Корча е град в Югоизточна Албания с население от 79 697 души. Първоначалното име на града е Горица, дадено му от неговите основатели, зa които се знае, че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица, тоест малка планина. Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия. През 13 век градът се споменава за първи път в средновековен документ, когато на севастократор Пал Гропа е подарено село Zuadigoriza (Света Горица) в подножието на Девол. По-късно по времето на османското нашествие на Балканите градът започва да се нарича Görice, на гръцки: Κορυτσά; на арумънски: Curceaua и на италиански: Corizza. По времето на Първото българско царство регионът е включен в границите му, в областта Кутмичевица. Сегашният град датира от 15 век, по време на управлението на османският султан Мехмед II. По-късно градът е център на санджак в рамките на Битолския вилает. Корча не е включена в границите на Западния български вилает след Цариградската посланическа конференция, но влиза в границите на Санстефанска България. Според решенията на Берлинския конгрес градът е върнат отново в рамките на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки пропагандни данни, в 1878 година пише, че в Корица (Korytza) живеят 8400 гърци. Албания обявява независимост от Османската империя на 28 ноември 1912 г., след което Корча става част от новото княжество. В Корча днес има голям брой власи и българи, също така и голям брой православни етнически албанци.
