Легенди за „манастирчетата“ край странджанското село Заберново
Автор: Севдалина Пенева
Когото и да питате в Заберново, ще ви разкаже историята за Жора Георгиева. Било някъде през 1915 г. Жора, тогава млада вдовица с малки деца, се прибирала от къра. Тъкмо влизала в селото, когато насреща й се изправила мечка.
Стъписала се жената, но въпреки `уплаха забелязала, че животното има синджир около врата си. Грабнала синджира Жора и повлякла мечката към кръчмата. Както очаквала, там намерила цигани мечкадари. Нахокала ги тя за безотговорното отношение, че децата й можели да пострадат, и напъдила циганите от селото.
Баба Жора Георгиева
След дни обаче Жора я хванала треска и легнала болна. Страхът, макар и със закъснение, я връхлетял с пълна сила и причинявал на младото й тяло гърчове като при епилепсия. Започнала да линее, близките й се притеснили, че може да я загубят.
Тогава най-старите хора в селото й казали да пренощува в църквата „Св. Лука“ – за смирение и цяр, и тя се съгласила. Рекла им обаче да я вържат, за да не буйства.
През нощта в съня й се явил загиналият й на фронта мъж. Казал й на сутринта да вземе по-големите се синове Стоян и Пантелей, да впрегнат волската кола и да тръгнат към гората, за да търсят място, на което да вдигнат параклис. И чак тогава щяла да оздравее. Как да го познаем мястото, питала Жора, а мъжът й отговорил – където се измориш и поседнеш да починеш, там ще е, ще го познаеш.
Гората край „Божейме“ има притегателна сила
Тъй и сторили. Тръгнали на заранта жената и двамата й сина, на около 7 километра от селото седнали да починат. Там, където Жора се отпуснала на земята, имало дялан бял камък. Като го разбутали, тримата видели, че това е олтарен камък.
Олтарният камък
Действително сегашният параклис е строен върху основите на стар манастир. Олтарният камък е използван за новия градеж и така е запазен до ден днешен. Обителта носи името „Божейме“, което е на странджански и ще рече „Божие име“.
Надписът на параклиса е дело на художника Жеко Стоянов, един от правнуците на баба Жора
Днес за параклиса се грижат семействата на наследниците на Георги и Пантелей мъжете, помогнали на баба Жора преди повече от 100 години, както и нейните правнуци реставраторът Иван Иванов и художникът Жеко Стоянов, от Бахатуровия род. Иван Иванов – Бахатуров бе наш домакин през почивните дни около Великден и наш гид в тази част на мистична Странджа.
Жертвеникът, на който всяка година на Спасов ден се коли агне за курбан за здраве
Заберново е известно с най-многото съхранени параклиси (в този край им казват манастирчета) в землището си от всички странджански села. В справочната литература пише, че те са 9 на брой, но Иван, който ги е обхождал всичките, твърди, че са 13.
По традиция параклисите се изграждат след съновидение като при баба Жора или пророчество на местни хора. Винаги обграждат селото в кръг. Това е древна практика за защита на хората, живеещи вътре в затвореното пространство.
Почти всички манастирчета са строени на местата на стари светилища, върху или в непосредствена близост до свещени извори с лековита вода (аязмо).
Дядо Георги и съпругата му доживели да дълбока старост
Подобна е историята и на „Свети Георги“, изграден през 1912 г. от Георги Янчев. Неговата жена била болна дълго време. Често се налагало да я връзват за леглото. Една нощ й се присънил ангел, който й показал мястото, където трябвало с мъжа й да построят параклис. Натоварил Георги жена си на каруца, вързал я за талигите и се оправил към вековните дъбови гори край селото, следвайки указанията на ангела.
Оброчната плоча с конника
Там, където копнал мъжът, била намерена тракийска оброчна плоча с изображението на конник (херос), припознат от местните жители като образа на св. Георги. Така било избрано и името на манастирчето.
Градежът му е каменен, има вградени в него няколко мраморни архитектурни детайли, намерени на това място.
На всички храмови празници хората от Заберново се събират около съответното манастирче, за да почетат светията, на когото то е наречено – св. Георги, св. Петка, св. Костадин, св. Марина, св. Богородица, св. Дух…
На място се колят агнета и се приготвят курбани за здраве.
Край „Божейме“ Бахатуровият род се събира на Спасов ден – 40-тия ден след възкръсването на Христос, когато всички чули Божието име.
За краткото време на престоя ни в Заберново всички параклиси не успяхме до обходим. Искахме да видим и древното Кале, а пътят до там и обратно ни отне един цял ден.
При по-добра организация и добра воля от страна на местен човек, който да влезе в ролята на гид, за три дни могат да се обходят всички параклиси (някои от тях са свързани с историята на исихазма и неговия създател Григорий Синаит) и да се видят още интересни неща – интерактивният маршрут „По пътя на дивите животни в Странджа“ (ако екопътеката, открита преди няколко години, все още е проходима), двата долмена над селото (разбутани от иманяри да търсят съкровища), както и стария благун, който помни времето на цар Калоян.
Дори и нищо от това да не открие човек, стига само да походи във вековните дъбови гори, да подиша чист въздух, а вечер, уморен, да поседне с добра компания на сладки приказки край огъня. И да се върне в големия град презареден.
