Началото на лятото на 2020 г. е твърде горещо в Народно читалище „Възраждане 1983“ в Пловдив. По идея на Елена Диварова, която е председател на читалищното настоятелство, започна дарителската акция в полза на възстановяване на старо училище в българското село Грознатовци, Сърбия, и превръщането му в културен център за българските граждани в бившата Трънска околия. Културният център ще носи името на войводата Симо Соколов. Социалните мрежи станаха средата, в която се разпространяваше идеята и се следеше нейното осъществяване. За два дена под формата на лични дарения бяха събрани 1000 лева и над 130 книги, с които пловдивчани се надяват да влеят надежда на нашите сънародници в онези краища на родината ни. Впоследствие сумата нарасна над 1300 лв., продължават да идват ценни книги от Пловдив и от други места в България.
Тази акция нямаше да бъде възможна, ако не беше подкрепена от над 50 човека – приятели на читалище „Възраждане“, и от екипа на читалището – секретарят Маги Боева и библиотекарят Ваня Лапавичева. Всички те отделиха време и сили, за да се разпространи сред повече хора информация за това как живеят нашите сънародници в Западните покрайнини 100 години след Ньойския договор. Важно е да се отбележи, че акцията остава встрани от политически интереси. В нея участват учители, писатели, пенсионери, студенти. Всеки даваше колкото може – по 20, по 50 лева, някои хора дариха по 100 и повече лева.
Направеното до днес не е малко. С част от средствата е купена техника за почистване на терена около сградата на училището в Грознатовци. Той вече е освободен от храсти и дървета и се очаква да се ремонтира покривът. Направени са фланелки с герба на селото, който представлява зелено листо на бял или червен фон. Листото е откъснато от най-старото дърво в селото. Реално и символично. С тези фланелки се снимат симпатизанти и съмишленици на делото и публикуват снимките си в интернет.
Къде е Грознатовци на картата? От 1965 г., когато Трънска Клисура (днес Клисура) е отделена от Босилеград и присъединена към сръбската община Сурдулица заедно с Божица и Топли дол, българското културно наследство непрекъснато изчезва. Църквите не се реставрират, те се боядисват и се обявяват за сръбски. Манастирът Паля също е присъединен към сръбски културен корпус, а поклонението на български език никога не е било разрешено.
Училището в Грознатовци (1910) е може би единствената останала следа от българското културно наследство в Клисура, но е в лошо състояние. Съзнанието ни алармира, че то трябва да бъде запазено на всяка цена, ако искаме да сме българи от двете страни на границата.
Акцията продължава. Всеки, който желае да се включи, може да се свърже с Елена Диварова. Имената на всички дарители се вписват в списък, който е предоставен на инициативния комитет по ремонта на сградата на българското училище. То от години е изоставено, както впрочем са изоставени и забравени българите в Западните покрайнини. „За нас е важно да се знае кой е участвал в акцията – казва Елена Диварова, – защото е ясно, че от човека остава името и примерът, който е дал. Така ще присъстваме един ден в обновеното училище в Грознатовци – с имената си.“
Човекът в Грознатовци, с когото основно общуват запалените по родолюбивото дело пловдивчани, се казва Димитър Анакиев – лекар по професия, режисьор, автор на десетки филми с международни отличия, поет. Той е поел нелеката задача да доведе до край идеята старото училище в това село, което е родно място на войводи, да се превърне в културен център за българите от община Клисура – част на Трънска околия, която е останала в Сърбия след Ньойския договор. Посветил се е изцяло на тази мисия. А знаем, че когато човек вярва в това, което прави, ще успее. Духовният живот на българите в Западните покрайнини ще се възземе. „Вярваме във възраждането на този български край“ – твърдят и активистите от пловдивското „Възраждане“.
Това което ще допълня към всичко което е написала Елена Диварова е , че България се възражда . Тук не се касае за политика . Духът български започва да търси своите простори и един от тези изрази е акцията Грознатовци . Българите от двете страни на границата се обединяват в името на една обща цел – запазването на българския характер на този край . Какво по- висша форма на любов и чувство за дълг към България може да има от това , което правят тези хора ?
За тях няма да научите по вестниците . Хората около Елена Диварова и Димитър Анакиев не ги интересува кой управлява днес и утре . Пределно ясно показах силата на българския дух с няколкото публикации за героите на Покраището в борбата им против сърбите . Тази борба ако преди се е водила с оръжие днес се води със силата на словото . Българите в Покраището днес се събуждат от многогодишната сръбска тъмнина за да се почувствуват такива каквито са . Затова ние българите от свободните предели на родината трябва да ги подкрепим . Затова макар и със слово да е моята подкрепа реших да посветя и да дам трибуна на тези хора . Те го заслужават защото благодарение на тях пламъчето на българския дух в Покраището няма да загасне . Благодарение на тях всички тези , които са загинали за да се запази българското в този край и под Въртопа тяхната жертва няма да бъде напразна . Аз подкрепям тези хора а Вие братя и сестри българи къде сте ?
Нека събудим заспалата си съвест и помогнем на тези хора
КАУЗАТА ГРОЗНАТОВЦИ – ЗА ДА ГО ИМА ИМЕТО БЪЛГАРСКО
симо соколов