Аз съм лекар, доброволно работя в селото (не начислявам на никого, който се нуждае от помощ, защото тук хората са много бедни, а няма нищо …) Аз съм също известен поет и общественик. Освен това съм автор на много филми. Бях начело на въстанието срещу властите през 2004 г., когато те (Милошевич и радикалите) откраднаха водоизточник от нашето село на върха на Вртоп и го продадоха на своя магнат. Тази акция вдигна хора от две села под Въртоп: Грознатовци и Драйнци. По същия начин се продава и вода от друго българско село – Топли дол. След това писах на кмета на Трън и на българското посолство, но нищо не се случи. В момента водя акция за спасяване на последната следа от българската държава в селото: училището от 1910 г., което заплашва да падне. Искам да го превърна в българския културен център „Симо Соколов“, защото в селото вече няма деца. В същото време това би било публично пространство за официални празници, общуване и други подобни. Вече сме планирали международен фестивал на поезия, а софийски художник Бранко Николов иска да направи собствена изложба… Да върнем малко живота в селото и да събудим българския ни дух. Ще проведем акция за набиране на средства, за да ремонтираме първо покрива на училището, трябват ни около 3000 евро. И когато има покрив, ще го правим бавно… Баща ми беше много известен хирург, уролог, д-р. Григор Анакиев и дядо ми Милан Лазаров беше дърводелец и много съзнателен българин. Постоянно бил абониран за български списания и поради това непрекъснато извикан в жандармеристката станция в селото (само Грознатовци единственото имало жандарм станция в този район), където редовно бил бит всеки път, когато получавал списания. Това съкрати живота му, тъй като бъбреците му бяха повредени. Написах стихотворение за „нашата“ жандарм станция, ето го: . ГРОЗНАТОВЦИ- ЖАНДАРМ СТАНЦИЯ (от историята на моето село) , на Милан А. Лазаров “Фочер”, дядо ми . За триста селяни, печалбари къщата стои за десет жандарми Българите да превръщат в Сърби- сега разруха по-лоша от плевня. . Димитър Анакиев