“Стефан Савов е председател на Народното събрание. Синът му в Канада:
– Помогни да получа по бързо Канадско гражданство.
– Ти си направил своя избор. Аз съм председател на Българския парламент. Не искай това от мен !
Бог да го прости! Изключителен мъж и политик. Човек на честта и думата !
Казанлък 1992 година: ,, Кобургите са лукави хора. Един ден ако Симеон се върне в България, ще бъде докаран от ченгетата и руснаците „.
Посещение в Английския парламент. Среща с лидера на консерваторите :
– Господин Савов, виждате ли кърпичката в сакото ми. Не се разделям с нея. Тя е на моя дядо. Бил е обущар. Напомня ми, кои са моите предци, аз откъде съм тръгнал“ .
Савов: ,, На мен пари не ми трябват. Аз съм възрастен човек. Стигат ми за една две ракии с приятели.
Пловдивските брокери бяха поискали среща с него:
– С келнери аз не сядам на маса !
Стефан Савов е роден през 1924 год.
„Цял живот се опитвах да държа главата си над водата с достойнство.” – думите произнесени от него на трибуната при избора на председател на Великото народното събрание, когато той е сред кандидатите.
Роден е в София, внук е на Стефанаки Савов, син на индустриалеца и министър на финансите Димитър Савов.
Дядото Стефанаки Савов от Враца, секретар на тайния революционен комитет, съратник на Христо Ботев, а след Освобождението виден политик; бащата – Димитър Савов – един от най-големите български индустриалци, финансов министър, депутат, подписал петицията за спасението на българските евреи, починал в тресавищата на концлагера Белене.
Завършва Първа софийска мъжка гимназия и право в Софийския университет.
През декември 1944 г. заедно със семейството на майка си е интерниран в село Босна, а след това във Враца. По-късно лежи в лагерите Богданов дол и Белене.
До 1989 г. Стефан Савов преминава почти целия 20 век от от комунистическите лагери през дългогодишната „практика” на арматурист по строежите на социалистическа България, а по-късно като преводач от испански език. Споделял как е трябвало да изрови трупа на баща си от тинята на лагера в Белене, за да го препогребе и как е строил като арматурист Партийния дом и Президентството. Превел е над 30 книги, заместник-председател на Съюза на преводачите. Сред превежданите от него автори са Алехо Карпентиер и Хуан Карлос Онети. Член на Ротари клуб. Носител е на два пъти на наградата на Съюза на преводачите – за преводите му на „Приложението на метода“ на Карпентиер (1978) и на „За да се родя, родих се“ на Пабло Неруда (1984).
След 1989 г. се включва в политиката и става председател на възстановената Демократическа партия и един от лидерите на Съюз на демократичните сили (СДС), народен представител във VІІ-то ВНС и 36-то Обикновено народно събрание.
По време на дискусията в СДС през октомври 1991 г. е издигната кандидатурата му за президент, но е номиниран Желю Желев.
През октомври 1991 г. е избран за председател на Народното събрание.
Вече избран за председател на 36 Народно събрание първата му командировка в чужбина е в Испания и Германия. Полагат му се командировъчни пари и така наречените представителни. Когато се върнал, пуснал тези пари в касата на Народното събрание. „ Аз съм стар човек вече, за какво ми са толкова пари?”. Това била негова практика до края на председателстването на Народното събрание.
На 24 септември 1992 г. подава оставката си в отговор на правителствената криза и под натиска на Ахмед Доган и ДПС.
На негово място за председател на Парламента мнозинството избира Александър Йорданов.
През октомври 1994 г. ръководената от него Демократическа партия влиза в коалиция с БЗНС на Анастасия Мозер и нарича новото политическо обединение Народен съюз. Народният съюз води преговори със Съюза на демократичните сили за обща коалиция. На изборите през 1997 г. се явяват с общи листи.
Стефан Савов е награден с медала на Съвета на Европа за особени заслуги към демокрацията.
Умира навръх рождения си ден, на 8 януари 2000 г. в Правителствена болница в София.
Този български политик носеше генетично в себе си достойнството на възрожденската си фамилия.
PS: писмено и говоримо- немски, френски и испански. Реституира фамилна къща във Враца, превърната в детска градина. Веднага я дарява за детска градина.”
