СЕЛО СТРЕЗЕМИРОВЦИ – ПОКРАИЩЕТО

Стрезимировци е разделено между България и Сърбия село, в резултат на влизането в сила на Ньойския мирен договор от 1919 г. Българската му част се намира в община Трън, област Перник, а сръбската – в община Сурдулица, Пчински окръг. Към българската част на селото се числи и махала Бойна.

В селото се намира ГКПП Стрезимировци между България и Сърбияшни препратки

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Стрезимировци се намира в планински район, в западната част на историко-географската област – котловината Знеполе, при навлизането на р. Ерма на българска територия. Селото лежи в подножието на планините Рудина и Въртоп и се състои от разпръснати махали, разположени по двата бряга на Ерма.

Махалите в селото са: Бакалци, Бòини, Бона, Дамянци, Дамяници, Зарини, Клюцини, Оклъина.^[1]

История

Селото е старо българско и е споменато с това име в османотурски регистри още в 1453 г. Според местното предание то носи името на войводата Стрезимир – един от сподвижниците на Кракра и на цар Самуил от края на X в. и началото на XI в. Преданието свързва имената на двамата братя Стрезимир и Слишай, загинали в сражение с кръстоносците, с местността „Слишовска могила“. Впрочем това предание е устойчиво в този район и е разказвано и в съседните села Реяновци, Джинчовци, Бохова, които според него са създадени от синовете на Стрезимир и съответно носят техните имена.

Землището на селото е обитавано от дълбока древност. Оттук е минавал римският път Вия Дакия и е имало изградена пътна станция. На естествено възвишение в местността „Кулата“ има множество останки от римска, ранновизантийска и старобългарска керамика, зидове, кула и следи от металодобив.

Има легенда, че махала Бойна е заселена от преселили се след Чипровското въстание българи.^[2]

В османски регистри селото е отбелязано като Стрязимировци 1451 г., Истразумирофджа (Стрезимировци) 1453 г.^[3][4], Стрезимировци 1878 г.^[5]

Оброкът Св. Рангел и издигнатият през 2004 г. параклис Св. Архангел Гавриил в махала Бойна се намират на мястото на средновековна църква. До нея са открити надгробни камъни с издълбани кръстове, характерни за XI – XIV в.^[6] Населението смята, че останките от старата църква „са от латинско време” и само допреди един век зидовете ѝ все още личали добре.

След разделянето на селото по силата на Ньойския договор по-голямата част от него била отнета от Сърбия, а църквата им останала в България.

Население

Според статистическите данни в българската част на Стрезимировци живеят 46, а в сръбската част – 53 души (2002 г.)

Население на Стрезимировци в Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

• 1948- 485
• 1953 – 440
• 1961 – 346
• 1971 – 256
• 1981 – 182
• 1991 – 101
• 2002 – 53

Етнически състав към 2002 г.[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2002 г. етническият състав на населението е както следва:^[7]

• 47 (88,67%) – българи
• 4 (7,54%) – югославяни
• 2 (3,77%) – сърби

Бележки