ЧЕСТИТА НЕЗАВИСИМОСТ!

Анелия Крумова

Конският тропот, величественият балкански дух, уханието на рози. Левски. Ботев. Раковски. Каравелов. Носията – не само дреха, не само вещ и символ, светиня… така като свети домашният олтар, огнището, земята, храмът. Звучният звън на чанове. Кръшно хоро. Космически глас, величествена песен и запяват българите в хор… Излел е Дельо хайдутин, хайдутин енкесаджие, с Думбовци и с Караджовци. А съзнанието те води ей там… Все към Къкрина. Право нататък. Чисто бял сняг. В очите ти блесват две кървави следи. И от там към Батак. Ти знаеш, чичо, нали. Знаеш колко е далече. И ах, колко боли.

А гласът на сираче ехти. Клане. Куршуми. Очите се пълнят със сълзи. Изгаря и черквата. Здраво държа иконката в ръка, а на врата кръста виси …вярата не гори. А от тук към Шипка. И се изтрива срама по челото, синилата от бича, и всички следи от теглото… И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век! Благословени сме, че сме родени в България, точно заради огъня и наследството, с които сме дарени. Дори и наследството на страданието ни е обогатило! Както златото се прекарва през огън, така страданието пречиства, възпитава, дава дълбочина.

Свободата и независимостта за предците ни са били мираж, а за нас са самата реалност. „Свободни!“ „Независими!“ – колко ли странно са звучали тези думи в ушите на предшествениците ни? Свободни да говорят на родния си език, да се изповядват и молят на своя Бог, свободни да вземат решения за живота си! Свободата, жадуваната, непостижимата, е вече факт! Нека остане чиста и свята тази свобода, нека да пребъде пътят на свободна и независима България!