Трофим Лисенко, съветски биолог, който отрича съществуването на ДНК и способността на живите същества да предават генетична информация на своето потомство. Хората, които не са съгласни с възгледите му (официално над 3000 учени) са били отстранявани от служба или пращани в затвора. Самите руснаци наричат псевдонааучните му доктрини с термина „Лысе́нковщина“. Методите му в земеделието са още по-абсурдни. Тяхното прилагане е сред преките причини за гладните години, довели до Глодомора в Украйна. През 1958 г., Мао решава да използва модела на Лисенко в китайското селско стопанство. В резултат на това от глад загиват най-малко 15 милиона души. Смята се, че общия брой на жертвите на лисенковите „научни достижения“ надхвърля 30 000 000 души.
Подобно на един друг съветски академик, за който се твърди от „просветени“ български адепти че „знаел всички 185 езика на света“, и Лисенко е продукт на комунистическата „мисъл“, поддържана от Сталин през 20те и 30те години на XX век. Честно казано, с такива „умове“, икономическият подем на СССР през 30-те години наистина е чудо…