На 16 октомври 1902г. в Севлиево е родена великата Фани Попова-Мутафова. Една от най-значимите български писателки, преводач от италиански език и общественик. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея:
„Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“
Тя е дъщеря на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). В периода 1925-1927г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син — Добри Мутафов, внучка — Фани Добрева-Турмачка.
Дебютира с разказ през 1924г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената.
По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7г. затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.
След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“. „Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията „Д-р П. Берон“ (1972). В периода 2007-2009г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
Умира на 9 юли 1977г. в София.
Произведения:
– „Жени“ (1927)
– „Жената на приятеля ми“ (1929)
– „Солунският чудотворец“ (1929/30)
– „Недялка Стаматова“ (1933)
– „Зарко и хвърчилата“ (1934)
– „Огледало, нимби и цветя“ (1934)
– „Велики сенки“ (1935)
– „Дъщерята на Калояна“ (1936)
– „На кръстопът“ (1937)
– „Приказки за Крали Марко“ (1937)
– „Христо Ботев’ (1937)
– „Йоан Асен“ (1938/39)
– „Последният Асеновец/Боянският майстор“ (1939)
– „Княгиня Мария-Луиза“ (1939)
– „Събрани творения.“ Том 1-10. С., Ив. Коюмджиев, 1941-1943:
1. Легенди (1941);
2. Велики сенки (1943);
3. Разкази – 1 том (1941);
4. На кръстопът (1941);
5. Солунският чудотворец (1942);
6. Дъщерята на Калояна (1942);
7. Йоан Асен ІІ (1943);
8. Боянският майстор/Последният Асеновец (1943);
9. Разкази – 2 том (1943);
10. Недялка Стаматова (1942).
Новата българка (1942)
Червената мантия (1943)
Д-р П. Берон (1972)
Когато бяха малки (1979)
Асеновци. В 4т. (2007-2009).
