Първите информации в свободния свят от 1946 г. за арестуването на Методи Андонов – Ченто, първият председател на Народното събрание на някогашната НР Македония.
Малцина знаят, че прякорът Ченто произлиза от „чета“. Като деца са си играли на чети и малкият Методи Андонов все е бил водач на такава, призовавайки я „хайде, чето“.
Методи Андонов е бил с леви убеждения, но той, както и неговият съгражданин Методи Шаторов, е признавал правото на хората в Македония да се наричат българи. Поради тази причина когато на 2 август 1944 година се състои Първото заседание на АСНОМ, на което Ченто е председател, по негова инициатива на събранието са поканени и дейци на Българските акционни комитети – Йордан Чкатров и Трайчо Чундев. Методи Андонов следва титовите директиви за образуването на Федерална югославска единица Македония, но се надява да използва федералното устройство на Югославия и да предотврати повторната сръбска доминация във Вардарска Македония. Ченто се обявява против масовите убийства на българи по време на „Кървавиот Божик“ в навечерието на 1945 г., за което изпраща протест до Върховния съд на НР Македония. При гласуването на чл. 1-ви от новата конституция на СФРЮ, в който липсва възможност за напускане на федерацията от страна на републиките, той демонстративно напуска залата на парламента в Белград. В резултат на тези негови действия и след жестоки критики от страна на Главния комитет на Народния фронт на Македония той е принуден да подаде оставка и през март 1946 г. се връща в родния си град Прилеп. Там с група съмишленици решава да отиде на Парижката мирна конференция, където да разпространи изложение, с коeто се иска великите сили да изпратят анкетна комисия, която да се застъпи за правото на самоопределение в Македония и за нейното излизане от Югославската федерация. Ченто планира да премине нелегално през Гърция, обаче е издаден. На 14 юли същата година е арестуван. Три седмици по-късно е обявено, че е заловен при опит за преминаването на югославско-гръцката граница. Осъден е на 11 години затвор в режим на принудителен труд. Прекарва в затвора в Идризово повече от 9 години, от които 59 месеца в пълна изолация. В резултат на условията в затвора се разболява тежко и е освободен предсрочно, но малко след освобождаването си умира.
