На 6 октомври 1881г. в Стара Загора е роден Димитър Димитров Подвързачов. Български поет символист, преводач, сатирик, драматург, журналист, редактор, издател и фелейтонист. Участник е в Балканската война (1912-1913), а през Първата световна война (1915-1918) е един от литературните редактори на сп. „Отечество“ и на в. „Военни известия“. След войната става литературен редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918-1920) и драматург на Народния театър в София (октомври-декември 1920).
Роден в семейството на пощенски чиновник, но остава без баща още преди раждането си. Учи първоначално в родния си град, а после в Хасковската гимназия, която обаче не завършва поради липса на средства.
Постъпва като чиновник е в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора (до 1903г.) и в Шумен (1903-1907), става секретар на Трета мъжка гимназия в София (1907-1911). Редактира през 1909-1910г. хумористичното списание „Оса“, през 1911-1912г. заедно с Александър Божинов редактират литературно-художественото хумористично списание „Смях“, а през 1914г. редактира списание „Звено“, в което сътрудничат редица български символисти. За списанието сътрудничат редица писатели-модернисти и реалисти: Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев; журналисти: братята Д. и Ст. Стойчеви, Коста Кнауер и др.
В периода 1919-1934г. е журналист и коректор във вестниците: „Зора“, „Епоха“, „Час“, „Знаме“, „Демократически сговор“, „Македония“ и др. През 1934-1936 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче „Пътека“. През 1936-1937г. е литературен редактор на в. „Днес“.
Димитър Подвързачов за първи път печата свои стихове през 1898г. в сп. „Смях и сълзи“. Активен сътрудник е на почти всички български хумористични издания и на списанията: „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Нов път“, „Съвременник“, „Листопад“ и др.
През 1932г. под псевдонима „Хамлет принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони“. Написва редица произведения за деца, сред които: „Приключенията на Крачун и Малчо в София“ (кн. 1-2, 1933-1934), поемата „Война в джунглите“ (1934).
Съставя и редактира заедно с Димчо Дебелянов „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите“ (1910). А заедно с Димитър Бабев е редактор на сборника „Театър и вечеринки“ (1910).
Прави редица преводи, предимно на руските класици, между които в стихове: „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов и „Маскарад“ на Михаил Лермонтов. Автор на „Хумористични, драски, фейлетони и парадокси“ (1933) и на книгите за деца „Крачун и Малчо“ (1932-1933) и „Война в джунглата“ (1934).
Използва през годините различни псевдоними: Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. и др.
Асен Виденов
