КОНФЛИКТЪТ АРМЕНИЯ – АЗЪРБЕЙДЖАН – СТРАДАНИЕТО Е ЗА ОБИКНОВЕННИТЕ ХОРА

Ще започна тази публикация с един пример от ВОВ . Някъде през 1942 г след края на Сталинградската битка . По случайност героят е пак арменец лейтенант , който е водил своята рота . На едно кръстовище заварва капитан – интендант да изпробва трофейно оръжие върху немски военнопленник . С чувство за чест лейтенатът набива капитана и добре се е получило , че дошлия висш офицер го подкрепя в това негово действие . И немският военнопленик и лейтенатът оживяват от касапницата на войната и съдбата ги среща при други обстоятелства . При голямото земетресение в Степанакерт група немски лекари идват на помощ . Синът на нашият лейтенант ги кара от болницата до хотела , в който са . Една вечер само своевременната реакция на немския доктор спасява шофьора от смачкване от връхлетелия ги при един завой тежък камион . Докторът получава изкълчване , но след като излиза от болницата  бащата не пропуска своята благодарност и си правят и снимки за сбогуване . На връщане заедно с него от самолета слиза възрастен мъж , който срещайки арменеца и на двамата потичат сълзи от очите . Бившият немски военнопленник става известен лекар и синът продължава традицията , но съдбата си играе странно с нас . Конфликтът за Арцах си има своите дълбоки корени и се надявам се искренно това споразумение за примирие между двете страни да е дълготрайно . Обикновенният човек е винаги най- потърпевш от игрите на политиците независимо от каузата . Несъмнено сърцето и емоциите са на страната на арменците . Малко са народите , които са воювали за нашата свобода и когато казваме нашите български арменци имаме предвид точно това .Народ като нас , носител на християнските цености и култура и дори и по- стар от нас във времето . По снимките които са ми попадали Арцах е красиво планинско кътче , което е свещенно за тях . Няма смисъл да говорим за дълбоките исторически връзки между двата народа. Армения е една от най – старите страни в света и би било добре нейно превъзходителство посланника на Азърбейджан да понаучи малко историята , както прави американския и колега , за да разбере защо симпатизираме на арменците , а не на тях . Никой не е постъпвал както генерал Атраник да защитава честта на България обявяйки дуел на френски офицер , който е произнесъл обидни думи за нас . Българите свято пазят спомена за Гарегин Нжде и всички други арменци , които  са ни помагали в борбите за освобождение . Същевременно арменците трябва да разберат , че в техните стремежи за единение трябва да не вярват на никой . И те както нас постигат победи на бойното поле , но не и в политиката . Нека им припомня Арменско – турската война , която повеждат дашнаците и която загубват едно поради предателство на Запада , който ги уверявал , че по- нататък от Зангезур турците няма да стъпят и друго заради удара в гърба на болшевиките . Тогава те загубват Западна Армения , която е кървяща рана и днес .С този пример искам да им кажа , че докато не водят собствена политика съобразно техните интереси те винаги ще бъдат заложници на една или друга голяма сила . Не може да се вярва на никой . Ние източноевропейците прекрасно помним предателството на Запада за горяните , за Унгария , за Чехословакия , за Полша . Армения дължи своето съществуване на Руската империя , но това не означава , че трябва да изпълнява сляпо всичко , което иска .Създава се впечатление , че Армения в момента с този конфликт играе по руски струни , защото предстоящото сключване на споразумение за използуването на голямото газово находище ШАХ ДЕНИЗ  с тази война ще бъде забавено . България има полза от това споразумение , защото не чрез руснаците , а пряко ще получаваме газови доставки и това влие на руските интереси . Никой не споменава между другото , че в зоната на бойните действия има българско малцинство в град Ганджа – потомци на разселени бесарабски българи , които също страдат от този  конфликт . Вместо да протестира позицията на ВМРО в подкрепа на Армения г-жа посланика редно беше да каже какво се прави и за тези хора . Трудно се живее в мюсюлманска среда . Мюсюлманският  свят е по- различен от нашия и тези различия създават проблеми в общуването , което изпитвам нагледно дори и с контактите си с нашите братя в Татарстан . Арменците в Арцах трудно биха живяли в една мюсюлманска среда като днешната . Прави са анализаторите , че мюсюлманския национализъм има религиозна окраска днес и други особенно християни трудно биха живяли в такава среда .Азърбейджан добре говори за неприкосновенност на границите , но Арцах е влязъл в нейните граници по съветско време и не се учудвам на това което се случва . Азерското ръководство нека вземе пример от Русия как усмири Чечня и само даването на една широка автономия би усмирило арменците в областта . Иначе няма значение кой ще спечели и резултатите . Ако не се постигне договореност между двете страни за тази част на света конфликта ще се превърне в постоянна зона на напрежение . Историята е красноречива . И двете страни има от какво да се срамуват . Погромите в Баку и Сумгаит и случилото се в Ходжали са пример , че винаги ще има някой , който ще разпали конфликт и винаги ще се стреля в този район . Затова тази част на света , където са вплетени много интереси на големи сили и регионални играчи няма да има помирение ако самите политици от двете страни на границата не разберат , че това е от полза за двете страни . Започнах с този пример от ВОВ не случайно . Той показва , че пътища за помирение винаги има . Той показва , че когато у политическият елит заговори загриженост за собствените им народи тогава ще спрат изстрелите . А от тази война губят само обикновенните хора