна книга. Проф. Димитър Гоцев има публикации на тази тема. Интересното е, че дори в македонския печат могат да се видят статии на тази тема, но те са от началото на 90 – те години, след което темата може да се каже, че става табу, тя не се повдига, тъй като трябва да се обясни, че са избивани хора с българско самосъзнание, а това е нещо, което противоречи на днешните виждания на политическия режим в Македония.
Фокус: Проф. Павлова, според Вас случайно ли Тито избира именно един от най – светлите християнски празници – Коледа, за да извърши това огромно престъпление срещу българите в Македония?
Пламен Павлов: В никакъв случай изборът на датата за разправа с българските активисти не е случайна. Това е едно светотатствено дело, което иска да даде израз на обяснението на Югославските комунисти, а и на всички останали, че няма Бог, а християнските ценности са нещо, което трябва да бъде изкоренено. И както виждаме един такъв хубав и топъл празник, който изпълва хората с радостно настроение, с любов към семейството и родината, бива превърнат точно в обратното. Той бива превърнат в една кървава вакханалия, която има много тежки последици и до наши дни. Част от проблема на политическото мислене и въобще манталитета на нашите сънародници в Македония може да бъде обяснен с това, че хората, които бяха изтъкнати водачи на нашата общност в тази историко – географска част фактически са били унищожени и то с невероятна жестокост. Други, които да речем успяват да оцелеят в тези временна пък години наред прекараха в различни затвори, лагери и ние знаем, такива достойни хора, като г-н Панде Ефтимов, а могат да бъдат посочени и много други. За голямо съжаление повечето от преживелите тези ужаси вече не са между нас , но паметта за тях трябва да бъде много силна и трябва да служи като ориентира за нашата неотстъпчивост по отношение на българщината в Македония. Когато става дума за Македония ние не може да правим никакви сделки с никого и не може да отстъпваме на измислените стандарти от някакви лаборатории на изток или на запад. Тук става дума за историческата истина. Ще цитирам Венко Марковски, един човек, който е бил олицетворение на македонизма, а след това се превръща в неговото най – ярко отрицание – „Кръвта вода не става“. Рано или късно процесите на сближаване и налагането на българската идея в Македония ще се получи по естествен път. То е орисано от самата история. Не може 1000 години по тези ширини да живеят българи и след това в рамките на един зловещ експеримент, както виждаме не само лабораторен, но и представляващ една политика на кървав диктат и масово изтребление на човешки същества, да бъде заличено българското съзнание на македонците, които всъщност са българи и това е истината. Независимо от едни ли други формации, от едни или други попълзновения върху тяхното мислене, то тяхната българска същност е факт и днес и тя не може да бъде изтрита.
Фокус: Проф. Павлов, пресилено ли ще бъде ако кажем, че „Кървавата Коледа“ е своеобразен геноцид върху българите в Македония?
Пламен Павлов: Не е пресилено, това е акт на геноцид, избиването на хиляди хора е геноцид. Убийството дори на едно човешко същество, когато то е осмислено като акт на несправедливост също може да бъде определено като едно чудовищно престъпление. Но тук наистина Вие сте права, че може да говорим за геноцид, като най – лошото в случая е, че този геноцид в много случай е следствие на това, че българи избиват българи. Измъчената земя на Македония е пример за много такива истории. В България след 1944 година, терорът срещу мислещите различно от партията също е жесток и за това опитите да бъде реабилитиран „народен съд“ за мен също представлява вид кощунство. Това което ярко може да видим е, че нашата нация, дори и извън пределите на България са непрестанно положени на различни видове геноцид. Тоест, когато говорим за геноцидни практики, за обезкървяване на нацията, за жестоки посегателства върху нейната идентичност, но и върху нейното физическо съществуване, то не бива да забравяме това което се случва в България след 9 септември 1944 година. Не трябва да забравяме и геноцида, който бе извършен над бесарабските българи, който с огромна сила тече през всички временна. И все пак не бива да се фиксираме в тези временна и в тяхната трагичност, която засилва в нас някакво състояние на обреченост. По скоро мисля, че трябва да обърнем внимание на това, че въпреки тези жестоки репресии и реките от кръв нашата нация оцелява и, че националното мислене е факт и днес. До ден днешен в Македония, при всички ограничения има хора, стотици хиляди бих казал, които знаят български и искат да вземат български паспорт, но не за да могат да пътуват свободно в Европейския съюз, а защото искат да покажат, че са българи и са част от българската нация. Спокойно може да кажем, че България води една много демократична политика спрямо Македония, която аз не одобрявам във всичките и характеристики. Ние сме обречени да се грижим за Македония, дори някого в съседната ни държава да го дразни, защото ние не можем без Македония, но крайно време е тамошните политически фактори да разберат,че тяхната държава също не може без нас, защото ние сме части от един и същи народ. Както казва Венко Марковски в една поема „От един народ създадохме народи два“. Крайно време е това нещо да бъде поправено с общи усилия, с добронамереност като помним миналото, но и гледайки в бъдещето.
Ливия НИНОВА
