KAK ТИТО НАЛОЖИ МАКЕДОНИЗМА – ПОГЛЕД.ИНФО ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

„Югославската комунистическа партия и македонския въпрос 1919-1945“, проф. Костадин Палешутски, Изд. на БКП, 1985 г.

Из „Народоосвободителната борба на югославските народи и македонския въпрос“

В деня на капитулацията на Загреб (10 април 1941 г.) ЦК на ЮКП свиква заседание и създава Военен комитет начело с Й.Б. Тито. Още същия ден членовете на ЦК се отправят в Босна, Черна гора, Сърбия и Словения, за да подготвят населението за въоръжена борба. Поради липса на условия за въоръжена борба в Хърватско и Македония не се предприемат такива акции. В Хърватско широките народни маси се намират все още в илюзорния сън от постигнатата дългоочаквана „национална държавност“. А в Македония населението изразява задоволство от събарянето на сръбския режим и присъединяването към България…

В Македония не се образува Главен народоосвободителен комитет. През април-май 1941 г. Областният комитет на ЮКП в Скопие се откъсва от ЮКП и се присъединява към БРП (Българска работническа партия-комунисти – Хр. Г.). Ръководството му, начело с М. Шаторов, застава на позицията „една държава – една партия“. Освен това след изживяване на някои колебания, идващи по линия на К[омунистическия] И[нтернационал] за „македонска нация“, Областният комитет приема българския режим в Македония не за окупаторски, а за освободителен. Върху тази основа той апелира към борба за социалнокласово освобождение…

Методи Шаторов отказва да приема директиви и указания от ЦК на ЮКП, поради което не отива и на Майското съвещание през 1941 г. ЮКП продължава да поддържа, че присъединяването на Македония към България означавало окупация. В резолюцията на Майското съвещание се казва, че „… Българските завоеватели ограбват македонския народ също така, както това правят немските и италианските империалистически грабители. Задачата на македонските комунисти е да обединяват народните маси в борба срещу насилственото присъединяване и делене на Македония, за свободно национално определяне на македонския народ, за неговата национална независимост и свобода.“

Първоначално Методи Шаторов не заема съвсем ясно становище по въпроса за положението, в което се оказва Македония… За съжаление и позицията на БРП е колеблива и непоследователна. През май 1941 г. сред партийните организации и сред прогресивната интелигенция в Македония е разпространено писмо на Тодор Павлов, изпратено до ръководителите на БРП, в което той излага становището си по македонския въпрос. Неговата основна мисъл е, че македонска нация все още не съществува и че в цялата си дългогодишна история македонците са били и си остават българи.

В отговора по повод на писмото на Т. Павлов, носещ подписа на Григоров (Трайчо Костов), който също се разпространява от Областния комитет в Скопие като официално становище на БРП, Трайчо Костов се обявява против лозунга за „връщане на Македония в бивша Югославия“, заявявайки, че на такава позиция стоят англо-американските империалисти. Той се съгласява с Т. Павлов, че българските комунисти не трябва да поставят като актуална задачата непосредствено решение на македонския въпрос, т.е. искането „Македония да бъде отделена от България и оформена като независима македонска държава“…

Във втората половина на април 1941 г. по поръчение на ЦК на ЮКП в Македония пристига Мара Нацева със задача да „подпомогне“ Областния комитет в избистряне на работите. В края на май със същата цел идва и Лазар Колишевски. И двамата срещат отпор от Областния комитет, който заявява, че следва политическа линия на БРП, защото условията в Македония и България съвсем не са еднакви с тези в Сърбия, Словения, Хърватско и другите бивши югославски провинции. В началото на юли Л. Колишевски изпраща отчет през ЦК на ЮКП в Белград за положението в Македония… В него той клевети М. Шаторов и останалите членове на партийното ръководство в Скопие. Въз основа на този отчет ЦК на ЮКП решава да изключи М. Шаторов от ЮКП.

На 24 юли Тито изпраща писмо до Областния комитет на ЮКП за Македония, в което характеризира дейността на „Стария българин“ (М. Шаторов) като антипартийна и контрареволюционна. Той го обвинява в национализъм, в саботиране на възванията и лозунгите на партията, в скъсване на връзките с ЦК на ЮКП, в неприятелско отношение спрямо сърбите в Областния комитет…, които Шаторов отстранява след присъединяването на Македония към България…

На 17 август Областният комитет свиква конференция, на която присъства и Петър Богданов като пратеник на ЦК на БРП. Последният заявява, че има одобрение от Г. Димитров за присъединяване  на македонската организация към българската партия и че Областният комитет не е неактивен… Застъпва се и за Шаторов, като заявява, че ЦК на БРП и Коминтернът го познават много добре и имат пълно доверие в него. Затова смята, че решението на ЦК на ЮКП е много остро и е взето без каквато и да е проверка… Областният комитет сега минава в настъпление. За фракционна дейност той изключва от партията Колишевски…

По настояване на ЮКП в края на август И[зпълнителният] к[омитет] на к[омунистическия] и[нтернационал] се събира и решава партийната организация в Македония да бъде към ЮКП, но не по други причини, а по практична целесъобразност… ЮКП получава решението на Коминтерна чрез ЦК на БРП. В съпроводителното писмо БРП пише, че тя „безрезервно се съгласява“ с това решение, като предлага на Областния комитет в Македония безусловна подкрепа и неотложно възстановяване на връзките с ЮКП. Като дисциплиниран комунист Шаторов се оттегля и предава ръководството на пълномощника на ЦК на ЮКП…

Препращайки цялата преписка (получена от София) за Белград, в края на август Шарло пише до ЦК на ЮКП, че Областният комитет е готов за акция, очаква само инструкциите на ЦК. „Лично за себе си – казва той – моля да ми се разреши да отида в партизанското движение. Относно грешките признавам онази „съветска Македония, която грешка поправихме с помощта на България. Относно другите грешки не признавам. До свързването с БКП аз точно провеждах вашите директиви. Ненормалността се появи след това“…

В края на октомври или началото на ноември ЦК на БРП отговаря на писмото на Тито от 6 септември 1941 г… Централният комитет на БРП обръща внимание на ЮКП, че за разчистване на терена за работа между македонското население и по-бързото спечелване на неговото доверие, тя трябва „открито и недвусмислено да осъди националноугнетителната политика, провеждана по-рано от великосръбските шовинисти по отношение на македонския народ, неправилното решение на аграрния въпрос в Македония и да признае правото на македонския народ за самоопределение“…

През август в помощ на Временния комитет пристига в Скопие Добривое Добросавлевич. През първата половина на септември 1942 г. той съставя нов Областен комитет…

През втората половина на февруари 1943 г. ЦК на ЮКП изпраща в Македония с неограничени права и пълномощия… Светозар Вукманович – Темпо. Инструкцията на ЦК на ЮКП е Темпо да пристъпи към изграждане на македонска комунистическа партия и нейно ръководство в рамките на ЮКП. В Областния комитет вече надмощие имат проюгославски ориентираните комунисти… На 20 февруари 1943 г. той отправя писмо до македонските комунисти. Темпо отново обвинява Шарловото ръководство за „фракционната борба“, която продължавала до ден днешен… Темпо смята, че „главната причина“ за фракционната борба е престоят на българския делегат в Скопие. Понеже Б[оян] Българанов „политически е много по-изграден“, той им налагал своите становища… И макар да обвинява БРП и Б. Българанов за тезата, че в Македония няма условия за въоръжена борба, все пак Темпо е принуден да признае, че наистина „българските окупатори, пък даже и германските, народът ги посреща с цветя“, че той ги приема като освободители…

Централният комитет на ЮКП няма доверие на македонските комунисти… Ето защо по всякакъв повод ЮКП издига лозунга за свободна Македония в Свободна Югославия… Той настоява и за създаване на Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), с което да се предреши въпросa за включването на Македония в Югославия…

На споменатата Втора сесия на АВНОЮ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия – Хр. Г.) проличават съвсем ясно националистичните стремежи на югославските комунисти по македонския въпрос. Там ЮКП прави опит да предреши не само за въпроса за Вардарска, но и за другите две части на Македония. С цел да постави „пред свършен факт“ СССР, БКП и ГКП, без участието на делегати от Македония тя решава да включи в Президиума на АВНОЮ М. Андонов – Ченто и М. Апостолски като представители на Вардарската част, В. Поптомов – на Пиринската и Д. Влахов – на Егейската част от Македония. Д. Влахов и Поптомов тогава са членове на БРП и коминтерновски дейци в Москва. (Чрез проследяване на наличната документация по неоспорим начин се доказва, че В. Поптомов въобще не е знаел за избирането му в Президиума на АВНОЮ – б. К. П.)… Подготовката на тези и на други въпроси и решения около Втората сесия на АВНОЮ се пазят в пълна тайна. „Трябва да кажа – отбелязва по-късно В. Бакарич, – че точните решения, които трябваше да вземе АВНОЮ, криехме от русите, криехме от Коминтерна, криехме от света…“

Новият сблъсък между ЮКП и БРП става след Втората сесия на АВНОЮ, която увеличава неимоверно много югославските апетити. След сесията, през декември 1943 г. Отечественият фронт оповестява публично декларация по македонския въпрос, в която се изтъква, че Македония е „ябълка на раздора“ между балканските народи. За нея са се проливали реки от кръв. Пред нея „смирено и благовейно се прекланя всеки българин“, защото тя е „люлка на българското възраждане“. Възможността за слагане на край на тази „Голгота на балканските народи“ ОФ вижда в Атлантическата харта, която е приета и от Съветския съюз и която гарантира икономическа, политическа и културна свобода на народите. За да се предотвратят каквито и да са нови грешки и да се даде на Македония трайно спокойствие, ОФ издига лозунга: Македония на македонците. „Единственото спасително решение – заявява ОФ – е цялостна, свободна и независима Македония. Само така тя ще престане да бъде ябълка на раздора и ще се превърне в здрава съединителна брънка между балканските народи.“ Съветският съюз и силите на демокрацията ще бъдат гаранти на една свободна и независима Македония. Отечествения фронт още веднъж издига лозунга за… братско споразумение на българския и останалите балкански народи.

Реакцията на ЮКП срещу декларацията на ОФ е твърде силна. На 24 януари 1944 г. Тито изпраща телеграма до Г. Димитров, в която се казва: „Отечествения фронт в България е издал позив по македонския въпрос. Линията на позива е противна на решенията на АВНОЮ за федерация и се иска обединена Македония, която не трябва да се присъедини към никой, а да бъде напълно самостоятелна. В днешно време това е немска политика, която е вражеска на народоосвободителната борба.“…

Преди Тито да изпрати телеграмата до Георги Димитров, на 4 януари 1944 г. последният дава указание на БРП да внимава с политическата линия по македонския въпрос и в отношенията с ЮКП. Той посочва, че „въпросът за Македония ще бъде решен в зависимост от това, как ще завърши войната“, че сега не може да се издигне лозунгът за самостоятелна, независима Македония.

Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • Trending
  • Comments
  • Latest

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist