Идва ли краят на една антибългарска проява в Западните покрайнини

Автор: Иван Николов

От 2006 г. насам бях свикнал в следобедните часове на 8 септември Димитър Димитров да ми носи снимки от поредното честване на „Деня на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация”. Събитие, на което пет-шестима т.нар. „ветерани” от „Съюза на бойците на народноосвободителните войни” полагаха кошничка с пластмасови цветя и държаха речи с антибългарски послания пред чешмата, която босилеградският кмет преди петнайсетина години им беше построил с общински пари за тази цел, в строгия център на града, на три крачки от паметника на Левски.

Сами по себе си, и чешмата, и честването в непосредствена близост до паметника на Апостола поругават символа на българската свобода и заедно с другите гафове на кмета Владимир Захариев не само го превърнаха в „персона нон грата” в България, но и леко обтегнаха българо-сръбските отношения.

Тази година, за наша приятна изненада, останахме без тази тема. „Ветераните” не се появиха на 8 септември. Не се появиха и на 9 септември. За първи път от Втората световна война в Босилеград не прозвучаха изтърканите от дългогодишна употреба яростни речи за „българските фашистки окупатори” и за „героизма” на Титовите партизани.

Догадки много. Може да им омръзнало на хората да им се „влачат” снимките по социалните мрежи и просто да са „забравили” и да са си отишли на пазар в Кюстендил. Може и да ги е „досрамяло” от укорите на българските дипломати в Белград и Ниш. Все пак, някои от „ветераните” имат българско гражданство, карат български коли и децата им учат и живеят в България. Може и да са се „разкаяли” което все още ми се вижда малко вероятно, ама знае ли човек.

Както и да е, като за начало не е лошо. Трябва да поощрим кметската власт и Националния съвет на българското малцинство да направят още няколко стъпки, за да подобрят отношенията си с България и евентуално някога отново да спечелят нейното уважение. Защото Босилеград загуби страшно много от антибългарските изцепки на кметската власт. И не заради КИЦ-а, ДСБ и „ГЛАС”, както неведнъж са се изказвали кметът и неговият заместник, а за няколко съвсем конкретни неща.

Първо, обидното отбелязване на т.нар. „8 септември – Ден на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация” – нещо, което няма да търпи никоя уважаваща себе си държава, особено пък членка на Европейския съюз.

Второ, отказът на кмета да разреши поставянето и впоследствие „арестуването” по негова заповед на паметните плочи на жертвите на Босилеградския погром. И за това няма как да е виновен КИЦ-а, защото го направиха лично кметът и владиката Пахомий на среща в кметската канцелария пред българските дипломатически представители – генералния консул на Р България Едвин Сугарев и първия секретар на българското Посолство в Белград Юлиян Китипов.

Трето, принуждаването на българските инвеститори Валентин Златков от Кюстендил и Марин Радевски от Троян да напуснат Босилеград. Това, че модерните фабрики, които те впоследствие построиха в Кюстендил и Вранска баня, а не в Босилеград, е благодарение и единствено на босилеградския кмет.

Мога да изброявам и още, но ще спра дотук.

Без да съм говорител на Външно министество на Р България, бих искал да препоръчам на босилеградските управници най-накрая да преосмислят поведението си и да понаучат нещичко за ценностите, които са неразделна част от европейския начин на живот: – човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и права на човека. В крайна сметка, това е светът, в който искат да живеят техните деца.

След „забравянето” за 8 септември (надявам се да завинаги), нека да помислят дали да не възстановят името на гимназията, да променят името на основното училище „Георги Димитров”, имената на главните улици „Маршал Тито” и „Георги Димитров”, да премахнат „антифашистките” плочи в Долна Любата и Горно Тлъмино. Това нищо няма да им струва, а значително може да подобри позицията на Босилеград в България.

На следващия етап могат да разрешат поставянето на паметните плочи на жертвите на Босилеградския погром като цивилизован акт на отдаване на почит на жертвите от войните и стартиране на процес на помирение между двата народа – сръбския и българския.

После да дадат шанс на българския бизнес, на туризма и здравата околна среда, а не на наркокартелите, които идват да изпират мръсните си пари във ВЕЦ-ове и мини, които застрашават здравето и живота на босилеградските жители.

Има и още. Препоръчвам им да прочетат за домашно „Платформата за защита на правата на българското малцинство в Сърбия”, която на 15 юли 2013 г. в Ниш подписаха Националния съвет на българското малцинство и петнайсетина НПО-та и малцинствени партии.  В нея е казано почти всичко, което трябва да се направи в интерес на българското малцинство – в интерес на българо-сръбските отношения и в интерес на членството на Сърбия в ЕС.