Една от най-приказните български възрожденски църкви в Егейска Македония е „Света Троица“ в богатото кукушко село Долни Тодорак (на гръцки: Κάτω Θεοδωράκι). Село Долни Тодорак е основано от българи и до края му си е останало чисто българско. През 1924 г. долнотодорчани масово се изселват в България и намират убежище в днешния Куклен, Пловдивско. Храмът е изграден на главния площад на селото в 1805 г., както е отбелязано в заличен от гръцките окупатори надпис. Както всички черкви по онова време, тя е била строена ниско в земята. Като се влезне вътре по стълбите, които се спускат надолу, черквата отвътре е доста висока, малко тъмна, но красива. До нея е изградено българско училище. На югозападната страна е издигната красива шестоъгълна камбанария във вид на крепостна кула от мек камък „меллик“. Храмът е трикорабна базилика с галерия. Над вратата на южната стена е изобразена Светата Троица, като фреската е от XIX век. В по-горните зони на северния кораб се вижда винена лоза с листа и гроздове, които обвиват метадлиони с евангелисти и светци. Фреските са от XIX век. Наосът е отделен от олтара с дървен иконостас, подпрян на първата двойка стълбове от източната страна. Иконостасът е резбован и изписан, особено оградата, със символични теми от източно и западно потекло. Над царските икони е Йесеевата клонка, а по-горе Апостолите и Дванадесетте празници. На царските двери е изобразена Тайната вечеря. Вдясно от кръста е Предателството на Юда, а вляво – Възкресение Христово. Амвонът, датиращ от XIX век, се подпира на третия стълб на северната колонада. Има призматична форма, която надолу се променя в полуконус и завършва с главата на змей. Отвън е украсен с изображения на светци в цял ръст – Свети Лаврентий, Свети Стефан, Свети Роман и други). В средата на челния дял има релефна гълабица с отворени крила, на които дяконът подпира Евангелието. Владишкият трон с деспотската катедра също е от XIX век и е украсен с резба в горната странична част, а облегалките на ръцете завършват с глави на змейове. Просикинитарият на храма е от 1818 година и в долната част има флорална украса, характерна за XIX век, а горният дял е от резбовано дърво. Църквата притежава сребръно евангелие с размери 36,5Χ 27Χ3 cm от 1840 г. издание на печатница „Феникс“ от Венеция, второ издание на оригинала от 1833 г. Църквата е обявена за защитен паметник на 28 април 1983 година.
