ОТБЛЪСКВАНЕ НА РУМЪНСКИЯ ДЕСАНТ ПРИ РЯХОВО В ДОБРУДЖА / 29 септември – 4 октомври 1916 г./
доц. д-р Петър Ненков
В началото на септември 1916 г., броени дни след включването на Румъния във войната на страната на Съглашението, българските войски завладяват последователно Добрич, Тутракан и Силистра, отвоювайки териториите, завзети от румънците през Междусъюзни- ческата война 1913 г. Българското настъпление е спряно на 19 септември при първата атака на Кубадинската укрепена позиция.
В тази обстановка новоназначеният командир на румънската Южна група армии, генерал Александру Авереску, замисля мащабна контраофанзива. Планът му включва едновременно настъпление при Кубадин с Добруджанската армия на генерал Зайончковски, който трябва да ангажира основните сили на противника и форсиране на река Дунав с части от 3-а румънска армия в дълбокия тил на групата армии „Макензен“. Крайната цел на операцията, при благополучно развитие на десанта, е разгром на българо-турско-германските войски и връщане на контрола над Добруджа.
В случай на частичен успех се цели установяване на трайно предмостие на десния дунавски бряг, което би усилило румънската отбрана при Кубадин и по Дунав. За извършване на десанта са определени три пехотни дивизии (10-а,21-а и 22-а), а за място на десанта е избран участъкът между Фламънда на румънския и Ряхово на българския бряг. Поставянето на прегради срещу австрийския речен боен флот, базиран край Белене, построяването на шосе и подвозът на войски и снаряжение през блатистата местност край Фламънда продължава 12 дни. През това време, на 26 септември германската група армии „Фалкенхайн“ започва офанзива срещу румънската армия в Карпатите.
На 28 септември командването на групата армии „Макензен“ е уведомено от въздушното си разузнаване за съсредоточаването на противникови войски при Олтеница, но не отделя съществени сили за отбрана на застрашения участък.
Румънската операция започва на 29 септември на 80 км. широк фронт от град Фламънда при устието на притока на Дунав, река Арджеш до град Зимнич. На този участък румънската 3-та армия разполага с подавляващо превъзходство в пехота и артилерия. Този опит за противников десант на Дунава е атакуван и провален от Дунавската бойна флотилия на Австро-Унгария. На 1 октомври части на 10-а румънска дивизия успяват с лодки да форсират Дунав при Ряхово, заемат го заедно с близките села Сливо поле, Кая махле и Пара махле и до вечерта изграждат десантен мост през реката.
Срещу румънците тръгват в атака части от 5-ти опълченски полк и 17-та погранична дружина. Две роти от българския опълченски полк се хвърлят в ожесточен бой и до вечерта си връщат контрола над село Кая махле. Противникът успява да напредне само 4 км., на фронт от 14 км. Румънското настъпление е спряно.
Същият ден, според плана, започва офанзива на обединените 9 руски и румънски дивизии от Добруджанската армия при Кубадин, чиято цел е да сковат българските сили и да не могат те да помогнат при отразяването на вражеския десант при Ряхово. Те атакуват енергично, но срещат здравата българска отбрана и напредват само 8 км. Давайки тежки загуби те са отхвърлени от българската войска и фронтът се стабилизира.
В нощта на 1 срещу 2 октомври българските граничари и опълченци нападат предмостието и всяват паника в румънските войски, като увреждат понтонният мост през Дунава с мина.
На следващата сутрин на десният бряг на Дунава, при Ряхово все пак преминават седем румънски полка (пет от 10-а и два от 21-а дивизия) с обози и артилерия. При форсирането на Дунава германски самолети бомбардират десанта и му нанасят чувствителни загуби. Прехвърлените войски дават възможност на румънците да развърнат своите сили, превъзхождащи чувствително българите и да настъпят. Макар и нараснали до шест роти и няколко батареи, българите се оттеглят на по-изгодни позиции.
На 2 октомври австро-унгарската речна флотилия атакува и въпреки огъня на румънската тежка артилерия, разположена на левия бряг, нанася тежки повреди на понтонния мост край Фламънда. Това причинява допълнителни затруднения за прехвърлянето на румънците към Ряхово .
В този момент се разразява силна буря, която наводнява района на съсредоточаване. Неуспехът на планирания пробив на Добруджанския фронт, яростната съпротива на българите, действията на Дунавската флотилия и започналите на 3 октомври тежки боеве в околностите на Фламънда,
принуждават командващият на румънските войски, генерал Александру Авереску да признае провала на операцията и на 2 октомври вечерта заповядва изтегляне на по-голямата част от войските си.
До следващата сутрин на българския бряг остават два румънски пехотни полка и малокалибрени батареи.На 3 октомври, когато повечето от десантните войски вече са се оттеглили обратно през Дунав, командването на групата армии „Макензен“ праща още подкрепления – четири дружини в района на десанта. Българите и германците подлагат на ожесточен обстрел ариергарда на отстъпващите румънци и след няколко дневни боеве възстановяват отново контрола си над целия български бряг на река Дунав. Противниковата офанзива приключва окончателно на 4 октомври с победа на българските войски и поражение за румънците.
На снимката : генерал-лейтенант Стефан Тошев – командващ 3-та армия в Първата световна война
