През 1868 година големият български етнограф, будител и възрожденец Кузман Шапкарев, родом от Охрид, съставя Голѣма Бъгарска читанка на нарѣчie По – вразумително за Македонскитѣ Българы и я подписва – нарѣдилъ Един Македонецъ. Букварът е предназначен за македонските българчета и е издаен в Цариград от Ресен Андрей Анастасов – българския просветен деец, книжар и издател.
В играта на въпроси и отговори, обозначени в текста съответно с (П) и (О) намираме и следните поучителни слова:
„П. Ние кой язик говориме?
О. Ние говориме Българският язик, що е произлегъл от Славянските; за това и ние, Българите, се викаме и Славяни.
П. Дали само ние Българите сме Славяни?
О. Не; Славяни са: Русите, Поляците, Чехите, Сърбите, Словаците и Хърватите. На всите овие народи язикът им е прибер еднакъв, и всите са от една кръв, та за това и требит да се имат како братя.“
„П. Що се велит народ?
От едно племе люде, кои що говорат един язик, живеат задружно и са навикнали на еднакви обичаи, се велят народ. Местото, къде що живеит един народ, е неговото отечество. Така ние Българите сме един народ, а нашето отечество се велит България.“
„П. Ние в коя част на земята живеем и у коя държава?
О. Ние живеем в Европа у Турско.
П. Како се велите местото, къде що живееме?
О. Местово, къде що живеем ние, се викат Македония.
П. От каква народност са жителите в Македония?
О. Освен Турците всите прибер жители в Македония са чисти Българи; но имат и доста погърчени и друзи полупогърчени, кои що си отричат своята народност. Има и малу Власи распраснати по некой в градища или в некои села.
П. Само в Македония ли има Българи?
О. Българи населяват цела Тракия и всета собствена нареченна България; Българи имат още във Влашко, Богданско, Бесарабия, Трансилвания и по други места.“
„П. Кога са се покръстили Българите?
Във времето на цар Бориса, кой на 861 год. се свъртил към Християнската вера от Българскаго първоучителя Св. Методия, брата на Св. Кирила, и в св. кръщене се нарекъл Михайл; Той после покръстил всите народ Българский; а св. Кирил и Методия заедно със св. Климента Охридски Архиепископ наредили Българо-Славянската азбука и превели св. Писание и всите църковни книги на Български язик…“
„П. Прикажи ми на късо историята на Българите от како се подчиниха под властта на Османския султан до денеска?
О. На Българите от како се подчиниха под Турската власт друго нищо не им останало освен Българската Йерархия в лицето на Охридската Архиепископия.[…] Защо славните великодушни Османски султани, от как покорили българските граждански, оставили църковни свободи; на тогашният Български Патриарх в Охрид му дали да си имат духовна власт на свойот народ исто така, како що и на Гърцките патрици. Но понеже на Гръцкото духовенство никак не му давало ръка да се имат Български Патриарх, за това почнало да гонит Българите и духовенството им непрестанно (как що и до денеска) с клевети при Турското правителство, дури най-после случило, та на 1767 год. (сир. пред 101 год.) усвоила Българската Иерархия и заменила при В. Порта Българското име с Гръцкото – „Урум милети.“ Но при всите противни мисли и разрушителни намерения, що имало от край Гръцкото духовенство и още имат връх Българската народност, Българският народ пак се е дочувал в сегашна Македония, Тракия и България цел и неощърбен и до денеска.“
„П. Що се велит отечечество и кое е наше отечество?
О. Местото, къде що се раждат и се отхранват некой, се велит негово отечество или татковина; и така наше отечество е Македонска България.“
(…)
П. А имат ли такви люде, що да се отричат от народността си?
О. Имат многу! А най-повике в наша Македонска България, що си остават своята българска народност за да се чинат Гърци или друго нещо таквите люде се имат от светът за предатели и нечестни“.
На снимката:
От ляво: Кузман Шапкарев (роден на 1 февруари 1834 г. в Охрид, Османска империя, починал на 18 март 1909 г. (75 г.) в гр.София, Царство България.) – виден български възрожденски книжовник и фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН), роден в град Охрид. Снимката е правена във фото „Братя Лиондас“ – гръцка фотографска фамилия от Македония от края на XIX и началото на XX век.
От ясно: Корицата на втората част на „Голѣма българска читанка на нарѣчие по-вразумително за Мекедонскытѣ Бѣлгары“, издадена през 1868 г. в Цариград от Ресен Андрей Анастасов
Моля, ако този материал Ви е харесал, споделете го и последвайте или харесайте страницата Кресненско-Разложко въстание, за да достигне до колкото е възможно повече хора !
