ГОЛЯМОТО СРЪБСКО-БЪЛГАРСКО НАДЛЪГВАНЕ В БЛЕД ПРЕЗ 1947 Г.

Вече имахте възможност да се запознаете с важни документи за югославско-българските отношения след 9 септември 1944 г., които минават през няколко важни етапа. Ако не се познава архивната документация по тези отношения читателят лесно може да бъде подведен от изказванията на югославските и руските представители по време на Парижката мирна конференция през 1946 г. Колкото и да не са искрени ораторите, техните изказвания и коментарите на двамата автори Славчо Васев и Крум Христов са тенденциозно представени в тяхната книга „България на Мирната конференция. Париж – 1946. Увод от Вълко Червенков (367 с.),“ отпечатана в София през 1947 г. За да се изяснят тези двустранни отношения беше необходимо да се покаже не само югославските и българските проекти за съюзен договор, но и поверителната кореспонденция между Георги Димитров и Трайчо Костов, за да се види голямата опасност, която надвисва над страната ни от „братска“ Югославия, която се стреми в тези преговори да погълне България, а след провалянето на този опит се минава към следващия вариант – предаването от България на Пиринска Македония на Югославия, за да бъде присъединена към влизащата в нейния състав Република Македония и да се направи всичко възможно да се заграби от Югославия от Гърция и Егейска Македония.
След появилите се подозрения към проектираната значителна по размерите си южнославянска федерация Й. В. Сталин с един замах проваля тази, наистина опасна и за страната ни идея. Независимо от това „любовните“ отношения между България и Югославия все още продължават, като продължава и голямото надлъгване. Югославските мераци за осъществяването поне на присъединяването на Пиринска Македония не спират, макар че по този въпрос в официалните комюникета от Бледската конференция няма и дума. Договарянето по македонския въпрос става само на тайна среща и взетите решения са записани в секретен документ, но временно практическото присъединяване е прекратено, като вече никой не споменава и за проектираното по-рано евентуално връщане на България на Западните покрайнини.
От проведената в Блед конференция (30 юли – 2 август 1947 г.) цензурата допуска до пресата само малка и доста тенденциозно предадена част. Издателството на БРП (к) наскоро след конференцията отпечатва в отделна брошура „Историческите решения в Блед“. Тя е изпълнена с много речи, официални посрещания и масови митинги и демонстрации, но с малко достоверни факти и сериозна информация. Въпреки това брошурата представлява интерес, не само че предава онази фалшива атмосфера, характерна за тези двустранни отношения, но и впечатляващото празнодумие на комунистическите водачи. Ще ви направи впечатление, че докато Г. Димитров непрекъснато величае Съветския съюз и Й. В. Сталин в изявленията си Тито е вече изключително пестелив в своите величаения на диктатора от Кремъл. И наистина няколко месеца само по-късно ще настане разривът между кръволоците от Белград и Москва. (С думата „кръволок“ първо ще бъде анатемосан Тито сред решението на Коминформбюро, докато Сталин ще бъде определен като такъв малко по-късно, след смъртта му по време на заседанията на ХХ конгрес на КПСС, но до тогава има още време.) Г. Димитров пък по време на Петия конгрес на БКП през 1948 г. пък от своя страна ще изкаже някаква половинчата истина, да не кажа направо лъжа, по македонския въпрос и ще клейми от трибуната на конгреса „великият“ Тито, с когото само до преди няколко месеца се целуваше и прегръщаше и се кълняха във вечна дружба и вярност. Част от придружаващите Г. Димитров в Блед много бързо ще слязат от политическата сцена по набързо скроени поводи и причини, най-забележителната от които е Трайчо-Костовите „предателства“ и договаряния с Тито зад гърба на Г. Димитров. Любопитно и направо сензационно е и обвинението срещу члена на делегацията Иван Стефанов. Но по тези въпроси друг път.
Поради непълнотата на информацията от тази брошура предлагам на вашето внимание и запазените документи в бившия Партиен архив на ЦК на БКП (днес в ЦДА) от договарянето по македонския въпрос между Г. Димитров, Й. Б. Тито и Лазар Колишевски и др. С голяма стойност са и лаконичните бележки, които Г. Димитров води в своя прословут „Дневник“.
Този материал ви предлагам не да правя реклама на вземаните от тогавашните партийни и държавни ръководители решения в ущърб на народа, а с цел евентуално да се поучат днешните политици, а глупостта и отстъплението от националните интереси на техните предходници.

Цочо В. Билярски

* * *

ИСТОРИЧЕСКИТЕ РЕШЕНИЯ В БЛЕД

София, 1947 г.

Конференцията в Блед между българската и югославската правителствени делегации, възглавявани от вождовете на българския и югославските народи – Георги Димитров и маршал Тито, е от голямо историческо значение. Тя отваря нова страница във взаимните отношения на братските южнославянски народи.
На конференцията в Блед се сложи началото на оделотворяване историческите и законни тежнения на Народната република България и Федеративната народна република Югославия към все по-тясно сближение и сътрудничество. Историческите решения на тази конференция откриват възможността „съществуващите братски отношения да бъдат развити, задълбочени и затвърдени чрез договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ“. Съществените положения за такъв един договор са установени между двете делегации. Окончателното му оформяване ще се постигне в близко време.
Конференцията в Блед се разви под знака на взаимната дружба и всестранното братско сътрудничество. Договарящите представители на двете правителства имаха ясно и отговорно съзнание, че братството и единството между народите на двете страни са главните условия за запазване на тяхната свобода и независимост, за запазване на свободата, независимостта и мира на балканските народи.
Суровият, жесток и горчив опит от последната война научи народите на България и Югославия, че тяхната съдба е плячка на всеки агресор, когато не са намерени между тях общите пътища и братските интереси и, обратно, че пред тях е победата, когато постигнат тясна и братска връзка. Доста много страдания понесоха народите на двете страни и тези народи ще продължават борбата както за изкоренявано на империалистическата лакейщина от своите страни, така също борбата им ще бъде обща срещу всички опити на чуждата реакция да обърне Балканския полуостров отново в барутен погреб. Народите на България и Югославия ще пазят в най-тясно сътрудничество своята свобода, своята независимост, своите граници.
Проклетото минало няма да се върне за братските народи на двете страни. Срещу агресията, срещу рушителите на балканското единство и световния мир народите на България и Югославия ще се борят дружно с всички сили и по всички въпроси, които засягат съдбата на техните страни, ще постигат общи становища. За това на конференцията в Блед е решено двете правителства да се съвещават и да си сътрудничат по всички въпроси на външната политика от съществено значение за защитата на независимостта и сигурността на страните им, както и за поддържане международното сътрудничество и осигуряване на траен мир в света. Двете народни републики желаят и ще работят дружно и в разбирателство за делото на мира на Балканите и в света.
Очевидна е нуждата от такава съгласувана дейност. В протокола за решенията се споменава за честите гранични провокации от страна на гръцките монархофашисти и за чуждата на всяка обективност гранична подкомисия на Съвета на сигурността. Предстои също така раз-решаването на въпроса за режима на плуването по Дунава и редица други въпроси, по които дружната защита на общите интереси се налага.
Особено голямо значение има обстоятелството, че във всички решения на конференцията е отразено горещото желание за съдействие и взаимно подпомагане в мирното строителство, на което са се отдали народите от двете страни. От такъв характер е споразумението за възможно най-голямо развитие на размяната на стоки и за широко стопанско сътрудничество, за улеснението на което се предвижда установяване курса на монетите, подготовка за създаване на една митническа уния и съгласуване на стопанските планове.
Няма разлика между стопанските системи на двете страни. Както у нас, така и в Югославия, няма вече място за капиталистически монополи и грабителски интереси, Поради това от обща полза е решението за съгласуване мероприятията в областта на индустрията, електрификацията, минното дело, земеделието, транспорта и външната търговия, както и за уговаряне взаимна помощ във всички тези области.
Към това се прибавя споразумението за улесняване на съобщенията между двете страни, за уреждане режима на двувластните имоти в интерес на собствениците, за свързване на нови места с железопътни линии и шосета и за разширяване културното сътрудничество. Изпълняват се думите на нашия министър-председател Георги Димитров, че границите няма вече да разделят, а ще свързват тясно народите от двете страни.
Съглашението за най-тясно икономическо сътрудничество между България и Югославия открива широки възможности за ускоряване стопанското възстановяване  развитие на двете страни.
С братско разбирателство и любов са проникнати всички решения на конференцията в Блед. Най-добро доказателство за това е решението на югославското правителство, от името на югославските народи, да се откаже от репарациите в размер на 25 милиона долари, предвидени в полза на ФНРЮ в мирния договор с България. Със сърдечна благодарност посреща българския народ това решение, което потвърждава, че между народните републики България и Югославия се установява отношения на сърдечно братство, сътрудничество и взаимопомощ.
Решенията в Блед са пример за това, как истински демократическите и приятелски страни уреждат висящите между тях въпроси. Уреждат ги бързо и лесно в интерес на народите си, на мира и международното сътрудничество.
Това, за което в продължение на столетия бяха мечтали най-добрите синове на югославските и българския народи, можа да стане дело само благодарение на новата истинска народна власт, която се установи в България и в Югославия след събарянето на фашистките режими и изгонването на хитлеристките завоеватели. Защото тая власт изхожда от самите народи, и, възглавявана от изпитани в борбата верни народни синове, не може да не държи сметка за народните желания и въжделения и да нe защити интересите, свободата и независимостта на южнославянските народи по единствено правилния път – пътя на тяхното най-близко сътрудничество и единение.
Решенията в Блед са една голяма, решителна  стъпка към изграждането на светло и щастливо бъдеще на южнославянските народи в интереса на мира на Балканите и в света.

ОТ ЦАРИБРОД ДО БЛЕД
Новината за пристигането на правителствената делегация на Народната република България, начело със славния първоборец против фашизма Георги Димитров, бе посрещната в цяла Югославия с голяма радост и предизвика общо въодушевление. За неделя, 27 юли, централният печат на Югославия в Белград и всички републикански и провинциални вестници подготвиха специални издания със статии за голямото значение на това посещение и за личността на Георги Димитров, учителя и водача на братския български народ, който се радва на големите симпатии на всички храбри и трудолюбиви народи, извън неговата родина.
Правителствената делегация на Народната република България, в състав: председател на Министерския съвет – Георги Димитров, подпредседател на Министерския съвет и м[инистъ]р на външните работи – Кимон Георгиев, председател на Върховния стопански съвет – ген[ерал]-лейт[енант] Добри Терпешев, м[инистъ]р на вътрешните работи – Антон Югов, м[инистъ]р на финансите – проф. Иван Стефанов и м[инистъ]р на земеделието – Георги Трайков, с която пътуваше и пълномощният м[инистъ]р на ФНРЮ – Обрад Цицмил, на границата между България и Югославия бе посрещната от представители на председателя на Министерския съвет – маршалът на Югославия – Йосип Броз Тито и представители на правителство на ФНРЮ: генералният секретар на правителството на ФНРЮ – Любодраг Джурич, пом[ощник] м[инистъ]ра на външните работи – д-р Алеш Беблер, пом[ощник] м[инистъ]ра на вътрешните работи – Светислав Стефанович и пълно-мощния м[инистъ]р Мато Якшич, с когото беше и пълномощният м[инистъ]р на Народната република България във ФНРЮ – проф. Сава Гановски.

ЦАРИБРОД
Посрещането в Цариброд бе извънредно сърдечно и братско. Наред с официалните представители на ФНРЮ бяха се събрали много хора. Перонът на гарата бе украсен с цветя, знамена и плакати. Пристигането на влака с гоститс от братска България бе посрещнато с громко „ура“. Явяването на м[инистъ]р-председателя Георги Димитров предизвика непринудени акламации. Народът скандираше „Да живее водачът и учителят на българския народ! Да живее приятелство и братството между народите на България и Югославия!“ След като въодушевлението на народа стихна и официалната делегация на ФНРЮ поздрави с „добре дошли“ председателя на правителството Георги Димитров, подпредседателят на местния комитет на Народния фронт в Цариброд Илко Петровски поздрави делегацията като в своята реч изтъкна, че идването на м[инистъ]р-председателя Георги Димитров в Югославия представлява още един голям принос за утвърждаването на братските отношения между ФНРЮ и Народната република България.
М[инистъ]р-председателят на Народната република България – Георги Димитров сърдечно благодари за поздравите и, често прекъсван от въодушевени акламации, произнесе следната реч:
– Драги братя царибродчани, от името на българския народ и на неговото правителство, както и от мое лично име, благодаря най-сърдечно за това искрено посрещане и за вашите горещи поздрави. Вие представлявате една жива част, която съставлява съединително звено между двата братски славянски народи, между двете съседни славянски страни. Вие сте живият мост между София и Белград. Ваше благородно задължение е да пазите този жив мост от всякакви вредители, провокатори и врагове на славянството, да укрепвате този жив мост от ден на ден. В оня момент, когато по волята на народите на Федеративната народна република Югославия и на Народната република България тази граница няма да ни разделя, а завинаги ще ни свързва, няма да има сила под небето, която може да разруши това наше българо-югославско и югославо-българско братство! Да живее това велико славянско братство! Да живее и крепне навеки славянската солидарност против неприятелите на славянските народи! Да живеят храбрите народи на Федеративната народна република Югославия! Да живее вождът, вдъхновителят и организаторът на нова Югославия, нашият верен другар и искрен приятел в борбата за свобода, мир и демокрация, маршал Тито! (Бурни ръкопляскания и възгласи: „Да живее братският български народ“ „Ура за Георги Димитров“)

НИШ
След престой от 15 минути в Цариброд, специалният влак с гостите от България и официалните представители на ФНРЮ, потегли към Ниш.
Влакът бързо летеше из живописната долина на Нишава и Сичевачката клисура. Мръкваше се. Покрай нивите с високи царевици и кръстци от ожънато жито, групи от хора очакваха посещението от братската страна, като махаха сърдечно и поздравляваха братството и единството между народите на България и Югославия. Зад влака оставаха накитените и претъпкани от въодушевлен народ гари Суково, Пирот, Станичево, Чифлик и Бяла Паланка. След като влакът, излезе от Сичевачката клисура отново в широтата на Нишавскага долина, в дале-чината светиха електрическите лампи, които покриваха Ниш.
На Нишката гара се бе събрала огромна маса хора. Целият Ниш бе излезнал да поздрави м[инистъ]р-председателя на братската страна и обичания и славен борец против фашизма Георги Димитров. Над 10 000 мъже, жени и младежи, въпреки че беше работен ден, бяха излезли да поздравят от цялото си сърце Георги Димитров и чрез симпатиите, отправени към него и неговите сътрудници, да поздравят братството и единството с българския народ. От страна на гражданите на Ниш м[инистъ]р-председателят бе поздравен от Славолюб Петрович – Джера, народен представител и секретар на градския народен комитет в Ниш, който в своята реч между другото каза:
– Ние, сърбите извънредно много се радваме на братското сътрудничество и на старанията, които вашето правителство полага в това направление. Векове наред нашите братски народи имаха едни и същи стремежи и желания, обаче едни ги и същи врагове спъваха осъществяването на тези народни желания. Ние сърбите се радваме на това посещение и на този акт, който има за задача нашите отношения да станат още по-дълбоки, понеже ние сме най-близки съседи на братска България, и чрез нас сърбите, всички останали народи на Югославия изразяват своите братски отношения спрямо българския народ. Ние ще се борим и ще направим всичко, за да създадем колкото е възможно по-тесни братска връзки с Народната република България.
Младежи поднесоха след това на м[инистъ]р-председателя букет свежи цветя. Отговаряйки на поздравите, м[инистъ]р-председателят Георги Димитров в своята реч каза:
– Драги братя сърби, позволете ми от името на българския народ, неговото правителство, както и от мое име, горещо да благодаря за това братско посрещане на нашата правителствена делегация и за поздравите, които ни се отправиха от името на нишкия Народен фронт (Народът непрекъснато скандира „братство-единство“).
По покана на югославското правителство и лично на славния маршал Тито („Да живее“, бурии ръкопляскания, скандиране „Сталин-Тито-Димитров“) ние отиваме в Белград, за да направим посещение на нашата братска Федеративна народна република Югославия („Да живее», бурни ръкопляскания, скандиране „Белград, София“). Всички ние изпълняваме едно горещо, дълбоко и искрено желание на българския народ час по-скоро да затвърдим окончателно и навеки братството между народите на нова Югославия и нова България („Да живее“, скандиране „братство-единство“). Ние сме уверени, че срещата между ръководителите на Народната република България и ръководителите на Федеративната народна република Югославия ще даде положителни и много благоприятни резултати за затвърдяването на това вечно братство между двата славянски народи, между двете съседни страни (Народът непрекъснато скандира „братство-единство“). Вие знаете, че българският народ наказа строго; сурово и справедливо Кобургската династия, нейната камарила и българските шовинисти и фашисти, които заедно с хитлеристите окупираха Сърбия, извършиха разорения и причиниха колосални страдания на братския сръбски народ. След тяхното отстраняване от властта у нас, и след смъкването на монархофашистката клика в самата Югославия, братята от двете страни си подадоха ръка и заедно, ръка за ръка ще вървят в бъдеще за своето общо благополучие, против всички н всякакви врагове (Бурни ръкопляскания). Нашите народи имат обща историческа съдба. Нашите народи има общ път за своето развитие в бъдеще. Нашите народи са в единство с великия Съветски съюз, великия руски народ (Бурни ръкопляскания), който стои начело на славянството. Никой и нищо не може да раздели братята от България и братята от Югославия („Така е“ и бурни ръкопляскания). Ние имаме общи приятели и общи врагове, заедно с нашия общ приятел Съветския съюз ще вървим напред с общи усилия и ще се борим против нашите врагове. Тези врагове коварно искат да подровят основите на народната демокрация у вас и на народната демокрация у нас, но с общи усилия нашите народи, опирайки се на помощта на великия Съветски съюз и другите славянски демократични страни, ще победят всички трудности по своя път, за да бъде здраво и крепко завинаги установено  нашето братство и единство в полза на нашите народи (Непрекъснато скандиране „братство – един-ство“) в полза на трайния демократичен мир между народите в света и в полза на човешкия прогрес. Трябва да превърнем Балканите от барутен погреб в здрава основа и сериозен фактор за мира и демокрацията в света (Викове „Така е“).
Да живее българо-югославското, югославско-българското братство! (Бурни ръкопляскания, скандиране „братство – единство“, „Да живее“).
Да живее великата славянска солидарност! („Да живее“).
Да живеят храбрите народи на нова Югославия! (Бурни ръкопляскания, викове: „Да живеят“).
Да живее дълго и дълго нашият общ другар и приятел в борбата за братство и демокрация, маршал Тито! (Народът скандира „Тито, Тито, Тито“ „Сталин-Тито-Димитров“, нескончаеми овации, ръкопляскания и скандиране „Да живее великия Димитров“, „Да живее първия борец срещу фашизма“, „Да живее братския български народ“)

БЕЛГРАД
Когато специалният влак продължи от Ниш, вече беше тъмно, обаче, това не пречеше на гарите покрай линията огромна маса хора да чака минаването на специалния влак. От тържествено накитените и осветени перони, народът със силни акламации поздравляваше м[инистъ]р-председателя Г. Димитров и другите български делегати.
Рано сутринта, влакът с гостите пристигна в Светозарево. Току-що се бе съмнало, а на гарата се бе насъбрало огромно множество работници, селяни и граждани. Те дълго и сърдечно акламираха. Народът от Поморавие и пограничната област на Шумадия от сърце поздравяваше учителя и вожда на българския народ, най-скъпия гост от братската страна. На дългите и сърдечни поздрави, председателят на българското правителство Георги Димитров отговори с кратко слово.
Специалният влак продължи из долината на Морава. Слънцето вече се издигаше на хоризонта. Просторните и широки поля от едната и другата страна на Морава са накичени с буйни царевици, високи над човешки ръст, представляващи същинска гора. Мило е да ги гледаш. Радост се чете по лицата на мъжете, жените и младежите, които са се насъбрали по гарите и чиито шумни поздрави заглушават грохота на локомотива, който хвърчи напред. Повтаря се масово посрещане в Лапово, Велика Плана, Смедеревска Паланка. Навсякъде много хора, навсякъде от сърце поздравляват братството и единството между Югославия и България и обсипват влака с прекрасни полски цветя.
Ето и бреговете на Шумадия – храбрата Шумадия. И тук, навсякъде много хора, които радостно поздравяват братските гости от България. В Младеновац широкият перон е препълнен от хора. Стотици работници и селяни, жени и младежи, сърдечно скандират: „Москва – Белград – София“, „Сталин – Тито – Димитров“. Тяхната радост няма край, че можаха да видят и поздравят Георги Димитров и другите български братски гости и чрез тях да предадат на братския български народ, че в историята на двата славянски и съседни народи започва нов период и че миналото, когато те изкуствено бяха разделени и поставени един срещу друг, вече няма да се повтори.
Така беше навсякъде до Белград. А през това време, докато влакът наближаваше Белград, столицата на ФНРЮ беше вече на крак. Огромни редици хора, като потоци, се стичаха към гарата и улиците, през които гостите от братска България, начело с м[инистъ]р-председателя Георги Димитров и председателя на правителството на ФНРЮ – маршалът на Югославия Йосип Броз Тито, щяха да минат на път за Дединье.
Посещението на гостите от братска България и особено пристигането на любимия водач не само на народа на България и първобореца против фашизма, Георги Димитров, който еднакво принадлежи на всички свободолюбиви и трудолюбиви хора в света, беше най-голямо, беше едно от най-радостните събития за храбрия Бел-град, за трудещите се, които с голи ръце започнаха изграждането на разрушения и изстрадал Белград в епохата на нова Титова Югославия.
Посрещането на Георги Димитров бе определено за 9 часа. Обаче преди 8 часа пред много фабрики, учреждения и предприятия се чувайте песен и се движеха коли. Работници и работнички бяха накичени с цветя и в ръцете си носеха български и югославски знамена, малки и големи портрети на Георги Димитров. Поток от хора, подредени в редици, цели два часа се стичаше към площада и гарата. Начело на всяка редица бяха грижливо носени портретите на Тито и Димитров, с еднаква любов обкичени с цветя и с ленти в синьо, бяло, червено и бяло, зелено червено. Стиснати юмруци се издигаха високо и се чуваха бурни акламации: „Братски  поздрав на братска България“. По улиците се носи песен, новата песен на трудещите се от Белград:
„Фабрика за инструменти, фабрика за машини,
скоро ще има нашата родина“
Това пее младежта, която снажно пристъпва, идвайки от обекта Железник, където строи големия металургичен комбинат. Всяка бригада е със знамето на своята република. Те са радости, че имат възможност да поздравят скъпите гости от братската българска страна.
Половин час преди пристигането на влака, площадът пред гарата, особено „Неманината“ улица, по която е пътят на гостите към Дединье, е развълнувано море от хора.
Денят беше слънчев и горещ. Адска горещина. Обаче това никому не пречи, това не засенчва радостта на белградчани. Десетки хиляди предани трудещи бяха се събрали да празнуват деня на голямата слава и радост, денят на трайното сближение на България и Югославия.
Група младежи пеят героични български песни. От микрофона, който предава емисията на Белградското радио, се разнася по площада широката мощна музика на „Вълтава“ от Сметана. Възгласите: „Да живее братството на славянските народи – гаранция за мир в света“ прекъсват песента и веднага след това започва мощно скандиране: „Братство – единство“.
Извиват се хора. Играят младежи и девойки, а гърдите им са накичени с червени карамфили. Разгорещената и усмихната младеж силно е вплела ръце и играе „Козара“, пеейки с целия си глас:
„Димитров, тънка сабьо,
герой от всички борби“.
Вият се трицветни знамена, югославски и български. От единия до другия край се разнася ехото на радостни възклицания, на лозунги за братството между българския и югославянски народи и се издигат плакати в чест и слава на най-големия син на българския народ – люби-мия Георги Димитров. Групи младежи и граждани неуморно. скандират:
„Сталин – Тито – Димитров,
Москва – Белград – София“.
Трескаво нетърпение е обхванало огромните маси. Хората се надигат, по-големите вдигат по-малките, лицата на всички са обърнати към тържествения изход на гарата. Всички са обхванати от едно желание, – да видят и поздравят Георги Димитров. Всички са изпълнени със същата радост, че могат да поздравят скъпите гости от братска България.
Малко преди 10 часа на перона на гарата бяха се събрали представителите на народната власт, на армията и на масовите организации.
Присъствуваха: подпредседателят на Президиума на народната скупщина на ФНРЮ – Моша Пияде, секретарят на Президиума – Мише Перуничич, подпредседателят на правителството на ФНРЮ – Едвард Кардел, м[инистъ]рът на вътрешните работи Александър Ранкович, м[инистъ]рът на външните работи Станое Симич, м[инистъ]рът на индустрията Борис Кидрич, м[инистъ]рът на пощите, телеграфите и телефоните – Драго Мирушич, м[инистъ]рът на мините – Бане Андреев, м[инистъ]рът на електростопанството – инж. Никола Петрович, м[инистъ]рът на търговията и снабдяването – д-р Заим Шарац, м[инистъ]рът на труда – Вицко Крастулович, м[инистъ]рът на благоустройството – Владо Зечевич, м[инистъ]рът на правосъдието – Фране Фродл, председателят на Комитета за социални грижи при правителството на ФНРЮ – Кирило Савич, председателят на Комитета за народно здраве при правителството на ФНРЮ – д-р Димитор Несторов, председателят на Президиума на народната скупщина в Сърбия – д-р Синиша Станкович, председателят на правителството на HP Сърбия – д-р Благой Нешкович, с членовете на Народната република Сърбия, пом[ощник] м[инистъ]рът на народната отбрана – ген[ерал]-лейтенант Иван Гошняк, н[ачални]кът на Генералния щаб – ген[ерал]-лейт[енант] Кочо Попович с генералите и други.
От страна на дипломатическото тяло присъствуваха: пълномощният м[инистъ]р на Съветския съюз в Югославия – Анатодий Юсипович Лаврентиев, пълномощният м[инистъ]р на Полша – Ян Карол Венде, пълномощният м[инистъ]р на Чехословакия – д-р Йозеф Корбел, пълномощният м[инистъ]р на Румъния – Тудор Виану и пълномощният м[инистъ]р на Унгария – Золтан Санто.
В 9,50 часа насъбралите се по протежение на улицата „Неманья“ и на площада пред гарата посрещачите се раздвижват като зряло жито под лъха на тих ветрец. Ръцете се издигат и приветствуват безспирно. Идва маршалът. Масата дълго и живо скандира:
„Тито, Тито, Тито“.
Колата на маршала спира пред входа на гарата. Маршалът в бяла легна униформа излиза на перона. Гражданството пред гарата дълго след това не спира да аплодира въодушевена.
Точно в 10 часа, кратко, остро изсвирване на локомотива заглушава всичко. Идва влакът с гостите от братска България. Пристига Георги Димитров като гост на маршал Тито. Това е най-голямото събитие в новата история на Димитровска България и Титова Югославия. Специалният влак полека навлиза в гарата. Музиката изпълнява българския и югославянския химни. Официалните пред-ставители стоят в прави стегнати редици. Влакът спира. Маршалът тръгва с бързи, твърди стъпки към Георги Димитров, който бодро и усмихнато слиза от влака, заедно с другите членове на делегацията. Срещата между маршал Тито и Георги Димитров е тържествена и сърдечно трогателна. Двамата държавни мъже топло и сърдечно се поздравляват, прегръщат и братски целуват.
Председателят на българското правителство Георги Димитров поздрави почетната рота, а след това се ръкува с членовете на Президиума на Народната скупщина на ФНРЮ, с подпредседателя на правителството Едвард Кардел и с членовете на правителството на ФНРЮ, с генералитета и с други официални представители. Председателят Георги Димитров след това представи на маршал Тито и на другите официални лица членовете на българската правителствена делегация.
Представителки на Антифашисткия фронт на жените поднесоха на м[инистъ]р-председателя Георги Димитров букети от свежи цветя. След това председателят Георги Димитров отправи по микрофона следната поздравителна реч към народите на Югославия:
– Братя сърби, хървати, словенци, македонци, черногорци!
Стъпвайки в столицата на вашата свободна и нам братска земя, аз искам преди всичко да изразя искрената радост и големия възторг на българския народ от вашата героична победоносна борба под ръ-ководството на славния маршал Тито против проклетия хитлеризъм, както и от вашите сегашни творчески усилия за изграждането на нова истинска демокрация – Федеративната народна република Югославия. Извънредно приятен дълг е за мене да ви предам същевременно от името на българския народ и неговото правителство и от мое име, лично, го-рещите поздрави и най-добри пожелания за по-нататъшни успехи във вашата огромна стопанска политика и културно строителство.
Братя, мина това престъпно и позорно минало когато враговете на нашите народи ги разделяха и противопоставяха един на друг за свои и чужди завоевателни цели. Границата между нашите страни сега не ни разделя, а ни обединява. Братята от двете страни са си подали ръка за вечна дружба, нищо и никой вече не ще бъде в състояние по-нататък да ни разделя и противопоставя един на друг. Нашите народи съзнават своята обща историческа съдба и ръка за ръка те ще вървят заедно по пътя за осигуряване на своята свобода и благополучието на своите народи. Те са преизпълнени от желанието да работят с общи усилия за осигуряването на мира в тая част на света и да участвуват според силите си за установяване на траен демократичен мир между всички големи и малки народи в света. Нашата обща задача е да положим всички усилия за превръщането на Балканите от барутен погреб в здрава опора и мощен фактор на мира и демокрацията.
Ние дойдохме в Белград да се срещнем с вожда на нова Югославия – маршал Тито и другите ръководители на ФНРЮ, с дълбока увереност, че тази среща ще допринесе твърде много за окончателното затвърдяване на вечното братство между българския народ и югославските народи.
Да живее и крепне югославо-българското и българо-югославското братство навеки!
Да живеят храбрите славянски народи!
Да живее великата славянска солидарност! Да живее маршал Тито – наш верен другар и искрен приятел в борбата за траен мир и истинска демокрация!
Позволете ми да завърша своето кратко слово с вашия могъщ и спасителен лозунг, който е лозунга и на българския народ: Смърт на фашизма, свобода на народа!
Думите на Георги Димитров отправени по микрофона на Белградското радио до гражданите на Белград и народите на Югославия, намериха дълбок отзвук в сърцето на народа, който радостно го поздравяваше. Когато Георги Димитров се яви с маршал Тито, десетки хиляди гърла мощно акламираха и из Белград се носеше: „Братски поздрав на братска България“. Спонтанните овации продължиха по цялото протежение на пътя до Дединье, Маси хора обсипваха автомобила с цветя. Почти по цялата „Неманина“ улица, автомобилът пълзеше по същински килим от цветя. Денят 27 юли 1947 година като дата на посещението на българската делегация и пристигането на м[инистъ]р-председателят Георги Димитров в Белград ще остане в паметта на белградските граждани и народите на цяла Югославия, като ден на щастливо и радостно събитие, който потвърждава неразрушимото братство между народите на Югославия и България.
През деня на 27 юли бяха направени официални посещения между българските и югославски държавници.

СЕЛО ПАРЦАНИ
Същият ден, неделя след обед, председателят на българското правителство Георги Димитров посети селото Парцани под планината Космай, сръбска Шумадия, където беше формиран първия партизански отред и в 1941 г. пукна първата въстаническа пушка срещу немския оку-патор.
На поздравите и овациите на жителите от селото, Георги Димитров отговори, трогнат от радостта и любовта, с която го бяха посрещнали селяните от Парцани:
– Драги братя шумадийци, заедно с моите другари oт българската правителствена делегация аз съм щастлив, че се намирам във вашата среда в този край, където, както ми се каза, се е водила епична борба от шумадайските партизани срещу германския окупатор за свободата и независимостта на югославските народи. Аз съм щастлив, че мога да ви поднеса горещите поздрави на българския народ, на неговото правителство и на Отечествения фронт в България е пожелание за най-добри по-нататъшни успехи във вашето голямо дело за политическо, стопанско и културно строителство. Както ние в България се стремим да изпълним срочно нашия двегодишен народостопански план, така също – дълбоко убодени в това – и народите в Югославия ще могат да напълнят успешно своя петгодишен стопански план. Нашето бъдеще като славянски народи е в нашето единство, братство и непоколебима вяра в нашите собствени сили и в помощта на нашия велик приятел – Съветския съюз и неговия гениален вожд – другаря Сталин. (Бурни ръкопляскания и викове: „Да живее!“, продължително скандиране „Сталин – Тито – Димитров“).
Ние сме дълбоко убедени, че вече няма да има никаква сила под небето, която би могла да ни раздели и противопостави, както беше преди. Това престъпно и позорно минало вече няма да се върне, защото нашите народи са твърдо решени да укрепят окончателно и навеки нашето братство против всички явни и скрити врагове. А врагове има още против нова България и нова Югославия. Те са наши общи врагове. За да можем да ги победим и превием врата им, за да можем да не позволим да разрушат нашето братство, необходимо е още повече да се свържем и сплотим помежду си, да бъдем още по-близо един до друг, и ръка за ръка да вървим напред и все напред (Бурни ръкопляскания, скандиране „Братство, единство!“). Ние сме още бедни страни и бедни народи, нямаме онова материално богатство, което имат, например, американците. Но нашите народи имат друго богатство. Това богатство е в нашите глави, в нашите сърца, в нашите души и в нашите железни ръце за труд и борба и непоколебимо вървене напред. Това богатство е най-ценното нещо. Него никой не може да ни отнеме. То е по-силно от американските долари и английските лири стерлинги, по-силно от всичко друго в света. Да разширяваме това богатство, да го увеличаваме и затвърдяваме все повече и повече в полза на националната мощ на нашите страни. То ще даде възможност да имаме повече жито, повече царевица, повече картофи, да имаме повече инду-стриални предприятия, да индустриализираме и електрифицираме нашите страни в по-ускорен темп и да застанем на свои собствени нозе здраво и непоколебимо.
При това, ние българите и югославяните не сме сами на тази земя. Имаме велики и силни приятели, на които можем да се опрем и получим помощ. Ние трябва да направим всичко, за да можем с помощта на другите славянски народи и преди всичко на великата Москва и с нашия национален труд и творчески ентусиазъм, с героизма на работници, селяни и прогресивна интелигенция и особено на нашата младеж – момци и девойки – да се освободим завинаги от всяка чужда зависимост (Бурни ръкопляскания и викове „Ще бъде“).
Нашият народ с искрена радост и дълбоко съчувствие следи изграждането на ФНРЮ. Ние се радваме на вашите успехи. Това, което виждаме тук, макар още в малки размери, явно свидетелствува, че югославските народи са запретнали ръкави и усилено издигат своя собствен дом, който в бъдеще ще укрепват, ще му сложат по-добър покрив и ще го направят по-удобен, по-красив дом – дом за трудовия народ. У нас, в България, има също голям ентусиазъм и творческа инициатива. И нашата младеж като вашата строи железници, проходи, язовири, работи на полето. Но ние ще занесем от тук един нов подтик на нашия народ и на нашата младеж от това, което виждаме у вас, в Югославия, специално в Шумадия. Вие сте отишли в известни отношения по-напред от нас. Ние ще се стараем да ви догоним. Убеден съм, че с общи усилия нашият народ скоро ще догони народите на ФНРЮ и ще се срещне с тях не само като брат по кръв и чувство, но като брат в общото съвместно строителство за благополучието и щастието на Югославия и България.
Да живее братството и единството между нашито народи! Да крепне живият мост между София, Белград, Загреб, Любляна, Скопие, Цетина, Москва (Народът постоялно вика „Живио, живио!“). Да живеят храбрите и доблестните народи на нова Югославия (Бурни ръкопляскания и викове „Живио“).
Да живее братският съюз между работници, селяни, основа на народната власт в Югославия и България!
Да живее нашият искрен приятел и другар в борбата за свобода, мир, демокрация, за щастие на югославските народи – маршал Тито (Бурни и нестихващи ръкопляскания, „ура“ и скандиране „Тито, Тито, Тито!“, „Сталин, Тито, Димитров“, „Да живее другарят Георги Димитров!“).
В понеделник, 28 юли т. г. председателят на правителството на Народната република България, придружаван от членовете на делегацията и представители на ФНРЮ, положи венец на гроба на Незнайния воин на Авала. След полагането на венеца, председателят Димитров вписа в спомен-книгата, следните думи:
„Полагам венец от името на демократичния български народ в знак на общо пролятата кръв с братските народи на нова Югославия против общия враг – немския окупатор – за свобода, демокрация и национална независимост, за вечно братство между българския народ и народите на Титова Югославия.“
На връщане от Авала, председателят Георги Димитров с членовете на българската делегация посети фабриката за мотори в Раковица. Този пряк контакт с трудещите се от индустриалното стопанство на Югославия, беше голямо радостно събитие.
В работилницата на фабриката за мотори настъпи безкрайно въодушевление, когато се узна, че ще ги посети големият безстрашен борец за демокрацията и правата на трудещия се народ – Георги Димитров. Цялата фабрика, за няколко мига само, беше тържествено украсена и работата още по-трескаво продължи. Песента на труда във въртенето на машините и прилежната преданост на работника към труда, да бъдат най-хубавият поздрав към съратника на трудещия се и неуморим работник за доброто на своя народ и на вси трудещи се – Георги Димитров. Когато м[инистъ]р-председателят Димитров пристигна, придружаван от м[инистъ]ра на индустрията на ФНРЮ – Борис Кидрич, всички работници бяха пред машините си, всичко бе в движение. Като не се отделяха от работата си, те сърдечно приветствуваха водача на братския български народ с мощни възгласи, които заглушаваха бученето на машините и акламираха „Да живее създателят на ОФ България Георги Димитров“, „Да живее братството и единството между народите на България и Югославия!“.
М[инистъ]р-председателят Георги Димитров живо се интересуваше за хода на работата във фабриката, спираше се, разглеждаше машините и разговаряше с работниците. Българските гости с най-голям интерес наблюдаваха голямата диаграма за производството и съревнованието, а която ежедневно се вписват резултатите от постигнатото във всички сектори на живота и работата във фабриката: от трудовата дисциплина до изпълнението на нормите.
При влизането във всяко ново отделение на фабриката, работниците въодушевено поздравляваха Георги Димитров и членовете на българската делегация. От дясната страна на изхода от фабриката на дървено табло бе написано:
„В чест на пристигането на др. Георги Димитров, в чест на братството и единството на народите на България и Югославия нека увеличим нормата с 30 на сто – Бранко Йованович“.
Работниците от фабриката за мотори в Раковица въодушевени и щастливи изпратиха великия син на българския народ Георги Димитров.

ВИСОКИ ОТЛИЧИЯ
В Президиума на Народната скупщина на ФНРЮ, на 28 юли т.г. на обед, бе извършено тържественото предаване на високите отличия на м[инистъ]р-председателя на Народната република България Георги Димитров и на останалите членове на българската правителствена делегация.
Предавайки отличията, председателят др. Иван Рибар поздрави отличените, със следните думи:
„Чрез тези ордени отличаваме на първо място братския български народ, неговата истинска демокрация и неговата млада Народна република.
Тези ордени са предадени на Вас лично, на първо място на Вас, г-н председателю, не само като на истински представители и първоборци в служба на българския народ, но и като на първоборци за братство и единство на нашите народи, за демокрация и мир, и против всеки опит за възстановяване на фашизма, в каквато и да е форма, което е от значение за жизнените интереси на всички народи в света. Честитя Ви, г-не председателю, както и на Вас г-да министри заслужените отличия.“
Председателят на българското правителство Георги Димитров благодари за отличията със слово, в което, между другото, каза:
„Позволете ми от името на моите колеги и от мое име да Ви благодаря най-сърдечно за отличията, които ни дадохте. Ние приемаме тези отличия като отличия за отечественофронтовска България, за На-родната република България, за нашия решителен и храбър български народ. Ще носим тези отличия с гордост и радост. Те винаги ще ни напомнят нашето върховно задължение да работим с още по- големи сили и с още по-голяма мъдрост за изграждането на нашите собствени републики и за утвърждаването на вечно братство и единство между българския народ и народите на Югославия.
Нашето приятелство е запечатано с кръвта на нашите народи в борбата против немските окупатори. Фашизмът е разбит, но не унищожен. Затова като приемаме тези отличия, ние тук пред Вас и пред водача на ФНРЮ маршал Тито, заявяваме, че, заедно с народите на Югославия и с всички демократични народи в света, начело с великия Съветски съюз, ще вложим всички сили за пълното унищожаване и на последните остатъци на фашизма, като няма да допуснем отново да се роди какъвто и да е лов фашизъм или неофашизъм. С това ще отнемем възможността на подпалвачите на новата война, и ще увековечим братството и единството на нашите народи, за тяхно взаимно благоденствие, а също така и в полза на световния мир и на прогреса на човечеството.“

БЕЛИЯ ДОМ
Председателят на правителството на ФНРЮ маршалът на Югославия Йосип Броз Тито даде на 27 юли т.г. тържествен прием в Белия дворец, в чест на председателя на Министерския съвет на Народната република България Георги Димитров и членовете на българската правителствена делегация.
На приема присъствуваха от българска страна: председателят на българското правителство Георги Димитров, м[инистъ]рът на външните работи Кимон Георгиев, председателят на Върховния стопански съвет ген[енерал]-лейтенант Добри Терпешев, м[инистъ]рът на вътрешните работи Антон Югов, м[инистъ]рът на финансите Иван Стефанов и м[инистъ]рът на земеделието Георги Трайков, членовете, които придружават българската правителствена делегация и членовете на българската легация в Белград, начело с извънредния пратеник и пъл-номощен министър Сава Гановски,
На приема присъствуваха също така и членовете на дипломатическото тяло.
От югославска страна присъствуваха: председателят на Президиума на Народната скупщина на ФНРЮ, д-р Иван Рибар, и членовете на Председателството на Президиума, председателят на Съюзния съвет на Народната скупщина на ФНРЮ – Владимир Симич, подпредседателят на Съюзното правителство – Едуард Кардел и членовете на правителството, председателят на Президиума на Народната скупщина на Народната република Сърбия – д-р Синиша Станкович, председателят на правителството на Народната република Сърбия – д-р Благоя Нешкович, с членовете на правителството на Народната република Сърбия, пълномощният м[инистъ]р на ФНРЮ в България – Обрад Цицмил, началникът на Генералния щаб на юго-славската армия – ген[ерал]-лейтенант Кочо Попович, представители на Единните синдикати в Югославия, на Народния фронт, на народната младеж, на Антифашисткия женски съюз, обществени и културни работници и представители на чуждия и вътрешен печат.

ТЪРЖЕСТВЕН ОБЕД
От своя страна Председателството на Президиума на Народната скупщина на ФНРЮ даде тържествен обед в чест на българската правителствена делегация, в салоните на Народната скупщина, на който, между многото правителствени и официални лица на първо място личаха председателят на Министерския съвет на Народната република България Георги Димитров и председателят на правителството на ФНРЮ маршалът на Югославия Йосип Броз Тито.
През време на обеда, председателят на Президиума на Народната скупщина д-р Иван Рибар, произнесе следния тост:
Др. маршале! Г-н председателю, господа министри.
Народите на Югославия отдавна Ви очакват. За пръв път демократичната и федеративна народна република Югославия е посетена от действителни и истински представители на демократичната народна република България. Вашето посещение, др. председателю, на Югославия и на маршал Тито, представлява за нашите народи, както и за българския народ, голямо събитие, което ще остане записано и ще бъде вечно помнено. До това събитие можа да се стигне само чрез нашата обща борба против общия враг, когато се ковеше истинското братство и единство и чрез борбата за изграждане на народната власт, чрез борбата за конституция и държавност въз основа принципите на народната демокрация, с пълен суверенитет на волята на нашите народи и с подкрепа на нашия общ велик Съветски съюзник, начело с Генералисимус Сталин.
За пръв път югославянските народи рамо до рамо с братския български народ се борят за демокрация и мир в света и особено на Балканите.
В миналото на нашите народи, покрай нетърпимостта и войните има и сключване на споразумения и договори за вечно приятелство. Такива договори трябваше да останат мъртви букви на хартия, покрай другите причини и поради това, защото ги сключваха носители на монархии, носители на династии и диктаторства, насилствено и против волята на народа за собствени и чужди интереси.
Отечественофронтовска България, която Вие, г-н председателю, водите и Титова Югославия, нямаха нужда от дълго мислене, за да стигнат до приятелски договори. Нашите народи са най-близки братя, а техните желания в бъдеще ще се изразяват единно във всички техни стремежи, искания, движения, в труда и в борбата. Ние сме една душа и завинаги ще останем такава.
Позволете ми, др. председателю, по този случай да отправя няколко думи лично към Вас. Не се засягайте, че Ви апострофирам. Нашите родолюбиви и свободолюбиви народни маси Ви познават отдавна чрез Вашите героични дела преди войната и през време на войната. Вие, пред фашисткия съд в Лайпциг пръв отпочнахте открита война против фашизма, против неговите носители, Гьоринг и Гьобелс. Това бе през 1933 година, когато фашизмът беше вече на власт в Германия. Вие имахте смелостта да защищавате съветската демокрация, да кажете на Гьоринг открито, пред лицето на целия свят: „Г-н м[инистъ]р-председателю, Вие се страхувате от моите въпроси“. А в защитата си, Вие ми напомнихте Галилей, който пред изпълнение на смъртната присъда, казал на своите инквизитори, че земята все пак се върти и завършихте защитата си с думите – че колелото на историята върви все напред и че то върви по посока към победата на истинската демокрация в Европа.
Нашите народи Ви познават като пръв борец на българския народ и като искрен сътрудник и съратник на нашия най-добър и най-любим другар маршал Тито. Познават Ви като създател на нова Отечественофронтовска България. Дигам тази чаша за Ваше здраве, г-н председателю, както и за здравето на Вашите сътрудници, за напредъка и успеха на отечественофронтовска България и на българския народ.“
М[инистъ]р-председателят на България Георги Димитров отго-вори със следната реч:
Господни Председателю, господа министри, друже Тито,
Позволете ми от името на моите другари от делегацията, от името на българския народ и от мое лично име да изкажа сърдечна благодарност за връчените ни високн отличия и за приема, който вие – може да се каже без преувеличение – народите на Федеративната народна република Югославия – оказахте на нашата правителствена делегация. Нашето посещение в братска Югославия не е само израз на съществуваща дружба между българския народ и народите на нова Югославия. Тази дружба, както е известно, е запечатана със съвместно пролятата кръв, особено в последната фаза на войната, против германския окупатор за извоюване на нашата и вашата свобода и независимост.
Нашето посещение в Белград нашата среща с вдъхновителя и организатора на нова Югославия – маршал Тито – и другите ръководители на Федеративната народна република Югославия, имат много но-голямо значение от едно обикновено приятелско посещение.
Дошло е време – даже с известно закъснение – когато трябва да се пристъпи практически, същевременно конкретно и делово за затвърдяване на нашето братство върху основата на едно тясно поли-тическо, стопанско и културно сътрудничество. Не са достатъчни, разбира се. само славянската кръв и братските чувства, които свързват нашите народя. Това е добро, но не е достатъчно. Ние сме щастливи, че го имаме, но е нужно то да се задълбочи и укрепи за полза на двете славянски страни и в полза на мира между големите и малките народи в света. Ние и вие сме реалисти. Нас не могат да ни задоволят само братските чувства.
Фашизмът е разбит. Хитлеристка Германия е разгромена. Но пред нашите очи се правят опити за възраждано на фашизма под различни форми.
Балканите още не са престанали да бъдат барутен погреб и огнище на войната. Наша обща задача и в интереса на българския народ и на народите на Федеративната народна република Югославия е окончателно да бъде превърнат Балканският полуостров от барутен погреб в здрава опора и мощен фактор на мира и демокрацията не само в този участък в света, но изобщо на целия свят. Не е тайна, че на Балканите се създават огнища, които могат да станат голяма опасност за мира. С общите усилия па нашите народи ние трябва да защитим своята свобода, независимост, да защищаваме делото на мира и международното сътрудничество. За всичко това е необходимо да преминем от общото положение, от общите искрени и братски чувства, които имат нашите народи, към практическо, конкретно затвърдяване на братството между нас.
Клеветническите твърдения на нашите врагове, че сближението на славянските народи помежду им цели да се създаде някакъв славянски блок, разбира се, не отговаря на действителността. Сближението на славянските народи не само не се явява пречка, а напротив, по моему, благоприятствува за създаването на приятелски отношения с неславянските демократични страни и народи. Такъв е случаят, напри-мер, с отношенията между България и Югославия с Румъния и Албания, които не са славянски страни, както и с редица други страни. Сближението и единството па славянските народи е не само необходима за тяхното самосъхранение и защита на свободата и независимостта им за в бъдеще, но и в интереса на мира между големите и малките народи в света. Ние сме решително против създаването и разделянето на света на два враждебни лагера. Ние сме решително против политиката, която води към нови агресии и нови войни на Балканите, в Европа и в света.
Ние имаме да изпълняваме в наш интерес, в интереса на всички народи и в интереса на човешкия прогрес, големи задачи. За да изпълним тези задачи, ние трябва още по-бързо да се свържем в полити-ческо, икономическо и културно отношение. Ние трябва да се освободим от чуждата зависимост на нашата икономика и на нашата вътрешна и външна политика. И можем с общи усилия и със съдействието на нашите славянски и неславянски приятели, и особено на великия Съветски съюз и неговия гениален вожд, нашият другар Сталин, с достатъчно твърдост, воля и умение, съвместно, ръка за ръка, да обезпечим нашата самостоятелност и нашето добро бъдещо развитие и покажем, че славян-ските народи са млади народи с голяма потенциална способност, които имат да играят твърде важна историческа роля.
Аз искам да вдигна чаша за нашите югославски братя и особено за нашия другар, искрен приятел и вдъхновител не само на успехите и победите на народите на Федеративната република Югославия, но и на онова истинско дълбоко не формално, а практическо и конкретно братство между нашите народи.

ЗАГРЕБ
Членовете на българската делегация, начело с м[инистъ]р-пред-седателя Георги Димитров пристигнаха със специален влак от Белград в Загреб на 29 юли. Братството на народите от Югославия намери пълен израз при посрещането на българската делегация. Народната република Хърватско не остана зад Народната република Сърбия. И Загреб се радваше и тържествуваше. Всичко бе в зеленина и знамена, всички бяха накичени и носеха цветя за братята от България, всички се радваха и приветствуваха братството и единството между народите на България и Югославия.
На перона на Загребската гара, гостите очакваха председателят на правителството на Η. Р. Хърватско д-р Владимир Бакарич с подпредседателите и членовете па правителството, подпредседателят на Президиума на Събора Миле Почуча, председателят на Събора д-р Златан Сремец със секретаря Никола Рунчич, дипломатическото тяло, както и много представители на културни и обществени организации.
В 8 часа пристигна на перона специалният влак, В делегацията, освен м[инистъ]р-председателят Димитров, са и членовете на българското правителство: Кимон Георгиев – председател на Мин[инистерски] съвет и м[инистъ]р на външните работи, ген[ерал]-лейтенант Добри Терпешев, председател на Върховния стопански съвет, м[инистъ]рът на вътрешните работи Антон Югов, проф. Иван Стефанов – м[инистъ]р на финансите и м[инистъ]р на земеделието Георги Трайков.
Заедно с българската правителствена делегация пристигнаха: м[инистъ]рът на външните работи Станое Симич, пом[ощник] м[инистъ]рът на външните работи д-р Беблер, м[инистъ]рът на вътрешните работи на Народна република Сърбия Слободан Пенезич и българският пълн[омощен] м[инистъ]р в Белград Сава Гановски. Малко преди 8 часа на перона на гарата бяха се събрали представители на народната власт, на югославската армия и масовите организации.
Сърдечно поздравен от присъствуващите, м[инистъ]р-председателят Димитров се ръкува с председателя Бакарич, който му представи членовете на правителството и другите официални лица.
След като бяха изпълнени българския и югославския химни, м[инистъ]р-председателят Димитров, придружен от председателя Бакарич и ген[ерал]-майор Йованович поздрави строената почетна рота и след това произнесе по микрофона кратко слово, като между другото каза:
„От името на правителството на Народната република България и от името на българския народ, ви отправям сърдечни поздрави и искрени пожелания, народите на ФНРЮ да постигнат още по-големи успехи в своето стопанско и културно развитие.“ След като се спря върху ролята на бившите режими в България и Югославия, които са разединявали двата братски народа, министър-председателя Георги Димитров заяви: „Братството между българския и югославските народи е запечатано със задружно пролятата кръв в борбата срещу общия неприятел, фашисткият окупатор и неговите слуги. Трябва да затвърдяваме и да задълбочаваме това приятелство, да го организираме още по-добре с оглед общата защита на южните славяни срещу неприятеля, с оглед възстановяването на траен мир на Балканите, в Дунавския басейн, както и с оглед осъществяването на траен мир между великите и малките народи.
Днес югославските народи, също като и българският народ, както и всички славянски народи, в сътрудничество с великия Съветски съюз, са станали господари в своята къща, която уреждат така, както това отговаря на техните национални интереси.“
Спирайки се върху затрудненията, които все още стоят пред народите, министър-председателят Георги Димитров заяви:
„Нашият път не е лек. Той е тежък път. Но единствено спасителен за всички ни, за всички славянски народи. Нас не ни плашат атомни бомби, нас не ни плашат закани за нови агресии и война. Това може да заплашва само онези, които имат слаб мозък и нерви.
Славянските народи са робували векове и са се научили да се борят. Техните ръководители са се калили в партизанските отряди, в борбите, в затворите и концлагерите, където са издържали тежък изпит. Нашите народи не могат да бъдат заплашени.“

„РАДЕ КОНЧАР“
В Загреб, където българската делегация бе навсякъде сърдечно и въодушевено приветствувана, делегатите посетиха работилницата на фабриката „Раде Кончар“. На входа, от името на работническия колектив, директорът ла фабриката поздрави гостите.
След като разгледаха фабриката, гостите бяха сърдечно поздравени в културния дом при същата, където директорът й поднесе на м[инистъ]р-председателя Георги Димитров, от името на работническия колектив, подарък, изработен във фабриката.
След като възторжените възгласи на работниците стихнаха, министър-председателят на България – Георги Димитров, благодари за сърдечното посрещане, като изказа възхищението си от подвига, който издигна една малка работилница с няколко десетки работници в един гигантски за балканските условия завод, който благодарение на трудовия ентусиазъм на работници и работнички от това предприятие, а не на капиталите на чуждестранни капиталисти, които желаят да заробят страната стопански, се разширява все повече и повече. Министър-председателят Георги Димитров изтъкна, че такива и подобни дела на работници и работнички в нова Югославия, както и на работниците и работничките в нова България, са възможни затова, защото тези трудещи се съзнават и са убедени, че работят не за капиталисти и спекуланти, а за себе си, за своя народ и своето отечество.
„Някога в буржоазните кадри е имало професори, каза Георги Димитров, които са твърдели, че само капиталисти могат да организират и увеличават производството и че работническата класа не е способна за такива велики дела. Работническата класа, трудовият народ на СССР показа, че може по-добре да организира производството от капиталистите. Сега работниците и работничките на Югославия и България и на останалите трудови народи, трябва да покажат, че те единствени са в състояние да издигнат модерно и съвременно организирано индустриално производство и модерни и съвременни индустриални заводи.“
След това, министър-председателят Георги Димитров подчерта, че работническата класа на народите на Югославия, под мъдрото ръководство на маршал Тито, разчистват пътя и премахват всяка експлоатация на работниците. „Нашите народи доказаха, че могат да напредват, продължи Георги Димитров, и че ще могат да се освободят от всяка зависимост на чуждестранни капитали от различни капиталистически концерни, и че могат със своя труд и своите стопански блага, със своя материал и кадри да изграждат своето ново бъдеще.“
Речта на м[инистъ]р-председателят Георги Димитров бе прекъсвана често от бурни и дълготрайни възгласи и одобрения.
Председателят на правителството на Народна република Хърватско д-р Владимир Бакарич даде тържествен обед в чест на м[инистъ]р-председателя на Народната република България и членовете на делегацията, на който присъствуваха и голям брой официални лица.

ЛЮБЛЯНА
На път за Любляна се повтори сърдечното и въодушевено посрещане, както по пътя през Сърбия и Хърватсκο. Народът с часове очакваше минаването на гостите, да ги поздрави сърдечно и да изкаже своето задоволство, че вековната мечта на всички югославянски народи и на българския народ се осъществява. На гара Брезице гостите бяха посрещнати от представители на Η. Р. Словения. Насъбралият се народ поздрави Георги Димитров и му предаде бродиран албум със словенски мотиви.
Правителствената делегация на Η. Р. България, начело с м[инистъ]р-председателят Георги Димитров, бе посрещната въодушевено в Словения. Словенският народ сърдечно и с любов поздрави създателя на нова България, великия антифашистки борец Георги Димитров и останалите представители на българския народ. От Загреб до Любляна по всички гари, народът устройваше сърдечно посрещане. Особено тържествено бе посрещането в Зидания мост и в центъра на Засавските каменовъглени мини, в Търбовлье, където на гарата се бяха събрали минните работници в своите груби дрехи с лампи в ръцете, така както бяха излезнали от забоите – и въодушевено и сърдечно поздравиха Георги Димитров, м[инистъ]р-председателят от прозореца на вагона дълго отговаряше на поздравите на миньорите и работниците от Tърбовлье. Специалният влак с високите гости бе също така сърдечно посрещнат и на гарата Лития, както и по всички останали гари до Любляна.
Днес след обяд цяла Любляна бе на крак. Градът още от сутринта плуваше в морето на югославски, словенски и български знамена. По дължината на улиците бяха издигнати плакати с лозунги, с които словенският народ величаеше братството между славянските страни.
Площадът пред гарата още от рано след обед започна да се изпълва с хора. Всички улици, където трябваше да минат високите гости бяха претъпкани от гражданите на Любляна, младежта и войници на югославската армия. Трудещите се хора на Любляна носеха цветя и букети които бяха приготвени за високите гости.
На гарата присъствуваха: Йоже Рус, подпредседател на президиума на ФНРЮ, председателят на правителството на Народната република Словения Михо Маринко с подпредседателя Иван Мачек и членовете на правителството, председателят на Народната скупщина на Η. Р. Словения д-р Фердо Козак, комендантът на армията ген[ерал]-лейт[енант] Данило Лекич, с членовете на щаба, генерал Левичник и полковниците Божко Джурашкович и Гайо Войводич, шефът на съветската военна мисия ген[ерал]-майор Солдатов, председателят на Градския народен фронт Албертс, председателят на Академията на науките д-р Франце Кидрич, председателят на главния комитет на Единните синдикати в Словения Тоне Долиншек, офицери и представители на масовите организации.
Влакът навлезе в люблянската гара малко след 19 часа. Първо се явиха подпредседателят на правителството на Η. Р. Словения д-р Мариян Брецей, министърът Лескошек и подпредседателят на президиума на Η. Р. Словения Франце Лубей, които се отправиха към високите гости. Веднага след тях излезна засмян и бодър председателят на Министерския съвет на България, Георги Димитров въодушевено приветствуван от насъбралия се народ.
В този момент музиката изпълни българския и югославянски химни, след това Георги Димитров, придружен от Михо Маринко и ген[ерал]-лейтенант Данило Лекич, обиколи почетната рота.
Председателят на Народната република Словения Михо Маринко поздрави високите гости със сърдечно „добре дошли“, а след това Георги Димитров отговори със следното слово:
– Братя словенци, другари и другарки! Аз съм щастлив да поднеса на словенския народ в лицето на неговото правителство и на представителите на Народния фронт и комунистическата партия на Словения, най-горещи братски поздрави от името на българския народ, от името на отечественофронтовска България, от нейното правителство и от мен лично. Ние желаем от все сърце най-добър успех при из-граждането на Федеративната народна република Югославия и на прекрасната по природа и по дух Народна република Словения. Мен ми е толкова по-приятно да бъда заедно със своите другари от правителствената делегация във вашата среда, тъй като вие сте на границата между така наречения нов Изток и Запада.
От Цариброд до Любляна нашата делегация беше предмет на най-горещо братско посрещане и приветствия, конто доказаха нагледно, непринудено, неказионно, от все сърце и душа братското чувства на народите на Югославия към българския народ и Народната република България. Ние сме убедени, че нова Югославия и особено Словенската република, която се намира на границата на Запада не само не ще допусне проникването на зловредни влияния по отношение на нашата народна демокрация, но самата тя ще бъде един канал, един прекрасен път за благотворното влияние на истинската демокрация върху съседните държави, които ще се намират под влиянието на лъжливата, прогнила, банкрутиралата формална демокрация.
Ние видяхме по пътя от Цариброд, Белград, Загреб до Любляна творческия ентусиазъм и трудовите подвизи на народите на Югославия и особено на младежта. Ние видяхме как из разрушенията на последната война като феникс из пепелищата се издигна един нов свят, една нова държава, един нов човек – човекът на труда, на прогреса, човекът-творец на бъдещото щастие на народите.
Ние видяхме, как се изгражда не на думи, а на дела вечното братство между народите на нова Югославия и между тях и българския народ и на славянството изобщо начело с великия руски народ и Съветския съюз.
Бих искал да изразя пред вас и чрез вас пред целия словенски народ нашето дълбоко убеждение, че няма да има никаква сила под нашето балканско небе, която да бъде в състояние да разруши брат-ството, което се гради, и че това наше братство ще бъде вечно за благото на нашите народи, за благото на славянството и в полза на установяването на траен демократичен мир в света, мир и сътрудниче-ство между всички големи и малки демократически народи.
Ние, славяните, трябва да бъдем горди и доволни, че след толкова страдания и изпитания през войната в миналото, достигаме до този момент, когато ръка за ръка ще можем да покажем на целия свят що значи славянство, славянско единство и солидарност и нова славянска и общочовешка цивилизация. Нашите народи са млади народи, с жизнени сили и големи потенциални способности. От ръководителите на братските славянски народи главно зависи, щото те заедно да изведат славянския кораб през всички трудности и препятствия на спасителния бряг.
Ние знаем, че без унищожението на фашизма до последен остатък няма да има мир и демокрация. Затова вашият могъщ, мъдър и спасителен лозунг, който е и лозунг на българския народ – „Смърт на фашизма свобода на народите“, трябва да остане и в нашата бъдеща деятелност и борба като ръководно начало.
Още веднъж благодаря за хубавото посрещане и за поздравите, които ми предадохте.“
Високите гости минаха след това с коли из люблянските улици, където се бяха събрали над 50 000 души граждани, които въодушевено поздравиха българските гости.
След това, те продължиха с автомобили за Блед, където правителството на Народната република Словения в тяхна чест даде тържествен банкет.

ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
На 31 юли агенция ТАНЮГ съобщи следното комюнике от Блед:
На 30 юли т.г. в Блед се състоя първото съвместно заседание между делегациите на югославското и българското правителства.
По предложение на българския министър-председател, заседанието бе председателствувано от югославския министър-председател маршал Йосип Броз Тито. Разгледаните въпроси, които се отнасят до взаимните отношения на двете братски страни в областта на техния икономически културен и политически живот, протекоха в най-приятелска и сърдечна атмосфера и при пълно разбирателство. След утвърждаване на принципиалното становище, бяха излъчени комисии за формулиране на следващото съвместно заседание на делегациите, когато ще бъдат взети решения по отделни въпроси, които ще бъдат отнесени за одобрение. Това заседание е насрочено за 1 август т.г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ
На 2 август ТАНЮГ предаде следното комюнике за второто заключително заседание на югославо-българската конференция в Блед:
„На 1 август т.г. се състоя заключителното заседание на югославо-българската конференция в Блед. По предложение на маршал Тито заседанието бе председателствувано от българския м[инистъ]р-председател Георги Димитров.
В най-приятелска атмосфера бе утвърден протокол за решенията на конференцията както и комюнике за печата.
Конференцията бе приключена с кратки речи от председателите на правителствата на двете страни, които изтъкнаха историческото значение на взетите решения, представляващи значителен принос към стабилизацията на мира и демокрацията на Балканите и в Европа.
Взето бе решение да се обяви служебно комюнике заедно с протокола за решенията на конференцията.
Снощи маршал Тито даде вечеря в чест на българската делегация. През време на вечерята двамата министри-председатели произнесоха наздравици, в които подчертаха историческото значение на взетите решения, в които целият свят ще може да види, че са далеч от всяка тайна дипломация и че имат за цел само установяването на трайно политическо, културно и стопанско сътрудничество между двете страни и осигуряваното на тяхната свобода и независимост в полза на демократичния мир между великите н малките свободолюбиви народи в света.“

ТЪРЖЕСТВЕНОТО ПОДПИСВАНЕ
Блед, 2 август (ТАНЮГ). – Снощи в 23,30 часа в Блед се състоя тържественото подписване на протокола за решенията на историческата конференция на българската и югославската правителствени делегации. На подписването присъствуваха от българска страна м[инистъ]р-председателят Георги Димитров, подпредседателят на правителството и м[инистъ]р на външните работи Кимон Георгиев и другите членове на българската делегация. От югославска страна при подписването присъствуваха председателят на югославското правителство маршал Йосип Броз Тито, подпредседателят Едуард Кардел, м[инистъ]рът на външните работи Станое Симич, м[инистъ]рът на вътрешните работи Александър Ранкович, м[инистъ]рът на индустрията Борис Кидрич, м[инистъ]рът без портфейл Милован Джилас, югославският пълномощен м[инистъ]р в София Обрад Цицмил и др.

ПРОТОКОЛ ЗА РЕШЕНИЯТА НА ИСТОРИЧЕСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДЕЛЕГАЦИИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАТИВНАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 30 И 31 ЮЛИ И 1 АВГУСТ 1947 ГОДИНА В БЛЕД.
Правителството на Народната република България и Федеративната народна република Югославия, като констатират, че:
С победата на народите на Федеративната народна република Югославия в освободителната война против немските фашисти и империалисти и техните помагачи и вътрешни предатели;
Със свалянето от власт на българската фашистка реакционна клика, начело с Кобургската династия и с победата на Отечествения фронт, която даде възможност на българския народ активно да участвува в освободителната война против немските завоеватели;
С общо пролятата кръв в борбата против общия неприятел – немските завоеватели;
С установяването в тези страни на републикански строй и народна демокрация
Са отстранени всички пречки и са се разкрили широки възможности за осъществяване на вековните стремежи на техните народи за съвместно действие, за задоволяването на важни интереси на двете съ-седни страни, както и за уреждането на открити въпроси в името на тяхното политическо, стопанско и културно сътрудничество.

РЕШИХА СЛЕДНОТО:
1. Българското и югославското правителства, като признаха необходимостта да сключат договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ и след като бяха единодушно уговорени между двете делегации съществените му постановления, съставиха самия текст на договора;
2. Да развият до максимални възможност стокообмена и стопанското сътрудничество между двете страни, като установят определен курс на своите монети, подготвят създаването на митническа уния между Народната република България и Федеративната народна република Югославия и съгласуват все повече своите стопански планове. Двете правителства взеха редица конкретни решения за съгласуване и уеднаквяване на мероприятията и за взаимна помощ в областта на индустрията, електрификацията, минното дело, земеделското стопанство, транспорта и външната търговия;
3. Да създадат, чрез специална спогодба, нов режим за двувластническите имоти по протежение на цялата българо-югославска граница, която спогодба да замени съществуващата такава от 1939 год.; да опростят паспортните формалности за населението от двете страни и да улеснят минаването му през българо-югославската граница, като на първо време се премахнат входните и изходни визи, н да уредят всички висящи поданствени въпроси между Народната република България и Федеративната народна република Югославия;
4. Да пристъпят към разширение на железопътните и шосейни връзки между двете страни, като за целта специална смесена комисия уточня направленията и пунктовете, които трябва да се свържат и последователността, в която трябва да се изпълнят строежите;
5. Да се установя тесен контакт и съгласувана дейност между двете правителства, относно отношението им към честите гранични провокации на гръцките монархофашисти, към установената от Съвета на сигурността анкетна подкомисия и нейната чужда на обективността досегашна деятелност, както и към всички друга по-важни международни проблеми, които засягат техните интереси, особено относно режима на р. Дунав, която те считат, че по право принадлежи единствено на крайбрежните дунавски държави;
6. Да разширят до възможния предел културното сътрудничество между българския наред и народите на Федеративната народна република Югославия, като за целта вземат за улесняване на всички по-лезни инициативи, както и за обмяна на литературни произведения, списания и вестници;
7. Да се оповести специалната декларация за братския жест, с който правителството на Федеративната народна република Югославия, вдъхновено от установеното вече братство между народите на Югославия и българския народ, изпитано в борбата срещу общия неприятел, за да улесня стопанския напредък на България, като има предвид особено тясното стопанско сътрудничество и координиране на стопанските планове на двете страни, се отказва от името на народите в Югославия, от репарациите, които й са определени в размер на 25 милиона долари по мирния договор с България.
Настоящият протокол има четири приложения, а именно:
1. Съгласуваният текст на договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Народната република България и Федеративната народна република Югославия;
2. Спогодба за стопанско сътрудничество между Народната република България и Федеративната народна република Югославия;
3. Спогодба за митнически улеснения и за подготовка на митническа уния между Народната република България и Федеративната народна република Югославия;
4. Спогодба за двувластните имоти на българо-югославската граница, за улесняване преминаването на границата от страна па пограничното население и за поданството, сключена между Народната република България и Федеративната народна република Югославия.
Горните приложения съставляват неразделна съставна част от този протокол.
Направен в Блед на български и сърбо-хърватски езици на 1 август 1947 г. в два екземпляра за всяка страна, като всеки от тях има еднаква достоверност.
За правителството на Федеративната народна република Югославия, министър на външните работи:
СТАНОЕ СИМИЧ
За правителството на Народната република България, министър на външните работи и на изповеданията:
КИМОН ГЕОРГИЕВ

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАТИВНАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ
Правителството па Федеративната народна република Югославия, като взе предвид променените из основа отношения между народите на Югославия и българския народ, след победата на народоосвободителната борба в Югославия и след победата на Отечествения фронт в България, а също така активното участие на българския народ в борбата срещу Германия;
Като взе пред вид координирането на стопанските планове на двете страни и желаейки и по-нататък да се развива всестранно братско сътрудничество между народите на Федеративната народна република Югославия и българския народ, за да облекчи развоя на техните стопански отношения и да подпомогне стопанския напредък на братската Народна република България,
Реши:
Да се откаже, в името на югославските народи, от репарациите, в размер на 25 милиона долара, които са й определени от мирния договор с България, както това е установено с протокола за решенията на историческата конференция на делегациите на правителството на Федеративната народна република Югославия н на Народната република България, състояла се на 30 и 31 юли и 1 август 1947 година в Блед.

ТВЪРДА ВОЛЯ И РЕШИМОСТ
Председателят на правителството на ФНРЮ, маршалът на Югославия Йосип Броз Тито даде тържествена вечеря в чест на българската правителствена делегация.
На вечерята присъствуваха: председателят на българското правителство Георги Димитров със съпругата си, подпредседателят на българското правителство и м[инистъ]рът на външните работи Кимон Георгиев, със съпругата си, министърът на финансите Иван Стефанов със съпругата и дъщеря си, м[инистъ]рът на вътрешните работи Антон Югов със съпругата и дъщеря си, министърът па земеделието Георги Трайков със съпругата си, председателят на Върховния стопански съвет ген[ерал]-лейт[енант] Добри Терпешев със съпругата си, извънредният пратеник и пълномощен м[инистъ]р на Η. Р. България Сава Гановски със съпругата си, и останалите членове на българската правителствена делегация.
От югославянска страна присъствуваха: маршалът на Югославия Йосип Броз Тито, подпредс[едателят] на президиума на Народната Скупщина на ФНРЮ Йозе Рус и Димитър Влахов, председателят на президиума на Народната република Словения Йосиф Видмар, подпредседателят на съюзното правителство Едвард Кардсл, м[инистъ]рът на външните работи Станое Симич, м[инистъ]рът на вътрешните работи Ал. Ранкович, м[инистъ]рът без портфейл Милован Джилас, м[инистъ]рът на индустрията Борис Кидрич, м[инистъ]рът на мините Бане Андреев, председателят на правителството на Η. Р. Славения Михо Маринко и членовете на правителството, председателят на правителството на Η. Р. Македония Лазар Колишевски и други.
През време на вечерята, която протече в приятна атмосфера, маршал Тито произнесе следния тост:
„Другарю Председателю, другари министри, драги гости, другари и другарки! Днес тук, в този дом, ние изпълнихме волята на нашите народи. Осъществихме тежненията; които са почивали в сърцата на нашите хора. Драги гости, вие можахте да се уверите из целия път, който сте изминали от границата през трите наши републики, Сърбия, Хърватско и Словения, какво чувствуват и какво желаят нашите народи. Бъдете уверени, че също така би било и в останалите наши републики, ако бихте имали време и възможност да ги посетите. Навсякъде бихте срещнали сърдечен прием. Какво доказва тази радост, която сте видели по лицата на нашите хора, нашите жени, нашата младеж и деца? Това доказва, че нашите народи са убедени, че вие сте дошли в нашата страна не за едно обикновено посещение, както това става обикновено когато държавниците посещават други страни, не за едно посещение от куртоазия, но че сте дошли тук за осъществяването на нещо велико, към което стремежите на нашите народи са били насочени не от десетки години, но от столетия. Поради това, нашите народи бяха така весели, и аз вярвам, че поради това и вашия народ ви изпрати така радостно при заминаването на това братско посещение.
Днес ние тук взехме велики исторически решения, които ще имат грамадно значение за по-нататъшното развитие на нашите взаимни отношения и за развитието на нашите страни. Разбира се, че това, което решихме тука и което днес подписахме, не е обикновен акт. Това е реалност, която ще се осъществи. Тази реалност се състои в това, че ние днес тук свързахме съдбините на нашите страни в една неразривна цялост.
В миналото ние имахме тежки дни. В миналото антинародните режими, династиите и различни империалистични сили, които имаха свои интереси на Балкана, гледаха да сеят раздор между нас. Това минало престана в деня, когато се създаде новата Федеративна народна република Югославия. Това минало престана тогава, когато се създаде новата Народна република България. Ръководителите на новата Народна република България, новите хора с широки схващания и широки концепции, както и ръководителите на нова Югославия, имат великата, честна задача да изпълнят онова, към което нашите народи са се стремели от векове. Днес ние изпълнихме една част от това, фиксирахме тези стремежи в нашите документи, а сега е наша длъжност без отлагане да изпълним и превърнем това в дела. Не фрази и хубави думи, но дела от нас очакват нашите народи. Това сътрудничество, което ще се развява между нашите две страни, има грамадно значение за стабилизирането на Балкана, за запазването на мира. Аз не искам да кажа, че това ще отклони напълно всичките опасности, които ни застра-шават, но това, което осъществихме днес, вече представлява мощна основа на нашата сигурност. Това сътрудничество има голямо значение за сближението на нашите народи, за по-близко взаимно опознаване на нашите народи, накрай това ще бъде мощен принос за затвърдяването на мира в света.
Това, което днес осъществихме, това сътрудничество представлява един силен удар срещу реакцията на Балканите в нашите страни и в чужбина, удар срещу международните империалисти, които се опитват с всички сили отново да създадат от Балкана едни барутен погреб. Аз мисля, че ние тук нанесохме днес решителен удар на опитите на ме-ждународните империалисти и на нашата реакция, собствено на агентурите на тези международни империалисти.
Ние искаме, да живеем в мир. Ние не искаме нищо чуждо, но сме готови да се защищаваме и ще се отбраняваме от сега не по отделно, но със задружни сили, упорито ще отстояваме нашата свобода и независимост, които сме осъществили най-сетне с толкова кръв и тежки изпитания. Ние не създаваме никакви блокове. Ние не ги желаем, и това, което създадохме днес тука, не представлява блок против никого, обаче ние имаме право да се осигуряваме. Ние имаме първо да осигурим на нашите народи мирен живот и мирно развитие. Какво обаче говори реакцията отвъд границите, там на Запад? Тези дни ще се види ясно какво сме направили ние тук, че няма никакви тайни клаузи, че няма задкулисни договори. Ние ясно и открито ще кажем на целия свят какво сме сторили и какво желаем и целият честен свят ще се убеди, че това, което ние сторихме не застрашава никого. Нашите страни, което са така близко една до друга по своето славянство, нашите народи така близки по много обичаи, трябва да вървят из тоя път, защото друг спасителен път ние не можем да намерим. Нашите страни се намират в това благоприятно положение, че имат добри, велики приятели. Нова Югославия и нова България имат в славянските народи свои съюзници. В лицето на Съветския съюз те имат своя велик защитник. Нашите страни имат също така свои естествени съюзници във всички страни на народите от Изтока, в които се развива истинска народна демокрация. Те имат свои съюзници и приятели всред всички прогресивни хора на света. С това нашето положение става още по-благоприятно.
Мисля, че не ще бъда нескромен, ако кажа, че можем да бъдем горди, че тъкмо ние, славяните, сме носителите на новите схващания в обществените отношения, носителите на прогреса в света. Тъкмо за това, ние, славяните, имаме още по-голямо право да защищаваме тази наша свобода, нашето мирно развитие, нашите придобивки, спечелени с кръв, нашия нов обществен строй, който създаваме и осъществяваме. Аз зная, че реакцията в чужбина работи с всички сили, за да обърка нашите планове, т.е. изграждането на нашите страни и създаването на по-добро и по-щастливо бъдеще за нашите народи. Има различни подпалвачи на война, – не трябва да ги търсим далеко, има ги близо до нашите граници – които желаят с всички сили, с различни клевети и подвеждания, да ни представят като народи, които желаят война, които се намесват в чужди вътрешни работи и т.н. Обаче, благодарение на нашето хладнокръвие, на нашия стремеж към мир и нашата бдителност, благодарение на на-шите съюзници, на първо място на великия Съветски съюз, нашите неприятели не успяха в това. Ние можем спокойно да гледаме в нашето по-добро и по-щастливо бъдеще. С постигането на това споразумение, което е отдавнашно желание на нашите народи и всестранното наше взаимно сътрудничество, ще се даде възможност щото нова ФНРЮ и нова братска и близка нам съюзница България да могат да се развиват и да вървят към пълния ся разцвет.
Да живее братството между народите на Югославия и народа на България!
Да живее вождът на българския народ, нашият скъп другар Димитров!
Да живеят нашите скъпи гости!“
На тоста на маршал Тито отговори м[инистъ]р-предс[едател] Георги Димитров със следните думи:
„Др. Тито, другари министри и гости!
С особена радост трябва да подчертая, че това което каза нашият другар, маршалът на Югославия Тито, изразява от първата до последната дума нашите собствени мисли, чувства и пожелания. По същество аз не бих могъл друго нищо особено да прибавя, доколкото и по протокол и без протокол следва да отговоря. Ще ми позволите да подчертая няколко особени моменти.
Ние дойдохме в братска Югославия като пратеници на българския народ с дълбоката увереност, че когато двете делегации, делегацията на правителството на Народната република България и делегацията на Федеративната народна република Югославия се срещат в най-дружеска атмосфера и в кратко време всички въпроси, които стоят между двете страни за разрешение, всички проблеми, които ни интересуват като братски народи, ще бъдат изяснени и щастливо разрешени. Това се и потвърди. Трудно е да се намери конференция от миналото, която в такъв къс срок и в такава дружеска и сърдечна атмосфера, при такова взаимно разбиране да разгледа и благоприятно реши редица въпроси, достатъчно сложни и имащи огромно значение за бъдещето на двете страни. Аз съм щастлив да констатирам, че между нова България и нова Югославия, между Федеративната народна република Югославия и Народната република България е разчистено всичко това, което до сега така или иначе е могло да бъде използувано от враговете на нашите народи.
Конференцията, която се състоя и днес завърши своята работа, е една историческа конференция. Тя сложи основа на нова ера във взаимоотношенията между българския народ и народите на Федератив-ната народна република Югославия. Тя откри пътя за много по-бързото и по-успешно всестранно развитие в полза на народите на Югославия и България и в полза на установяване на един траен мир между народите, отколкото това беше по-рано. Ние сме щастливи да констатираме, че всички тези въпроси се разрешиха при пълно единодушие на двете правителствени делегации.
Аз ще подчертая това, което каза и др. Тито, че нашето споразумение и решенията, които ние вземахме на нашата конференция, не застрашават никоя страна и никой народ. Нашето споразумение се явява средство за нашата самозащита, за напредъка, благополучието и щастието на нашите народи. То е същевременно голям принос в делото за установяване на един достоен и справедлив мир между големите и малките народи в света. В противовес на това, което се пише и говори тенденциозно и ще се пише и говори в чужбина във връзка с нашата конференция, че тук са се събрали хора, които създават балкански или славянски блок, ние трябва да кажем открито, че нас ни обвиняват в такова прегрешение тези, които на дело създават западен блок против великия Съветски съюз и народните демокрации в другите страни, тези, които се стараят да разделят Европа и света на два враждебни лагери и подготвят нови агресии и войни, в същност създават реакционни блокове. Ние не създаваме никакъв агресивен блок, а построяваме необходимия мост между новата, истинска народна демокрация на Югоизтока, с действителните демократически сили на Запад и в целия свят. Това, което ние извършихме тук, е полезно не само за нашите страни и нашите народи. То е голям и сериозен принос за обединението на демократическите прогресивни сили на Изтока и на Запада против тези, които подготвят нова агресия и нови войни.
Ние в краткото време на пребиваване в Югославия и по целия път от Цариброд до Блед се убедихме нагледно, че братските чувства между народите на Югославия и българския народ не са повърхностни, а са дълбоки и представляват едно живо дело. Ние видяхме това в израза на лицата и на стари и на млади, на жени и мъже, на юноши и деца, от Ца-риброд до Блед, по цялото протежение на нашия път. Трябва да подчертая, че общите чувства на братските народя са изпреварили нас като ръководители на двете братски страни в установяването, укрепването и организирането на желаното от народите ни политическо, стопанско и културно сътрудничество. Задачата е сега да се навакса про-пуснатото досега. Задача е, след като поставихме такава здрава, солидна основа за братско сътрудничество във всички области на нашия стопански, политически и културен живот, в областта на нашата вътрешна и външна политика, задача е да се задълбочи, укрепи и разшири това сътрудничество, въпреки всички заплашвания с атомни бомби, с долари и лири стерлинги, да вървим напред към осигуряване на общото благополучие на нашите народи и изпълнение на оная огромна историческа роля, която историята е възложила на славянството.
Славянството, което е търпяло робство и национални унижения столетия, това славянство, благодарение на великия Съветски съюз и неговата Червена армия, благодарение на героичната доблестна борба на самите народи и пролятата славянска кръв против германските окупатори и техните слуги, е отредено да изпълни ролята на преден отред на човешкия прогрес, на човешката култура и защитата на мира между народите.
Би трябвало да се подчертае още и друг важен момент. Най-голямо и най-важно достижение в Югославия е братството и сплотеността между сърби, хървати, словенци, македонци и черногорци. За това велико дело има голяма историческа заслуга нашият приятел и другар маршал Тито и комунистическата партия в Югославия, Осъществяването да това велико дело е станало възможно само защото начело на неговото установяване стоят истинските народни борци, на първо място комунистите. Без комунистите, като главни ръководители на освободителната борба в Югославия, като строители на Федеративната народна република Югославия, единството на югославските народи не би могло да бъде осъществено. Това опровергава всички тези предубеждения и предразсъдъци, разпространявани от буржоазните учени и реакционни професори, че работническата класа и комунистическите партии не са в състояние да управляват държавата и да строят обществено-политическия, стопански и културния живот и тласкат напред икономическото, политическото и културното развитие на своите народи. Доказа се блестящо обратното. Преди нас това прекрасно доказаха нашите съветски братя. Нашата задача е също и в бъдеще, в условията на нашите собствени страни, да го докажем. И това непременно ще направим, защото досегашният опит доказа, че ние сме имали и имаме пълна вяра в нашите собствени сили и в силите на нашито народи, в техните творчески способности и имаме достатъчно твърда воля и решимост, начело на тези славни и храбри народи да преодолеем всички трудности и опасности на нашия път.
Аз искам в заключение да изкажа, от името на нашата делегация и от името на българския народ, най-гореща благодарност за сърдечния братски прием, който намерихме тук.
Също така, за взаимното разбиране при разрешаване на всички въпроси, които бяха поставени на разглеждане в нашата конференция, от страна на югославските братя и лично от маршал Тито. Това, което ние решихме и подписахме в тая историческа конференция, не са декларативни заявления, а конкретно, реално дело, което трябва да бъде осъществено. И не може да има никакво съмнение, че с общите усилия на нашите мъжествени, трудолюбиви и свободолюбиви народи, безусловно ще го осъществим.
Позволете ми да предложа наздравица за вечното приятелство и единство между народите на нова Югославия и нова България (Бурни ръкопляскания).
За организатора, вдъхновителя на успехите и победите на Югославия и нашия верен другар и искрен приятел в изграждането на югославо-българекото братство, маршал Тито (Бурни ръкопляскания).
Изпращането на българската правителствена делегация, начело с м[инистъ]р-предс[едателя] Георги Димитров, бе също така тържествено, както и посрещането. До Любляна делегацията придружаваха председателят на правителството на ФНРЮ маршалът на Югославия Йосип Броз Тито, заедно с подпредседателя на правителството Едвард Кардел и м[инист]рите Милован Джилас, Ал. Ранкович, Станое Симич. Навсякъде при минаването на българската делегация бе устроено сърдечно изпращане. Голямата радост на югославските народи, която е също така и радост на българския народ, бе запечатана с историческото дело на конференцията в Блед. Този исторически акт окончателно задълбочава отношенията и свързва двете братски страни в неразделно дело. Това, което беше сън и стремеж на братските народи през вековете, днес е действителност, и пред народите на Югославия и България се откриват още по-светли перспективи, които в скоро време ще станат също така действителност под мъдрото ръководство на маршалът на Югославия Йосип Броз Тито и председателя на правителството на Народна република България Георги Димитров.

НИКАКВИ УГРОЗИ НЯМА ДА НИ СПРАТ ИЛИ ОТКЛОНЯТ
На 2 август 1947 год., във влака между Белград и Младеновац, м[инистъ]р-председателят Георги Димитров направи изявления пред кореспондентите на белградските вестници „Борба“, „Политика“ и „Глас“, представителя на Радио Прага и представители на телеграфните агенции: „ТАНЮГ“, „ТАСС“, Маджарската телеграфна агенция, „Франс прес“, „Ню Йорк Таймс“, „Асошиейтед прес“, „Ройтер“, „Нюс месис“, „Нюс сървис“, „Дейли експрес“ и „Юнайтед прес“:
– Сърдечният прием и братските чувства, предмет на които бе българската правителствена делегация от Цариброд до Блед, показаха съвършено ясно, колко дълбоко са свързани вече нашите народи помежду си. От тази гледна точка трябва да се признае, че ние сме позакъсняли с организирането на конференцията в Блед. Но затова пък, конференцията извърши своята работа в най-дружествена атмосфера и при пълно взаимно разбирано. Нито по един въпрос не се прояви разногласие между делегациите на двете правителства.
Конференцията в Блед има историческо значение за нашите народи и за бъдещето на Балканите. Нейните решения не са само от полза за двете страни, но н представляват значителен принос за делото на международното сътрудничество и установяването на траен мир и истинска демокрация в Европа и света. Значението на тия решения стана толкова по-голямо, че те се вземат тъкмо в едни момент, когато разните реакционни среди полагат усилията да разделят света на два враждебни лагера, подготвят нови агресии и нови войни.
От решенията на конференцията, всеки непредубеден наблюдател ясно ще види, че братското споразумение между правителствата на Федеративна народна република Югославия и на Народната република България не е насочено против никоя друга страна и не представлява угроза за интересите и законните права на никой друг народ. Касае се за нашата съвместна самозащита и за осигуряване напредъка на нашите страни.
Макар и взаимоотношенията между нас да са в истинския смисъл на думата братски, макар на конференцията да се решиха положително редица въпроси за най-близко сътрудничество в областта на икономическия, обществено-политическия и културния живот на Югославия и България, както и предстоящото сключване на един безсрочен договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ – двете правителства единодушно поддържат гледището, че въпросът за създаването на федерация на южните славяни не е актуален. Конкретното обсъждане на подобни въпроси сега би било преж-девременно. Затова и те не бяха в никаква форма предмет на обсъждане от нашата конференция в Блед.
Ние се връщаме в нашата Родина с отлични впечатления от големите достижения на нова Югославия, от единството на нейните народи, от техните творчески инициативи и трудов ентусиазъм, от факта, че те превръщат братската нам страна в здрава опора на мира и демокрацията. Ние се радваме, че Федеративната народна република Югославия, като демократична държава, все повече заслужено заема своята ведуща роля на Балканите за обща полза на балканските народи, за унищожение огнищата на бъдещи войни и за стабилизацията на мира и демокрацията на Балканите,
На историческата конференция в Блед, ние си дадохме дума да направим всичко, което зависи от нашите страни, заедно с другите славянски и неславянски демократически народи, щото Балканите веднъж завинаги да престанат да бъдат барутен погреб н опасност за мира и да се превърнат в един сериозен, мощен фактор на трайния мир между народите на Балканите и в Европа. Ние си дадохме сметка, че положението на Балканите в настоящия момент е несигурно, че гражданската война в Гърция, положението в Турция и чуждите интриги и препятствия от страна на тези, които правят в известна степен спънка за нашето собствено развитие, за възхода на нашите народни републики. Ние не се бъркаме и не искаме да се бъркаме във вътрешните работи на Гърция, защото считаме, че това е дело на гръцкия народ – сам да сложи ред и порядък в своя собствен дом. Ние, обаче, не можем спокойно и с безразличие да се отнасяме към постоянните провокации на гръцките монархофашисти по нашите граници. С общи усилия двете наши братски страни ще се защитят от всякакви подобни провокации от страна на монархофашистите в Гърция. Ние сме поставяли и ще поставяме пред СС на ООН въпроса за прекратяването на тези провокации, искали сме и ще продължаваме да настояваме да се сложи край на тези провокации.
Всички решения, които взехме на конференцията в Блед, ще бъдат изпълнявани съгласно Хартата на Организацията на обединените народи. Както ние българите, така и югославцитс, не искаме да следваме примера на онези европейски н световни „миролюбци“, които подравят основите на ООН като предприемат сепаративни акции и инициативи извън рамките и статута на ООН.
Ние имаме пълно съзнание за това, че нашият път като малки държави и малки народи не е лек. Той е труден и стръмен. Ще срещаме не малко интриги и препятствия от страна на тези които следваха в миналото, и сега следват, известното макиавелистко правило „разделяй, за да владееш“. Този наш път е труден, но той е единствено правилен и спасителен път. Той се потвърждава от целия исторически опит на нашите народи.
Решенията на историческата конференция в Блед, които се взеха при пълно взаимно разбиране между двете правителствени делегации и в такъв къс срок, какъвто в аналите на историята на нашите страни няма, свидетелствуват, между другото, за жизнеността на изграждането в нова Югославия и нова България народни демокрации.
Гаранция, че тези решения няма да останат само на книга, както е било с много конференции и договори от миналото, които обикновено 90 на сто не са били осъществявани и както сега е случаят с известните споразумения в Техеран, Ялта и Потсдам, където и известни среди се стараят да ги заобиколят и да ги превърнат в противоположност на това, което те представляват – гаранция е твърдата воля на нашите народи да установят веднъж завинаги своето братство и сътрудничество и да вървят ръка за ръка за изграждане своето общо благополучие. Гаранцията е в това, че нашите държави се управляват от правителства, които са излезли от самите народи, опират се на тях и представляват ръководители, които са се родили, израснали и развили в тежки страдания и борби в полза на своите народи, и които намират смисъла на своето собствено съществувание във всеотдайната служба в полза на своите народи, в сътрудничеството между големите и малките народи и в човешкия прогрес. Гаранцията е, че ръководителите на тези наши народни републики разчитат на силите на своите собствени народи, на материалните и духовните ресурси на своите собствени страни и на никаква цена не искат да продават самостоятелността, независимостта и държавния суверенитет на своите страни за долари и каквито и да било временни облаги. Със своите динари, със своите левове, с националния труд на своите собствени народи, преди всичко, и братската помощ на своите приятелски народи, те ще проведат своя държавен кораб между Сцила и Харидба и ще го изкарат на спасителния бряг.
Никакви угрози, даже и най страшните, като атомните бомби, няма да ни спрат или отклонят от пътя, по който нашите народи вървят.
Аз лично смятам, че колкото по-скоро авторитетните ръководители на някои велики сили разберат тая истина и започнат да се считат с нашите законни интереси и права и престанат да пречат, пряко или косвено, на нашата борба за свобода, независимост, мир и напредък, толкоз по-добре ще бъде за международния мир и международното сътрудничество и, нека ми се позволи да кажа за техните собствени страни.
Някои агенции, като „Юнайтед прес“, например, които ежедневно предават клеветите на гръцките монархофашисти против България и Югославия, освен подриването на своя собствен престиж, нищо повече няма да получат от това своя поведение. У нас има достатъчно тренировка вече, за да отминаваме, често пъти без внимание, тенден-циозните информации и клевети. Ние само се удивляваме, че авторитетни агенции и видни журналисти рекламират чудната „демокрация“ в Гърция или Турция, а ругаят – освен когато не спят – народната демокрация в България и Югославия.
Никой добросъвестен и разумен човек в света не може да разбере това, как може черното да се нарича бяло и бялото черно.
Аз лично считам, че всички демократически, свободолюбиви народи ще посрещнат решенията в Блед с морално удовлетворение. Всички честни и прогресивни хора в света ще приветствуват тази историческа конференция. Съседните народи, борейки се за свобода, независимост, мир и демокрация, ще се ободрят от нашите решения в Блед. Това историческо дело ще ги насърчи и ще им даде нов стимул за борба. За реакцията, обаче, тези решения ще бъдат горчив хап.
Що се касае до Народната република България – няма съмнение, че резултатите от конференията в Блед ще бъдат извънредно положителни. Този братски акт, който се прояви от страна на правителството на Югославия с отказа от 25-те милиона долара репарации, установени по мирния договор, ще напълня с радост и щастие сърцата на целия български народ, освен една малка агентура на реакционни среди, които чакат размътване на водата, за да ловят в тая мътна вода риба.
Аз би трябва да подчертая в заключение, че благодарение на една редица благоприятни условия, главно на сплотеността на югославските народи – на сърби, хървати, словенци, македонци и черногорци – и на мъдрото ръководство на вожда на Югославия маршал Тито, Федеративната народна република Югославия е отишла по-напред в своето демократическо развитие и икономическо възстановяване, отколкото Народната република България. Това се дължи, разбира се, на различните условия, а които бяха поставени България и Югославия в последната световна война. Югославия, както е известно, беше съюзник на обединените нации от началото на войната. С всички свои сили тя воюва наред с обединените нации против германските окупатори. България, наопъки, вследствие политиката на престъпните управници, кобургската династия, нейната камарила и българските фашисти, бе пре-върната в сателит на Хитлер, въпреки волята на нашия народ. Тя можа да вземе участие във войната против хитлеристка Германия едва в последната нейна фаза.
Макар българският народ да даде много жертви през време на борбата против фашисткия режим в България и със своето участие във войната, намериха се такива справедливи – в кавички – управници на някои велики държави, които не признаха България като съвоюваща страна и продължаваха да я считат като сателит, наложиха й тежък мирен договор и репарации към Гърция – 45 милиона долара, когато Гърция не би имала право да получи даже десетина милиона долара.
Югославия, като съюзна държава, участвува по право в установяването на следвоенния мир. България, като бивш сателит на Германия, трябваше да чука на вратите. От това именно коренно различно положение на двете страни, естествено, произтичаха много неблагоприятни последствия за демократическото развитие на България и за икономическото възстановяване на нашата страна. Затова България е по-назад.
Но споразумението с Югославия затвърди на вечно братството между нашия народ и народите на Югославия. То ще съдействува за ускоряване темпа на демократическото развитие на България и нейното икономическо закрепване. В недалечно бъдеще Народната република България ще се изразни с Федеративната народна република Юго-славия. Ето така стои въпросът с нашата историческа конференция в Блед.
В аналите на историята на България и Югославия конференцията в Блед ще бъде един стълб, който ще показва общата бъдеща съдба и развитие на тези съседни братски славянски народи. Затова ние с радост, с изпълнени от щастие сърца, въпреки трудностите, които ни очакват, и въпреки това, което „Юнайтед прес“ и разни враждебни нам журналисти ще пишат против нас се връщаме в нашата родина да запретнем ръкави и осъществим решенията, които се приеха на конференцията в Блед, за общото благо на нашите народи, за мир и демокрация – против новите агресори и подпалвачите на нови войни.
Ние вярваме в нашата звезда, без да бъдем религиозни или фаталисти. Тая звезда се крепи на плещите на нашите народи, на техните здрави, жилести ръце, на тяхното мъжество и трудолюбие, на тяхната непоколебима вяра в правдата и справедливостта, на тяхната решимост да вървят напред. Тая звезда не може да не победи. На песимистите, маловерите, слабонервните, които се боят и почват да треперят от всеки гръм и буря, не е бъдещето. Бъдещето е на тези, които, когато гърми, не треперят, а работят още повече, и знаят че след буря, огрява слънце.

ОПОРА НА МИРА И ДЕМОКРАЦИЯТА
През времето, когато българската правителствена делегация пребиваваше в Югославия, българският народ с жив и непрекъснат интерес следеше нейния път. На 3 август, денят на завръщането на делегацията, цялата страна с радост се готвеше за посрещането. София от рано сутринта беше в тържествено възбуждате и имаше празничен вид. Столичани се готвеха за едно рядко по своята тържественост посрещане.
Към 10 ч. пр. пл. на перона на Централната гара пристигна временният председател на Народната република, Васил Коларов, придружен от подпредседателя д-р Атанасов и д-р Пенчо Костурков. На перона бяха заели местата си членовете на правителството, подпредседателите на Министерския съвет, министър Ал. Оббов и м-р Г. Попов, министрите: ген[ерал]-лейтенант Георги Дамянов, д-р М. Нейчев, Христо Лилков, Йордан Божилов, Ради Найденов и Георги Драгнев, заместник председ[седателя] на Съюзническата контролна комисия ген[ерал]-лейт[енант] Черепанов, членовете на дипломатическото тяло, начело с пълномощния министър на Съветския съюз Ст. Кирсанов, управляващият югославската легация П. Манговски, пълномощният м[инистъ]р на Румъния Барчеану и пълномощният министър на Чехословакия Кубка, членовете на НК на ОФ, ръководствата на ОФ-партии и на масовите организации, генералитетът начело с н[ачални]к щаба на войската ген[ерал]-лейт[енант] Иван Кинов, ген[ерал]-лейт[енант] Владимир Стойчев и ген[ерал]-лейт[енант] Христо Стойков.
На площада пред гарата се бяха стекли хиляди граждани, младежи и войници, обзети от радостно вълнение. Целият площад и улиците, по които бе пътя на делегацията, бяха украсени с български и югославски знаменца. По протежение на пътя от всички страни се стичаха посрещачи, с български, югославски и партийни знамена, с плакати и цветя.
В 10,20 ч. пристигна влакът с делегацията, посрещнат с „Шуми Марица“ и Славянския химн. От влака слезе м[инистъ]р-председателят Георги Димитров, сърдечно посрещнат от временния председател на Народната република Васил Коларов, всред възторжените овации на посрещачите. След него слезнаха и останалите членове на делегацията и се отправиха за площада пред гарата, където всред нестихващо „ура“ деца, девойки и бригадири поднесоха цветя на водача па делегацията Георги Димитров. От гарата до площад „9 септември“ делегацията бе бурно акламирана от хилядите ентусиазирани посрещачи, които обсипваха колите с цветя. Столичани дадоха воля на своята неудържима радост, която в този тържествен ден вълнуваше сърцата на целия български народ.
Площадът „9 септември“ представляваше плътна маса от хора, над които стърчаха знамена и плакати, множеството огласяваше площада с „Да живеят Сталин, Тито, Димитров“, „Братство и единство“, „Да живее Маршал Тито – нашият верен другар и искрен приятел“, „Никога разединено славянство“ и др.
От балкона на Министерския съвет м[инистъ]р-председателят Георги Димитров, произнесе следната реч, прекъсвана от мощни възгласи, „Тито, Димитров“, „Братство, единство“.
„Драги съотечественици, другари и другарки,
Ние се връщаме от посещението в братска Югославия с дълбока радост и щастливи.
Ние ви носим най-сърдечни братски поздрави от нашите югославски братя (Възгласи „ура“, „Братство и единство“).
От Цариброд до Блед, през цялата югославска територия, българската правителствена делегация беше предмет на най-искрено братско посрещане от страна на правителствата на народните републики в Югославия, от югославските народи и от вожда на Федеративната народна република Югославия, нашия верен другар и приятел в борбата за свобода, независимост и благополучие на нашите народи, маршал Тито („Ура“, „Да живее Тито“, бурни ръкопляскания).
Ние нагледно се убедихме колко дълбоко са залегнали в сърцата и душите на народите на Югославия братските чувства    и любовта към нашия български демократичен народ (Ръкопляскания).
Братството между нашите    народи е вече установено окончателно и завинаги. Лозунгите за братство и единство кънтяха от Цариброд до Блед непрекъснато (Възгласи „Братство и единство“, ръкопляскания).
В такава дружествена    братска атмосфера се състоя конференцията на двете делегации – българската и югославската в Блед. В тая историческа конференция се разгледаха, изясниха и благоприятно, положително разрешиха въпросите, засягащи общата съдба на нашите народи, техните общи интереси, тяхното общо бъдеще. Трябва да подчертая, че при разискванията и обсъжданията на тия въпроси не се появи ни най-малко разногласие между делегациите.
Вие сте чели или ще прочетете решенията на тая историческа конференция. На нея се уговори окончателно и текстът на предстоящия безсрочен договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Федеративната народна република Югославия и Народната република България, договор безсрочен, защото и нашето братство е сключено завинаги, навеки („Ура“, „Братство, единство“, ръкопляскания). И няма и не може да има сила, която да бъде в състояние да разруши или даже и най-малко да разколебае това здраво кръвно, родно братство между българи, сърби, хървати, словенци, македонци, черногорци (Ръкопляскания).
Нашето споразумение по отделните въпроси и безсрочния договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ, не са насочени против интересите и законните права на никоя страна, не застрашават никой друг народ. Тия споразумения и предстоящият договор са само средство за съвместна защита на нашите народи, на тяхната свобода, независимост и държавен суверенитет, са само средство за осигуряване на благополучието им и сродство да можем и ние, южните славяни, да вложим, да дадем своя принос в делото за установяване траен и справедлив мир на Балканите, в Европа и цял свят (Ръкопляскания). Ние си поставихме като обща задача, заедно с другите славянски и неславянски демократически свободолюбиви народи, да превърнем Балканите от барутен погреб, каквито са били десетилетия, от огнище на войни – в една опора на мира и демокрацията, в един фактор на нормализиране положението на Балканите и на Европа, на братско сътрудничество между големи и малки народи на света (Браво, „ура“, ръкопляскания).
Конференцията в Блед видимо е разтревожила, развълнувала някои среди – съседни и по-далечни. Има такива среди, които сега искат да представят тая конференция в Блед като някакъв заговор против нашите съседи, като някакъв славянски блок, като опасност за спокойствието на Балканите, в Европа и даже в целия свят. Твърде странно е, че тъкмо тия, които сами, както знаете, извън рамките на Организацията на обединените народи предприемат разни сепаративни акции и инициативи, създават блокове, подготвят разделянето на Европа и на света на враждебни лагери, подготвят нови агресии и нови войни, те именно си позволяват да клеветят и да хулят едно такова велико дело, каквото България и Югославия извършиха на историческата кон-ференция в Блед – в своя полза и в полза на цялото прогресивно човечество (Ръкопляскания).
Ние, както и нашите югославски братя, знаем, че пътят, по който вървим, който сме си избрали, не е лек, не е гладък както паважа на пл. „9 септември“. Той е труден и стръмен. На тоя път има не малко препятствия и трудности. Но той, другари и другарки, драги съотечественици, е единствено правилен и спасителен път за нашите народи, за мира и демокрацията и от тоя път никой и нищо не може да бъде в състояние, даже ни на йота, да ни отклони. Тия, които си правят илюзия у нас и Югославия и зад техните предели, че може да настъпи някакъв поврат назад към миналото, някаква реставрация, те горко ще се разочароват, защото народите и у нас, и в Югославия са твърдо решени да изградят до край своята истинска народна демокрация, да задържат съдбата си в своите собствени ръце и никому другиму да не я отдадат (Браво, вярно, ръкопляскания).
Ние видяхме в Югославия, че благодарение на една редица благоприятни условия, още през време на войната, а особено на сплотеността на югославските народи и на мъдрото държавно ръководство на нова Югославия, нашата братска съседна страна е отишла по-напред от нас. българите, в своето икономическо възстановявано и в изграждането на своята Народна република. Ние се радваме на тези успехи на нашите братя югославци, но ние се връщаме с горещо желание нашият народ да ускори темпото на своето стопанско възстановяване, на изпълнение и преизпълнение на двегодишния народостопански план, на осигуряване прехраната на населението и фураж за добитъка, за ускоряване на демократическото развитие, за укрепване Народната република България – против всякакъв саботаж, подривна дейност и предателство, откъдето и да идват те. Ние сме убедени, че скоро ще се изравним в това отношение с братската нам Югославия и тогава още по-добре ще бъде укрепено братството между нашите народи с неговите блестящи бъдещи последствия.
Делото, което се извърши в Блед, решенията на историческата конференция в Блед се увенчаха с един великолепен братски акт на правителството на Федеративната народна република Югославия, с който акт, от името на югославските народи, югославското правителство се отказва да иска предвидените в мирния договор репарации от 25 милиона долара (Възгласи: „ура“, „братство – единство“, бурни ръкопляскания). А отказването от тия репарации, както всеки от вас лесно разбира, е едно голямо облекчение за нашия народ и нашата стра-на, едно особено благоприятно условие за по-нататъшното развитие и укрепване на нашето народно стопанство, на благополучието на българския народ. Изразявайки благодарността на отечественофрон-товска България, на българския народ за този братски благороден акт на нова Югославия и на нейния вожд маршал Тито, аз извиквам, заедно с вас:
Да живее югославско-българекото и българо- югославското братство навеки! (Възгласи: „да живее“, „ура“, „братство, единство“, ръкопляскания).
Да живее великата славянска солидарност, авангард на която е нашият освободител и покровител великият руски народ, могъщият Съветски съюз (Възгласи, „ура“, „Сталин, Тито, Димитров“, ръкопляскания).
Да живее историческото дело на конференцията в Блед!
На работа и борба за изпълнението на историческите решения на тая конференция, която открива блестящи перспективи във взаимоотношенията между българския и югославския народи и се явява извънредно ценен принос за мира и демокрацията на Балканите, в Европа и в целия свят (Бурни и продължителни ръкопляскания, възгласи „ура“, „да живее братство и единство“).

ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ
Националният комитет на Отечествения фронт, в съвместно заседание с ръководствата на отечественофронтовските партия и масовите организации, изслуша днес 8 август изложението на министъра на външните работи г. Кимон Георгиев върху съдържанието на сключените в Блед българо-югославски спогодби и върху тяхното значение за двете братски страни.
По тоя случай Националният комитет на Отечествения фронт изразява своето дълбоко задоволство и радост от сключването на спогодбите в Блед. Тия спогодби съставляват незабавното и практическо осъществяване на нови, още по-тесни връзки между България и Югославия в политическо, стопанско и културно отношение. Те допринасят широкото и всестранно сътрудничество между двете страни да стане още от този момент благотворна действителност. Но най-голямото значение на историческите решения от Блед се състои в това, че те, отговаряйки на вековните въжделения на народите от двете стра-ни, окончателно поставиха основите на неразрешимото братство и единение на всички южнославянски народи и откриха най-светли перспективи за тяхната обща съдба.
Заедно с това, Националният комитет на Отечествения фронт изказва своята увереност, че Бледските споразумения, сключени в духа на Хартата на Обединените народи, съставляват ценен принос за укрепване на мира и демокрацията на Балканите и в Европа. Те са нова победа на стремежа за искрена дружба и сътрудничество между всички демократични и свободолюбиви народи.
Националният комитет на Отечествения фронт е убеден, че става тълкувател на единодушните чувства на целия български народ, като подчертава общата и дълбока радост, с която всички български патриоти посрещат историческите решения от Блед, в които те виждат нова важна стъпка към все по-тясната дружба и единение на южнославянските народя, както и към искрено сближение и сътруд-ничество с другите близки и далечни демократични народи.
Националният комитет на Отечествения фронт поздравлява горещо народното правителство за сключените от него спогодби и му обещава своята безгранична и възторжена подкрепа на сътрудничество за практическото прилагане и пълно осъществяване на тия от огромно значение спогодби.
Да живее и крепне Отечественият фронт, който свързва своето име и дело с нова историческа победа за щастливото бъдеще на българския народ!
Да живее На родната република България!
Да живеят братските народи на Федеративна народна република Югославия!
Да живее южнославянското братство!
София, 8 август 1947 год.
Нац[ионален] комитет на Отечествения фронт:
За гл[авен] секретар: д-р Ив. Пашов
Секретари и зам[естник] секретари: д-р Г. Славчев, Георги Манев, Хр. Мархолев, Сл. Стоилов.
Членове: В. Червенков. П. Запрянов, Г. Божков, Г. Манев, Г. Кулишев, Вл. Арнаудов.
За БНЖС – Рада Тодорова, за ОРПС – Йордан Милев, за ОЗПС – Стоян Попов, ЦКДМ – Ж. Живков, СБПФ – Ил. Игнатов, за Пом[ощната] организация – Д. Халов, за Съюза на кооп[ерациите] – Ил. Бояджиев, за ОЗИПС – Ал. Гогов, За Съюза на индустриалците – Ив. Гевренов, за ЦСФС – М. Въжаров, за Слав[янския] комитет – Г. Михайлов, за Върх[овния] читалищен съюз – Н. Кондарев, за Съюза на търговците – Брайко Георгиев.
За ЦК на БРП(к): В. Червенков
За БНЗС: В. Павурджисв.
За БРСДП: Асен Драгнев, Нисим Исаков, Марин Йовев.
За Звено: Тр. Доброславски, Р. Славков, Тр. Трифонов.

След 9 септември няма събитие, на което народът да е отдавал толкова голямо значение и което да е посрещано така пламенно, както Бледското споразумение. Събранията и митингите, които се свикаха по всички краища на страната по случай това голямо историческо събитие, показват колко правилно народът оценява споразумението, което нашата делегация начело с министър-председателя Георги Димитров подписа в Блед с правителствената делегация на Югославия начело с маршал Тито. Народът безрезервно и единодушно наказа задоволството и одобрението си. За всеки българин е добре известно, че постигнатото в Блед споразумение и договорите към него поставят гранитна основа на братското единство между южните славяни, което е гаранция за по-нататъшното развитие на народната демокрация, за запазване мира на Балканите и в света, за общо благополучие на югославските и българския народи. С решението в Блед на дело се осъществи столетие лелеялата мечта на народите на Югославия и България, мечта, която беше знаме за борба и в името на която най-добрите синове на съседните братски народи дадоха живота си.
Безкрайна е благодарността на нашия народ за благородния братски жест на югославци, с който се отказаха от 25-те милиона долара репарации, които бяха определени да получат от нас с мирния договор с България.
До водача на българската правителствена делегация министър-председателя Георги Димитров и до столичните ежедневници, дни наред пристигаха хиляди телеграми и резолюции от митинги и събрания, станали в страната, с които се изказа задоволството и одобрението от подписаното споразумение и се изразява твърдата воля за незабавното и пълно провеждане в дело на взетите решения в Блед.

СТОПАНСКАТА СПОГОДБА В БЛЕД
Стопанските връзки между България и Югославия в миналото бяха нищожни. Ръководени от монархически и шовинистически клики, които защищаваха интересите на едрия паразитен капитал, и двете страни се намираха в зависимост от едни или други чужди групировки на финансовия капитал, които ги обричаха на стопански застой и ги подлагаха на ограбване. Стопанските връзки между двата братски народа тогава не се желаеха от техните реакционни управници н от чуждите им господари.
Сега нещата са променени из основи. И двата народа имат пред себе си за разрешаване една велика историческа задача: да запазят и затвърдят своята икономическа независимост и да превъзмогнат със засилени темпове на строителство стопанската изостаналост, в която бяха държани. И двата народа имат основното решаващо условие за изпълнение на тази задача. – Властта в Югославия и в България се намира в ръцете на самите народи, а водачи на тези народи са изпитаните борци за народни свободи и независимост – Георги Димитров и маршал Йосип Броз Тито.
Ето обяснението от резултатите, които бяха постигнати н кратката делова и историческа конференция в Блед. Една от основните точки в протокола на тази конференция е подчертаване необходимостта от установяване на най-тесни стопански връзки между Народна република България и Федеративна народна република Югославия. Двете правителства се договарят:
„Да развият до максимална възможност стокообмена и стопанското сътрудничество между двете страни, като установят определен курс на своите монети, подготвят създаването на митническа уния между Народна република България и Федеративна народна република Югославия и съгласуват все повече своите стопански планове. Двете правителства взеха редица конкретни решения за съгласуване и уеднаквяване на мероприятията и за взаимна помощ в областта на индустрията, електрификацията, минното дело, земеделското стопанство, транспорта и външната търговия.“
Как на дело ще се урежда това стопанско сътрудничество. Преди всичко за изработване на производствените планове за външна търговия двете страни ще се споразумеят за нуждите и потребностите на всяка страна и за възможностите тези нужди и потребности да се взаимно удовлетворяват. Сиреч, онова, което ние нямаме, а Югославия го има, да си го доставяме от Югославия, а което Югославия го няма, а ние го имаме – да бъде доставено от нас. По този начин двете страни ще си гарантират независимост в един значителен стопански сектор.
България и Югославия изнасят на чужди пазари редица стоки, като напр. тютюни, плодове, добитък и други. Двете правителства ще се договорят по цените на тези стоки и по такъв начин ще се избегне пакостната конкуренция между двете страни. В това отношение ще се отиде по-далеч – между институтите за износ на двете страни ще се постигнат конкретни и по-трайни споразумения за обща продажба на чуждите пазари. Все в областта на външната търговия двете страни могат да правят общи и съвместни доставки на необходимите им сурови материали, полуфабрикати и индустриални стоки.
В областта на преработвателната индустрия двете страни могат твърде много да се подпомогнат. Суровите материали на една от страните ще бъдат преработени в промишлените предприятия на другата от страните, като заплащането става било на ишлеме, било срещу други стоки, било по друг начин и с други средства.
Все в областта на промишлеността предстои двете правителства да вземат мерки за свързване на електрификационната мрежа в крайграничните области, както и взаимно да се обслужват с електроенергия.
Твърде задълбочена работа между двете страни предстои в областта на земеделското стопанство. Преди всичко се налага да се взаимно опознаят социаликономическите и технически условия на земеделските стопанства. Какво огромно значение ще има да бъде разменен между двете страни опитът на държавните и кооперативни земеделски стопанства, да бъдат разменени сортови семена и расов разплоден добитък, общи мерки и сродства в борбата с вредителите по растенията и всички епидемии по животните да бъдат така прегрупирани земеделските култури в двете страни, че да се обезпечи индустрията на двете страни със сурови материали. В това отношение особено полезно ще бъде съгласуването работата на изследователските и опитни институти, както и да си оказват тези институти взаимна техническа помощ във всички отрасли на народното стопанство и да си сътрудничат в създаването на нови кадри.
Установяването на такива тесни стопански връзки предполага преди всичко свързване на транспорта. Затова в специална точка в протокола се говори за „разширяване на железопътните и шосейни връзки между двете страни“ и се предвижда конкретно даже комисия, която ще осъществи тази задача
Такова тясно сътрудничество изисква постоянен и твърд курс на монетите на двете страни. Двете правителства са постигнали споразумения динарът, международният курс на който с 10 лв. за един динар, да се пресмята по 5,70 лв. за един динар, като само по-старите сметки между двете страни по спогодбата от септември 1945 г. и от юли 1946 г. динарът се смята по 10 лв.
Не веднъж реакционни среди у нас са заявявали „Каква тежка индустрия ще строите – не си ли виждате размерите – тесните граници? Модерните индустриални предприятия предполагат широк пазар. По-добре да си останем земеделска страна, а индустриални произведения да получаваме отвън.“ Такива мисли развиваха редовно Н. Петковци и Лулчевци.
Съгласуването на стопанските планове между България и Югославия затваря окончателно устата на подобни „скептици“. То показва, че малобройността на отделни народи съвсем не е пречка за изграждане на стопанската им независимост и за бързото им стопанско преуспяване.
Тесните стопански връзки между България и Югославия, както и все повече заздравяващите се връзки между страните на новата демокрация, а също между тях и СССР, представляват здравата гаранция за тези страни и специално за България, че стихията и хаосът на капиталистическото стопанство, което е изправено пред нова тежка криза, няма да попречат за бързото стопанско строителство и напредък у тях, че работниците им няма да бъдат изправени пред кошмара на безработицата, а селяните – пред ужаса на разорението.
Пред народите на новата демокрация се отрива един път наистина стръмен, но водещ към стопански възход.

СПОГОДБАТА ЗА ДВУВЛАСТНИТЕ ИМОТИ ПО БЪЛГАРО-ЮГОСЛАВСКАТА ГРАНИЦА
Състоялата се среща в Блед между водачите на братските югославски народи и българския народ, положи основата на едно неразривно, все повече задълбочаващо се и все по-конкретно сближение между България на Отечествения фронт, от една страна, и между Федеративната нар[одна] република Югославия, от друга. На тази среща, всичко онова, което на практика спъваше реализирането на иначе съществуващите сърдечни връзки между народите на България и Югославия, осветени от взаимно проляната кръв срещу хитлеристките нашественици, е премахнато и пътят на едно непоклатимо братско сътрудничество, е вече открит.
Вдигната е и бариерата, която препречваше пътя на ония собственици от двете страни на границата, които имаха обработваеми земи отвъд граничната линия. Установено е правото на собственост и ползуване на техните имоти. На лицата притежаващи двувластни имоти се дават всестранни улеснения за безпрепятствено минаване на границата, пренасяне на средства за обработване на имотите, както и произведенията от същите имоти, волята за братското сътрудничество, съобразявайки се с историческите повели на времето, е блестящо манифестирана с така взетите конкретни решения.
Конкретни решения са наети и по един друг, живо интересуващ българските и югославски граждани, въпрос. За задълбочаване на братството и взаимното опознаване на българския и югославски народи, решено е да се улесни преминаването на границата на поданиците на двете страни, като се премахнат изходните и входни визи от едната и другата. Гражданите от двете страни ще могат да пътуват от едната в другата страна само с паспорт, издаден от Министерството на вътрешните работя на Народната република България, Министерството на вътрешните работи на Федеративната народна република Югославия или министерствата на вътрешните работи на народните републики във Федеративната народна република Югославия. Всички такси за издаване на паспорт, след установяване курсът на валутите ще се уеднаквят и в съответния размер ще се намалят.
Поради тесните връзки, които свързват пограничното население от двете страни на границата, на същото ще бъдат правени редица улеснения за преминаване на граничната линия. Така например, жителите на пограничния пояс, в една дълбочина от 15 клм., ще могат да преминават границата, само срещу един открит лист издаден от местните власти. Жителите на пограничните околии ще могат в извънредни случаи да преминават границата, също така, само с открит лист издаден от местните околийски власти.
Двете демократични правителства са взели радикални решения и по въпроса за поданството на българските поданици, които живеят в Югославия, и на югославските поданици, които живеят в България и които желаят да получат поданството на страната в която живеят. Тия лица ще могат да получат поданството на респективната страни, като срока за придобивано на поданство се съкращава на две години. Същият срок важи и за случаите на възстановяване на предишното поданство. При смесените бракове, мъжът, ако пожелае това, ще може да получи поданството, което има неговата жена.
Така, водени от перспективата на все по-задълбочаващото се братско сътрудничество между българския и югославски народи, демократичните правителства на двете страни, ръководени от своите големи водачи, разчистват пътя на братското сближение, с редица конкретни мерки в интереса на самите народи и на мира на Балканите и в целия свят.

ЗА МИТНИЧЕСКАТА СПОГОДБА
Историческата конференция в Блед за пръв път след десетки години трасира пътя на всестранното и все по-задълбочаващо се сътрудничество между братските български и югославски народи. Големите водачи на двете страни с конкретни решения разчистиха пътя на политическото, стопанско и културно сближение, което фашистките правителства в миналото всячески се стараеха да възпрепятствуват. Едва след победата над фашизма в Югославия и България се създадоха необходимите условия за ликвидирането с едно минало на недоверие и подозрение. Конференцията и решенията в Блед дойдоха да дадат израз на интересите и желанията на народите от Югославия. За премахване всички възможни препятствия и даване всички необходими митнически улеснения, за да се разгърне най-пълнокръвна взаимна търговска разменя и с това се допринесе за цялостното стопанско сътрудничество на южните славяни.
Митническите улеснения и подготовката на митническа уния между Народната република България и Федеративната народна република Югославия ще бъде един прекрасен документ на обща воля за стопанско сътрудничество между братските съседни страни. Митническите улеснения и подготовката на митническа уния предвижда създаването на смесена комисия, която да направи предложения за максимални митнически улеснения на стокообмена между двете страни, които улеснения ще започнат да се прилагат до създаването на самата митническа уния.
Радостен факт е, че за сега се освобождават от мита и митнически такси всички произведения, произхождащи от двувластните имоти, както и междусъседската погранични размяна за лични нужди. Още от сега ще бъдат освобождавани от мита и митнически такси инвентарът и личният багаж на работници и занаятчии, отиващи на работа от едната страна в другата. Разбира се, за насърчение на браковете между пограничното население чеизите на лицата от едната страна, стъпили и стъпващи в брак с поданици от другата страна, да се освобождават от всякакви митнически такси. Ще бъде направено необходимото за облекчаването на митническите формалности на транзитните пътници, като личните им багажи бъдат пломбирани на входната митница в самия влак. Също така занапред не ще се обмитват хранителните продукти и тютюневите изделия на пътниците, отиващи на временно пребиваване от едната страна в другата. Колети с хранителни продукти, облекло и обувки за лично употребление – всичко това в рамките на пощенските разпоредби и на разпоредбите по разпределението ще бъде освобождавано от мита и митнически такси. Същото би могло да се каже и за покъщнината на лица, които се установяват дълготрайно от едната в другата страна.
Такива са главните разпоредби на спогодбата за митнически улеснения и за подготовката на митническа уния между Народната република България и Федеративната народна република Югославия. Значението им е грамадно за всички българи и югославяни, но то е особено голямо за онези наши братя, които живеят покрай границата между братските наши страни.
Публ. в Историческите решения в Блед. Библиотека „Политически движения“ № 9. София, 1947 г., 95 с.

ПРИЛОЖЕНИЯ:

№ 1
ПОЛОЖЕНИЯ ОТ ЮГОСЛАВСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ Й. Б. ТИТО И Г. ДИМИТРОВ С УЧАСТИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Л. КОЛИШЕВСКИ ЗА ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ, ПРИЕТИ ПО ВРЕМЕ НА БЛЕДСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
БЛЕД, 1 АВГУСТ 1947 Г.

Сов[ершенно] секретно
1. До окончателното уреждане на въпроса за обединението на македонския край в България с Македонската народна република, тоя край се намира напълно под юрисдикцията на Народна република България. Не се допуска в тоя край никакво вмешателство на органите на Македонската народна република. Връзките между Македонската народна република и македонския край в България стават чрез правителствата на Федеративна народна република Югославия и Народната република България, а не непосредствено.
2. Ще се вземат всички мерки за популяризирането в България, особено в македонския край, на дейността и достиженията на Македонската народна република, както и за популяризирането в Югославия, особено в Македонската народна република, дейността и достиженията на Народната република България и достиженията на македонския край.
3. За културното сближение на македонското население в България и Македонската народна република организират се в македонския край редица културни предприятия – като македонски театър, македонска книжарница и пр., а така също се въвежда в българските училища в македонския край изучаването на македонския литературен език и историята на македонския народ.
4. Двете правителства се споразумяват върху това, че обединението на македонския край с Македонската народна република ще стане въз основа на бъдещия съюзен договор между Федеративната народна република Югославия и Народната република България и едновременно с възвръщането на Западните български покрайнини към България. Засега не се поставя въпросът и не се води пропаганда за незабавното присъединение на македонския край в България към Македонската народна република.
(Положения, приети от югославския и българския министър-председатели с участието на македонския министър-председател др. Колишевски).
Г. Димитров
ЦДА, ф. 146 б, оп. 5, а. е. 490, л. 1. Оригинал. Машинопис.

№ 2
БЛАГОДАРСТВЕНА ТЕЛЕГРАМА НА Г. ДИМИТРОВ ДО Й. Б. ТИТО ПО ПОВОД ПОСРЕЩАНЕТО И ПРЕБИВАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ В БЛЕД
СОФИЯ, 4 АВГУСТ 1947 Г.

До Министър-председателя на Федеративна народна република Югославия маршал Йосип Броз Тито

Напускайки Вашата прекрасна и нам братска страна, считам за свой приятен дълг от името на българската правителствена делегация и от мое име лично да изразя най-гореща благодарност за извънредно сърдечния прием, който ни бе оказан от Вашето правителство, от Вас лично и от народите на нова Югославия. Ние се връщаме радостни и щастливи в своята родина с дълбока увереност, че взетите решения на историческата конференция в Блед ще бъдат твърдо и последователно осъществени с общи усилия за благото на нашите народи и в полза на международното сътрудничество, трайния мир и истинска демокрация.
Стискам крепко братската Ви десница.
Георги Димитров,
Министър-председател на Народната република България
ЦДА, ф. 146 б, оп. 2, а. е. 1770., л. 29. Оригинал. Машинопис.

№ 3
ИЗ ДНЕВНИКА НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

25 ЮЛИ 1947.
– Заседание на Министерския съвет.
Обсъдихме въпросите за нашето посещение в Белград: 1) Проектодоговора за приятелство и взаимна помощ; 2) Пограничния режим; 3) Железопътни, митнически и паспортни улеснения; 4) Нови железопътни линии; 5) Курса на динара и лева: 6) Взаимното икономическо сътрудничество: 7) Съвместна дейност на органите на Държавна сигурност и пр.
Всичко единодушно прието от Мин[истерския] съвет.
Определи се съставът на делегацията: Г. Дим[итров], К. Г[еоргиев], Д. Терп[ешев], Югов, Стефанов и Г. Трайков.
– Дадох интервю на кореспондента на „Ризоспастис“.

26 ЮЛИ 1947.
– Подготовка за пътуване.
– Приех американския кореспондент [Демирес Бес] …
– Също генерал Черепанов.
– В 5 часа след обед заминахме за Белград.
На Царибродската гара трогателно посрещане.
По целия път навсякъде много посрещани.

27 ЮЛИ 1947.
– 10 часа в Белград.
Сърдечна среща с Тито.
Почетна рота, моя приветств[ена] реч. Улиците запълнени с народ до бившия дворец на Александър, гдето се и установихме.
– Обед на нашата делегация и югосл[авските] приятели.
– Вечерта прием у Тито.
(В село Парцан подир обед.) Разгледахме една фабрика.

28 ЮЛИ 1947.
– В Президиума на републиката.
Рибар награждава нашите делегати.
– Обед, даден от президиума, с участието на Тито.
Поздрав[ителна] реч на Рибар.
Мой отговор.
– Вечерта прием в нашата легация.
– В 11,30 часа заминав[ане] за Загреб.

29 ЮЛИ 1947.
– Сутринта в 8 часа в Загреб.
Среща с правителството и президента на Хърватско.
Целият град тържествено посреща. Същите церемонии както в Белград.
– Посетихме един нов завод за електр[ически] мотори и материали.
– Обед на правителството заедно с председателя на Президиума Назор.
Приветствия, моя ответна реч.
– 3,30 часа тръгваме за Любляна, пристигаме в 7 часа.
Посрещане и пр. както в Белград и Загреб.
– Вечерта в Блед.

30 ЮЛИ 1947.
– Договорихме се с Тито върху процедурата на нашите съвещания.
– Вечерта първо заседание на двете делегации.
От югосл[авска] страна – Тито, Кардел, Джилас, Симич, Белбер: от наша страна – Дим[итров], К. Георгиев, Югов, Терпешев, Стефанов, Г. Трайков, Гановски.
Уточнихме текста на договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Подписване[то] да стане в Белград след ратификацията на мирния договор, а размяна[та] на ратификационните книжа – в София.
Споразумяхме се по всички останали въпроси като се възложи на отделни комисии да представят конкретните предложения.
Югосл[авското] правит[елство] заявява мотивирано, че се отказва от репарации по отношение на България..

31 ЮЛИ 1947.
– Работиха отделните комисии. Посетих Бохинското езеро заедно с Югов, Стефанов и др. с нашите жени и югосл[авски] приятели. Стигнахме до високите скали, от които извира река
Сава чрез един мощен водопад.
Вечерта съвместна вечеря в Правителствения дом в Блед, дадена от Тито. Реч от Тито и моя реч.

1 АВГУСТ 1947.
– Договорихме се с Тито и председ[ателя] на мак[едонското] пр[авителст]во върху една обща линия по мак[едонските] работи. Няма да се действа за непосредствено] присъединяване Пир[инския] край към Мак[едонската] република.
– Второ, заключително заседание на конференцията. Приеха се в окончателен вид: текстът на договора, комюникето с протокола и отделните съглашения.
– Вечерта подписване на документите.
– След това съвместна вечеря, дадена от Тито.
Реч на Тито и моя ответна реч.

2 АВГУСТ 1947.
– Сутринта в 10,30 часа с лека кола заедно с Тито и Кардел заминахме за Любляна. На гарата тържествено изпращане. Моя прощална реч.
– На гарата в Загреб се простихме с хърватското правителство.
– На гарата в Белград – прощаване със сръбското правителство.
– В трена – между Белград и Ниш – имах пресконференция с югославски и чужди кореспонденти.

3 АВГУСТ 1947.
– В София пристигнахме в 10 часа. Тържествено посрещане. До Мин[истерския] съвет от двете страни шпалир от народ.
От балкона на Мин[истерския] съвет произнесох реч за решенията на конфер[енцията] и нейното историческо значение.

4 АВГУСТ 1947.
– Заседание на Политбюро.
1. Положението в страната.
2. Процесът против Петков.
3. Посещението в Югославия и решенията на конференцията в Блед.

5 АВГУСТ 1947.
– Започна се процесът против Петков.
– Заседание на Мин[истерския] съвет.
1. Доклад на съветските минни деятели по рационализиране и разширение на минното дело.
2. Доклад на делегацията за решенията на конференцията в Блед.
Единодушно всичко одобрено.
Публ. в Г. Димитров, Дневник (9 март 1933 – 6 февруари 1949). София, 1997, с. 553-555.