ADVERTISEMENT

Из Културно-историческото наследство на Община Сопот в интернет пространството“ ДИМИТЪР ГЕШКОВ

Доклад на тема: „Културно-историческото наследство на Община Сопот в интернет пространството“

В ИНТЕРНЕТ ПРОСТРАНСТВОТО

Димитър Гешков

I. Въведение
В настоящия доклад e разгледана информационната дейност на Къща музей „Иван Вазов“ – гр. Сопот, свързана с популяризирането на културно-историческото наследство на Община Сопот в интернет пространството.
Културното наследство е важен аспект от идентичността на всеки град. Опазването и популяризирането му е залегнало като приоритет в дейността на Къща музей „Иван Вазов“, както и на други културни и образователни институции на територията на общината. Запазените музейни обекти, възрожденски къщи, паметници на културата, народни занаяти, празници и обичаи са в основата на съхраненото местно и национално богатство.
Град Сопот се намира в Централна България, в подножието на Стара планина. Сопот е старо българско селище, един от духовните центрове на Българското възраждане, дал на България много бележити личности, сред които Патриарха на българската литература Иван Вазов, братята генерали Георги и Владимир Вазови – герои от Балканската и Първата световна война, световноизвестният народен лечител Иван Раев, възрожденската учителка Неделя Петкова и др. В миналото са процъфтявали над 30 занаята: тъкачество, килимарство, абаджийство, воденичарство, добив на розово масло, стъкларство и др. Тук е открита и първата на Балканския полуостров „шишеджийница“ или стъкларска фабрика. Сопот се слави със своите училища през Възраждането-килийни, взаимни и класни – едни от първите в България. [1] През 1869 г. Апостолът Васил Левски основава в града таен революционен комитет. През 1870 г. е основано женско дружество „Постоянство“ с председател Съба Вазова. Сопот участва дейно и в Руско-турската освободителна война. Негова гордост са 57-те души опълченци, чиито имена и подвизи са вплетени в героичните битки за извоюване на свободата. От началото на ХХ век Сопот започва да се съвзема и до Първата световна война почти удвоява населението си. В годините на войните градът дава около 100 жертви. Между 1950 г. и 1965 г. градът носи името Вазовград, след което отново е върнато историческото му име Сопот. [2]

II. Музейни обекти
1. Къща музей „Иван Вазов“

Родната къща на Иван Вазов е построена през XVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом. На 6 юни 1935 г.  къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва панихида и водосвет. Слово произнася професор Михаил Арнаудов. Цар Борис III държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита. През 1964 година е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къщата музей „Иван Вазов” в Сопот носи атмосферата на възрожденската епоха със своя неповторим колорит, лъхащ от багрите на сопотските черги и китеници, тъкани от сръчните ръце на Вазовата майка – Съба Вазова. Тук, в кухнята с огнището около софрата се е събирало многолюдното Вазово семейство.
Днес Вазовият музей е пазител на българщината. Ежегодно е посещаван от близо 35000 посетители. [3]

2. Девическо /Радино/ училище
Девическото (Радиното) училище е построено през 1851 година. То е едно от първите девически училища в България. Опожарено е през 1877 година по време на Руско-турската война, а през 1879 година възстановено. Горният етаж е използван като училище, а долният – като театрален салон към читалището.

Едно от помещенията пресъздава класна стая от времето на Възраждането. В друга стая е поместена постоянна изложба на художничката Бинка Вазова – племенница на народния поет, с графики на изгледи от стария Сопот. Също така има и експозиция за развитието на учебното дело в града.
Девическото училище, както и много други места в Сопот, са описани в романа “Под игото” на патриарха на българската литература Иван Вазов. От името на Рада Госпожина – една от главните героини в книгата, учителствала в града, идва и наименованието Радино училище. Незабравим момент от повествованието е главата “Радини вълнения”, в която се проследява годишният изпит на възпитаничките на младата учителка. [4]

3. Дядо Стоянова воденица

Историческата воденица е известна от Вазовия роман „Под игото“ и показва интериор от типичните воденици караджейки. Представена е стаята на дядо Стоян със съхранения интериор, както и работното помещение, свидетели на драматични събития. Според романа „Под игото“ на Иван Вазов, тук, във воденицата, Вазовият герой Бойчо Огнянов убива двама турци, опитали се да поругаят честта на малката дъщеря на воденичаря. На два пъти, бягайки от града, Огнянов намира също и подслон. Воденицата е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в град Сопот, част от туристическия маршрут „По стъпките на Вазов и неговите герои“. Днес тя е напълно реставрирана. [5]

4. Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“

Eтнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ е разположен в две възрожденски къщи в центъра на Сопот, паметници на културата. Стопанисва се от къща музей „Иван Вазов“ и Сдружението на сопотски майстори и ценители на художествените занаяти.
Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ има за цел съхраняването и съживяването на старите традиции. С дух и сърце, екипът на центъра се старае всеки гост да бъде очарован и впечатлен. Всички те си тръгват от тук с респект към миналото и с надежда, че българският дух ще пребъде във вековете, интегрирал се със световното културно многообразие, но и запазил своята идентичност.
Изложени са четири експозиции – „Кухнята“, „Женската стая“, Мазата“ и „Гостната стая“; атракциони – „Ретро кафе и фото“, Дюкянъ, ковашка и грънчарска работилници. В Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ се провеждат демонстрации на различни занаяти при допълнително заплащане и предварителна заявка по телефон или имейл. [6]

III. Други забележителности
1. Девически метох

Историческият сопотски метох е една от забележителностите на града, която заема достойно място сред стоте национални туристически обекта в страната. Девическият манастир привлича много посетители със своя старинен и романтичен вид. Внимание заслужава и старата лоза ( над 350 години), която е ням свидетел на важни моменти от историята на града. Това свято място – метохът, е свързано с дейността на Васил Левски. Тук Апостола на българската свобода винаги е намирал убежище. На първия етаж на чардака е килията на монахиня Христина и скривалището, в което родолюбивата българка е укривала “опасния” за турските власти революционер. През 1877 година, башибозуците зверски убиват Христина заради нейната патриотична дейност. Гробът й се намира до църквата, вдясно от входа.
Малката църква “Въведение Богородично” е една от най-старите оцелели и запазени сгради в Сопот. Като параклис тя съществува от началото на робството, още преди да се създаде Метоха. Интересни са запазените в нея стенописи от XVII век – т.нар. „светии без глави“, и живописта на „царския ред“ на иконостаса. Църквата е вкопана в земята култова сграда, без купол и апсида. По-късно през 1665г. са построени жилищни сгради и възниква манастирът.
Девическия манастир е опожарен от турците през лятото на 1877г., като от него оцеляват църквата и западната част от сградите, както и старата лоза. По-късно всички сгради са реставрирани в първоначалния им вид. [7]

2. Манастир „Св. Спас“

Мъжкият манастир „Св. Спас“ е създаден през XII-XIII век, разрушен е от поробителите и отново съграждан от населението на Сопот. През цялото време на робството в него е кипял просветен и книжовен живот. Имало е килийно училище и певческа школа. Тук са получили образование стотици младежи от Сопот и от други селища на страната. През 1828г. в манастира игумен Партений прави препис на „История Славянобългарска“. На 7 декември 1858г. в Сопотския манастир е ръкоположен за дякон Васил Иванов Кунчев от Карлово (Васил Левски) и приел името Игнатий. [8]

3. Църква „Св. Св. Петър и Павел“

Църквата „Св. Св. Петър и Павел“ е построена през 1846 г. от брациговския майстор Никола Троянов, опожарена по време на Руско-турската война и възстановена през 1879 година.
В архитектурно отношение църквата представлява голяма трикорабна безкуполна псевдобазилика с три апсиди, без притвор, но с аркадно преддверие от запад (нартика) и два портика над входовете от север и юг. Централният кораб е разделен от северния и южния с шест двойки дървени колони, които носят конструкция, поддържаща двускатен покрив. Таваните над трите кораба са равни, като средният е малко по-висок от страничните. В западната част на църквата има емпория, развита над аркадното преддверие, като страничните ѝ крила достигат до иконостаса. Просторното вътрешно пространство е обилно осветено. То е развито в дълбочина. Интериорът на църквата е издържан в бароков стил. Особен интерес представлява външната архитектура на сградата, на която строителите са обърнали значително внимание. В това отношение църквата се смята за образцова за възрожденския период. [9]

4. Аневско кале

Крепостта „Аневско кале“ е един от най-добре запазените архитектурни паметници от периода на Втората българска държава (XII-XIVв). През целия си период на съществуване тя изпълнява определени социални, политически, културни и икономически функции, което я прави изключително значима за владетелите, живеели в нея. В крепостта е имало четири църкви – две вътре в цитаделата и две в подградието. Една от тях (в подградието) е изградена още през ранновизантийската епоха (IV – VIв), като върху нейните развалини през XIII – XIVв е издигната друга църковна постройка, явяваща се съборен храм на разглеждания средновековен манастир.
Крепостта „Аневско кале“ е разположена върху естествено защитено възвишение, като от север и изток е оградено с отвесни скали, а от юг – с отвесен сипей. Цялото съоръжение се простира на три нива – едно централно градско ядро (цитадела) и две подградия – горно и долно. Самостоятелно е укрепена само цитаделата – замъкът на управителя (болярина). Крепостните стени затварят площ от 5 дка и са снабдени с мощни кули, бастиони и контрафорси. Главният вход към крепостта е от юг. Най-добре запазена е западната крепостна стена. Тя завършва с по една кула от север и юг, като нейната дължина (заедно с кулите) е 96 – 110м, а дебелината ѝ е 1.65м. Крепостта притежава общо 8 кули. [10]

IV. Анализ и изследване на информационната дейност на Къща музей „Иван Вазов“
Световната информационна мрежа е създадена през 1995 година от Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, с цел да се осигури широк достъп до информация за Глобалната стратегия на ЮНЕСКО за разширяване на представителния списък на световното наследство, който да отразява световното културно и природно многообразие. Сред основните задачи на този вид мрежа е да улесни обмена на информация, както и да спомогне за осъществяването на по- лесен достъп до различните обекти на световното културно наследство. Световната информационна мрежа за наследство си партнира с организации като: Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), Международен съюз за опазване на природата (IUCN), Международен център за изследвания по консервацията и реставрацията на културни ценности (ICCROM), страните членки на ЮНЕСКО, както и с администраторите на сайтовете, свързани с обектите на Световното културно наследство. [11]
Акцентът е насочен към три основни аспекта:

  • комуникация за утвърждаване на ролята на културното наследство за устойчивото развитие (културен туризъм, урбанизъм и регионално развитие);
  • комуникация за обмен на иновативни технологии и политики за опразване на наследството, която стимулира регионалното сътрудничество и взаимодействие;
  • комуникация за приближаване на знанията относно наследството до хората (изграждане на по – висока чувствителност към наследството, образование, разпространение на знания чрез публикации, нови медии. [12]
    Голяма част от световните организации, музеи, библиотеки, галерии, университети и културни институти вече са създали свои добре работещи мрежи, някои от които са придобили огромна популярност
    Културно-историческото наследство на община Сопот е богато на антропогенни туристически ресурси като Къща музей „Иван Вазов, Девическо училище, Девически метох, Дядова Стоянова воденица, манастир „Св. Спас“, параклис „Въведение Богородично“ и Аневското кале. Целият този потенциал трябва да бъде развит и популяризиран в световната интернет мрежа.
    Съвременният музей работи в условията на културна глобализация. Бързото развитие на музейното дело през ХХI век изправя Къща музей „Иван Вазов“ пред много нови предизвикателства и изпитания. Безспорно водещо място заема развитието на информационната дейност на музея, както и музейните уеб и социални страници. Достъпът до световна мрежа ни дава възможност да се докоснем до необятните ресурси на уеб пространството (информация и мобилни приложения), което е навлязло в ежедневието на всеки.
    Чрез социалните страници на Къща музей „Иван Вазов“ посетителите имат възможност да получат информация за град Сопот като туристическа дестинация, маршрути, музейни обекти, експозиции, експонати, предстоящи и отминали културни събития, както и всичко свързано с музейната дейност. Основното предимство на музейните социалните страници е, че дават възможност за двустранно общуване, защото в тяхната основа е споделянето с приятели и хора с близки интереси. Едни от най-известните социални мрежи в България са: facebook, twitter, instagram, youtube и други. Тези мрежи дават възможност за публикуване на музеен профил и информация за това, което предлага музея и линк към сайта на институцията. Друго предимство е обединението на хората по определени интереси. По този начин музеите имат по-близка комуникация със своите потребители и задължително трябва да присъстват в мрежата. Специфичният момент е какво да се споделя. В това отношение възможностите са неограничени – снимки, видеоклипове, научни трудове, статии, както и линкове към интересно съдържание.
    Чрез музейните уеб и фейсбук страници, културните институции ще намерят много приятели в тях. Интернет е една огромна съвкупност от хиляди различни компютърни мрежи, сървъри и компютри по цял свят, които общуват помежду си. Голяма част от информация за културно-историческото наследство на България ще остане в Интернет завинаги, лесно достъпна за бъдещите поколения само чрез едно търсене в Google.Уеб екипът на Къща музей „Иван Вазов“ е създал информационни сайтове, с основна цел бърза и лесна ориентация сред огромната база данни и полезна информация, систематизирани по тематики, оформяйки собствени архиви на музеите. Уеб сайтове са особено важни, като се има предвид, че в грижата си за наследството, музеите често забравят да съхраняват собствената си институционална история. Къща музей „Иван Вазов“ използва резултатите от обработената информация, за да изготвя профилите на своите публики и съответно да планира бъдещи културни инициативи. С помощта на различни програми и дигитален обмен между различни специалисти – музейният служител на Вазовия музей може да популяризира културно-историческото наследство на Община Сопот.
  • 1. Уеб сайт „По стъпките на Вазов и неговите герои“

„По стъпките на Вазов и неговите герои“ е информационен сайт, създаден от Къща музей „Иван Вазов“, който има за цел да запознае посетителите с историческото, културно и духовно наследство на град Сопот.
Основните потребители на сайта са: туристи, граждани, държавни, общински, културни и образователни институции и браншови организации, сдружения.
Критериите на сайта включват:

  • информационни и справочни функции,
  • съчетание между цвят и звук,
  • баланс между текст и визуални елементи и изчистена визия
  • наличие на административен и потребителски интерфейс;
  • достъпност за осъвременяване и добавяне на нова информация;
  • постигане на удобство за потребителите, за по-лесно получаване на информация за конкретна тема;
  • темите да са колкото е възможно рязко разграничени, за да се избегне дублиране на информация.
    Сайтът съдържа информация за:
  • културно-историческия маршрут „По стъпките на Вазов и неговите герои“;
  • историята на град Сопот;
  • културно-историческите забележителности на града;
  • линкове на социални мрежи.
    Към уебсайта е поставено изискване за възможност за осъвременяване и добавяне на нова информация. Това е в пряка връзка със структурирането на информацията. Самите теми са така изградени, че тяхното съдържание да е лесно подменяно, а също да бъдат добавени и нови.
    1.1 Структура
    В настоящата точка са представени практическите решения избрани в реализацията на сайта.
    Меню на уеб сайта
    ⦁ Начало
    ⦁ Дестинация Сопот
    ⦁ Туристически маршрут
    ⦁ Забележителности
    ⦁ Вазови герои
    ⦁ За контакти
    Страница: Начало
    Това е стартовата страница на сайта. В нея са представени:
  • Рекламна дестинация – Ютуб клип на град Сопот.
  • Резюме на туристическия маршрут
  • Резюме на музейните обекти и забележителности
  • Възможност за популяризиране на сайта в социалните мрежи /facebook/

Страница: Дестинация Сопот
Страницата дава информация за:

  • местоположението на град Сопот
  • забележителностите на града
  • кратка историческа справка на град Сопот

Страница: Туристически маршрут
Страница, предназначена да информира за културно-историческия маршрут „По стъпките на Вазов и неговите герои“.

Страница: Забележителности
Страница, предназначена да запознае туристите със забележителностите на Вазовия град. Тя дава кратка информация за музейните обекти, тяхното работно време и входни такси.

Страница: Вазови герои
Страницата осигурява кратка информация за Вазовите литературни герои, описани в романа „Под игото“ и повестта „Чичовци“.

Страница: За контакти
Страница със текст, съдържащ точните адреси на Къща музей „Иван Вазов“ и Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“, телефони, електронни и интернет адреси.

1.2 Техническа реализация на сайта
Техническата реализация и информационното съдържание се осъществява от информатор музея на Къща музей „Иван Вазов“ – град Сопот. [13]

2. Museum Vlog – Видео платформа на Къща музей „Иван Вазов“

Museum Vlog е уеб сайт, който има за цел да популяризира културно-историческото наследство на Община Сопот, както и да представи дейността на Къща музей „Иван Вазов“ чрез видеовизуализации.
Първата стъпка, която екипът на музея предприема за популяризирането на влога е доброто съдържание. Колкото по-качествени и полезни са видеоклиповете в нашия влог, толкова повече посетители ще привлича той, често превръщайки ги в редовни зрители. За да бъде качествено съдържанието, то отговаря на две „изисквания“ – полезност и оформление. За ефективното промотиране – ние привличаме нови посетители, използвайки следните стъпки:

  • Създаваме информационен музеен продукт – рекламни видеоклипове
  • Оптимизация за търсачки. Те са източник на най-качествените посетители.

⦁ Структура на влога
Структурата на влога включва следното меню:
⦁ Начало
⦁ Музеи
⦁ Вазовата България
⦁ Празници и обичаи
⦁ Занаяти
⦁ Филми
⦁ Стихотворения
⦁ Песни
⦁ Контакти

Страница: Начало
В началната страница съдържа актуална видео информация за всяко едно културно мероприятие на Къща музей „Иван Вазов“ – уроци по родолюбие, национални и местни празници, културни мероприятия и др.

Страница: Музеи
На тази страница са представени видеоклипове, които популяризират музейните обекти на град Сопот. Създадени са от екип музейни специалисти.

Страница: Вазовата България
„Вазовата България“ е национален ученически конкурс, организиран от Къща музей “Иван Вазов“ и Община Сопот, съпътстващ честването на годишнините от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.
Конкурсът е насочен към всички български ученици в и извън територията на България.
В страничката се публикува ежегодно видео записи на конкурса, както и призовите места в съответните категории.

Страница: Празници и обичаи
В основата на българските народни празници и обичаи е народният светоглед – знания и представи, както и взаимовръзките в природата и обществото. Мирогледът е свързващото звено между стопанската дейност и празнично-обредната система. Страничката показва видеа, част от културния календар на Община Сопот.

Страница: Занаяти
В Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ се показват уникални за България демонстрации на занаяти – миниатюрна гравюра и инкрустации върху дърво и метал под вещото ръководство на майстор Евгени Димов.
Комбинирането на тези няколко занаята той прилага предимно в:
⦁ Производство и художествена украса на различни по вид и приложения ножове, чиито остриета са от висококачествена неръждаема стомана
⦁ Изработка и украса на дървени ергономични ръкохватки на пистолети и револвери
⦁ Украса на ловни приклади, включваща както флорални орнаменти, така и ловни сцени
⦁ Производство и украса на кутии за бижута, настолни дърворезбени икони
⦁ Дървесината, която майсторът използва е предимно орех, круша, чимшир.
Инкрустациите се правят от цветни и драгоценни метали.

Страница: Филми
В страницата се публикуват филми, свързани с културно-историческите обекти на град Сопот.

Страница: Стихотворения
Публикуват се записи на стихотворения, четени от членове на местния Литературен клуб към Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот.

Страница: Песни
Съдържанието на страницата е обогатено с видеоклипове, изпратени за участие в националния ученически конкурс „Вазовата България“, в категория „Музикално изпълнение“. Публикуват се също и записи на народни песни, изпълнени от местните фолклорни групи към читалището и пенсионерските групи.

3. Фейсбук страница на Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот

Страницата е създадена през 2012 година и представя на потребителите информация за музейната дейност на Къща музей „Иван Вазов“. В раздел информация споделяме кратко описание на Вазовия музей, контакти за обратна връзка, както и линк към официалния сайт на институцията. Основното, което се публикува като постове на стената са предстоящи и изминали културни събития на музея, материали за местните сопотски творци, исторически личности, както и забележителностите на града. За да не се превърне в съвсем скучна страница, се публикуват снимки, песни и новини на културна тематика, представяне на книги, откриване на изложби, концерти, уроци по родолюбие, моменти от интерактивни образователни игри и чести онлайн излъчвания на живо. По разпространението и популяризирането на страницата има какво да се направи още, но като се има предвид и това, че се е наложила в социалните мрежи, то ще успеем да постигнем да я направим привлекателна за нашите посетители.
Днес страничката има 5000 последователи и приятели на Вазовия музей.

4. Ютуб канал на Къща музей „Иван Вазов“

Ютуб каналът на музея представя над 170 авторски клипа на културна тематика. От своето създаване през 2016 г. досега е отчел гледаемост от близо 33000 показвания – впечатляваща цифра за един музеен канал в България. Основната цел е популяризиране на културно-историческото наследство на Община Сопот.
За да бъде успешен нашия Ютуб канал се насочваме към специфичната аудитория, която искаме да достигнем – хора, любители на културно-познавателния туризъм.
За реализирането на канала следваме три основни аспекта:

  • Насочен за хората, за които правим нашите видеа:
    Първата крачка е да определим аудиторията, за която се създава съдържанието. Тя трябва да съвпада с интересите и предпочитанията на нашия музеен продукт, свързан с културно-историческото наследство на община Сопот
  • Какво иска да види аудиторията:
    Тук определяме нещата, които ги интересуват най-много. Например, искаме да създадем клип за забележителностите на град Сопот. Въпреки, че тези клипове не са пряко свързани с музейната дейност, те все пак ще привлекат вниманието на нашите потребители и посетители.
  • Консумация:
    Дали публиката, към която сме се насочили всъщност иска да получи своите очаквания под формата на видео.
    Видеото е чудесно за следните видове съдържание:
  • Уроци по родолюбие;
  • Видеопрезентации по специфични музейни теми;
  • Демонстрации на занаяти;
  • забавление
    За да бъде видеото ни гледано, една от основните цели е да се класираме в търсенето в YouTube. Нашите стъпки за постигане на целта включват:
  • Реализация на цел популяризиране. Това е важно, защото ще определи начина, по който ще създаваме нашето видео. Целта е да създаваме полезни видеа, които ще допринесат за увеличаване на нашите абонати и постоянни зрители в бъдеще.
  • Качеството винаги е на първо място
  • Създаване на име на канала
    Всеки би се зарадвал да получи представа за културно-историческото наследство на град Сопоти град под формата на видео клипове. Защото това е най-лесният и достъпен начин за презентиране.
    ⦁ Анализ
    Анализът предоставя обща информация за време на гледане, достигане на зрители, ангажиране на зрителите, водещи видеоклипове, активност в реално време за периода- 12.03.2016 – 05.04.2019 г.
    Време за гледане в минути
    Анализът показва, че общото време за гледане е 40,800 минути.

Показвания
Този показател помага в идентифицирането на видеоклиповете с висока ефективност, да прогнозира сезонни промени и да определя подходящи моменти за качване на нови видеоклипове. Той включва обществени, частни, скрити и изтрити видеоклипове.
Брой показвания – 33000
Абонати
Отчетът за абонатите показва привлечените и изгубените абонати във връзка с различно съдържание, местоположения и дати. Абонатите са зрители, които обикновено взаимодействат повече със съдържанието ни и гледат видеоклиповете ни редовно.
Брой абонати: 124
Възраст на зрителя
Анализът показва, че ютуб каналът на Къща музей „Иван Вазов“ е посещаван най-много от младите хора на възраст 25 – 34 години – 52 %. На второ място се нареждат хората на възраст 55 – 64 години – 24%.

Пол на зрителя
Резултатите от анализа показват, че 82 % от представителите на женския пол посещават най-често ютуб канала на музея, при 18 % от представителите на мъжкия пол.

5. Музейна информационна платформа

Младите хора приемат с интерес информационната платформа на Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот. Тя е разработена за нуждите на Къща музей „Иван Вазов“. В нея се съдържат два уеб сайта, един ютуб канал и QR – кодове, които дават възможност за виртуално споделяне на информация за предстоящи културни събития, експозиции, експонати, маршрути под формата на кратки анотации, снимки и видеа.
Информационната платформа на музея на Вазов позволява бързо, лесно и точно намиране на информация за материалното и нематериално културно наследство на община Сопот. Чрез платформата се популяризира културно-историческото наследство на община Сопот и се увеличава информираността на местното население и гостите на града.
Доближавайки се до информационните стикери, разположени в образователни и административни институции потребителите могат да сканират QR – кодовете чрез своите телефони и таблети и те автоматично ги препращат към страниците на къща музей „Иван Вазов“.
Ютуб каналът на музея, както и музейните социални страници имат близо 33 000 показвания и 10 000 последователи.
5.1 Уеб сайт – MUSEUM INFO

Страница: Начало
Съдържанието съдържа публикации на културни събития част от културните календари на Къща музей „Иван Вазов“ и Община Сопот.

Страница: Къща музей „Иван Вазов“
Публикувано е кратко описание за Къща музей „Иван Вазов“ – информация за музея, входни такси, работно време, галерия, контакти, линкове на уеб и фейсбук страници.

Страница: Девическо училище
Страницата дава кратка информация за историята на Девическото училище, входните такси и работното време на музейния обект.

Страница: Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“
Посетителите могат да научат за дейността на Етнографския център, да се докоснат до неговите експозициите, да видят демонстрация на народни занаяти, да опитат кафе на пясък и да си направят ретро снимка за спомен.

Заключение
Информационните мрежи са важна и неизменна част от съвременния процес на комуникация с културното наследство и неговата социализация. Тяхното създаване в глобален мащаб се стимулира от ЮНЕСКО и от Съвета на Европа и към днешна дата вече са част от регионалните политики и от информационните и културните политики на големите държави.
Българските музеи, особено в последните години, все повече осъзнават необходимостта от ярко присъствие в глобалните информационни мрежи, необходимост, продиктувана от налагането на тези мрежи в ежедневието на хората. Разбира се, темповете, с които музеите навлизат са все още колебливи, някои с частичен успех, други с по-забележим. Къща музей „Иван Вазов“ бе сред първите, които осъзнаха необходимостта от създаването на различни инструменти за заявяване на присъствието си и в интернет пространството. Нещо повече, нашият пример бе последван и от други музеи. Практиката от ежедневното онлайн общуване с различни категории и виртуални, и реални посетители, постоянно ни кара да бъдем все по – иновативни, да се съизмерваме не само с нашите виждания и концепции, но и с тези на нашите потребители. Ползата е взаимна – темповете на интернет комуникациите ни прави по-креативни. Това е една от най-ценните инвестиции в областта на опазване на културното наследство и по-специално в контекста на Интернет пространството, тъй като социалните мрежи биват изправени пред предизвикателството, така да поднесат информацията на посетителите на дадения сайт, като по този начин да ни заинтригуват и спомогнат за увеличаването туристическите потоци и намалят наличието на некачествена информация във виртуалното пространство. Всичките изброени предизвикателства, пред културното наследство и информационните технологии, се явяват, като част от стремежът да бъдат създадени условия за поддръжката на удобни и в същото време реални представи за културни ценности и обекти. В контекста на културното наследство, виртуално пространство, трябва да бъде разглеждано като място с уникални свойства и способности, където всички хора могат да имат неограничен достъп.
Важен елемент е стимулирането на повече проекти, свързани с дигитализация, виртуализация и изнасянето на културното наследство във виртуалния свят.

Източници
[1] Цочо Петров, Сопот през Възраждането. Книгоиздателство „Георги Бакалов“ – Варна, 1986. – 14 с.
[2] Историческа справка за Сопот/ Община Сопот. www.sopot-municipality.com
[3]Историческа справка за Къща музей „Иван Вазов/ Къща музей „Иван Вазов“ www.vazovmuseum.com
[4]Историческа справка за Девическо училище/ Девическо училище. www.radino.vazovmuseum.com
[5]Историческа справка за Дядова Стоянова воденица/ Дядо Стоянова воденица. www.vodenica.vazovmuseum.com
[6]Историческа справка за Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“/ www.ezc.esnafsopot.com
[7] Надежда Георгиева, Беседа за Девически метох, Къща музей „Иван Вазов“ – Сопот
[8]Историческа справка за манастир „Св. Спас“/ Плавдивска митрополия. www.plovdivskamitropolia.bg
[9]Историческа справка за църква „Св. Св. Петър и Павел“/ http://svetimesta.com
[10] Аневско кале/ https://opoznai.bg/view/krepost-anevsko-kale-sopot
[11]Ливия Нинова, Културното наследство и информационните мрежи. Комуникационни аспекти
[12] Декларация от регионалния форум „Комуникация на наследството“. Опатия 2006
[13] ТМ „По стъпките на Вазов и неговите герои“/ www.marshrut.vazovmuseum.com

Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • Trending
  • Comments
  • Latest

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist