Владимир Рашев произхождал от старата търновска фамилия на Лука Лефтеров. По-големият син Хараламби бил търговец с кантори в Англия, една от тях в Манчестер, където учил по-малкият брат – Тодор Лефтеров – националреволюционер/ вуйчо на майка му/. Сестра им Евгения е омъжена за търговеца Ив. Иванов, дъщеря ѝ Мария (Мони) е омъжена за търговеца Христо Рашев. Петото дете на Христо и Мария Рашеви е Владимир. Със съдействието на митрополит Климент още като дете той бил изпратен да учи в Кадетски корпус в Санкт-Петербург. (Сведенията са от др Ж. Габровска и Вл. Д. Николов.) Руски възпитаник, той бил стамболовист (националлиберал). Занимавал се с търговска дейност. Известен бил и като общественик – най-напред главатар на търновските юнаци (ЮТС), откъдето имал прякор „кмета-юнак“. По-късно с Владимир Даскалов организирали търновските скаути или децата с тояжките, както ги наричали търновци. Известно време бил председател на Всебългарския съюз „Отец Паисий“. Ето буквалните думи за него: „Владо Рашев, както му казваха търновци, беше авторитетен човек и много решителен. Никакво угодничество и роболепие. Не цепи басма на никого. Човек деятелен, ще даде публичен отчет за стореното. Хубаво качество! За него законът е над всичко. Но беше и състрадателен човек. Май че от всичките кметове, които познавам, той най-много съчувстваше на бедни и болни. Организира им безплатна трапезария през зимата. Той си беше за града един грижовен кмет. Другите кметове, ако го направят, то е по задължение – излязъл закон, окръжно… Бедните му викаха „Кмет като мед“. Както разбрал баща ми, Вл. Рашев бил общински съветник при кметуването на Кр. Станчев. Но тогава той бил „безличен“, с нищо не му направил впечатление. Тогава над всички доминирал Никола Габровски. Рашев обаче си взел добър урок от него и когато станал кмет, поел неговата роля. Владимир Рашев се заканвал на мързеливите чиновници и щом встъпил в кметска длъжност, уволнил изведнъж 15-на души. Когато го упреквали за това, отговорът му бил: „Няма да охранвам партизани“. Загубил обаче делото с учителя-журналист Иван Хлебаров (Хлебарон), чийто вестник „Борба“ той искал да спре. Благодарение на Вл. Рашев била възстановена църквата „Рождество на Пр. Богородица“ на неговата махала „Св. Богородица“. Той основал комитет, бил негов касиер и отговарял за парите. Като възрожденски човек не жалел средства за хубави начинания. Когато парите не стигали, отивал в магазина си, отварял касата и вземал пари, за да плати. Виждали го на самия строеж, редом до дюлгерите, за да наблюдава как върви работата. Затова с право може да се счита за ктитор на този търновски храм. Вл. Рашев помогнал да се съберат пари за сграда на Търговската гимназия, основана със съдействието на Търновското търговско-промишлено дружество в началото на 20-те години. Кметуването на Вл. Рашев било в изключително трудно време и изпълнено с напрежение и неприятности. Тъкмо когато България се съвзела, настъпила световна криза, която достигнала и нас. Управляващият Народен блок (новите блокари, както ги наричали търновци) заварили голям дефицит – повече от милиард лева. А една четвърт от националния ни доход отивал за изплащане на дълга по Ньойския договор съгласно чл. 121 на същия. Финансовият министър Гиргинов (демократ) се видял в чудо. Но министри и депутати не ги било грижа. Усещала се задаваща се анархия. Не преставало „цепенето“ на партиите – те надхвърлили 40. (Александър Пенчев казвал, че на България ѝ са достатъчни три партии.) Нямало кой да събере данъците, защото всички партии, с изключение на стамболовистите, говорели против чиновниците. Поради това у последните нямало мотивация за работа. Наложило се да изпращат секретар-бирници от селата да помагат на бирниците в градовете. В Търново обаче такова нещо не се случило. Вл. Рашев организирал събирането на данъците (пуснали му прозвището „Страшилището“) и напълнил приходната част на бюджета с постъпления. Така чиновниците получили дългоочакваните си заплати. (Рашев получавал последен заплатата си!) Освен това той направил пълна ревизия на решенията на предшествениците си и установил нередности. Като човек с „гъвкав ум“ заедно с кметовете на Варна и Казанлък предложил в общинските бюджети да влязат приходи чрез ново облагане на някои фабрики: в Търново фабриката за трикотаж на братя Малиеви, „Трапезица“ – известна като калурчената, „Св. Троица“ – за текстил, и Филагурата за коприна, общо четири на брой, можело да бъдат обложени на метър продукция, от което да постъпят допълнителни средства за общината. Болшинството от съветниците обещали да го подкрепят. Въпреки безпаричието Рашев предложил да се направи голям ремонт на улиците, и то на страничните, които „не били пипани от времето на Мидхад паша“, както той казвал. Затова търновци му били благодарни, защото дотогава всичката грижа била за централната част на града. Рашев натоварил градския инженер да извърши нивелация на града. Ремонтът включвал стъпала, подпорни стени, канали на ул. „Гурко“, стръмни улици, някои училища. Това било „цяло чудо“ във време на безпаричие, признато от всички общински съветници, с изключение на единствения представител на Работническата партия – адвоката Петър Георгиев, от когото нито веднъж не се чула добра дума за кмета Рашев. Вл. Рашев изразходвал изключително пестеливо парите. Взел мерки срещу излишните разходи за електрическа енергия: някои лампи по улиците били изключени. Забранил на бакали и търговци да ползват вода от обществени чешми. Той имал намерение да ликвидира просията по улиците на Търново, като софийския кмет Владимир Вазов. За целта уговарял с Митрополията да настаняват в някои манастири край Търново бездомните и безпризорните просяци. На 5 август 1932 г., по време на кметуването на Рашев, ураганен дъжд нанесъл големи щети в Търновския край. С открито писмо напомнил на министъра, че са необходими средства за ремонт на пощата, чиито прозорци дълго време изглеждали като зейнали дупки. По настояване на Министерството на правосъдието в Търново трябвало да се построи нов затвор. Предложението на търновските съветници той да бъде в местността Дервент силно обезпокоило съседните села Самоводене и Беляковец, но този въпрос след време отпаднал. Кметът Рашев имал големи неприятности „със своите от коалицията“? Това му коствало кметския пост, с който той се разделил като други негови предшественици. Така той показал, че „не ламти за власт“. Политическите „дележи“ или „цепенето“ на крила не подминало и стамболовистите (националлибералите). След обединение, преди парламентарните избори (1931) те били пак на крила – кьорчевисти и смиловисти, по имената на техните шефове (лидери) Кьорчев и Смилов. След смъртта на Кьорчев шеф на крилото станал Георги Петров -юрист от Южна България, когото търновските стамболовисти не одобрявали. Но и крилото на Смилов не било толкова силно. В провинцията хората били за „единение“. Търновските стамболовисти чрез плевенския стамболовист д-р Думанов правили опити за „единение“ на национално ниво. През 1931 г. в навечерието на изборите в Търново пристигнал Боян Смилов, шеф на крилото, и агитирал за подкрепа на т.нар. Либералски блок на Ляпчев, който съставил кабинет. Търновци го ядосали, когато му казали, че предпочитат Професора (Ал. Цанков) за премиер. Той го взел за намек, когато през 1923 г. излязъл от кабинета на Цанков. На една среща с търновци последният споделил, че Смилов е „мъчен човек“, не можел да се разбира със социалдемократа Пастухов и затова бил принуден да му каже „да си върви“. За Смилов търновци казвали: „Дончо и Боянчо са от едно тесто“. Далновидността на Вл. Рашев го накарала да се кандидатира като стамболовист от крилото на кьорчевистите. По правило стамболовистите се ръководели от максимата: „Властта без нас не може“. Често разказвали следния виц: „Гичев (БЗНС) казал на демократа Малинов, че няма да ги бият, ако направят коалиция. Малинов обаче се изсмял и отговорил, че не му вярва. Но поне да обещае, че ще им оставят кожите, с които ще се наложи да си налагат раните. (Това е намек за 17 септември 1922 г.) Намесил се стамболовист: – Не можете без нас. Нали знаете, щом сме във властта, имат ни страха.“ Когато Г. Петров дошъл в Търново, Рашев не му обърнал особено внимание. От позиция на силата Г. Петров „се перчил“ пред Рашев, но последният не му останал длъжен. Когато през 1938 г. Владимир Рашев станал депутат, търновци казали: „Владо Рашев спечели баса с петровиста“. Според баща ми Вл. Рашев не случил на окръжен управител, или както някои казвали той бил „кмет без късмет“. Демократът Дончо Смилов – „серт човек“, се превърнал в „мащеха“ за Търновската община. Дребните дрязги стигнали до големи спънки и накрая бюджетът на общината не бил одобрен от Областната управа. От името на Общината кметът се оплакал на Министерството на вътрешните работи и това преляло чашата. Съветниците не успели да „одобрят“ кмет и окръжен управител. Стамболовистите от другото крило (смиловистите) потърсили изход от положението в избор на нов кмет от техните сре и. Това станало, като съветниците се отметнали от поетото обещание за подкрепа за ново облагане на фабриките. При това положение Рашев веднага подал оставка и на негово място с гласовете на всички съветници стамболовисти бил избран Васил Давидов. Рашев останал съветник до края на мандата. Общинският съвет виждал в негово лице човека, който умее да се договаря за по-евтин ток с Водния синдикат „Янтра“. Затова го включвали в преговарящата с този синдикат общинска комисия. След възстановяване на парламентаризма у нас Вл. Рашев се кандидатирал за депутат в 24-тото обикновено народно събрание и бил избран от Първа търновска колегия през 1938 г. Той бил кмет и след 9.IХ.1944 г. Починал на 86-годишна възраст през 1972 г.
ADVERTISEMENT
PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО