Короната на българския охридски архиепископ – “АРХИЕПИСКОП НА ОХРИД И ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ“. НИМ София.
Уникалната златна архиепископска корона от XVIII век е инкрустирана с 329 камъка, сред които и рубини.
Тя е подарена от Венеция на Българската автокефална архиепископия в Охрид.
Направена е по подобие на короната, която българският цар Калоян получава през 1204 г. от римския папа Инокентий III.
Българската автокефална архиепископия е създадена през 1018г. от император Василий ІІ Българоубиец на мястото на Българската патриаршия, която е била със седалище в Охрид. Архиепископията е по-нисък ранг в църковната йерархия.
В същото време той я обявява за автокефална, т. е. самоуправляваща се, като главата й се назначава лично от императора.
А по-късно, когато тези земи падат под властта на султана, с негово съгласие тя е напълно независима от Вселенската патриаршия.
Предстоятелят й е носил титлата “АРХИЕПИСКОП НА ОХРИД И ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ“
Тази архиепископия е най-дълго съществувалата българска църковна институция.
Ако Преславската патриаршия е действала по-малко от 100 години,
Търновската – непълни 200,
тази е съществувала до 1767г., когато е унищожена от фанариотите (цели 749 години).
Сред хората, които са я управлявали, е имало забележителни личности – писатели, църковници,
като Теофилакт Български.
Тя извършва огромна работа за поддържане на християнската вяра, особено през османския период сред българския народ.
Стълб е на българската национална идентичност.
Охридската архиепископия е всъщност истинската българска църква.
