ОПИТЪТ НА ЮГОСЛАВИЯ С РУСКО ПОКРОВИТЕЛСТВО ДА ПОГЪЛНЕ БЪЛГАРИЯ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г.
В Париж по време на заседанията и в изказванията на югославските и съветските делегати и оратори никъде не се споменава, че по това време продължават преговорите за съюзен договор между България и Югославия с посредничеството и сериозния натиск от руска страна. Целта на този договор е да се създаде южнославянска федерация между двете страни, в която страната ни да бъде погълната от Югославия, което да бъде предхождано от предаването на Пиринска Македония на Югославия, за да бъде включена териториално към току-що създадената в рамките на Югославската федерация Република Македония, като по този начин да се сложи началото на обединението на измисления македонски народ в Коминтерна през януари-февруари 1934 г. Слава Богу, този пъклен план не беше осъществен, поради провалянето му от всесилния тогава Й. В. Сталин. Може би все още си спомняте кървавия разпад на Титова Югославия в началото на 90-те години на миналия век и как влизащите в състава й държави успяха да си върнат независимостта и да създадат свои национални държави?! Само българите от Западните покрайнини останаха в рамките на остатъчна Югославия, докато успешно денационализираните наши сънародници от Вардарската бановина, но под ново наименование продължиха съществуванието си като сръбска колония, със сръбска и сърбоманска администрация и държавно ръководство.
В. Молотов
Г. Димитров
Но да се върнем седем десетилетия назад и да видим как беше започнало поглъщането на страната ни, за да се изпълни сътвореното от Гарашанин „начертание“ през 40-те години на XIX в. Истината е скрита в Георги-Димитровия дневник, в архивите на Коминтерна и сред документите на бившия Централен партиен архив на ЦК на БКП, съхраняван днес в Централния държавен архив в София. Основната част от тях публикувахме през 1999 г. в двутомния сборник „БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917-1946)“ и те са на разположение на всички интересуващи се от тази тема. Изложението, което следва по-долу е изградено само на документална основа, като аз само съм си позволил да свързвам отделните документи един с други с изключително кратки текстове. Документите, с които съм оперирал се намират във втория том от посочения сборник.
По времето когато започват преговорите за подготовката на съюзния договор между България и Югославия Георги Димитров все още се намира в Москва, тъй като Сталин не му разрешава да се завърне в България. На 21 ноември 1944 г. в Дома на правителството Димитров приема пратениците на Тито при Сталин. В делегацията са Едуард Кардел, заместник-председател на Националния комитет на Югославия, генерал Терзин, началник на Военната мисия на Югославия в Москва и Влахович. На срещата по поръка на Тито Кардел информира Г. Димитров за положението в Югославия и за българо-югославските взаимоотношения. На следващият ден югославската делегация е приета от Сталин и Вячеслав Молотов. Отново на 23 ноември Г. Димитров приема Кардел, който го информира за разговорите на югославската делегация със Сталин и Молотов. Другият важен въпрос, който обсъждат така както е записан в дневника на Г. Димитров е договарянето „за подготовката и сключването на съюз между България и Югославия с перспектива за създаване на обща федерация на южните славяни – българи, хървати, словенци, македонци и черногорци.“
Няколко дена по-късно, на 1 декември 1944 г., Димитров изпраща „съвършено секретно писмо“ на Трайчо Костов, който по това време е секретар на ЦК и подпредседател на Министерския съвет, в което го информира за разговора си с пратеника на Й. Б. Тито Е. Кардел. Писмото има следното съдържание:
„Положението на Балканите се слага така, че ние би трябвало да се постараем да проведем по възможност по-скоро – във всеки случай още преди до завършването на войната съюз между нова България и нова Югославия, съюз военен, икономически и политически, като начало и основа за обединението на двете страни в една федеративна държава на южните славяни. Ясно е, че след завършването на войната осъществяването на такъв план ще бъде несравнено по-трудно, а може би даже ще срещне и непреодолими затруднения. В продължителната беседа, която имах с югославския другар Кардел (той се яви при мен по поръчение на Тито), се изясни, че и югославските другари са на същото мнение и са готови да направят всичко зависещо от тях за бързото и положително разрешение на тоя извънредно важен за двата братски народа задача. Ние се договорихме, веднага след като окончателно бъде урегулирован въпроса за състава на югославското правителство, той (Кардел) и др. другари от югославския ЦК да дойдат в София и обсъдят с делегация на нашия ЦК всички въпроси, отнасящи се до съдържанието на съюзния договор и до конкретните мероприятия по сключването на съюза между правителствата на България и Югославия. Имайте това предвид и сами (в тесен кръг) предварително обсъдете тия въпроси. Същевременно сондирайте осторожно подходящи хора от нашите съюзници, за да установите по възможност точно позицията на съюзниците относително практическото сключване на съюза с перспективата на обединение България и Югославия в обща федеративна държава.
Тр. Костов
Й. Б. Тито
Е. Кардел
Тъй като англичаните и други противници на тая идея, ще се стараят всячески да попречат на нейното осъществяване, необходимо е да се действува така, че с прогласяването на съюза и съюзния договор, те да бъдат поставени пред свършени факти.“
На 11 декември 1944 г. Трайчо Костов докладва на Георги Димитров докъде са стигнали с изпълнението на указанията за създаването на южнославянската федерация. В писмото си той пише: „С твоите указания за ускоряване сближаването с нова Югославия и довеждането му до тесен съюз, ние сме напълно съгласни. Именно такова нещо имахме ние предвид, когато решихме да изпратим Митю Ганев като постоянен наш представител при Тито. Очевидно е, че цялото бъдеще на Балканите и запазването им от английските домогвания ще зависи до голяма степен от съвместната работа на България и Югославия. В това отношение ние ще заработим сега най-енергично. Обстановката е благоприятна. Другите три партии вече не веднъж публично са се изказвали в печата за южнославянска федерация, докато ние досега бяхме най-въздържани по тоя въпрос. Те са вече до известна степен ангажирани и сигурно няма да им бъде съвсем лесно да се [откажат] в случай, че получат такова нареждане от англичаните. Ние ще помислим по тоя въпрос – в понеделник Митю заминава за Букурещ, където го искат за едно публично събрание, и от там за Белград. Но ще ти бъдем много благодарни, ако ни дадеш някои по-подробни указания за основите, върху които ще трябва да бъде изграден съюзът.“
На 21 декември Г. Димитров е посетен от Васил Коларов, който също все още се намира в Москва, но впоследствие като председател на Временното председателство на Българската република ще ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция, за да обсъдят „въпроса за условията на съюзен договор между Югославия и България.“
Вероятно поради натиска от руска и сръбска страна и от ангажираността на Г. Димитров работата по подготовката съюзния договор от българска страна е форсирана. На 25 декември Тр. Костов дава следния писмен отчет пред Г. Димитров за свършеното: „Пиша ти набързо, защото утре самолетът трябва да замине, а последните два-три дена бяхме претоварени с разговори и обсъждания по проектодоговора. Работата се разви по следния начин: след заминаването на Митьо [Ганев] и Вълко [Червенков] се получи твоя проект. Ние се занимахме с него и решихме да внесем поправка в смисъл на положително ориентиране към южнославянската федерация и свързване териториалните промени с нея. Преди да успеем обаче да изпратим нашия проект в Белград, Вълко се върна с югославския текст, който се отличаваше от нашия по това, че беше по-малко подработен като договор, но също вземаше положително становище към федерацията и освен това предвиждаше единно командване на армиите под началството на Тито и комисия за единна външна политика. Пристигна и Кардел и обсъдихме двата проекта. Решихме за основа да вземем нашия, но да изменим първия пункт по такъв начин, че да не оставаме на стадията на един пакт само за взаимна помощ, а още от началото да се уговорим за обединяване политическите, икономическите и военни сили на двете страни и за единно действие по въпросите на външната политика. Въпросът за федерацията се решава също положително. Общото командване начело с Тито отпадна като несъвместимо със Съглашението за примирие. Не споменаваме също така изрично за отбранителен съюз срещу бъдещи агресии, за да не дразним англичаните. С така установения текст Вълко ще замине утре в Белград за окончателно уговаряне с Тито. Кардел се среща с Кимон [Георгиев], който изразил пълно съгласие с последния текст. По-рано Добри [Терпешев] беше сондирал освен Кимон, още Никола Петков и Петко Стайнов, които също изявили съгласие. Намерението е за нова година договорът да бъде подписан тържествено в Белград, ако не се забави с няколко дена за съставяне новото югославско правителство с Шубашич. В такъв случай ще остане за Коледа.“
Още същия (25 декември 1944 г.) ден Г. Димитров с придружително писмо изпраща полученият от София проект за договор на Й. В. Сталин и В. Молотов с молба за техните указания по проекта: „Изпращам Ви приложен към писмото проект за съюзен договор между Югославия и България, изработен от делегатите на ЦК на Югославската и Българската ком[унистическа] партия в Белград. Двата ЦК твърдо са решени за провеждане по държавна линия на това мероприятие в най-близко бъдеще, щом само въпросът за правителството на Югославия бъде урегулиран. Съгласно заявлението на ЦК на Югославската компартия, в Югославия сключването на съюзен договор няма да срещне никакви сериозни затруднения. От своя страна българските другари твърдят, че техните съюзници от Отечествения фронт се отнасят положително към сключването на подобен договор между Югославия и България. Лично аз смятам, че днешният момент напълно благоприятства най-близки съюзни отношения между Югославия и България с перспектива за тяхното обединяване в обща федеративна държава и този благоприятен момент не би следвало да се пропуска. Що се отнася до проекта за договор, той ми се струва правилен. Много моля за Вашия съвет и указания по този въпрос, още повече, че осъществяването на съюзен договор между Югославия и България може да има редица затруднения от външнополитически характер.“
За последвалите действия по работата и корекциите по съюзния договор и за водените преговори между югославската и българската делегации по него един от най-сериозните извори са водените бележки на Георги Димитров в Москва в неговия дневник и запазените документи в неговия архив. Засегнатите въпроси (апетитите към Егейска Македония и към части от Албания и към останалите съседни държави) от сръбските представители вероятно вече са ви познати от техните речи по време на Парижката мирна конференция. Димитровите бележки за времето от 26 декември 1944 до 10 януари 1945 г. ще цитирам дословно:
„26 декември 1944. … Говорих с Молотов за съюзния договор между Югославия и България. Съобщи ми, че югославяните са искали договорът да бъде сключен на 1 януари 1945 г., което той лично смята за напълно неуместно, тъй като този крупен въпрос изисква много солидна подготовка.
10 януари 1945 г. Сталин се обади: „Вчера приех югославската делегация. Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска съюзна държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югосл[авия] и Бълг[ария] да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България. При това югославяните още нямат правителство, за да се сключи договор. Те искаха българите да изпратят в Белград дипл[оматически] представител. Бълг[арското] пр[авителство] обаче не може да изпраща дипломатически] представител, може да има само политически] представител при Нац[ионалния] к[омите]т. По-добре е да се започне с пакт за взаимопомощ, а после да се върви по-нататък…
Югославяните са неопитни, българите видимо са по-опитни.
Аз съветвах в Гърция да се започват тази борба. Хората на EJIAC не трябваше да излизат от пр[авителст]вото на Папандреу. Те се захванаха с работа, за която не им стигат силите. Изглежда те са разчитали, че Червената армия ще се спусне до Егейско море. Ние това не можем да направим. Ние не можем да изпратим и в Гърция свои войски. Гърците извършиха глупост.
Югославяните искат да вземат гръц[ка] Македония. Искат също Албания и даже части от Унгария и Австрия. Това е неразумно. Не ми харесва тяхното поведение. Хебранг изглежда е разумен човек и разбра какво му казах, но другите в Белград не разбират.
Що се отнася до заминаването на Коларов за България, аз се страхувам, че неговото пристигане там може да отблъсне земеделците и другите. Ще разровят неговата биография, ще вдигнат шум, ще използуват присъствието му за разговори за съветизация на България и пр. Между другото сегашното правителство е желателно да се запази и, ако е възможно, да се разшири…“
На 13 януари 1945 г. Димитров ще отбележи в дневника си, че е приготвил пощата за София (ЦК), като е писал по редица въпроси до ЦК (договора между България и Югославия). Това става след срещата на Сталин и другите съветски ръководители с официалната югославска делегация, която е проведена в Кремъл на 9 януари 1945 г. На нея е представен югославския проект за федерация. Сталин най-аргументирано отхвърлил този проект.
Благодарение, че кореспонденцията на Г. Димитров с Тр. Костов най-грижливо е запазена можем да възстановим въпросите, по които Димитров дава информация и инструкции до верния изпълнител на неговите нареждания в София Трайчо Костов. В писмото си до Тр. Костов от 13 януари 1945 г. Димитров пише: „Както ти вече съобщих тука се намира сега една югославска делегация. Въпросът за договора между България и Югославия ще се обсъжда тука заедно с наш „большой друг“ [псевдоним на Й. В. Сталин]. Тоз въпрос се счита извънредно важен и неговото положително решение ще има големи последствия не само за Балканите, но и за цяла България. Само по себе си се разбира, че такава сериозна работа трябва да се проведе така, щото да има безрезервната поддръжка на Съветския Съюз, а Англия и Америка да бъдат поставени в положение да го признаят. Новият проект на нашите югославски другари, така както е представен, не може да бъде приет. Основното е, че той съдържа тенденцията да бъде България погълната от Югославия. Югославските другари изпускат извид, че въпроса не е да се включи чисто и просто България в Югославската федерация (на правата които има Сърбия или Хърватско), а да се създаде от днешната федеративна Югославия и България двоединна съюзна (федерална) държава на равноправни начала. Тая основна идея бе положена в нашия проект и от нея ние не можем и не трябва да се отказваме. Когато въпроса бъде тука обсъден, веднага ще ви съобщя резултата. Желателно е до тогава да не се ангажирате в никакви преговори и съглашения с Белград.“
След като Сталин се запознава с българския и с югославския проект, който цели поглъщането на България в Югославската федерация, прави сериозни забележки. На 17 януари 1945 г. Димитров със следната шифрограма информира Т. Костов за мнението на Й. В. Сталин за подготвяния българо-югославски съюзен договор: „Нашият голям приятел [псевдоним на Й. В. Сталин] смята общо взето за правилен нашия текст на съюзния договор и за неправилна заетата от югославяните позиция. Подчертава особено силно, че съюзът между България и Югославия трябва да бъде на равноправни начала, като се изключи всякаква тенденция към поглъщане на България от страна на Югославия. Препоръчва да не се пристъпва към незабавно създаване на федерация. За нейното създаване е необходима по-нататъшна старателна подготовка. Нашето правителство трябваше да вземе за основа нашия текст на договора и на тази база да се договори с югославяните. На „хегемонистките“ маниери на югославските другари реагирайте твърдо, но тактично, без раздразнение. Отчитайте, че е необходимо известно време, за да можем да се сработим с тях и да намерим на практика общ език помежду си по всички въпроси.“
Под влияние на Сталиновите бележки Г. Димитров още на следващия ден – 18 януари 1945 г. изпраща следната шифрограма от до ЦК на БРП за нецелесъобразността и на последния вариант на български проект за федерация на южните славяни:
„Получих последния проект на правителството. Нима и нашите министри са дали своето съгласие? Та този проект поставя целия въпрос нагоре с краката. Да се прокламира сега „федерация на южните славяни“, да се предвижда създаването още сега на временен съвет на южно-славянското единство като обща федеративна власт и пр. от всяка гледна точка е политически нецелесъобразно и може да има много големи вредни последици. Още веднъж препоръчвам да се вземе за основа предишния наш проект и на тази основа да се договорим с югославяните. Проектът на нашето правителство трябва да се счита за нереален, преждевременен, неотчитащ настоящата балканска и международна обстановка и затова той трябва да бъде отклонен.“
Преговорите между двете делегации с посредничеството на Сталин, Молотов и Андрей Вишински продължават най-активно. Те са отразени най-стриктно от Г. Димитров в неговия дневник. По дни той е записал следното:
„19 януари 1945. … Предложих на ЦК (София) да подготви делегация в състав: Тр. Костов, Цола Драгойчева, Райко Дамянов и Титко Черноколев за изпращане в Москва…
21 януари 1945. … Договорихме се със Стал[ин] и Молот[ов] да повикаме срочно представители на българското правителство и представители на Тито за съвместна консултация по съюзния договор между България и Югославия.
Стал[ин]: „Ние сме длъжни да ги поддържаме, ако нещо се случи (България и Югославия). Но затова те са длъжни своите крупни мероприятия предварително да съгласуват с нас или поне да ни държат в курса на своите работи.“
Говорих по ВЧ с Бирюзов в София. Поръчах му да изпрати заедно с правит[елствената] делегация и делегация на ЦК на нашата партия.
22 януари 1945. … Получих съобщение от София, че са излетели за Москва – Кимон Георгиев и Ант[он] Югов, а също Трайчо Костов, Цола Драгойчева, Райко Дамянов, Титко Черноколев. …
23 януари 1945. Пристигнаха в Москва като правит[елствена] делегация Кимон Георгиев и Антон Югов, а останалите четирима – като парт[ийна] делегация.
Приех парт[ийната] делегация и дълго беседвахме (Тр. Костов, Цола Драгойчева, Райко Дамянов, Титко Черноколев, Ант[он] Югов, Борис Христов и Борис Симов).
Югов предаде молбата на Кимон да приема и него заедно с Михалчев.
24 януари 1945. Приех Кимон Георгиев и Югов. Поговорихме по повод проекта за съюзен договор между България и Югославия.
Приех в ЦК Костов, Драгойчева, Черноколев, Христов по парт[ийни] въпроси. …
Вечерта до късна нощ у нас: Тр. Костов, Ц. Драгойчева, Виде., Черноколев, Дамянов, Христов, Коларов.
Стал[ин] и Молот[ов] приеха К. Георгиев и Югов заедно с югославските представители Хебранг и М[оше] Пияде.
25 януари 1945. Приех министър-президента Кимон Георгиев и мин[истъра] на вът[решните] работи Югов по въпроса за изработването на окончателния проект на съюзния договор между България и Югославия.
Съвещание с българската партийна делегация (Тр. Костов, Цола Драгойчева, Райко Дамянов и Титко Черноколев).
Дадох указания на Тр. Костов за неговия информационен доклад в отдела (в петък).
Молотов ме информира за беседата на Сталин с бълг[арските] и югослав[ските] правит[елствени] делегати по въпроса за съюзния договор между Бълг[ария] и Югосл[авия] и неговите съвети в договора да не се споменава за федерация.
26 януари 1945. Заседание с Тр. Костов и др. Доклад на Тр. Костов за положението в България и дейността на компартията и Отечествения фронт (в отдела на ЦК – вечерта)…
Поговорихме с Вишински относно окончателния проект за съюзен договор между България и Югославия. Споразумяхме се, че желанието на югославяните за федерация с включването на България в състава на Югославия трябва да се отклони, а да се поддържа позицията за създаване на федерация между България и Югославия на равноправни начала.
27 януари 1945. … С Вишински поговорихме за текста на проектодоговора за съюз между България и Югославия.
Обърнах внимание на Молотов върху чл. 4 на проектодоговора за Македония. Посочих му необходимостта да се уточни този пункт на договора. …
28 януари 1945. При Сталин (на вилата). Бяха поканени югославяните – Моше Пияде, Хебранг и югосл[авският] посланик Симич и българите – аз, премиерът Кимон Георгиев, мин[истърът] на вътр[ешните] работи Югов, българ[ският] политически предст[авител] проф. Михалчев и секретарят на ЦК на Раб[отническата] партия (к) – Трайчо Костов. Присъствуваха Молотов, Маленков, Берия.
Изключително задушевна атмосфера. Констатирано беше, че проектът на съюзния договор между България и Югославия е съгласуван между двете делегации и разногласия между тях няма. Договорихме се, че министър-председ[ателите] на бълг[арското] и югославското правителство ще си разменят писма (не за публикуване), задължаващи двете страни да вземат мерки за създаването на федерация между Бълг[ария] и Югославия, без да предрешават въпроса за характера на федерацията – двуединна между Бълга[рия] и Югослав[ия] или единна федерация на бълг[ари], сърби, хървати, словенци, черногорци и македонци.
Много тостове. Стал[ин] в своите тостове подчерта, че съюзът между България и Югославия има характер на поврат в историята на Европа, огромно историческо значение. С това се поставя началото на съюза на всички славянски народи. Тези народи са длъжни да си помагат и взаимно да се защитават. Германия ще бъде разгромена, но немците са силен народ с много кадри, те отново ще се надигнат. Слав[янските] народи не трябва да се окажат неподготвени, когато отново ще се опитат да ги нападнат, а това в бъдеще вероятно и даже сигурно ще стане. Старото славянофилство изразяваше стремежа на царска Русия да подчини другите славянски народи. Нашето славянофилство е съвършено друго – обединение на слав[янските] народи като равни за обща защита на своето съществуване и бъдеще. Ние не искаме нищо да натрапваме на другите слав[янски] народи. Ние не се намесваме в техните вътрешни работи. Нека да правят това, което могат.
Кризата на капитализма се прояви в разделянето на капиталистите на две фракции – едната – фашистка, другата – демократическа. Възникна съюз между нас и демократическата] фракция на капиталистите, защото последната беше заинтересована да не допусне господството на Хитлер, тъй като това брутално господство би довело работническата класа до крайности и до свалянето на самия капитализъм. Ние сега сме с едната фракция против другата, а в бъдеще и против тази фракция на капиталистите.
Може би ние правим грешка, като мислим, че съветската форма е единствената, която води към социализъм. Оказа се на дело, че съв[етската] форма е най-добрата, но съвсем не единствена. Може да има и други форми – демократична република и даже в известни условия – конституционна монархия. …
(Извънредно много важни и интересни неща имаше още в изказванията на Сталин на тази забележителна вечер!)
31 януари 1945. … Вечерта – съвещание в отдела с информационен доклад на Хебранг за положението в Югославия и Югосл[авската] компартия.
Сутринта излетяха: Кимон Георгиев, Ант[он] Югов, Тр[айчо] Костов, Р[айко] Дамянов, Титко Черноколев.“
Българската и руската страна имат първостепенна информация и за интереса на Великобритания към водените българо-югославски преговори с руско посредничество, което англичаните официално ще отстояват и по време на Ялтенската конференция. Още повече, че англичаните смятат Югославия като сфера на своите интереси, което са показали още по време на войната, подпомагайки Тито с оръжие, материали и средства. Дори синът на Чърчил, Рандолф Чърчил, се намира в щаба на Тито. Любопитното в тази английска подкрепа е че Великобритания залага на комуниста Тито, а не на антикомуниста генерал Дража Михайлович, докато в Гърция английската подкрепа е за антикомунистическите и промонархически сили и срещу комунистите. На 16 февруари 1945 Г. Димитров разговаря с Молотов за взетите решения на Кримската (Ялтенска) конференция на ръководителите на СССР, САЩ и Великобритания. Тя заседава в Ялта от 4 до 11 февруари 1945 г. В разговора Молотов отбелязва пред Димитров, че остават в сила договореностите между него и английския външен министър Антьни Идън по време на Московската им среща от 10 октомври 1944 г., на която английската страна се съгласява, че СССР има свои интереси в България. В протокола е отбелязано: „Господин Идън каза, че те имат малък интерес в България и поради това молят за твърде малко. Но тъй като са във война с нея, въпросът трябвало да се погледне и от британска гледна точка. С Тито е бил установен контакт и Великобритания му е помагала с оръжие. Сега той се е обърнал към Москва и Великобритания е държана в неведение. Когато британското обществено мнение узнае това, ще има много критики, при това справедливи. Той [Тито] е постигнал спогодба българските войски да останат в Югославия, спогодба между България, Югославия и Русия. Би могло да се създаде лошо впечатление и подозрение относно руските намерения. Господин Молотов каза, че според него маршал Сталин би се съгласил на следното: 75 към 25 за България, но 60 към 40 за Югославия. … Господин Идън посочи, че междувременно той [Тито] е постигнал споразумение с българите. Господин Молотов мисли, че ако му кажат какво да направи, ще поправи своите грешки. Той смята, че ще могат да се споразумеят по тази точка. Що се отнася до България, г-н Молотов е предложил две алтернативи. Той ще разговаря с маршал Сталин. Пита г-н Идън коя алтернатива предпочита. Господин Идън каза, че не се интересува толкова много от цифрите. Той разбира интересите на Русия в България и Великобритания ги приема.“ Към протокола е приложено и предложението на английския министър-председател Уинстън Чърчил за „процентно споразумение“, което е връчено на маршал Сталин на 9 октомври: „Румъния – Русия 90%, Другите 10%; Гърция – Великобритания 90%, Другите 10%; Югославия – 50 към 50; Унгария – 50 към 50; България – Русия 75% (90% – допълнено върху листа като съветско алтернативно предложение), Другите 25% (10% – допълнено върху листа като съветско алтернативно предложение)“. В приетата Декларация на конференцията за освободена Европа на 11 февруари 1945 г. са дадени само следните много общи и неясни постановки: „В съответствие с принципа на Атлантическата харта за правото на всички народи да избират формата на правителството, при което ще живеят, трябва да бъде осигурено възстановяването на суверенните права и на самоуправлението за онези народи, които бяха лишени от това чрез насилие от агресивните нации. За подобряване на условията, при които освободените народи ще могат да осъществяват тези права, трите правителства ще помагат съвместно на народите във всяка освободена европейска държава или в държава, бивш сателит на Оста в Европа, където по тяхно мнение, го изискват обстоятелствата: а) ще създават условия за вътрешен мир; б) ще провеждат неотложни мероприятия за оказване на помощ на нуждаещите се народи; в) ще създават временна правителствена власт, представяща широко всички демократични елементи на населението, поемат задължението колкото е възможно по-скоро чрез свободни избори да установят правителства, отговарящи на волята на народа; г) ще спомагат там, където се окаже необходимо, за провеждането на такива избори. Трите правителства ще се консултират с другите Обединени нации и с временните власти или с другите правителства в Европа, когато ще се разглеждат въпроси, от които те са пряко заинтересувани.“
Както се вижда от взетите решения в Ялта съветските съюзници не са информирани за водените преговори между Югославия и България, а само са разменени неясни подмятания, което означава че преговорите продължават в същия дух, но още по-тайно.
На 16 февруари 1945 г. Димитров е отбелязал в дневника си следното: „Говорих с Молотов за Кримската конференция, в частност за нейните решения по отношение на балк[анските] страни и проектирания съюзен договор между България и Югославия. Общо нищо съществено не се променя. Ще има само някои трудности по отношение на съюза между България и Югославия. Англичаните и амер[иканците] са явно против. Считат България за подконтролна и нямаща право да сключва подобен съюз. …“
След малко повече от месец, на 28 март 1945 Димитров отново разговарях с Молотов „по въпроса за съюзния договор между България и Югославия.“
Между другото през март месец по време на Славянския събор в София един от най-приближените Титови съратници членът на Върховния щаб Народноосвободителната армия на Югославия и по-късно член на ЦК и ПБ на ЮКП Милован Джилас се среща с членовете на ПБ на ЦК на БРП и без много заобикалки заявява, че Югославия вече не е заинтересована от сключването на договор с България. Думите на Джилас правят изключително силно впечатление на българската страна и още на 30 март 1945 г. Трайчо Костов разтревожен пише следното до Георги Димитров: „Смятам в недалечно бъдеще да заминем аз и Вълко в Белград, за да поговорим „по душам“ с Тито и югославските другари. Много нещо се направи по линията на сближението между двата народа и то е сериозно напреднало, речите на югославските делегати [по време на събора] бяха много хубави – и все пак, като че ли съществува все още някаква недоговореност и хладнина в отношенията на нашите две партии. На нашия пленум ние гласувахме приветствие до ЦК на балканските партии. Румънският ЦК веднага отговори – въобще румънците се отнасят към нас много другарски и с нескривано уважение, – от КПЮ – „ни звука“. Най-лошото е, че в основата на това подчертано небрежие лежи не съвсем здравото възгордяване на досегашните успехи, привичката да гледат вече отгоре надолу на всичко окръжаващо. А може би в лицето на нашата партия виждат „съперник“, що се касае до ръководната роля на Балканите. Спомням си напр. тонът, с който приказва пред нас Джилас. Ние с интерес слушахме мнението му и критиката по нашите работи – смятаме, че има какво да се поучим от тях, – но тонът му беше нравоучителен, самоуверен, безапелационен: през всичкото време той приказваше, и когато ние се опитвахме да се обадим, той не слушаше, продължаваше своето. Но что-же, ние обичаме да слушаме, но той очевидно е дълбоко убеден, че те там всичко по-добре знаят и няма какво от нас да се научат. Моето впечатление е, че у тях определено има „головокружение от успехов“ – между това, морето наистина, съвсем не е до колене и пред тях ще има още много и много трудности, преодоляването на които сигурно ще бъде по-леко, ако те могат да се опират на нас, както и ние на тях. Те все още смятат, че сближаването с България е някакво особено благоволение и снизхождение към нас, което ние всички трябва да чувствуваме едва ли не като обида. На такава почва, разбира се, [не може] нещо здраво да се постигне. Те изпускат в своите разсъждения мъничкия факт, че ако ние сме победена страна, затова пък сме страна съседна със СССР и ако ние имаме нужда от Югославия, за да излезем по-лесно от това положение на победени, Югославия има не по-малко нужда от нас, защото връзките й със СССР минават през нас. Впрочем, едва ли има основание да бъдем песимисти. Всичките тия работи навярно ще се изживеят и ще отстъпят на заден план пред добре съзнатите интереси на двете страни. Но, очевидно, ние ще трябва да намерим подходящия тон, щадейки порасналото им национално самочувствие, все пак да защищаваме здравите позиции на революцията и другарското зачитане.“
Разтревожен от получената информация от Тр. Костов и от предстоящата среща на Тито със Сталин в Москва Г. Димитров пише на Сталин следното писмо още на 7 април 1945 г., което прилежно е преписал и в дневника си:
„Много моля по време на пребиваването на др. Тито в Москва да разгледате и въпроса за взаимоотношенията между България и Югославия. В частност би трябвало да се намери подходяща форма за осъществяване на проектираното политическо съглашение между двете страни до завършването на войната, тъй като след това трудностите ще бъдат вероятно повече. Трябва да се отбележи, че у редица югославски другари има нездрави настроения, известно „главозамайване от успехите“ и неправилно, високомерно отношение към България и даже към Бълг[арската] компартия. Считам Вашата помощ и въздействие много желателни.“ В оригинала на писмото, получено от Сталин и запазено в неговия архив е добавена в скоби от Г. Димитров молбата му: „ако това е възможно, и с мое участие“.
Явно, че Сталин се е смилил пред верноподаническата молба на Димитров и той е допуснат на някои от срещите между югославската делегация, начело с Тито със Сталин, където се обсъжда и въпроса за съюзния договор. За тези срещи Димитров накратко е отбелязал в дневника си следното:
„7 април 1945. Беседвах подробно с ген.-майор Кисельов (нач[алник] на съветската] военна мисия в Югославия), пристигнал заедно с Тито. Впечатленията му от работата на ръководството на Югосл[авия] не са приятни.
Договорихме се с Тито да се срещнем утре.
8 април 1945. Вечерта приех Тито у нас в градската квартира. Дълго беседвахме за положението в Югославия, за взаимоотношенията с англичаните и американците, за възможния съюзен (или друг) договор между Югославия и България и пр. Общо впечатление: недооценка на сложността на положението и предстоящите трудности, твърде самонадеян, голяма доза възгордяване и несъмнено „главозамайване от успехите“. На думи, разбира се, като че ли всичко е наред.
12 април 1945. С Тито при Сталин. Бяхме с Тито при Стал[ин]. (Присъстваха: Молотов, Берия, Маленков, Булганин.) По въпроса за взаимоотношенията между Югославия и България се договорихме: 1) като първи етап – в най-близко време да се възстановят дипломатическите отношения между България и Югославия и по такъв начин да се сложи край на миналото (ликвидирайки предишните враждебни отношения, въпросите за репарациите и пр.). След известно време като втори етап – сключване на договор за сътрудничество и взаимна помощ по възстановяването на двете страни и защитата против възможна нова агресия от страна на Германия. Като трети етап – да се подготви след това създаването от двете държави на обща федерация.
Стал[ин] съобщи, че след известно време и съв[етското] пр[авителство] ще постави пред съюзниците [въпроса] за признаването на България като съвоюваща страна и ще възстанови дипломатическите отношения с България.
Стал[ин] критикува самоувереността на бълг[арските] комунисти, неотчитането от тяхна страна на трудностите, желанието им всичко да върви гладко и пр.
13 април 1945. Бях на приема в Общославянския комитет в чест на Тито. Поставиха [ме] в президиума около Тито. Много тостове. Наложи се и аз да се изкажа, нали Общосл[авянският] комитет – обществена организация!
14 април 1945. Беше при мен Джилас. Разказа за посещението си в България. Счита положението за добро. Партията е крепка. Беседвахме подробно за взаимоотношенията между Бълг[арската] и Югосл[авската] компартия – връзки, взаимна информация, общ език по основните въпроси.
15 април 1945. Неделя. Прием на Тито у нас на вилата. До обед разведох Тито и част от присъствуващите, показах им „Горки“, където е живял и починал Владимир Илич Ленин.
16 април 1945. Тито замина през Киев.“
На 9 април 1945 г. Г. Димитров бърза да информира Тр. Костов за разговорите си с Й. Б. Тито по време на срещата им на 8 април: „Вчера бе при мене Тито. Беседвахме дълго. Обърнах му, между другото, сериозно вниманието на съществуващите нездрави настроения в тяхната среда относително нашата партия и България. Разясних му, че надменното отношение от страна ръководещи югославянски другари се явява препятствие за необходимото нормално, братско сътрудничество между нашата и тяхната партии, а от това сътрудничество зависи в най-голяма степен и сближението между България и Югославия. Напомних му недопустимия факт, че ЦК на Югослав[ската] партия не отговорил на приветствието на наш пленум и редица др. работи.
Тито всячески се стараеше да докаже, че нездрави настроения и надменно отношение няма, че на приветствената телеграма не е отговорено не нарочно, а просто случайно (претрупаност с работа, неимение още добър апарат на ЦК и пр.). Счита, че главната причина за всичко се заключава в липсата на постоянен близък контакт между двата ЦК. Настоява да има представител на нашия ЦК в Белград и такъв представител в София. Изрази своето голямо задоволство от българските войски, сражаващи се на югославска територия; особено силно подчертаваше братските отношения между българските и югославските части.
Що се касае до политическото съглашение между България и Югославия, Тито счита че то трябва да бъде осъществено в подходяща форма веднага след като се споразумеем по тоя въпрос със съветското правителство. Тия дни ще поговорим по това с нашия „большой друг“ [псевдонима на Сталин].
Въпреки всички тържествени заявления на Тито, моето впечатление е че трябва много да се поработи, за да разберат югославяните, че само на базата на равноправието на нашите партии и нашите страни може да се създаде това, което е техен общ интерес.
Ще бъде добре след връщането на Тито в Белград да осъществите своето намерение за лична среща с ръководещите другари и да изясните с тях всички въпроси (конкретно), а напр. в частност да поговорите с Кардел, Хебранта и Пиаде (понеже видимо се държи особено лекомислено). Нашата позиция относително югослав[ските] другари трябва да бъде, разбира се, крайно дружествена, но строго принципиална и напълно достойна в партийно и национално отношение.“
На 9 май 1945 г. Втората световна война в Европа е приключила. Югославия, както и в Първата световна война отново се нарежда в лагера на победителите, а България за пореден път в лагера на победените. Самочувствието на Тито и съратниците му нараства неимоверно. Предстоящо е и свикването на Потсдамската конференция на тримата големи – Сталин, Рузвелт и Чърчил. Разполагаща със сериозна подкрепа от Сталин югославската страна започва в преговорите с българската да изземва водещата роля и да диктува условията при водените преговори. След завръщането си в Белград Тито изпраща покана за среща и разговор до Тр. Костов и Вълко Червенков. На 4 юли 1945 г. с радиограма Тр. Костов търси от Г. Димитров инструкции за предстоящата среща:
„Получихме покана от Тито да отидем аз и Вълко в Белград за обсъждане на някои въпроси относно нашите взаимоотношения. По въпроса за съюза казал, че сега момента още не е благоприятен и ще трябва да се чака съгласието на СССР. Какво ще посъветваш: да приемем ли поканата, кои въпроси да поставим.“
Съобразявайки се с положението, в което е изпаднала България, макар и с обещание да бъде призната за съвоюваща заради участието и в завършващата част на войната и с неяснотите около предстоящата Потсдамска среща на 6 юли 1945 г. в 2 часа и 55 минути през нощта Димитров изпраща радиограма до Тр. Костов с разяснения за българската позиция по време на преговорите с Й. Б. Тито:
„Поканата на Валтер [псевдоним на Тито] би следвало да се приеме, но след като проверите основните подготвителни работи във връзка с изборите. При срещата трябва да се урегулират взаимоотношенията между двете партии, а така също да се изясни положението в Македония и да се вземат мерки срещу съществуващите там антибългарски тенденции. Освен това е необходимо да се договорим за сключването на ред конкретни конвенции между Югославия и България (търговски, железопътни, културни и пр.), които биха укрепили още повече тесните връзки между двете държави. Трябва да се има предвид, че до завършване на заседанието на „Голямата Тройка“, от страна на съветското правителство нищо няма да се предприеме за съюзния договор.“
Потсдамската конференция на ръководителите на Съветския съюз, Съединените Щати и Великобритания Й. В. Сталин, Хари Труман и У. Чърчил (сменен впоследствие от Κ. Р. Атли) заседавала в Потсдам от 17 юли до 2 август 1945 г. В шифрограма от Москва от 2 август Г. Димитров съобщава на Тр. Костов за решението на Потсдамската конференция за България: „Решено е така също да се ускори сключването на мирни договори с България, Румъния, Унгария и Финландия и след това тия страни да бъдат допуснати на равни начала в новото общество на народите. До сключването на мирните договори трябва да се възстановят дипломатическите отношения с тия страни във възможните за това форми“.
Променената политическа ситуация в България и Югославия налага известна промяна и в продължаващите с различна интензивност преговори. След продължително мълчание на 19 септември 1945 г. Тр. Костов споделя с Г. Димитров за хода на българо-югославските преговори:
„Отдавна не съм ти се обаждал. Последните дни сме толкова много заети, че даже за телеграми не остава време. Сега специално съм се заключил, за да мога да подготвя пощата за утре.
Надявам се, че от Васил [Коларов] ще получиш по-подробна информация. Аз ще се спра само върху някои въпроси.
1) В петък, събота и неделя бяхме с Вълко в Белград. Видяхме се с Тито, Джилас, Кардел, Ранкович. Те гледат на положението доста сериозно и допускат възможността за по-рязка интервенция на англоамериканците. Говорят за струпване на английски войски на югославско-гръцката граница. Може би до война няма да се дойде, но са възможни провокации. Заявяват, че ще се съпротивляват решително срещу всяка такава провокация. Отлагането на изборите у нас насърчило и югославската реакция. Досега те съумявали да държат опозицията, но сега тя проявява по-голяма агресивност. Целта на англичаните била да създадат криза в правителството, да измъкнат Шубашич от Югославия и да обявят проваляне на съглашението Тито-Шубашич. Даже самолетът бил готов за отлитането на Шубашич, но той тъкмо на време се разболял. Тито се надява, че няма да успеят да предизвикат криза. Правителството ще проведе изборите и ще се противопостави решително срещу всеки опит за бъркане във вътрешните работи на Югославия. Имало обаче опасност опозицията да не участвува в изборите. Изводът му беше, че България и Югославия трябва да действуват по-единно и да направят всички приготовления за в случай на по-рязка интервенция. Сега главната задача е да се спечелят изборите, което ще разреши автоматично въпроса за монархията и ще даде възможност за провеждането на цяла редица мероприятия за укрепване на режима. Тогава ще могат да се уредят и отношенията между България и Югославия. Да се сключва съюз преди изборите е нецелесъобразно. След изборите трябва да се върви към сливане колкото се може по-бързо. Конфедерацията трябва да се изключи, защото тя може да насърчи сепаратистичните тенденции в някои краища. Ако не е възможно да се направи веднага федерация, трябва да се сключи съюз, който да отива далеч и да предвижда много близко сътрудничество във всяко отношение, до създаването на съвместна военна координационна комисия включително. В последния наш проект за съюз някои неща са остарели (напр. съвместната борба до победа над Германия). Не бива на съюза да се придава характер на отбранителен съюз против някого, а да се постави в рамките на договора от Сан Франциско: двете страни сключват договор за съвместно обезпечаване на своята независимост, икономическо процъфтяване и демократично развитие. Да се пристъпи веднага към подготовката на новия договор, за която цел след три седмици ще дойде Джилас в София. След като се постигне споразумение между двете партии, проектът ще бъде предложен след изборите на правителствата с цел веднага да се подпише, преди да разберат англичаните и да имат възможност да попречат. Още до изборите може да се пристъпи към преговори за сключване на търговски договор и културна конвенция. Репарации няма да искат, а реституции. Щели да подготвят своите искания и да ги предявят официално на бълг[арското] външно министерство.
Впечатлението ни от контакта с югославските ръководни другари е много добро. Един по-чест и по-тесен контакт между двете партии ще бъде явно от полза.“
Опасявайки се от възможното проваляне на съюзния договор югославската страна преминава към друг вариант в преговорите си с българската. Заграбила отново Вардарска Македония тя бърза да присъедини и останалите два дяла, като първо погълне Пиринския, а за Егейския ще повдигне въпроса по време на Парижката конференция. Г. Димитров вече е получил разрешение от Сталин и се завръща в София. На 15 април 1946 г. Тито изпраща югославския посланик в София Ковачевич като свой пратеник да предаде променените югославски искания. Г. Димитров още същия ден записва в дневника си: „Тито предал за мене: 1) Счита за нецелесъобразно сега да се пристъпи към сключване на съюзен договор между Югославия и България, докато не се уреди международното положение на България; 2) Въпросът за Западните покрайнини трябва да се реши едновременно с присъединяването на Пир[инска] Македония към федерална Македония. Предлага лична среща по всички въпроси, интересуващи двете страни.“
Под съвместния съветско-югославски натиск върху българската страна се правят и сериозни отстъпки от наша страна при разрешаването на македонския въпрос. Трудно е да бъде уточнено, но вероятно изпод ръката на Г. Димитров или на Тр. Костов на 21 май 1945 г. излиза следният важен проект за неговото разрешаване, който е озаглавен „Условията, при които трябва да се извърши обединението на македонския народ в рамките на общата федеративна държава на южните славяни“:
„Ние поддържаме: 1. Македонците са отделна народност. 2. Основната част на македонския народ държавно се е организирал във федерална Македония. 3. Обединението на целия македонски народ трябва да се извърши на базата на федерална Македония и в рамките на югославската народна република. 4. Подготвянето на необходимите условия за това обединение е задача, преди всичко, на самите македонци, но и обща задача на комунистическите партии в Югославия и България. 5. Решающе условие за по-скорошното обединение на македонския народ в рамките на федеративна Югославия е братския съюз между Югославия и България и тяхната твърда решимост да се обединят в обща федеративна държава на южните славяни.“
Краят на тази авантюра със съдбата на българския народ с главни действащи лица от българска страна Г. Димитров и Тр. Костов продължава и през следващите месеци когато ще заседава Парижката мирна конференция и гробокопачите на народа ни Сталин и Тито ще организират една пародийна защита на България в Париж. Но до тогава има още време, през което преговорите и надлъгването между югославската и българската страна продължават с неотслабваща сила.
Те също са отразени най-педантично, макар и лаконично от „вожда и учителя“ на българския народ Г. Димитров в неговия дневник, които ще ви цитирам дословно:
„1 юни 1946. Говорих с Молотов по повод моето пристигане в Москва по време на пребиваването на Тито.
4 юни 1946. Решихме да замина аз, Коларов и Костов за Москва.
5 юни 1946. В 4 часа сутринта (соф[ийско] време) се качихме в самолета (заедно с Роза) и в 12 часа по московско време бяхме в Москва. Летяхме много добре
В 1 часа – в Мешчерино.
– Вечерта при мен Тито, Ранкович и д-р Нешкович (пред[седател] на Министерския] съвет в Сърбия). Обсъждахме въпросите на взаимоотношенията между България и Югославия. Сърдечна другарска атмосфера. Решихме по тия въпроси да стане съвместна среща със Сталин.
6 юни 1946. Вечерта в Кремъл – Сталин и Молотов. Посрещнаха ни радушно. Продължителна беседа върху мирния договор, вътр[ешното] положение, бъдещата република (изборите за Велико нар[одно] събрание), състоянието на армията, народната милиция, икономическото сътрудничество, взаимопомощта между България и Югославия, съюзния договор със СССР.
– Късно през нощта на вилата на Сталин. Закуска. Престояхме до сутринта (7 часа!). Беседвахме главно по нашата тактика към съюзниците и в частност [към] Д. Велчев. Сталин ни критикува за недостатъчно решителни действия от наша страна. Посъветва [ни] да вземем по-решителен курс без да се съобразяваме с мнението и настроението на американците и англичаните и тяхната агентура в България.
7 юни 1946. Отново при Сталин. Тук [бяха] Молотов, Жданов, Берия. Също Тито, Ранкович, Нешкович. Обсъдихме въпросите на нашите взаимоотношения с Югославия. Договорихме се – сключването на съюзен договор да се отложи до подписването на мирния договор. Най-близко сътрудничество между бълг[арското] и югосл[авското] вън[шно] министерство. Съвместна парт[ийна] комисия (на българския] и югосл[авския] ЦК) за въпросите на Западните покрайнини и Пирин[ска] Македония. Окончателното решение на въпросите на двете области трябва да стане едновременно. На предстоящите избори да се съхрани Отеч[ествения] фронт. За предпочитане са общи листи на Оф, ако можем да се договорим на базата: 40% комунисти, 30% земеделци, 15% звенари, 10% социал[демократи] и няколко процента радикали. Ако това не стане, тогава самостоят[елно] излиз[ане] на комунистите, но всичко да се направи така, че те да бъдат първа партия. Обменихме мнения по много други въпроси. След това съвместна вечеря. Престояхме до сутринта в изключително задушевна атмосфера.
8 юни 1946. Излетяхме в 9 часа от Москва, летяхме много време. В четири часа се спуснахме на соф[ийския] аеродрум.
Югов, Дамянов, Червенков и Коларов при мен. Информирах за направеното в Москва. Беседвахме за конкретните мероприятия, които трябва да предприемем.“
В края на краищата този театър, режисиран от Сталин ще бъде прекратен пак от него, след направени изявления, че въпросът за южнославянската федерация вече не е актуален и се сваля от дневен ред. Отсъденото от Сталин е публикувано първо във в. „Правда“, а след това във в. „Работническо дело“. Без да ни се иска да профанираме тези тъжни страници за народа ни в съзнанието ни изплува споменът за онзи хубав политически виц, в който партизаните и полицаите продължително превземат и отстъпват една горичка, докато на горският му писнало и той ги изгонил от горичката. (Под горския тук в случая разбирай Сталин.) Само няколко месеца след Парижката конференция ще настане разривът между Сталин и Тито, като Тито ще предприеме стъпки към затоплянето на отношенията на Югославия със западните страни и той ще бъде приет в Бъкингамския дворец, а наш модерен и злободневен за онова време поет (Пантелей Матеев) ще напише поемата си „Една свиня в Бъкингамския дворец“. А съдбата на двамата главни български партийни и държавни дейци, хвърлили най-много сили и енергия, за да ликвидират един път завинаги със съществуването на Родината ни, Георги Димитров и Трайчо Костов ще приключат живота си най-трагично. Алкохолизиралият се вече Георги Димитров ще умре при не много изяснени обстоятелства в съветски санаториум, а Трайчо Костов ще висне на въжето по плиткоскроен процес като югославски агент. От историята е известно, че възмездието рано или късно настига предателите и злосторниците, въпреки че и при двамата често пъти се забелязва просветление, че югославската страна цели да погълне България.
Въпреки, че до тук имахте възможност да се запознаете с един документален разказ за хода на българо-югославските преговори за сключването на съюзен договор за южнославянска федерация, ви предлагам да се запознаете и със самите текстове на югославските и българските проекти за такъв.
По водените преговори за подписване на съюзен договор между България и Югославия повече информация може да получите от изследванията на Л. Панайотов, К. Палешутски, Д. Мичев (Македонският въпрос и българо-югославските отношения, С, 1987); Г. Даскалов (Българо-югославските политически отношения 1944-1945, С., 1989); М. Лалков (От надежда към разочарование. Идеята за федерацията в Балканския югоизток (1944-1948 г.), С., Б. д.); Д. Мичев (Македонският въпрос и българо-югославските отношения 9 септември 1944-1949, С., 1994) и др.
Цочо В. Билярски
* * *
ЮГОСЛАВСКИ И БЪЛГАРСКИ ПРОЕКТИ ЗА СЪЮЗЕН ДОГОВОР
№ 1
ЮГОСЛАВСКИ ПРОЕКТИ ЗА СЪЮЗЕН ДОГОВОР С БЪЛГАРИЯ
БЕЛГРАД, [МОСКВА], ДЕКЕМВРИ 1944-ЯНУАРИ 1945 Г.
I.
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКО, ВОЕННО И ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И БРАТСКО ЕДИНСТВО НА НАРОДИТЕ НА ЮГОСЛАВИЯ И БЪЛГАРИЯ
… в качеството си на упълномощени представители на Националния комитет за освобождение на Югославия, и … в качеството си на упълномощени представители на правителството на Отечествения фронт на България, след като се срещнаха на 31 декември 1944 година в Белград, за да обсъдят съвместно отправеното предложение от Националния комитет за освобождение на Югославия към правителството на България с целта колкото се може по-тесните братски взаимоотношения и единството между народите на Сърбия, Хърватско, Словения, Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора, обединени в демократическа федеративна Югославия, от една страна, и българския народ, сплотен около правителството на демократичния фронт, от друга страна, разменяйки си пълномощията и потвърждавайки, че техните правителства са вдъхновени от тъждествени разбирания за общността на интересите на своите народи и че са проникнати от едни и същи искрени желания да сложат здрави основи на тясното сътрудничество и братско единство между народите на Югославия и България се споразумяха за следното:
Южните славяни, които повече от тринадесет столетия живеят едни до други на неразделното пространство на Балканския полуостров и които преди десет века започнаха да основават своите държави и след многовековно робство под чуждо господство от началото на деветнадесети век започнаха да възстановяват своите независими национални държави, постоянно в хода на своята дълга история, ранна и най-нова, са проявявали стремеж да живеят в братски взаимоотношения, да си помагат едни на други в отбраната против чужди завоеватели и да осъществят най-тясно единство. Чуждите завоеватели, а в миналия и в този век различните империалистически държави, особено Германия, в стремежа си да проникнат през Балканите на Изток, винаги са се стремели да поробят балканските народи и преди всичко южните славяни, при което те, наред с преките завоевателни интервенции и постоянни вмешателства във вътрешните работи на техните държави, на първо място използваха разединението на южните славяни, тласкайки ги в братоубийствени войни. Управляващите клики на Сърбия и България тласкаха сръбския и българския народи против волята им неколкократно в течение на последните седемдесет години във войни едни против други, а в сегашната война немската агентура в България тласна България срещу Югославия, когато нейните народи се бореха не на живот, а на смърт за защита на своята национална чест и независимост. Антинародната политика на управляващите кръгове в България и Сърбия нанесоха огромна вреда на всички южни славяни.
Под смъртната заплаха от страна на немския империализъм народите на Югославия, предадени и изоставени през април 1941 година от своите бивши правителства, продължиха и развиха войната с фашистките окупатори, давайки с това пример на всички народи, които фашизмът пороби, докато накрая и българският народ отхвърли своите прохитлеристки управници и проливайки кръвта на бойното поле за общото дело на всички южни славяни, не показа на дело, че веднъж завинаги е скъсал с братоубийствената политика на своите предишни антинародни режими. В същото време народите на Югославия, осъществявайки своята демократическа федерация, създадоха не само своето братско единство, но и необходимите материални, политически и морални условия за тясно сближение между народите на Югославия и българския народ.
Възстановяването на свободата и държавността на македонския народ в демократична федеративна Югославия се явява резултат от съвместната борба на самия македонски народ с останалите народи на Югославия, сърдечно прието и от страна на българския народ, окончателно лиши от възможността сръбските и българските империалисти да предявяват каквито и да било претенции към Македония, като ги лиши завинаги от възможността да разединява по този въпрос сръбския и българския народ.
По такъв начин народите на Югославия и България, които в настоящия момент в еднаква степен съзнават смъртната опасност, която за тях се явява немският империализъм и проникнати заедно от съзнанието за необходимостта от безусловното унищожаване на тази опасност като най-голяма опасност за всичките миролюбиви народи сега осъществяват на практика, проливайки кръвта си на бойното поле рамо до рамо против общия враг, това братство и единство, което винаги е било стремеж и мечта на най-добрите им хора.
С радост утвърждавайки това положение на нещата, създадено от инициативата и действията на южнославянските народи, когато те сами взеха своята съдба в ръцете си; изхождайки от гледната точка на еднаквостта на жизнените интереси за свобода, независимост, прогрес и благосъстояние на своите народи и убедени в това, че само с обединените сили на своите народи могат да отхвърлят от своите страни заплахата от немския империализъм и да осигурят за своите народи свещеното им право на безпрепятствено развитие, Правителствата на Югославия и България достигнали чрез своите упълномощени представители до пълно съгласие по това, че жизнените интереси на Югославия и България им повеляват да сключат следното споразумение за политическо, военно и икономическо сътрудничество и братско единство на народите на Югославия и българския народ:
1. Правителствата на Югославия и България се задължават да провеждат цялата си политика в най-тясно сътрудничество и единство, за победното завършване на войната против хитлеристка Германия и да осигурят мира на Балканите, с което народите на Югославия и България по най-надежден начин ще съдействат за осигуряването на мира в следвоенния период.
Считайки сега за основна своя задача обединението на всички политически, военни и икономически сили на своите народи, за да могат заедно с всички обединени миролюбиви нации на света да постигнат колкото се може по-скоро окончателна и решаваща победа във войната и унищожаването на хитлеристка Германия, двете договарящи се страни насочват общата си външна политика към укрепване на антихитлеристкия блок на миролюбивите нации и постигане на тясно сътрудничество с обединените нации също след завършването на войната, в убеждението, че само по този път ще може да се постигне запазването на мира и пълното развитие на политическото, икономическото и социалното благосъстояние на всички миролюбиви нации.
2. В съответствие със стремежите на своите народи, двете договарящи се страни ще вземат всички мерки за най-скорошно обединение на държавите, намиращи се в състава на Югославия и България, в една федеративна държава. В този дух се отменяват веднага паспортите и другите препятствия за свободно движение на гражданите през сегашните граници на Югославия и България, освен препятствията, произтичащи от нуждите на войната.
3. Веднага ще бъде създадено единно командване на всички въоръжени сили на Югославия и България.
4. Югославия и България ще провеждат обща външна политика.
5. Ще се отменят всички митнически граници и ще се осъществи най-тясно икономическо сътрудничество между Югославия и България.
6. Това споразумение, което е сключено за неопределено време и от което всяка от договарящите страни може да се откаже в срок за една година напред, трябва да послужи за основа за осъществяване пълното обединение по смисъла на член 2 от това споразумение.
С цел провеждане и осъществяване на това споразумение двете договарящи се страни се съгласиха да се създаде с местопребиваване в Белград обща югославско-българска комисия за политическо, военно и икономическо сътрудничество и за подготвяне пълното обединение на Югославия и България в единна федеративна държава. Комисията ще работи под названието: Комисия за Югославско-българско единство. Комисията ще се ръководи от Президиум, който в същото време ще бъде и общ орган за провеждане на външната политика. Комисията ще има няколко отдела, според потребностите, които ще се появят при осъществяването на това споразумение.
Това споразумение е изготвено в … екземпляри.
Към това съглашение се прилагат като негова съществена част две приложения: 1. Приложение I. Съглашение за общото командване на всички въоръжени сили на Югославия и България и 2. Приложение II. Съглашение за стопанско сътрудничество между Югославия и България.
Това споразумение влиза в сила …
ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а.е. 462, л. 6-8. Копие на руски език. Машинопис.
II.
БЕЛГРАД, 5 ЯНУАРИ 1945 Г.
Националният Комитет на освободена Югославия от името на федерираните части на демократическа федеративна Югославия: Сърбия, Хърватско, Словения, Македония, Черна Гора, Босна, Херцеговина от една страна и правителството на България – от друга:
изразявайки вековния стремеж на южнославянските народи – който се проявява в проповедите и ученията на техните най-добри синове, които са виждали в обединението на всички южни славяни най-сигурния залог за тяхната независимост от чужденците; за свободното културно и икономическо развитие на техните народи и за продължителния мир на Балканите;
убедени, че тия стремления днес повече от всякога са обхванали най-големите и най-добри части от всички южнославянски народи; че взаимната кървава борба, която България и Югославия водят срещу германския окупатор също показва, че е дошъл часа за отдавна желаното обединение на двата братски народи,
сключиха този договор:
1. Демократическа федеративна Югославия и България се обединяват в една федеративна държава, която ще се състои за сега от седем федеративни части, а именно: България, Сърбия, Хърватско, Словения, Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина, които ще имат едно общо народно събрание и едно общо федеративно правителство и една обща митническа територия.
2. Военното и външното министерства, митната политика са общи във федеративната държава, също и тия области от управлението, които ще означи федеративната конституция.
3. Създава се обща българо-югославянска комисия, която ще изработи проекта за конституция на федеративната държава. В комисията ще влизат представители на всички федеративни части.
4. Поради особеното военно положение България и Югославия запазват своите правителства до края на войната. Външните и военни министерства работят по предварителното съгласие на двете правителства. Това особено се отнася по договорите, които биха сключили двете правителства с други държави.
5. Отменя се още сега политическата и митна граница между двете държави.
6. Частта Македония, която с мирен договор от 1913 година принадлежи на България, се присъединява към Македония; присъединяват се към България частите български земи, отстъпени на Сърбия от Ньойския договор.
7. Въпроса за обезщетението за вредите, нанесени на Югославия от България през тази война се разрешава в духа на братското споразумение.
8. Окончателния текст на конституцията се утвърждава след войната от народните представителства на федерираните държави, когато влиза в сила и този договор.
ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а.е. 462, л. 35-36, 39-40. Превод. Ръкопис и машинопис.
III.
Правителството на Югославия от името на федерираните части на демократическо-федеративна Югославия (Сърбия, Хърватско, Словения, Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина от една страна и
Правителството на отечествено-фронтовска България от друга,
Изпълнени с решимост да ликвидират грешките на миналото,
Убедени, че изразяват вековните стремежи на южнославянските народи, които са виждали в обединението на всички южни славяни най-сигурния залог за тяхната независимост, за тяхното политическо, културно и икономическо развитие и за продължителния мир на Балканите,
Убедени, че волята за обединение е тази сила, която въодушевява тези народи за съвместна борба за освобождение на славяните на Балканите от немския окупатор, и че това братство по оръжие между войските на Югославия и България още повече ускори часа за осъществяване на отдавна желаното обединение на братските народи, –
Упълномощиха следните свои делегати:
от България …
от Югославия …
които, след като се събраха в … и след обсъждане на въпроса решиха да подпишат следния
ДОГОВОР:
1. Правителството на България и правителството на Югославия заявяват, че пристъпват към обединение на южните славяни по пътя на създаването на обща, на федеративен принцип устроена държава, която ще нарича „федерация на Южните Славяни“ (ФЮС), с общо народно представителство, с общи министерства на външните работи и войната и всички други общи институции и министерства, които ще бъдат окончателно установени в общата конституция на ФЮС, която трябва да бъде изготвена, като резултат и окончателно прилагане на настоящия договор.
2. Началото на създаването на тази федерация се поставя чрез привеждането в действие на специален общ орган на тази федерация, а именно Временен Съвет за Южно-славянското Единство (ВСЮСЕ), с местопребивание град – Белград. Този съвет се създава на паритетни начала от представителите на двете правителства. До тогава, докато бъдат определени и създадени, съгласно новата федеративна конституция на ФЮС, всички основни общи органи на федерацията, този Временен Съвет за Единство ще изпълнява функциите на обща федерална власт и преди всичко той ще пристъпи към изработването на общата федерална конституция, която ще влезе в сила след утвърждението й от народните представителства на всички народи на федерацията.
ВСЮСЕ ще разработи всички основни положения по провеждането на това гласуване; ще изработи и представи за утвърждаване от правителствата на двете федерирани държави всички необходими и произтичащи от братското обединение на народите споразумения: за митнически съюз, за отмяна на митническите и паспортните граници, а така също по всички други (търговски, стопански, пощенски, железопътни, транспортни, полицейски, парични, трудови и т.н.) въпроси, произтичащи от факта на създаването на федерация на южнославянските народи. Тези споразумения влизат в сила веднага след като размяната на ратификационните грамоти между правителствата на България и Югославия бъде регистрирана пред ВСЮСЕ и публикувана на български и сърбо-хърватски езици в общия служебен орган на ФЮС.
3. Поради особените условия, създадени от войната, докато се предостави възможност да са проведат избори за утвърждаване на изработената конституция от упълномощените представители на народите и се създадат общите й федеративни органи, България и Югославия запазват своите отделни правителства, които действат като органи на ФЮС непосредствено, на съвместни заседания или чрез ВСЮСЕ по всички въпроси от общ федеративен характер или отнасящи се до общите интереси на федерацията.
4. Въодушевявайки се от обявеното по този начин федериране на южните славяни, българското и югославското правителства се задължават още сега да започнат провеждането на цялостната си политика в тясно сътрудничество и единство, като си оказват едно на друго взаимна всестранна помощ и поддръжка, същевременно изпълнявайки своите задължения по отношение на обединените народи. Те се задължават също да не влизат в никакви съюзи, съглашения и договори, насочени против една от договарящите се страни, взаимно да се консултират по всички международни актове, предприети от едното или другото от двете правителства, а така също да действат единно по всички въпроси, отнасящи се до безопасността на двете страни.
5. България и Югославия продължавайки и в качеството си на федеративна държава тясното си боево сътрудничество, за постигане на пълна победа над общия враг и установяване на мир, в съгласие с великите съюзени народи, ще съгласуват действията на своите генерални щабове на армиите чрез ВСЮСЕ.
6. България и Югославия, изхождайки от това, че създаването и укрепването на демократически порядки имат огромно значение за най-бързото и най-пълното осъществяване на обявената федерация, ще положат за това всичките си сили, съгласно волята на своите народи; те ще си сътрудничат един с други в областта на материалната и духовна култура и ще развиват братската дружба между народите си, изкоренявайки каквито и да било прояви на шовинизъм.
Като взимат под внимание решението на антифашисткото Вече на Югославия, съгласно което на македонците се признават равни права наравно с другите народи на федеративна Югославия, двете договарящи се страни признават на македонския народ пълно право на самоопределение. След признаването на общофедеративната държава на южните славяни, изпълнявайки съответната воля на населението, тези части от Македония, които бяха присъединени към България по договора от 1913 година, и тези от България, които преминаха към Югославия по договора от 1919 година, ще се присъединят съответно към Македония и България.
7. В изпълнение непоколебимата воля на своите народи да бъдат фактор на мира на Балканите, двете договарящи се страни се задължават още отсега да съгласуват усилията си за засилване, развитие и укрепване на все по-тесните дружески отношения между балканските народи, на основата на взаимно уважение и искрено сътрудничество.
8. Създавайки заедно с България федерация, Югославия се отказва от каквито и да било претенции за всички последствия, произтичащи за нея по силата на договора за примирие, сключен между България и съюзните държави: Съветския съюз, Съединените американски щати и Обединеното кралство, заради окупацията на Сърбия и Македония от предишните български власти. Едновременно с настоящия договор ще се подпише и специално споразумение за братска помощ от страна на България за пострадалото в резултат на войната население и ще участва на дело в неговото изхранване.
9. С влизането в сила на настоящия договор се отменят всички паспортни искания и всички пречки за придвижване на поданиците от едната страна на територията на другата и се дава на южните славяни право на свободно придвижване по цялата територия на федерираните държави.
10. Настоящия договор, съставен на български и сърбо-хърватски езици в два еднакви екземпляра, предназначени за двете договарящи се правителства е сключен на … в град …
11. Настоящият договор влиза в сила от деня на размяната на ратификационните грамоти, което трябва да стане в рамките на 15 дни след подписването му в град …
Подписали
От страна на България: От страна на Югославия:
ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а.е. 462, л. 51-54. Копие на руски език. Машинопис.
№ 2
БЪЛГАРСКИ ПРОЕКТИ ЗА СЪЮЗЕН ДОГОВОР С ЮГОСЛАВИЯ
МОСКВА, ДЕКЕМВРИ 1944-ЯНУАРИ 1945 Г.
I. ШИФРОГРАМА ОТ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ДО ЦК НА БРП (К) С УКАЗАНИЕ ЗА УСЛОВИЯТА НА СЪЮЗНИЯ ДОГОВОР С ЮГОСЛАВИЯ.
МОСКВА, 21 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.
По съществените точки на съюзния договор, които би следвало да се обсъдят с югославските другари са следните:
1. Югославия и България, воювайки съвместно в качеството си на съюзници срещу Германия, се задължават да оказват един друг всемерна помощ и подкрепа до пълната победа над общия враг, изпълнявайки в същото време задълженията си към Обединените нации.
2. Всички последствия, произлизащи от участието на България във войната на страната на Германия до 9 септември 1944 г., от окупацията [от страна на ] на българските войски на част от югославската територия и т.н. ще бъдат уредени дружески между двете страни в духа на настоящия съюзен договор.
3. За защита от агресия и за осигуряване на своята национална независимост Югославия и България сключват отбранителен съюз и се задължават да не влизат в каквито и да било съюзи и съглашения с други държави, насочени срещу една от тях. Те ще се консултират по всички въпроси, засягащи сигурността на двете страни.
4. В интерес на икономическото развитие и процъфтяване на двете страни Югославия и България сключват помежду си митнически съюз. В съответствие с това ще бъдат разработени необходимите търговски, икономически, железопътни, транспортни, ветеринарни, полицейско-административни съглашения по охраната на труда, борбата с безработицата и пр. Ще бъде отменена паспортната система между двете държави.
5. Югославия и България се задължават да си оказват взаимна подкрепа и помощ във всичко, което се отнася до изграждането и укрепването на народнодемократичната власт в тях, съгласно волята на техните народи. Сътрудничейки си във всички области на материалната и духовната култура, те ще развиват братската дружба между техните народи и ще изкореняват всички остатъци от шовинизма и фашизма.
6. Приветствайки решението на Антифашисткото Вече на Югославия за признаването на македонците като равноправен народ наравно с другите народи на Федеративна Югославия, двете договарящи се страни признават на македонския народ пълното право на самоопределение. България се съгласява на присъединяване на принадлежащите й от 1913 г. части на Македония, ако нейното население пожелае това, към Македония в рамките на Югославия. При това, ако в бъдеще, по волята на народите на Югославия и България, бъде създадена федеративна държава, обединена Македония ще влезе като равноправен член на тази федерация. От своя страна Югославия се съгласява да върне на България тези части от нейната територия, които са преминали към Югославия по силите на договора от Ньой през 1919 г.
За времето и начина на провеждането в живота на постановлението на този параграф, също както и за урегулирането на всички въпроси, свързани с териториалните изменения, още до завършването на войната двете правителства ще се договорят допълнително.
7. Изразявайки непоколебимата воля на своите два народа да бъдат фактори на мира на Балканите, Югославия и България ще съгласуват своите усилия за укрепването на приятелските отношения между балканските народи върху основата на взаимното уважение и сътрудничество.
8. Създава се постоянна паритетна комисия от представители на двете правителства по практическото осъществяване на условията на съюзния договор.
Във встъпителната част на договора би следвало да се посочи решимостта на двете държави да доведат до победен край войната срещу Германия и това, че жизнените интереси на народите на двете страни повеляват да се сключи вечен съюз за дружба и сътрудничество между народите, които са свързани с племенно родство, общност на историята, вековна борба срещу чуждестранен гнет. Такъв съюз ще стане най-важната крачка към сплотяването на всички балкански народи за защита срещу всяка агресия и за осигуряване на стабилен мир и процъфтяване на Балканите, ще бъде сериозен принос по създаване на международна сигурност и пр. Да се позовем и на споразумението от 5 октомври 1944 г.
Публ. в Г. Димитров, Дневник, с. 453-454.
II.
Изхождайки от твърдото решение да доведат войната против хитлерова Германия до победоносен край, а така също от това, че южните славяни постоянно в хода на цялата своя история са проявявали стремеж да живеят в братски взаимоотношения, да си помагат в отбраната против чуждестранните завоеватели, осъществявайки най-тясно единство; че германският империализъм, който се стреми да проникне в югоизтока и да пороби балканските народи и преди всичко южните славяни, всякога е разгарял разногласия и разединение между тези народи, като е използвал за тази цел управляващите клики в Сърбия и България, които против волята на сръбския и българския народи на няколко пъти в продължение на последните седемдесет години хвърляха тези народи в братоубийствени войни, а в сегашната война немската агентура в България тласна България против Югославия, когато нейните народи се бореха не на живот, а на смърт в защита на националната си чест, свобода и независимост; че под смъртната заплаха от страна на немския империализъм народите на Югославия, предадени и изоставени в април 1941 година от своите бивши правителства, продължиха и развиха войната против фашистките окупатори, като с това дадоха пример на всички народи, които фашизмът пороби, докато, накрай, и българския народ отхвърли своите прохитлеристки управници и проливайки кръвта си на полесражението за общото дело на всички южни славяни, не показа на дело, че веднъж завинаги е скъсал с братоубийствената политика на своите предишни противонародни режими; че в същото това време, народите на Югославия, като осъществиха своята демократическа федерация, създадоха не само своето братско единство, но и необходимите материални, политически и морални условия за тясно сближение между народите на Югославия и българския народ; че възстановяването свободата и държавността на македонския народ в демократическа федеративна Югославия, което е резултат на самия македонски народ с останалите народи на Югославия, сърдечно посрещнато и от страна на българския народ, окончателно лиши сръбските и българските империалисти от възможността да предявяват каквито и да било домогвания за Македония, лиши ги завинаги от възможността да делят по този въпрос сръбския и българския народи; че по такъв начин жизнените интереси на южните славяни, свързани помежду си с връзките на кръвно родство, общност на езика и културата, с обща съдба в борбата против чуждоземния гнет и на първо място против немската агресия, повеляват сключването на вечен съюз за приятелство и сътрудничество на южнославянските народи за защита от всякаква агресия и за осигуряване здрав мир и разцвет на Балканите, като сериозен принос към създаването на международна система на безопасност – упълномощените представители на правителството на Югославия и на правителството на България, развивайки по-нататък съглашението между Националния комитет за освобождението на Югославия и правителството на България от 5 октомври 1944 г., дойдоха до пълно съгласие за сключването на следващия договор за политическо, икономическо и военно сътрудничество:
1. Считайки за своя основна задача сега обединението на всички политически, военни и икономически сили на своите народи, та съвместно с всичките обединени миролюбиви народи в света да спечелят победата във войната против хитлеровска Германия, Югославия и България се задължават да провеждат цялата своя политика в най-пълно сътрудничество и единство, като си оказват взаимно всестранна помощ и подкрепа до пълната победа над общия враг, като изпълняват в същото време задълженията си по съглашенията с обединените нации. Те се задължават също така да не влизат в никакви съюзи и съглашения с други държави, насочени против една от тях, действувайки единно по всички въпроси, засягащи безопасността на двете страни.
2. В интереса на икономическото развитие и разцвет на двете страни Югославия и България сключват помежду си митнически съюз. Съответно с това ще бъдат разработени необходимите търговски, икономически, железопътни, транспортни, полицейско-административни и валутни съглашения, съглашения по охраната на труда, борбата с безработицата и пр. Ще бъде отменена паспортната система между двете държави.
3. Югославия и България се задължават да си оказват взаимна подкрепа и помощ във всичко, което се отнася до изграждането и укрепването на политиката на демократическата власт в тях, съгласно с волята на техните народи. Сътрудничейки си във всички области на материалната и духовна култура, те ще развиват братска дружба между своите народи и ще изкореняват всички останки на шовинизма и фашизма.
4. Сключвайки настоящия политически, икономически и военен съюз, в същото време двете договарящи страни, изразявайки желанието на своите народи, ще вземат всички мерки за най-скорошното обединение на България и държавите, влизащи в състава на федеративна Югославия, в една федеративна държава.
5. Приветствувайки решението на антифашисткото Вече в Югославия за признаване македонците като равноправен народ наравно с другите народи на федеративна Югославия, двете договарящи се страни признават на македонския народ пълно право на самоопределение. След създаването на общата федеративна държава на южнославянските народи тази част от Македония, която от 1913 г. принадлежи на България, ще се присъедини към обединената македонска държава, влизаща в качеството на равноправен член във федерацията на южнославянските народи, а частите от българската територия, които бяха присъединени към Югославия по силата на договора в Ньой от 1919 г., ще бъдат върнати на България.
6. Изразявайки непоколебимата воля на своите народи да бъдат фактори на мира на Балканите, Югославия и България ще съгласуват своите усилия за укрепване на приятелските отношения между балканските народи въз основа на взаимното уважение и сътрудничество.
7. Всички последствия, които произтичат за Югославия от участието на България във войната на страната на Германия до 9 септември 1944 година и от окупацията от българските войски на част от югославската територия и т.н., ще бъдат уредени полюбовно между двете страни в духа на настоящия съюзен договор.
8. За целите на практическото провеждане условията на съюзния договор и подготовката към пълното обединение на Югославия и България в единна федеративна държава, ще бъде създадена на паритетни начала от представители на двете правителства обща югославо-българска комисия, под наименование „Комисия за югославо-българско единство“, с местопребивание в Белград, с необходимото число подкомисии.
ЦЦА, ф. 146 б, оп. 5, а.е. 462, л. 21-24, 27-28. Копие на български и руски език. Машинопис и ръкопис
III.
ДОГОВОР ЗА СЪЮЗ И ВЗАИМОПОМОЩ МЕЖДУ ФЕДЕРАТИВНА ЮГОСЛАВИЯ И БЪЛГАРИЯ
Правителството на федеративна Югославия от една страна и правителството на България от друга,
уверени, че тяхната сегашна задружна борба против Германия трябва да бъде доведена до победоносен край и да допринесе за установяването на траен и справедлив мир, и то в тясно сътрудничество с всички обединени народи,
смятайки, че те трябва и подир войната да продължат своето тясно сътрудничество, както и сътрудничеството с обединените нации за развитието на хармонични отношения между народите,
убедени, че братското сближаване и тясно сътрудничество отговаря на вековните тежнения на южните славяни, които виждат в това най-сигурен залог за своята независимост, за своето политическо, стопанско и културно развитие, както и за съществуването на траен мир на Балканите,
твърдо решени да турят веднъж завинаги край на политиката на прежните противонародни режими в съответните две страни, които са хвърляли нашите народи против тяхната воля в междуособни неприятелства и войни, и най-сетне,
уверени, че трайното и всестранно тясно сътрудничество и взаимната помощ на народите на федеративна Югославия и България се явява като основно условие за тяхната отбрана от всякаква агресия,
решиха да сключат настоящия договор за тясно политическо, военно и икономическо сътрудничество и братски съюз, и за тая цел упълномощиха следните делегати
За правителството на федеративна Югославия …
За правителството на България …
които се събраха в гр. … и след всестранно обсъждане на въпроса, подписаха следния ДОГОВОР:
Чл. 1. България и Югославия сключват братски съюз и техните правителства се задължават да провеждат за напред цялата си политика в най-тясно сътрудничество и да си указват всестранна помощ и взаимна подкрепа до пълната победа над Германия. Те се задължават и за времето след войната да работят за обща отбрана срещу всяка агресия, насочена против коя да е от двете договарящи страни, а също да не влизат в никакви съюзи, да не сключват договори и съглашения с други държави, насочени против България и Югославия и да се допитват взаимно по всички международни актове, предприемани от техните правителства.
Чл. 2. В интереса на стопанското развитие на двете страни, България и Югославия сключват помежду си митнически съюз и двете договарящи страни се задължават да развият най-тясно сътрудничество във всички области на стопанския живот.
Чл. 3. Двете договарящи страни, смятайки, че за сближението на южните славяни и за изпълнението на настоящия съюзен договор е от основно значение да положат всички усилия за изграждането и укрепването на демократическия ред в двете страни, съгласно волята на своите народи, ще си сътрудничат във всички области на материалната и духовната култура и ще развият братска дружба между тия народи, като изкореняват всяка проява на шовинизъм.
Чл. 4. Поздравявайки решението на АВНОЮ, с което биде призната националната индивидуалност на македонския народ в пределите на Югославия и на Македония се даде равноправност като отделна национална единица от федеративна Югославия, българското правителство се задължава да уреди в духа на демокрацията, в приятелско споразумение с правителството на федеративна Югославия, въпросите които засягат териториалната част от Македония, присъединена към България по договора от 1913 г.
Правителството на федеративна Югославия от своя страна се задължава да реши в приятелски дух и в споразумение с българското правителство въпроса за ония български територии, които бидоха прехвърлени към Югославия по договора от 1919 г.
Чл. 5. В изпълнение непоколебимата воля на своите народи да бъдат фактори на мира на Балканите, двете договарящи страни се задължават да съгласуват своите усилия за развиването и укрепването на все по тесните приятелски отношения между балканските народи въз основа на взаимно уважение и искрено сътрудничество.
Чл. 6. Признавайки щетите, нанесени в Сърбия и Македония от неотдавнашната окупация и от присъствието на българските войски в тия страни, България, в дружеско споразумение с правителството на Югославия, ще даде необходимите справедливи удовлетворения в духа на настоящия съюзен договор.
Чл. 7. За практическото прилагане на настоящия договор се създава на равни начала от представители на двете договарящи страни една обща югославско-българска комисия с местопребиваване Белград или София, с необходимото число подкомисии.
Чл. 8. Настоящият договор, съставен на български и сърбохърватски езици в два екземпляра, които имат еднаква сила, ще бъде ратифициран и ратификационните документи ще бъдат разменени в София в срок от 15 дни после неговото подписване.
Тоя договор влиза в сила в момента на размяната на ратификационните грамоти и остава в сила в течение на 20 години.
Ако една година до изтичането на тоя период настоящият договор не бъде денонсиран от едната или другата от двете сговарящи се страни, той остава в сила за неограничен срок, при което всяка от договарящите се срани може да прекрати действието на тоя договор предизвестявайки другата страна една година по-рано.
В удостоверение на гореуказаното упълномощените представители подписаха настоящия договор и поставиха под него своите печати.
Съставен в Белград в два екземпляра.
* * *
Министър-председателите на двете съюзни държави – федеративна Югославия и България, като се ръководят от духа на сключените между тях на … февруари 1945 г. договор за дружба, съюз и взаимопомощ, в който са отразени съкровените желания и стремежи на техните народи и като смятат, че тоя договор представлява само основата и първата стъпка за по-нататъшното развитие на тесните братски отношения на техните народи, тържествено се задължават да действуват дружно, щото правителствата на двете държави и Общата Югославско-Българска комисия да положат максимални усилия за по-бързото и най-пълното осъществяване на предвидените в тоя договор условия.
Двамата министър-председатели считат, че всички мерки за изпълнението на сключения договор трябва да бъдат ръководени от главната цел на сегашното наше сближение – създаването колкото се може по-скоро на една федерация на южно-славянските народи.
Настоящето писмо ще се яви в два еднакви екземпляра, написани на български и сърбохърватски, които се подписват от министър-председателите на Югославия и България.
ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а.е. 462, л. 16-20. Оригинали. Машинопис и ръкопис. Заключителната част към проекта е написана с почерка на акад. Димитър Михалчев. Вж. ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а.е. 462, л. 20.