Българо-гръцките погранични сблъсъци край река Марица през периода 1948-1953 година
ЕДНА ПОЗАБРАВЕНА СТРАНИЦА ОТ БЪЛГАРО-ГРЪЦКИТЕ
ОТНОШЕНИЯ
Малцина от по-младото поколение знаят нещо за тези ожесточени и кръвопролитни сблъсъци, а те започват още през 1946 г. От тогава са първите гръцки навлизания в българска територия и престрелките с български граничари.
Напрежението се фокусира основно в долното течение на река Марица – при точката, в която се събират гръцката, българката и турската граница, край селата Капитан Андреево и Генералово.
Гърция проявява аспирации към 39-те острова в река Марица. Демонстрира особено настоятелни претенции към големия Източен остров, с площ от 180 дка, само на 600 метра югозападно от село Капитан Андреево, и към Горния остров, с площ от 70 дка, срещу село Генералово.
На 4 април 1948 г. гръцки военни части навлизат на българска територия и заемат Горния остров, избивайки българските войници от граничния наряд: младши сержант Иван Миладинов Иванов – старши на наряда, и редниците Кирил Христов и Иван Панев, като изхвърлят телата на граничарите в реката. С бърза контраатака, българските граничари възвръщат контрола си над острова .
На 11 април 1948 г. районът отново е нападнат. При гръцкото нападение е ранен тежко българският граничар, редник Михаил Михайлов, който след 3 дни умира от получените в боя с гърците рани.
В 1952 г. Гърция става член на НАТО и набира още по-голяма смелост за нападения по южната българска граница. През цялата година островите са подложени на обстрел от страна на гръцката армия.
На 26 юли 1952 г. срещу Източния остров започва гръцка атака от 15 – 20 жандармеристи. Атаката е посрещната от само един български граничен наряд от трима граничари. Старши на наряда е редник Цветан Атанасов Петков, заедно с редниците Давидов и Петков. Гръцката жандармерийска част е отблъсната, но в престрелката е ранен единият от българските граничари.
През нощта на 26 срещу 27 юли 1952 г. отново двата големи острова – Източният и Горният, са атакувани от няколко десетки гръцки жандармеристи, въоръжени с леки картечници. Двата български острова са охранявани само от 2 усилени гранични наряда, в състави от по 5 български граничари. Старши на наряда на Източния остров е младши сержант Боню Бонев, а старши на наряда от Горния остров е младши сержант Иван Иванов. Първи е атакуван от гърците Източният остров. Група от 30 – 35 гръцки жандармеристи е пропусната от българския наряд, след което с точен огън българските граничари убиват няколко от жандармеристите. Старшият на наряда Боню Бонев забелязва, че зад основната група се движи командващият гръцки офицер заедно с още няколко от жандармеристите, носещи картечница. Бонев поразява офицера, а редник Иван Цанков – картечаря и гръцката част отстъпва. Противникът се прегрупира, открива огън с няколко картечници, атакува Горния остров и отново навлиза на българска територия. Тук численото превъзходство на гърците е сразено от точния кръстосан огън на двата български усилени наряда. Атаката става масирана, като стрелба е открита по всички околни острови. Тогава към мястото на основната атака е поведен бойният резерв на граничната застава, командван от лейтенант Йордан Райчев. Противникът е отблъснат, като изоставя на наша територия убитите от българските граничари офицер и жандармеристи, оръжие и боеприпаси.
До 16 август 1952 година гърците продължават да обстрелват провокативно българските гранични наряди.
Проявилият героизъм в сражението от 27 юли 1952 г., младши сержант Боню Бонев, е произведен в звание младши лейтенант, награден е с орден за храброст и му е присвоено званието „Герой на Граничните войски по охрана на държавните граници на Народна Република България“.
С решителните си действия българските граничари нанасят сериозни поражения и пречупват за дълго желанието за атака на гръцката страна. Командващи на операциите по отблъскване на гръцките нападения са майор Тотляков и капитан Вълков.
През декември 1954 г., под егидата на ООН, е съставена смесена комисия, картографирането на реката е уточнено, като е подписан двустранен протокол, с който линията на държавната граница е определена по талвега на река Марица. Всички острови, към които гърците са предявявали претенции, остават български.
/по материали от Интернет/
