Д-р Людмила Цалбрукнер е общопрактикуващ лекар, радиоонколог и специалист по естетична и традиционна китайска медицина.

Роден град: София

Рождена дата: 16 април

Зодия: Овен

Семейно положение: омъжена

Деца: дъщеря

Чужди езици: немски, английски, руски

Описва сама себе си като: целеустремена, понякога може би педантична; обича да прави добро

В личните си отношения с хората държи на: коректност и честност

Любим стил музика/ изпълнител: Джанис Джоплин, Ейми Уайнхаус

Любим автор: Илия Троянов

Любима книга: „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (1996)

Приятели във Facebook: колеги, приятели, бивши съученици по широкия свят

В свободното си време: време за семейството, рисува, ръчно изработва бижута

 

За д-р Людмила Цалбрукнер Австрия дава шанс в живота и възможност да осъществи мечтата си, които не би намерила в България. Първите стъпки поема още в 39-то училище в София, изучавайки немски в профилиран клас за чуждоезиково обучение. Когато завършва гимназиалното си образование през 1990 обстановката в България е изключително тежка икономически. В търсене на по-добри перспективи за живот, съдбата я отвежда в Мюнхен, Германия. Там намира работа като продавачка в магазин, но условията за кандидатстване в университета са утежнени за български граждани. След като прекарва три години в баварския град, Людмила Цалбрукнер се връща при семейството си в София, където започва да следва приложна лингвистика с немски и английски в Нов български университет. За времето в Германия, не съжалява:

„Тогава заминах най-вече с идеята да видя света, да видя как се живее извън България. Беше ценен опит, упражнявах езика. Просто Мюнхен не се оказа това, което търсех. Донякъде може би и аз не бях готова да сменя целия си живот от днес за утре, донякъде може би нямах все още този хъс и увереност. Тогава имаше визов режим, пътуването беше проблематично. Аз три години не се бях прибирала в България. Въпреки, че не успях да се запиша да следвам, там можех да си позволя финансово самостоятелност, а в София се прибрах на 22 години при родителите си.“

Оценила възможностите за развитие на Запад и в преследване на мечтата си за лекарска кариера, българката кандидатства във Виенския университет. Когато получава писмо, че е приета медицина, решава, че това е шанс, който се дава веднъж в живота. Така през септември 1995 за пръв път пристига в Австрия, изпълнена с надежди и готова да се доказва.

Пречка в началото се оказва системата за организиране и планиране на обучението във Виена, коренно различна от тази в България – дублират се занятия, на първата си лекция дори не успява да влезе в препълнената зала. Свободата сам да определяш интензивността на учебната си програма и до днес е основна спънка за българските студенти в австрийски вузове, която най-често резултира в протакване на следването с години. За Людмила Цалбрукнер обаче това се превръща в допълнителна мотивация и третия раздел на обучението си завършва в срок дори по-кратък от минималния предвиден.

По щастлива случайност работа намира едва на втората седмица от пристигането си в Австрия. В онези години, когато интернет все още не е навлязъл като масово средство за информация, обяви се лепят в едно мазе на Рузвелтплац, тогава известно сред студентите. Така българката разбира, че търсят сервитьорка във виенско кафене в 16-ти квартал Отакринг. На интервюто за работа бъдещата лекарка впечатлява собствениците, австрийци, най-вече с честност като откровено заявява, че няма опит в обслужването. Въпреки това, управителят ѝ гласува доверие и се шегува „Ти си зодия овен и ще се справиш.“ В заведението работи почти до края на следването, а днес дъщерята на тогавашните работодатели учи медицина и търси д-р Цалбрукнер за съвети.

Със съпруга си се запознава още през първата си година във Виена. В чакане на опашка за удължаване на визата пред поредната институция попада на негов приятел от Германия, който по-късно ги представя един на друг. Женят се през 1997, но бракът с австриец се оказва следващ сблъсък с бюрократичната система. Така например две години по-късно заради абсурдно изискване се налага да си изважда второ свидетелство за сключен граждански брак. На гишето за информация най-безцеремонно ѝ заявяват „Вие за всичко можете да подадете документи, но дали ще Ви разрешат е друг въпрос“.Изписването на българското и име, Людмила, на латиница също се превръща в проблем – оказва се, че всяка институция си е въвела свой вариант.

С гражданство се сдобива години след това. След втората година българката вече получава и стипендия, а в сроковете за завършване изпреварва повечето си австрийски колеги.

През 2002 придобива докторска титла, а месец след дипломирането се ражда дъщеря ѝ София. Майчинството съвпада с изискван от тогавашната система тригодишен период на задължително чакане преди да започне практика. Детето си учи на български сама преди да го запише в българското училище. Занятията там са приоритет за нея и в определени дни от седмицата няма приемни часове, за да може да води дъщеря си на училище.

След години на специализация и безкрайни нощни дежурства в болницата през лятото на 2011 открива собствен кабинет, където практикува както обща, така и китайска медицина, към която проявява интерес още като студентка. В преследване на идеала за красота и женственост започва да се занимава и с естетична медицина.

През септември 2012 година д-р Людмила Цалбрукнер успешно взима и последния си изпит за радиоонколог. Пациенти на българската лекарка са както австрийци, така и българи. Търсят я често от Русия заради владеенето на руски език – предимно жени за естетични процедури. За разлика от България, в Австрия източната медицина е широко разпространена и на почит. Когато през май тази година във Виена пристига рок-групата Бон Джоуви, вокалистът, дни преди това прекъснал концерта си в София по здравословни причини, не е в състояние да излезе на сцена. От екипа на бандата се свързват с д-р Цалбрукнер, за която разбират от интернет. Така благодарение на приложената от нея акупунктура, концертът се състои, а феновете не остават разочаровани. Сега в кабинетът е окачен плакат на групата, подписан с благодарност „За доктор Люси“.

Пред нас разкрива своята рецепта за успех: „Това, което на мен ми помогна е най-вече упоритостта. Това, че съм си поставяла цели и съм ги преследвала с години без да се отказвам, дори когато са изглеждали невъзможни. Човек трябва да вярва в собствените си сили, че може и ще успее.“