поддържа у мен жив спомена за великата кулинарна съкровищница на Месопотамия. Кийма е ястие, което се приготвя с грухан нахут и телешка кайма, много характерно за района на Кербала. Пробвах го за пръв път още през 1995 г., когато ходих да разглеждам свещените шиитски храмове в града, и зверски се привързах към него. От тази първа обиколка на Ирак преди четвърт век имам и друг незаличим спомен. Огромна тава с долма, която жената на моя любезен придружител бе приготвила за излета ни в покрайнините на Вавилон. Долмата, която ние, българите, познаваме добре от турската кухня, е ястие от разни зеленчуци, които са изтърбушени и натъпкани с вкусен пълнеж от ориз, месо и прочие. Казано най-профански. Но освен обичайните заподозрени чушки, тиквички и патладжани, тук имаме и пълнен лук, който е феноменален. Долмата на Мохамед Халаф е от несравнима величина, защото той я приготвя с една ориенталска разточителност, експериментирайки с пълнежа, в който добавя пащърнак, гъби шийтаке, стафиди и сок от нар. В отделно блюдо намираме пикантна яхния от пилешки крилца с куркума и лешници. Всичко това върви с неизменния за иракската трапеза ориз – в случая варен с шушулки кардамон и поръсен с шафран и кашу. А за да свържем междуречието на великите Тигър и Ефрат с Леванта – в една половинлитрова кана са забъркани равни части арак и вода. Истински халифат на кулинарните въжделения!
