Дата , като дата обикновенна , част от календара . Ще си мине и замине , но за нас старазагорци тази дата е сакрална .На тази дата губернаторът на Източна Румелия поставя камъка на възстановяването на града . Тъжно е и повод за размисъл . Когато руската армия отново освобождава града ги посреща само една 76 годишна старица . Само това е оцеляло от погрома в града след боевете за града през лятото . Османските поробители не оставят и камък от предишния цветущ град – врата на Тракия към света . От пепелта , като Феникс днес сме голям и модерен град . Символ на дух и вяра и онова , което ние българите знаем – непридходност . Това е третото опожаряване на града , но оттук е минал всеки , който е тръгвал към Истанбул и е оставял частица от себе си . Оттук са минали много , но градът е тук . Стара Загора е тук и е част от България . Моят град независимо от всичко оцеля и ще продължава . Никога не остаряващ , вечно млад , но град с хилядолетна история и име .
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК СТАРАЗАГОРЦИ НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ КОИ СМЕ И КАКВО СМЕ – НИЕ СМЕ ОТ СТАРА ЗАГОРА – ВРЕМЕТО НИ ПОЩАДИ И ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ НАС ДАЛИ ЩЕ НИ ИМА И БЪДЕЩЕ
