На 30 септември 1969г. в София умира Никола Атанасов Китанов. Композитор и музикален педагог, автор на първата българска симфония.
Роден е през 1866г. в Кюстендил. Завършва Педагогическото училище в родния си град. Негов учител е чешкият композитор и педагог Карел Махан. Постъпва в Загребската консерватория през 1906г., където учи при Ф. Дуган, В. Ружич, К. Юнек и В. Хумел. По време на следването си създава първата българска соната за пиано (1911). Дипломната му работа, написана през 1912г., е Симфония №1 в сол минор, издържана в духа на късния романтизъм и считана за първата българска симфония.
След завършване на образованието си учителства в Стара Загора (1912-22), Плевен (1915) и София (1922-24). От 1923г. е преподавател в Държавната музикална академия, от 1929г. е професор по музикално-теоретични дисциплини, а в периода 1934-37г. – ректор на Академията. През 1929г. Никола Атанасов написва Трио за цигулка, виолончело и пиано – неговото най-популярно и най-често изпълнявано произведение. Автор е на маршове, хорови и солови песни.
Заслужил артист (1954). Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1963г.
Произведения:
1. Симфонични:
– Симфония №1 (1912)
– Увертюра “Христо Ботев” (1927)
– Симфония №2 (1928)
– Симфония №3 (1931)
– Увертюра “Стонът на гората” (1931)
Камерни:
– Трио за цигулка, виолончело и пиано (1929)
– Три сонати за пиано (1911-1919)
– 10 песни за глас и пиано.
