Omnia mea mecum porto – РОДЪТ БОЧАР В БИТКАТА ЗА СВОБОДАТА НА ГЪРЦИЯ

Марко Бочар е роден през 1790 година във Воден. Той е втори син на революционера Кръстьо Бочаров, който участва в неуспешното въстание срещу видинския аянин Осман Пазвантоглу. За да не бъде заловено от турската власт, след въстанието семейството на Марко се установява в Сули, Епир. Там повежда борба за автономия със сулиотите срещу турската власт. След превземането на Сули от турците през 1803 година Марко Бочар бяга с останалите сулиоти на Йонийските острови. През 1813 г. бащата и двамата чичовци на Марко са убити от турците. Техните жени, деца и внуци се укриват в крепостта Димула, където са обкръжени от турците. За да не попаднат живи в техните ръце, те запалват барутния погреб в подземията на крепостта и загиват след адския взрив, под отломките.

През 1814 година се присъединява към Филики Етерия и взима участие в Гръцката война за независимост срещу Османската империя. Отличава се при първата обсада на Месолонги в 1822-1823 година. В нощта на 21 август 1823 г. Марко Боцарис пленява Мустай Паша, ръководител на авангарда на османската войска, но по-късно е застрелян в главата в битката при Кърпеница. Тогава негов знаменосец е Демир Трайко Цветков от Крушево.

Марко Бочар е възпят от Виктор Юго и е герой и в повестта „Гибелта на Сули“ на Прокоп Хохолоушек. Неговият син Димитриос Боцарис (1813-1870) е три пъти министър на войната на Кралство Гърция, а дъщеря му Катерина Боцарис е първа придворна дама, като част от антуража на кралица Амалия Гръцка.