В 15-то издание на Нощта на изкуствата, организирано на 25 септември 2020 г. от Община Стара Загора, Държавният архив се включи подобаващо с фотодокументална изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на голямата българска диригентка Росица Баталова. Само малка част от постъпилите и обработени 610 архивни единици (а.е.) и 2130 снимки е експонирана в залата на Архива. Друга част беше презентирана в двора, при спазване на всички епидемични изисквания. Предстои цифровизирането на целия архив на маестрата, за да се ползва максимално от всички заинтересовани лица.

„Идеята и в изложбата и в презентацията е да се представи Росица Баталова хронологично-от ранните й детски години в Стара Загора, семейството й – майка Ничка Баталова и баща й Георги Баталов, които са основатели на Старозагорската опера, първият отзив, който получава в пресата за представянето си с Пловдивския симфоничен оркестър през 1955 г. – запазено и подредено лично от нея,- обясни по време на презентацията младши експертът Калина Маджарова.- Цял албум систематизиран по дати, изяви стриктно е водила г-жа Баталова“.

Представена е пребогатата й творческата дейност в Музикалния театър „Стефан Македонски“, снимки от различни постановки и любими артисти, от гостувания в страната и чужбина с оперетата и с Дамски камерен оркестър София.

Проучването на архива на маестрата показва, че тя е била фен на футболния отбор на ЦСК – получени са доста поздравителни картички и покани по различни поводи, посещение на мачове…

Отделено е място на Дамски камерен оркестър, на който Баталова е основател, както и отличията, които тя получава – удостояването й със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ през 2000 г. и на София, с високи държавни отличия и др.

Изложбата дава представа за Росица Баталова като личност и творец, който популяризира българското изкуство по целия свят.

От постъпилите документи има възможност да се оформи отделен фонд, както на баща й Георги Баталов, така и на майка й- Ничка Баталова със запазени снимки от тяхната младост в Стара Загора, дейността на Баталов като адвокат, преселването на семейството в София през 1941 г., контактите им с изявени дейци и творци на художествената култура и др.

Това е най-големият личен архив, който е постъпвал досега в Държавен архив Стара Загора.

Изложбата може да бъде посетена до 10 октомври 2020 г.

Росица Ранчева

ЖИВОТ ПОСВЕТЕН НА МУЗИКАТА

На 3 септември 2020 г. се навършиха 90 год. от рождението на голямата диригентка Росица Баталова. През 2018 г. Държавен архив – Стара Загора прие нейните документи като дарение от проф. д-р Румяна Каракостова, чрез любезното съдействие на д-р Емилия Жунич. От постъплението се оформи богат личен фонд, заведен под №1823. Той съдържа 610 а. е., от които с фотодокументи са 165 а. е., а общият брой на снимките е 2130.

Днес ще ви припомним за Росица Баталова и нейният принос за музикалния и културния живот на България.

Тя е родена на 3 септември 1930 г. в Стара Загора. Родителите ѝ Георги и Ничка Баталови са едни от основателите на първата извън столична опера – Старозагорската. Те са и първите изпълнители на главните роли, в първия спектакъл – българската опера „Гергана” на Маестро Георги Атанасов. Баща ѝ Георги Баталов е и дългогодишен секретар на музикално дружество „Кавал” и гл. редактор на музикалния вестник „Кавал”, независимо че по образование е юрист. Заедно със съпругата си са редовни участници в музикалния живот на Стара Загора и музикалните емисии на Радио Стара Загора.

На пет годишна възраст Росица Баталова започва да свири на пиано. От 1941 г. семейството се премества в София. В столицата тя е ученичка на Втора девическа гимназия. Паралелно с това учи като извънредна ученичка по пиано при известните пианистки и клавирни педагожки проф. Жени Ковачева и проф. Мара Петкова. През 1945 г. получава възможност да дирижира ученическия хор на гимназията по предложение на учителката си по музика Веселина Андреева – Дучева. По-късно пак със нейно съдействие дирижира създадения специално за нея „Хор на петите класове”.

Средното си образование във Втора девическа гимназия Росица Баталова завършва с отличие и продължава с образованието си в Музикалната академия специалност „Композиция”. Там нейни преподаватели са проф. Марин Големинов и проф. Асен Димитров.

Още като студентка първи курс започва да сътрудничи в столични вестници със статии, рецензии и бележки по музикални въпроси, като най ранните са от 1948 г. Участва и като лектор в многобройни музикални лектории. Пише в сътрудничество с проф. Джуджев реферат върху диафонията в българската музика.

След завършване на трети курс е приета и в класа по дирижиране на проф. Влади Симеонов.През 1950 г. е приета за кандидат член на съюза на българските композитори – секция музиковеди.

Росица Баталова завършва Държавната музикална консерватория през 1954 г. Между 1955 и 1957 г. Баталова е асистент-диригент в симфоничния оркестър в Двореца на пионерите под ръководството на проф. Симеонов. Първото ѝ представление извън София е с Пловдивската филхармония в лицето на нейния ръководител Руслан Райчев и на 2 ноември 1955 г. дирижира първият си самостоятелен концерт с творби от Моцарт, Вебер, Л. Пипков и Чайковски. Следват покани за нови концерти с Видинската (1956), Бургаската и Шуменската филхармония.

По препоръка на проф. Георги Димитров директор на Дирекция „Музика” през 1957 г. се явява на конкурс за диригент в Държавния музикален театър „Стефан Македонски” – София. След като е класирана на първо място е назначена за диригент в театъра, където работи дълги години. Първата голяма творба, която дирижира, е оперетата „Бялата акация“ от Дунаевски. Веднага след това  поставя и „Веселата вдовица“ от Лехар. В Музикалния театър маестра Баталова дава сценичен живот на много музикално-сценични творби – оперети, мюзикъли, балети. В дирижираният от нея репертоар влизат както български композитори (М. Големинов – „Златната птица”, П. Хаджиев – „Сирано дьо Бержерак“, Г. Златев-Черкин, В. Райчев, Д. Вълчев), така и чуждестранни автори ( Исаак Дунаевски – „Бялата акация“, Имре Калман – „Царицата на Чардаша”, Франц Лехар – „Веселата вдовица“, „Граф фон Люксембург“, „Теменужката от Монмартр“, Юрий Милютин – „Челувката на Чанита”, Жак Офенбах – „Хубавата Елена“, „Орфей в Ада“, Йохан Щраус (син) – „Прилепът” и др.). За голяма част от тях тя е водила подробни дневници за работата по поставянето им на сцена, които разкриват нейната всеодайност към музиката. Като театрален диригент тя работи с най-големите имена в българската оперета – Мими Балканска, Асен Русков, Видин Даскалов, Лиляна Кисьова и др.

 През 1964 г. специализира в Италия (Венеция) при световноизвестния диригент и педагог Франко Ферара. Баталова дирижира и на заключителния концерт изнесен в зала „Ка Пезаро” във Венеция, което е признание за нейния талант. Събитието е документирано и чрез снимков материал от там.

1968 г. Баталова основава и ръководи Дамски камерен оркестър „София”. В репертоара си Оркестърът има много български произведения написани специално за него. Това са творби на композиторите Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Димитър Христов, Димитър Тъпков, Жул Леви, Александър Текелиев и др. Камерният състав участва в програмите на телевизията и прави записи за Радио София. Под диригентството на Р. Баталова „Балкантон”издава три плочи на оркестъра.

На диригентския пулт Р. Баталова има много гастроли в чужбина. Първият е в бившия СССР – Москва и днешния Петербург, където дирижира спектакли на гостуващия там за първи път Държавен музикален театър „Ст. Македонски”. В 1961 г. дирижира концерти на симфоничния оркестър на град Ерфурт. Под нейната палка протичат спектакли на Московската и Варшавската оперета, където тя е поканена от техните директори. Баталова е първият български диригент, официално поканен за спектакли на „Царицата на чардаша” от Имре Калман на сцената на „Раймунд театър“ – Виена през 1981 г., където дирижира 7 спектакъла. С Дамски камерен оркестър „София“ също има множество гастроли в чужбина: Франция, Полша, Германия, Италия, Турция, Куба, Република Малта, Сирия, Алжир, Кипър и др., като от всички тях има богат снимков материал.

Р. Баталова е и гост диригент в много оперни и оперетни спектакли на Варненската, Плевенската, Старозагорската и др. опери.

От запазената ѝ кореспонденция е видно, колко близка е тя с известни и утвърдени музикални дейци: руските композитори Дмитрий Кабалевски и Кирил Владимирович Молчанов, немския диригент Уде Нисен, ръководителя на музикалния театър в Айзлебен – Фридрих Радке, полската оперна певица Маргарита Мърджак, българските оперни творци – Гена Димитрова, Калуди Калудов, Събка Геновска, Пенка Гекова и др.

Маестрата има и активен обществен живот. Създава и ръководи самодейни колективи, сред които има и военни поделения. В периода 1964-69 г. е в състава на Столичния градски народен съвет и е председател на комисията по музика към него. Като такава е и един от участниците в създаването на Наградата на София за литература и изкуство. Р. Баталова е и член на първото бюро на първия Съвет за изкуство и култура в София, член е и на бюрото и пленума на Столичния градски съвет на жените. През 1985 г. е избрана за председател на националната секция на Самодейните музикални театри в България към Центъра за художествена самодейност. По нейна инициатива през май 1986 г. се организира първата Панорама на самодейното оперетно изкуство у нас в Пазарджик. Бележитата диригентка е и подпредседател на секцията опера и оперета към Съюза на музикалните дейци. От 1975 г. тя е хоноруван преподавател в Българската държавна консерватория – вокален факултет, където предава знанията и опита си на младите. Дирижира много концерти на Симфоничния оркестър на Консерваторията със солисти студенти от нейните класове.

Участва и в редица образователни предавания по Радио София. През 1985 г. шест месеца е автор и водещ на предаване на тема „Възникване и развитие на оперетния жанр”. Тя е автор на много статии свързани с музиката и музикалните дейци. Голяма част от тях са сред запазените в ДА – Стара Загора документи, като последната от тях е от 2010 г, което е показателно, колко плодотворен автор е тя.

В дългата й творческа дейност има записи за Радио София и „Балкантон” със Симфоничния оркестър на БНТ. С него има изнесени и множество концерти.

За приноса си в културния и обществения живот е удостоена с редица висши държавни отличия и награди. През 1969 г. й е присъдено званието „заслужил артист”, а през 1980 г. и званието „народен артист”. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий” І степен и „Златен век” на Министерството на културата. Носителка е на „Златна лира“ – най-високата награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци.  Почетен гражданин е на Стара Загора за 2000 г. и на София за 2005 г. Също 2005 г. е обявена за Музикант на годината. В запазената богата кореспонденция има много поздравителни картички за различни поводи от висши държавни ръководители и дейци на културата. Сред тях са президентите Петър Стоянов, Георги Първанов, кметовете на София и Стара Загора – Йорданка Фандъкова, Евгений Желев и др.

За 55-годишната си активна артистична дейност е била на пулта на над 6 000 представления, като близо 2000 от тях са само на „Царицата на чардаша” (юбилейното е на 29 октомври 2005 г.). С безспорен принос за утвърждаване на националната музикално-сценична драматургия са първите постановки на „Време за любов”, „Двубой” и „Фалшификатори” от Димитър Вълчев, „Щастливецът” от Виктор Райчев, „Сирано дьо Бержерак” от Парашкев Хаджиев, „Златната птица” от Марин Големинов, дирижирани от нея. Тя убедено пропагандира българска музика в първи изпълнения и от камерния подиум. Осъществила е над 300 записа в БНР, Балкантон и БНТ (един от диригентите с най-много студийни записи).

Росица Баталова е автор на три мемоарни книги, претърпели по две издания: „Автобиографични разкази” (1995, 2007); „Спомени за хора и събития” (1997, 2009), „Размисли и спомени за диригентското изкуство” (2000, 2010).

До 2011 г. тя има своите диригентски изяви. Работи и живее за музиката.

Умира на 19 януари 2015 година, на 84 години.

Поклон пред жената, твореца и диригента Росица Баталова.

Калина Маджарова