На 5 октомври 1912 г. България влиза във война с Османската империя, като част от Балканския съюз в Първа балканска война. Балканската война е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил до 17 (30) май 1913 г. Нашите деди тръгват на война като за сватба с песни и гайди. Първият освободен град е Горна Джумая. За няколко седмици изненадващо и за самите съюзници българската армия постига съкрушителни победи срещу Османската империя и стига на 40 км от Цариград.
След превземането на Одринската крепост, Османската империя се съгласява да поднови прекъснатите преговори (заради преврата няколко месеца по-рано в Османската империя), и се стига до Лондонския мирен договор.
Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попада под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима Албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва на 16 юни 1913г. само месец след приключването на Първата балканска война.
Снимка: Български войници тръгват за фронта октомври 1912 г.
