ВЪЗПОМИНАНИЕ!
НА 14 октомври 1962 година почина дългогодишният секретар на Македонските Патриотически Организации в Щатите и Канада и главен редактор на „Македонска Трибуна“
ЛЮБЕН ДИМИТРОВ
Веста за неговата кончина се е получила в организациите, когато са отдавали почит към падналите за Македония – „11октомври – Траурния ден на Македония“, след 1945 година обявен за траурен ден от патриотичните ни организации.
ЛЮБЕН Димитров е роден в Битоля, Вардарска Македония през 1903 година. Той е син на директорът на девическата българска гимназия в Битоля. Преди да дойдат сърбите 1913 година семейството успева да напусне Македония и да заживее в Стара Загора, България.
Любен е патриот и взима живо участие като студент в софийския университет. Тук той става един от най-дейните членове на младежкото студентско дружество „Вардар“, на което през 1926 година е избран за председател.
След 1930 година Македонските Патриотически Организации го назначават за редактор на „Македонска Трибуна“. А след 1936 година когато наново се връща в Щатите до края на живота си е главният редактор на
“ Македонска Трибуна“.
„Пламенен идеалист и патриот, той бе поет, писател, журналист, с всестранна култура и легален борец с голем личен кураж. Той умееше да печели хората за нашата кауза. Но той успеваше да подържа полезни връзки и с доста видни чужди общественици и журналисти. Чужденците, които го познаваха го ценеха и уважаваха като честен македонски общественик и познавач на балканските въпроси.
Водил е неколко делегации/след 1945 г. /с мисии в Обединените Нации в Ню Йорк, в Стейт Департамент, във Вашингтон, в Белия Дом, до редица чужди дипломатически представители.“
“ Македонска Трибуна“, 25 октомври 1962 г.
––
Аз немах щастието да познавам този пламенен идеалист и патриот но имах случай да чета вестник „Македонска Трибуна“ от неговото време когато пристигнах в Рим. Научих на изуст негови стихотворения.
Когато Антон се запознава с Любен Димитров е изненадан, че може да види на живо поета, чиито стихотворения е рецитирал като ученик в училище преди комунизма.
Тук ще дадем неговото трогателно стихотворение“ Реквием“, както и писмото на Иван Михайлов.
––
Р Е К В И Е М
Щом слънцето залезе и мрак покрий земята
и есенния ветър забрули жълти лес,
спомнете си, о всички, за падналите братя,
за падналите близки в борба за родна чест.
Заплаче ли небето и Вардар заридай ли
и капки дъжд почукат по нашите стъкла,
то секаш некой буди и радост и печали
и спомня ви за много надежди и тегла.
Спомнете си тогава, че горе в’планините
стоят с’незнайно име
безкръстни гробове,
че всека есен вехнат
цветята в’долините
от скръб по вашите горди и светли синове.
Щом слънцето залезе и мрак покрий земята
и есенния ветър забрули жълти лес,
спомнете си, о всички, за падналите братя,
за падналите близки
в’борба за родна чест.
Любен Димитров
––––
ЛЮБЕН ДИМИТРОВ
от Иван Михайлов
Смъртта завари Любен на бойната идейно-защитна линия в нашето освободително движение. Той държа високо знамето на Македония през явни и подмолни бури, които засегаха нашето отечество често и на хиляди километри далече от неговите граници. Сражаваше се под това знаме достойно, верен на народните стремления.
Ако беше даже само факта, че тридесет и една година под ред той УСТОЯ като редактор на „Македонска Трибуна“, а успоредно с туй дълги години и като секретар на МПО, достатъчно е за да бъде името му на почетно место в историята на македонската емиграция откакто тя се проявява след Берлинския конгрес.
ЛЕГАЛНИЯТ ФРОНТ Е БИЛ ВИНАГИ ОТ ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАШАТА НАРОДНА КАУЗА. А ОТ 1934 г НАСАМ ТОЙ Е ПЪТЕУКАЗАТЕЛ ЗА ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ИНТЕРЕСУВА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС./Тези редове даваме с едри букви – б. н. /
Своите герои има и легалния фронт на нашата народност – и то какви! Легални борци беха и Отец Паисий и Неофит Бозвели, и Братя Миладинови, ако споменем само тех измежду първоучителите.
Любен Димитров познаваше отлично каузата на Македония;
познаваше историята на освободителното движение; тая на българската нация, а и на други народи. Знаеше добре английски език и предостатъчно се ползваше от френски. С знанията си бе напълно подходящ за местото, което заемаше. Но и такта му помогна за да може три десетилетия да запазва хармония между здравите редици на родолюбците в Америка, като не говорим за дейността му всред нашата младеж в България. Служи на народния идеал с интелекта си, с опитното си перо, с ораторската си дарба, с твърда воля и широко сърце.
Две черти украсяваха образа му – едната бе неговата способност, а другата –
скромността му. Сега тоя скъп образ е вече украсен и с онова сияние, което получават истинските ратници за правда – народната признателност. Не може да има родолюбец всред нашето общество, който да не бъде признателен на Любен Димитров.
Може враговете да се зарадват, че той се е поминал. Но имат ли те намерение да турят край на своите безправия в Македония? – Немат! И затова нашата борба нема да спре. Днес ще я води некой Петър, утре некой Павел; но тя ще продължи. Тъй като Петревци и Павлевци ги създава тиранията. Седемдесетте години македонска борба потвърждават тая истина, стара колкото човешката история. Нашите поробители, значи, нека се въоръжат с търпение; щом Македония стане независима държава – ще може да спре и борбата ни срещу тех.
Когато тоя свет напускат борци като Любен, след себе си те оставят духовно наследство, обогатяват съдържанието на народното дело чрез примера си. Не с плач, а с възторг, при повдигнат дух требва да се прощаваме с тех. И не се прощаваме за винаги. Защото те често ще са пред съзнанието на своите съвременници – братя и сестри. И често имената им ще се срещат в страниците на нашето освободително движение.
Слава на
Любен Димитров!
Публикувано в „Македонска Трибуна“, 25 окт. 1962 г. Индианаполис, Инд.
–––
Прилагаме снимки:
1/Известието за неговата кончина
2/снимки като говорител на конгреси и банкети в Щатите и Канада
3/ снимка: „11октомври – Траурния ден на Македония и неговото стихотворение
“ Реквием“
4/ Снимка от погребението на Любен Димитров в Торонто. Ще видите безкрайната опашка от поклонници пред телото на Любена
5/ Любен Димитров с делегати от МПО посещават държавни институции за да осведомяват света за робството в Македония след 1945 година
Пишува Вида Боева Попова
