На 3 октомври 1931г. край село Калотина, Нацко Илиев Стефанов пада жертва на неовладяното „динамитно изкуство“. Той е виден български революционер и национален герой. Деец на национално-освободителното движение на българите в Западните покрайнини. Борец срещу сръбските поробители на българския народ.
Край с. Калотина, при подготовката на поредната акция на ВЗРО ВЪРТОП срещу сръбските поробители на българския народ, две адски машини се взривяват, убиват на място Кръсто Митев Припорски от ВМРО и младия Троян Петров от с. Петърлаш, Нацко Илиев е тежко ранен, а Иван Гьошев е контузен. Нацко Илиев умира от получените рани. Погребан е на 5 октомври 1931г. в София. На 15 ноември по инициатива на дружество „Нишава“ и на Царибродското младежко дружество на гроба му е отслужена панихида за 40 дни от неговата смърт. Присъстват и представители от Върховния комитет на бежанската организация:
„Нацко „изгоре в пламъка на безпримерната му любов към братята роби в Западните покрайнини.“
Той е роден през 1907г. в с. Радейна, Царибродско. По време на войната остава кръгъл сирак. След окупацията се скита из Пиротско и Нишко, където работи като хлебарски чирак. През 1927 г. бяга в България. В София се включва в дейността на Царибродското бежанско дружество „Нишава“ и бързо става популярен, особено сред младежите – „винаги засмян, справедлив в своите критики, Нацко често негодува и против анемичната дейност на някои негови другари.“ Тук се запознава с Иван Гьошев, спечелва доверието му и става член на „Въртоп“…
Според Гьошев, Нацко Илиев „много пъти е изпълнявал тежки и отговорни задачи в поробения край, с които е удивлявал и най-смелите и опитни борци.“ Иван Михайлов го характеризира като „прекрасен по сърдце идеалист, смел и неуловим за сръбските потери революционер“, но не бяха открити документални данни за конкретните акции, в които е вземал участие. Известно е участието му в подготовката на неуспешния опит за атентат на Нишката гара от 10 април 1931 г., при който е заловен Константин Велков от село Петърлаш, Царибродско. С увереност може да се предположи и участието му в Нишките атентати от 12 юни 1930 г., тъй като от активните бойци на „Въртоп” Нацко най-добре е познавал града и района.
Сръбските тайни служби обаче са имали достатъчно информация и основания да гледат на него като на опасен терорист, „застрашаващ сигурността на Кралството”. С дипломатическа нота от 4 май 1931 г. югославянската легация настоява българските власти да предприемат решителни мерки срещу въртопци, в т.ч. и срещу Нацко Илиев. Българските полицейски органи „скрупульозно“ провеждат възложеното им разследване, като използват и най-малката неточност в посочените имена, за да обявят, че такива лица „не съществуват“. Любопитно е, че в това разследване участва и известният Никола Гешев, тогава все още групов началник в Дирекция на полицията.
С друга нота под № 1459 от 3 септември 1931 г. Кралската легация иска и екстрадирането на Нацко Илиев, което, разбира се, не се случва.
