ЙОНКА МАРКОВА-АМАЗОНКАТА ОТ С.БОЙНИЦА ТИХОМИР ГЕНОВ ОТ СРЕБРИНА ДЖЕНЕВА

Тя се казва Йонка Маркова и е от с. Бойница,Кулско,Видинска област. Малко известна е. За нея ми разказа проф. Любен Десев – автор на много учебници и трудове по педагогическа психология. Наскоро той и внучката му Севда Чобанова издадоха книгата „Поборници за свобода и народна просвета“, в която публикуваха изследванията си за техните предтечи – копривщенските опълченци братята Петко и Иван Десеви.

В книгата авторите съобщават и за единствената българка опълченка. Тя е от Видинския край, където се преселва да живее техният прадядо Петко Десев.

От бойката Йона Маркова са се интересували журналисти, историци, краеведи. За първи път се споменава за „българската амазонка“ във вестник „Позенер Цайтунг“ през 1902 г. Журналистът я среща в Габрово, където тя е дошла за честването на боевете при Шипка. Той вижда странен „мъж“: човек, облечен в мъжки дрехи, но с малки стъпала, без брада, с нежна кожа на лицето, обаче със сурови черти и сурово изражение, с калпак, а под него – късо подстригани черни коси и… медали на гърдите!?

Шепнат му, че това е жена, майка на син и дъщеря. Разказват му за Йона Маркова, единствената българка, която е опълченка.

Военният историк Йордан Венедиктов я проучва. По-късно местни краеведи като Георги Йоцов, Бърни Бончев, Велко Атанасов, Генади Вълчев, се интересуват от живота и делата й. А Кирил Петров написва книга за нея – „Единствената“.

През май 2017 г. в Бойница е открита паметна плоча на стената на детската градина, която носи името на Йонка Маркова. Така завинаги е увековечена българската героиня.

Родена е в Бойница през 1855 или 1857 г. и петгодишна остава кръгъл сирак. Има две сестри. Дадена е за отглеждане в семейство от Кула, Видинско. Става слугиня в дома на Хаджи Ценков от Видин. Когато е на 11 години, насила я омъжват за 25-годишния малоумен ратай Въло, от когото избягва след 3 месеца и се връща в село Бойница.

В знак на протест и от свободолюбие, тя започва да се облича в мъжки дрехи, запасва кавал на червения си пояс. В мъжки премени ходи до края на живота си. Наричат я „мъжката Йона“, „лудата Йона“.

Тя наистина е своенравна, но в гърдите й бие нежно сърце, което силно обича Отечеството и откликва на тегобите на поробените души. Не търпи неправди, бори се за свобода и независимост. Винаги работлива, вярна на приятели и сънародници.

Става овчарка, пасе добитъка заедно с братовчедите си и вечер край огъня слуша разказите за смелата Бояна, за бунта на селяните за земя, за дядо Иван Кулин – водач на Видинското въстание през 1850 г.

Йона се упражнява в стрелба с бащината пушка. По това време се обсъждат бунтовете и боевете, надеждите за свобода след Априлското въстание, а на една ръка разстояние се води Сръбско-турската война.

Не е известно как на 19 май 1877 г. стига до Кишинев, където се сформира Българското опълчение. Сред брадатите и мустакати храбреци Йонка се записва с името Иван Марков, защото се опасява, че като жена няма да бъде приета сред бойците, тръгнали да мрат за Отечеството.

Зачислена е в Четвърта дружина и получава пушка от френската система „Шасло“ – морално и физически остаряло оръжие, което донякъде би могло да се използва за полицейски цели. Бие се при защитата на Шипченския проход, в` боевете при Шейново и при Стара Загора. Проявява забележителна храброст, показва се като голям юнак. За проявената от нея самоотверженост и смелост е наградена с Георгиевски кръст.

Сетне участва в Балканските войни и в Първата световна война. Общо в пет войни се сражава, като винаги се проява като съзнателен, дисциплиниран и смел войник. Йона участва в боевете при Трън, Сливница, Цариброд, Пирот. Когато вижда как при наложило се отстъпление в едно от сраженията бойците зарязват оръдията в близкото мочурище, тя силно негодува:

– Момчета, защо оставяте оръдията в ръцете на врага?

Засрамените мъже се връщат и спасяват оръдията.

За храбростта й министърът на отбраната издава заповед всяка година да й се сменят военните дрехи.

В Сръбско-българската война се сражава във Втора видинска дружина. Запомнена е, че в боевете при Три уши е на предна линия, повежда в атака бойците и вика с пълен глас:

– Напред! Ура-а-а!

За смелостта й я поздравява ротмистър Бендерев. Наградена е с дрехи и орден „Свети Александър“- четвърта степен.

Александър Батенберг я удостоява със сребърен орден „За храброст“ за участието й в сражението при Одрин, като при връчването на ордена казва:

– Ти показа на какви подвизи е способна българката, вдъхновена от любов към Отечеството. Нека примерът ти да бъде винаги жив!

След Освобождението се омъжва за съселянина си Нако Дамянов, с когото по време на Сръбско- българската война са в един взвод и заедно се сражават в битката при Одрин. Но съпругът й е недоволен, че Йонка остава да служи в Българската армия и се развежда с нея. Живее разведена и ходи все в мъжко облекло.

Йонка изпълнява и специални задачи на Военното разузнаване. При трудова злополука обаче окуцява, но въпреки това, щом е обявена Първата световна война, тя пак се записва доброволка. Продължава да участва в подготовката на бойците, като изнася до края на живота си беседи пред войниците. Подготвя ги за сраженията, учи ги да бъдат смели, храбри, самоотвержени.

Йонка Маркова живее в мизерия – като повечето ни герои от войните, и се разболява. Отначало я лекуват във Видинската военна болница, а после – във Военната болница в София. Има народна пенсия от… 40 лева!

На сесията на Шестото обикновено народно събрание през 1896 г. народният представител М. Гицов предлага да й се гласуват граждански и политически права, но в залата се чува смехът на народните депутати:

– Права на жена?!

Йонка Маркова взема последната си пенсия през юли 1921 г. Умира през 1923 г., на 68 години. Погребана е с почести и духова музика. Отива си от този свят една храбра българка, за която днес малцина знаят…

Има и други българки, участващи във войните било като медицински сестри, било като служещи. Йонка обаче е единствената българка опълченка, тя е единствената българка редови войник! Сражава се мъжки за свободата на Родината ни.

Дала е живот на син Димитър и на дъщеря Цана. Родословното й дърво е доста голямо, защото има наследници и от сестрите й. Племенниците й участват активно в обществения и политическия живот, изявяват се като учители, лекари. Един от тях – Боян Д. Дамянов, е сроден с фамилията на проф. Боян Биолчев, писател и бивш ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Публикация за Йонка Маркова се появява във видински вестник, а столичният вестник „Труд“ през 1978 г. пише за нея, че е храбра жена с хуманно сърце, еманципирана и със собствено „Аз“! Затова достойната българка Йонка Маркова заслужава много повече известност, много повече уважение и почит!