През 1876 г. английското общество е потресено от турските зверства след Априлското въстание в България. Внимание върху дейността на Уилям Морис ни обръща английската писателка и българистка проф. д-р Мерсия Макдермот.

Макар Гладстон да е политикът, когото ние свързваме най-вече със защитата на българите след Априлското въстание, заради прочутия му памфлет “Уроци по клане”, в който подканя турците да напуснат България, самият Гладстон не е организатор на протестното движение, а само се присъединява към него.

Цялата кампания в защита на България против участието на Англия като съюзник на Турция в една възможна предстояща война с Русия, ръководството и организацията извършват други хора, сред които и Уилям Морис.

Уилям Морис (1834-1896) е познат в родината си Англия като основател на цяло художествено движение „Изкуства и занаяти“. Член е също на Прерафаелисткото братство.

Той е уважаван като поет, дизайнер, живописец, романист, преводач на исландски саги, “Енеида” и “Одисея”, усвоил много занаяти – производство на цветно стъкло в черковни прозорци, тъкачество,  бояджийство.

През 1858 г. Уилям Морис се сгодява за модела Джейн Бърдън. Двамата се женят на 26 април 1859 г. Единствената оцеляла до днес картина с  масло на Морис е „Хубавата Изолда“ („La Belle Iseult“), изобразяваща Джейн Бърдън.

През 1861 г. Морис става съосновател на фирма за дизайн. Той се изявява най-вече като дизайнер на повтарящи се мотиви за тапети и текстил, много от които вдъхновени от природата.

Снимка на част от тапетите му, представени от гугъл

Работейки в богата фирма, Морис започва да се чувства неудобно. Става му ясно, че неговата мечта за творчески труд и изграждане на красиви жилища е само мечта, която не може да се сбъдне без радикални промени в самото общество. Той става социалист.

През 80-те години на 19 век той пътува навсякъде из страната и изнася лекции на тема “Как живеем и как бихме могли да живеем”, “Изкуство и социализъм”. Говори на импровизирани трибуни по улиците на Лондон и участва в работнически протестни демонстрации. Пише роман под заглавие  “Новини отникъде.”

На 24 октомври в. Дейли Нюз публикува пространно писмо на Уилям Морис, в което той пише за зверствата в България и изразява тревога във връзка със слуховете, че Англия се готви за война, като задава въпросите: “Заради кого?  Срещу кого? И с каква цел?”

На 15 ноември същата година той изпраща писмо на Мундела, в което предлага своята подкрепа и дава списък на приятелите си, които имат същите убеждения.

Насрочена е конференция, която заседава десет часа на 8 декември същата година в зала “Св.Джеймз” на Лондон. В нея участват около 700 души.

Между личностите, които свикват конференцията, освен Морис има културни дейци като писателя Антони Тролоп, поета Робърт Браунинг, критика по изкуство и социални въпроси Джон Ръскин и небезизвестния Чарлз Дарвин, който през целия си живот е противник на всякакво робство.

Морис е седнал на първия ред. Като резултат от конференцията се основава Асоциация “Източен въпрос” начело с  лордове.

Истинското й ръководство е в ръцете на Антони Джон Мундела като председател на изпълнителния комитет и на Морис като касиер.

През следващата година и особено след започването на Руско-турската война Морис продължава да води дейна борба срещу влизането на Англия във войната като съюзник на Турция.

Но неговата съпротива също среща отпор. През 1875 г. британското правителство е купило много акции в Суецкия канал, а през 1876 г. кралица Виктория получава титлата “Императрица на Индия”. Една победа на Русия във войната означава опасно засилване на нейното влияние в Средния изток.

Кралицата изразява несъгласие с проведената конференция и дори призовава нейните организатори да бъдат дадени под съд!

Морис започва да събира още съмишленици. Той публикува “Манифест до работниците на Англия”, в който той апелира да не се поддават на опити за въвличане в една несправедлива война, защото не руският народ, а именно те са техните истински врагове.

През януари 1878 г., когато руската армия стига Цариград и надвисва опасността Англия да се намеси във войната, профсъюзният деятел Хенри Бронкхорст организира конференцията “Работническа демонстрация за неутралитет”.

По предложение на Бронкхорст, Морис създава песента “Събуждайте се, момчета!”.

Нейните последни строфи са: “Отхвърлете срама, отхвърлете лъжата, отхвърлете турчина!”

Песента е пята с въодушевление от участниците в конференцията в присъствието на самия Морис, който също произнася пламенна реч.

През февруари 1878 г. Уилям Морис подготвя ново събрание и убеждава Гладстон да произнесе реч на него.

Либералните депутати се колебаят и събранието е отменено. Тогава започва неговото огорчение от либералите и от самия Гладстон.

През следващия месец Морис се разболява и заминава на лечение в Италия. До края на живота си той съумява да съчетае изкуството с различни форми на политиката и се бори за по-справедливо бъдеще на всички хора и народи.