• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
Advertisement
  • Нчало
  • България
  • Македония
  • Света
  • ВМРО
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
No Result
View All Result
  • Нчало
  • България
  • Македония
  • Света
  • ВМРО
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home България

Внукът на капитан Георги Мамарчев издъхва в дома на Александър Николов. БОЯН ДРАГАНОВ – ОТ ДАНИ ЙОНКОВ

Петко Русанов by Петко Русанов
октомври 1, 2020
in България
0
Внукът на капитан Георги Мамарчев издъхва в дома на Александър Николов. БОЯН ДРАГАНОВ  – ОТ ДАНИ ЙОНКОВ
0
SHARES
59
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter
Забравен от синовете си, внукът на капитан Георги Мамарчев издъхва в дома на Александър Николов
Автор: Боян Драганов
Целият живот на Георги Илиев – Гаджал войвода, преминава в битки и сражения, но историята е запомнила само впечатляващото му прозвище. Житието му отдавна е потънало в дълбока забрава.
Роден е на 15 септември 1808 г. в Котел. Родителите му Илия и Цона Симеонови са средна ръка земеделци. Георги е първи братовчед на Раковски и внук на капитан Георги Мамарчев, на чието име е кръстен.
През 1828 г., когато пламва Руско-турската война, Георги е мобилизиран от властите и изпратен да изгражда укрепления в Шумен. Войските на Дибич Забалкански завладяват крепостите Силистра, Варна и Шумен. Георги се записва волонтер (доброволец) в казашки полк и участва в бойните действия до сключване на Одринския договор за мир – 2 октомври 1829 г., който донася свобода на Влашко, Сърбия и Гърция, но не и на България.
Той продължава да служи в руската армия. През 1840 г. с малка чета от български юнаци се готви да премине в Добруджа през Браила и Галац, но е предаден и румънците разтурват дружината. На следващата година замисля да задигне оръжие от казармата в Браила, но отново е издаден и арестуван от властите.
От 1841 до 1847 г., през летата, води хайдушка чета из Стара планина, а зимните месеци прекарва в Сърбия и Румъния. През 1848 г. избухва Унгарската революция, предвождана от Лайош Кошут. Русия изпраща срещу бунтовниците 200-хилядна армия. Георги, вече известен като Гаджал войвода, по руско давление събира в Сърбия чета, присъединява се към любимите казаци и участва в потушаването на въстанието.
Сетне се установява в Букурещ, задомява се и опитва да води живот на обикновен гражданин.
Избухва Кримската война и той отново нарамва пушка и участва във всички фази на войната като войник от Пети корпус на генерал Лидерис. На 26 март 1856 г. е уволнен и зачислен в запаса със скромна пенсия. Но прозвучи ли бойната тръба, сърцето му на боец не трае – участва в завладяването на Кавказ и потушаването на въстанието във Варшава. През 1876 г. в Сръбско-турската война е сред организаторите и предводителите на Първи доброволчески български отряд.
На 24 април 1877 г. в Кишинев, когато се чете манифеста за обявяване на Руско-турската война, пред генерал Столетов се представя сух, висок, мустакат възрастен мъж. В едната си ръка държи овчи калпак, а в другата торбичка. Столетов с изненада научава, че този старик желае да се запише опълченец. Когато го запитва какво е правил досега, Гаджал войвода отговаря: „Цял живот съм бил войник“. Столетов лично нарежда на подполковник Калитин да зачисли сърцатия българин в неговата част. Като опълченец в 3-а дружина взема участие в превземането на Велико Търново, при преминаването на Хаинбоаз, при сраженията на Хайнето, Мъглиж, Казанлък, Стара Загора, защитата на Шипка, превземането на Шейновския турски лагер и битките по Тозлука при Връбница, Садово, Тича…
В края на войната 57-годишната му жена Теодорица ражда, след две момчета, момиче – Парашкева.
Едва свалил опълченската униформа, през октомври-ноември 1878 година неспокойният му дух го отвежда в огъня на Кресненско-Разложкото въстание. Достолепният 70-годишен дядо Георги е с бяла брада, гърдите му са покрити с ордени. От старост ръцете му пушка не държат, но духът му е все така бодър и смел. Със завиден кураж крачи срещу куршумите и въвлича със себе си младите въстаници в тежките битки. Тук за пореден път е ранен – този път в крака, но „не така опасно“. Колкото и невероятно да звучи, престарелият Гаджал войвода взема участие като доброволец и в Сръбско-българската война през 1885 г.
Установява се в Русе и заживява с малката си пенсия от 70 лева. Като горещ привърженик на руската доктрина за управление на България, той се нарежда сред съзаклятниците на русофилския бунт. След разгрома на метежа окръжният управител Мантов го преследва и той забягва в Румъния, където живее при роднини. Пенсията му е отнета.
След повече от осем години се завръща в България (1895 г.) и пише прошение до Народното събрание да си я възвърне. Това му струва много унижения и големи усилия. Живее за кратко в София, след което се прибира в Русе – беден, сломен, самотен, болнав. Семейството му се е разпаднало, синовете му не искат и да чуят за него.
В този критичен момент спасителна ръка протяга познатият му от опълченските години, Александър Николов, който е машинист по железниците с месечна заплата 95 лева. Притежава къща в Русе и като поборник получил 30 дюлюма (около 30 дка) земя в село Голямо Враново, Русенско. Той е женен, с едно дете – момче. Този благороден българин е роден в Измаил, Бесарабия. Родителите му са преселници от Ямбол.
На 12 години, вече „голям човек“, тръгва сам да си печели хляба. Слугува в една кръчма в Болград, после отива в Тулча и влиятелният Димитраки бей го наема да му събира вълна из селата на Северна Добруджа.
Александър яхва гиздав кон, запасва нож, пищови, мята през рамо пушка и тръгва да върти търговия. Край черкезкото село Чернова го нападат неколцина „плячкаджии“, но коравият българин убива един от нападателите, а другите гони да съсече до селския мегдан.
Арестуват го и затварят в затвора в Мачин. Димитраки бей урежда да го прехвърлят в тулчанския затвор, поне с храна да го подпомага. През 1876 г. Александър успява да избяга от зандана и през Дунав да стигне до влашкия бряг. Румънските власти се опитват да го арестуват и върнат в Тулча, но българи от Галац му помагат да стигне до Плоещ, където постъпва в опълчението. Зачислен е в ротата на знаменития капитан Райчо Николов. Съдбата пожелава, когато руският император Александър ІІ посещава стана на войските в Плоещ, на пост пред щабната палатка да бъде младият опълченец Александър Николов.
Александър ІІ е впечатлен от „бодрата му войнишка стойка и светлия огнен поглед“ и благоволява да го удостои с няколко ласкави и насърчителни думи. После нарежда опълченецът да бъде отличен с войнско звание. Веднага Александър Николов е произведен в чин ефрейтор – първия ефрейтор в Българската армия. За съжаление, този факт е убягнал от погледа на военната ни историография и не е популяризиран.
Опълченецът взема участие в сраженията при Шипка, Стара Загора, Шейново. Заради изключителното геройство, което показва на 16 януари 1878 г. в битката при река Тича, Николов е произведен в чин „младши унтерофицер“ и е награден с Георгиевски кръст за храброст.
След войната се завръща в Измаил, където живее до „харизванието на власите Добруджа от русите“, след което се установява в Русе. Макар и със скромна заплата, дава стряха, постеля и хляб на Гаджал войвода.
От тук нататък разказът продължава летописец, свидетел на житейската драма на стария войвода и благородството на първия български ефрейтор:
„…благодарение на добрата му съпруга и на неговото добро сърце (Александър Николов), те изгледаха престарелия дядо Гаджал войвода, който боледува в дома им няколко месеца, станал беше като малко дете и умря в ръцете на добрия Александър. Такива като него българи са рядко днес между ни: да поемат върху си ден и нощ безпокойствие и труд за един стар войвода, който не им е никакъв, да му слугуват с почит, и да го гледат повече от син и дъщеря, да харчат, да го чистят и пр., това е рядкост. Синовете на покойния дядо Гаджал войвода не се обърнаха да попитат за баща си – той ги люто прокле на смъртния си час…“
Гаджал войвода угасва на 3 декември 1899 г. Погребението му се извършва на следващия ден.
Над гроба му русенските опълченци свеждат знамето си в знак на дълбока почит. Кратко слово произнася председателят на поборниците Христо Иванов. След това идва забвението
Previous Post

Българските самолети и автомобили.

Next Post

Откриха уникално стъклено съкровище, потънало в морето край Бургас ФАКТОР.БГ

Петко Русанов

Петко Русанов

от стара загора

Next Post
Откриха уникално стъклено съкровище, потънало в морето край Бургас   ФАКТОР.БГ

Откриха уникално стъклено съкровище, потънало в морето край Бургас ФАКТОР.БГ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 29.5k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
В ЕГЕЯ ГОВОРЯТ БЪЛГАРСКИ ИЗПРАТЕНО ОТ ИЛИЯ ГИНИН

В ЕГЕЯ ГОВОРЯТ БЪЛГАРСКИ ИЗПРАТЕНО ОТ ИЛИЯ ГИНИН

май 18, 2020
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ТОЙ Е ИСТОРИК

ТОЙ Е ИСТОРИК

4
НЕКА СИ ПРИПОМНИМ КАКВО СТАНА В МАКЕДОНИЯ НА ТАЗИ ДАТА И СЕ ПОКЛОНИМ

НЕКА СИ ПРИПОМНИМ КАКВО СТАНА В МАКЕДОНИЯ НА ТАЗИ ДАТА И СЕ ПОКЛОНИМ

2
ОТГОВОР НА МИНИСТЪР КАРАКАЧАНОВ НА НИКОЛА ГРУЕВСКИ

ОТГОВОР НА МИНИСТЪР КАРАКАЧАНОВ НА НИКОЛА ГРУЕВСКИ

2
КАРТА БЪЛГАРИН  КУЗО БОЖИНОВ

КАРТА БЪЛГАРИН КУЗО БОЖИНОВ

януари 21, 2021
Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца  БЪЛГАРСКА НАУКА ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца БЪЛГАРСКА НАУКА ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

януари 21, 2021
Николай Вранчев Хаджичонев е роден е на 20 януари 1882 година в село Читак (дн. Устово, квартал на гр. Смолян). АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

Николай Вранчев Хаджичонев е роден е на 20 януари 1882 година в село Читак (дн. Устово, квартал на гр. Смолян). АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

януари 21, 2021
Оздравяване от пост-югославските травми  . BGNES  ИВАН НИКОЛОВ – КИЦ БОСИЛЕГРАД

Оздравяване от пост-югославските травми . BGNES ИВАН НИКОЛОВ – КИЦ БОСИЛЕГРАД

януари 20, 2021

Последните публикации

КАРТА БЪЛГАРИН  КУЗО БОЖИНОВ

КАРТА БЪЛГАРИН КУЗО БОЖИНОВ

януари 21, 2021
Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца  БЪЛГАРСКА НАУКА ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца БЪЛГАРСКА НАУКА ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

януари 21, 2021
Николай Вранчев Хаджичонев е роден е на 20 януари 1882 година в село Читак (дн. Устово, квартал на гр. Смолян). АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

Николай Вранчев Хаджичонев е роден е на 20 януари 1882 година в село Читак (дн. Устово, квартал на гр. Смолян). АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

януари 21, 2021
Оздравяване от пост-югославските травми  . BGNES  ИВАН НИКОЛОВ – КИЦ БОСИЛЕГРАД

Оздравяване от пост-югославските травми . BGNES ИВАН НИКОЛОВ – КИЦ БОСИЛЕГРАД

януари 20, 2021
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВМРО НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Възраждане
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • История на света
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Традиции

Последни публикации

КАРТА БЪЛГАРИН  КУЗО БОЖИНОВ

КАРТА БЪЛГАРИН КУЗО БОЖИНОВ

януари 21, 2021
Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца  БЪЛГАРСКА НАУКА ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца БЪЛГАРСКА НАУКА ЖЕНИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

януари 21, 2021
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist