• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result

С фотодокументална изложба Държавен архив Стара Загора почете 90-годишнината на маестра Росица Баталова ДОЛАП.БГ

Петко Русанов by Петко Русанов
септември 28, 2020
in СТАРА ЗАГОРА
0
С фотодокументална изложба Държавен архив Стара Загора почете 90-годишнината на маестра Росица Баталова ДОЛАП.БГ
0
SHARES
35
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

С фотодокументална изложба Държавен архив Стара Загора почете 90-годишнината на маестра Росица Баталова

 

В 15-то издание на Нощта на изкуствата, организирано на 25 септември 2020 г. от Община Стара Загора, Държавният архив се включи подобаващо с фотодокументална изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на голямата българска диригентка Росица Баталова. Само малка част от постъпилите и обработени 610 архивни единици (а.е.) и 2130 снимки е експонирана в залата на Архива. Друга част беше презентирана в двора, при спазване на всички епидемични изисквания. Предстои цифровизирането на целия архив на маестрата, за да се ползва максимално от всички заинтересовани лица.

„Идеята и в изложбата и в презентацията е да се представи Росица Баталова хронологично-от ранните й детски години в Стара Загора, семейството й – майка Ничка Баталова и баща й Георги Баталов, които са основатели на Старозагорската опера, първият отзив, който получава в пресата за представянето си с Пловдивския симфоничен оркестър през 1955 г. – запазено и подредено лично от нея,- обясни по време на презентацията младши експертът Калина Маджарова.- Цял албум систематизиран по дати, изяви стриктно е водила г-жа Баталова“.

Представена е пребогатата й творческата дейност в Музикалния театър „Стефан Македонски“, снимки от различни постановки и любими артисти, от гостувания в страната и чужбина с оперетата и с Дамски камерен оркестър София.

Проучването на архива на маестрата показва, че тя е била фен на футболния отбор на ЦСК – получени са доста поздравителни картички и покани по различни поводи, посещение на мачове…

Отделено е място на Дамски камерен оркестър, на който Баталова е основател, както и отличията, които тя получава – удостояването й със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ през 2000 г. и на София, с високи държавни отличия и др.

Изложбата дава представа за Росица Баталова като личност и творец, който популяризира българското изкуство по целия свят.

От постъпилите документи има възможност да се оформи отделен фонд, както на баща й Георги Баталов, така и на майка й- Ничка Баталова със запазени снимки от тяхната младост в Стара Загора, дейността на Баталов като адвокат, преселването на семейството в София през 1941 г., контактите им с изявени дейци и творци на художествената култура и др.

Това е най-големият личен архив, който е постъпвал досега в Държавен архив Стара Загора.

Изложбата може да бъде посетена до 10 октомври 2020 г.

Росица Ранчева

ЖИВОТ ПОСВЕТЕН НА МУЗИКАТА

На 3 септември 2020 г. се навършиха 90 год. от рождението на голямата диригентка Росица Баталова. През 2018 г. Държавен архив – Стара Загора прие нейните документи като дарение от проф. д-р Румяна Каракостова, чрез любезното съдействие на д-р Емилия Жунич. От постъплението се оформи богат личен фонд, заведен под №1823. Той съдържа 610 а. е., от които с фотодокументи са 165 а. е., а общият брой на снимките е 2130.

Днес ще ви припомним за Росица Баталова и нейният принос за музикалния и културния живот на България.

Тя е родена на 3 септември 1930 г. в Стара Загора. Родителите ѝ Георги и Ничка Баталови са едни от основателите на първата извън столична опера – Старозагорската. Те са и първите изпълнители на главните роли, в първия спектакъл – българската опера „Гергана” на Маестро Георги Атанасов. Баща ѝ Георги Баталов е и дългогодишен секретар на музикално дружество „Кавал” и гл. редактор на музикалния вестник „Кавал”, независимо че по образование е юрист. Заедно със съпругата си са редовни участници в музикалния живот на Стара Загора и музикалните емисии на Радио Стара Загора.

На пет годишна възраст Росица Баталова започва да свири на пиано. От 1941 г. семейството се премества в София. В столицата тя е ученичка на Втора девическа гимназия. Паралелно с това учи като извънредна ученичка по пиано при известните пианистки и клавирни педагожки проф. Жени Ковачева и проф. Мара Петкова. През 1945 г. получава възможност да дирижира ученическия хор на гимназията по предложение на учителката си по музика Веселина Андреева – Дучева. По-късно пак със нейно съдействие дирижира създадения специално за нея „Хор на петите класове”.

Средното си образование във Втора девическа гимназия Росица Баталова завършва с отличие и продължава с образованието си в Музикалната академия специалност „Композиция”. Там нейни преподаватели са проф. Марин Големинов и проф. Асен Димитров.

Още като студентка първи курс започва да сътрудничи в столични вестници със статии, рецензии и бележки по музикални въпроси, като най ранните са от 1948 г. Участва и като лектор в многобройни музикални лектории. Пише в сътрудничество с проф. Джуджев реферат върху диафонията в българската музика.

След завършване на трети курс е приета и в класа по дирижиране на проф. Влади Симеонов.През 1950 г. е приета за кандидат член на съюза на българските композитори – секция музиковеди.

Росица Баталова завършва Държавната музикална консерватория през 1954 г. Между 1955 и 1957 г. Баталова е асистент-диригент в симфоничния оркестър в Двореца на пионерите под ръководството на проф. Симеонов. Първото ѝ представление извън София е с Пловдивската филхармония в лицето на нейния ръководител Руслан Райчев и на 2 ноември 1955 г. дирижира първият си самостоятелен концерт с творби от Моцарт, Вебер, Л. Пипков и Чайковски. Следват покани за нови концерти с Видинската (1956), Бургаската и Шуменската филхармония.

По препоръка на проф. Георги Димитров директор на Дирекция „Музика” през 1957 г. се явява на конкурс за диригент в Държавния музикален театър „Стефан Македонски” – София. След като е класирана на първо място е назначена за диригент в театъра, където работи дълги години. Първата голяма творба, която дирижира, е оперетата „Бялата акация“ от Дунаевски. Веднага след това  поставя и „Веселата вдовица“ от Лехар. В Музикалния театър маестра Баталова дава сценичен живот на много музикално-сценични творби – оперети, мюзикъли, балети. В дирижираният от нея репертоар влизат както български композитори (М. Големинов – „Златната птица”, П. Хаджиев – „Сирано дьо Бержерак“, Г. Златев-Черкин, В. Райчев, Д. Вълчев), така и чуждестранни автори ( Исаак Дунаевски – „Бялата акация“, Имре Калман – „Царицата на Чардаша”, Франц Лехар – „Веселата вдовица“, „Граф фон Люксембург“, „Теменужката от Монмартр“, Юрий Милютин – „Челувката на Чанита”, Жак Офенбах – „Хубавата Елена“, „Орфей в Ада“, Йохан Щраус (син) – „Прилепът” и др.). За голяма част от тях тя е водила подробни дневници за работата по поставянето им на сцена, които разкриват нейната всеодайност към музиката. Като театрален диригент тя работи с най-големите имена в българската оперета – Мими Балканска, Асен Русков, Видин Даскалов, Лиляна Кисьова и др.

 През 1964 г. специализира в Италия (Венеция) при световноизвестния диригент и педагог Франко Ферара. Баталова дирижира и на заключителния концерт изнесен в зала „Ка Пезаро” във Венеция, което е признание за нейния талант. Събитието е документирано и чрез снимков материал от там.

1968 г. Баталова основава и ръководи Дамски камерен оркестър „София”. В репертоара си Оркестърът има много български произведения написани специално за него. Това са творби на композиторите Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Димитър Христов, Димитър Тъпков, Жул Леви, Александър Текелиев и др. Камерният състав участва в програмите на телевизията и прави записи за Радио София. Под диригентството на Р. Баталова „Балкантон”издава три плочи на оркестъра.

На диригентския пулт Р. Баталова има много гастроли в чужбина. Първият е в бившия СССР – Москва и днешния Петербург, където дирижира спектакли на гостуващия там за първи път Държавен музикален театър „Ст. Македонски”. В 1961 г. дирижира концерти на симфоничния оркестър на град Ерфурт. Под нейната палка протичат спектакли на Московската и Варшавската оперета, където тя е поканена от техните директори. Баталова е първият български диригент, официално поканен за спектакли на „Царицата на чардаша” от Имре Калман на сцената на „Раймунд театър“ – Виена през 1981 г., където дирижира 7 спектакъла. С Дамски камерен оркестър „София“ също има множество гастроли в чужбина: Франция, Полша, Германия, Италия, Турция, Куба, Република Малта, Сирия, Алжир, Кипър и др., като от всички тях има богат снимков материал.

Р. Баталова е и гост диригент в много оперни и оперетни спектакли на Варненската, Плевенската, Старозагорската и др. опери.

От запазената ѝ кореспонденция е видно, колко близка е тя с известни и утвърдени музикални дейци: руските композитори Дмитрий Кабалевски и Кирил Владимирович Молчанов, немския диригент Уде Нисен, ръководителя на музикалния театър в Айзлебен – Фридрих Радке, полската оперна певица Маргарита Мърджак, българските оперни творци – Гена Димитрова, Калуди Калудов, Събка Геновска, Пенка Гекова и др.

Маестрата има и активен обществен живот. Създава и ръководи самодейни колективи, сред които има и военни поделения. В периода 1964-69 г. е в състава на Столичния градски народен съвет и е председател на комисията по музика към него. Като такава е и един от участниците в създаването на Наградата на София за литература и изкуство. Р. Баталова е и член на първото бюро на първия Съвет за изкуство и култура в София, член е и на бюрото и пленума на Столичния градски съвет на жените. През 1985 г. е избрана за председател на националната секция на Самодейните музикални театри в България към Центъра за художествена самодейност. По нейна инициатива през май 1986 г. се организира първата Панорама на самодейното оперетно изкуство у нас в Пазарджик. Бележитата диригентка е и подпредседател на секцията опера и оперета към Съюза на музикалните дейци. От 1975 г. тя е хоноруван преподавател в Българската държавна консерватория – вокален факултет, където предава знанията и опита си на младите. Дирижира много концерти на Симфоничния оркестър на Консерваторията със солисти студенти от нейните класове.

Участва и в редица образователни предавания по Радио София. През 1985 г. шест месеца е автор и водещ на предаване на тема „Възникване и развитие на оперетния жанр”. Тя е автор на много статии свързани с музиката и музикалните дейци. Голяма част от тях са сред запазените в ДА – Стара Загора документи, като последната от тях е от 2010 г, което е показателно, колко плодотворен автор е тя.

В дългата й творческа дейност има записи за Радио София и „Балкантон” със Симфоничния оркестър на БНТ. С него има изнесени и множество концерти.

За приноса си в културния и обществения живот е удостоена с редица висши държавни отличия и награди. През 1969 г. й е присъдено званието „заслужил артист”, а през 1980 г. и званието „народен артист”. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий” І степен и „Златен век” на Министерството на културата. Носителка е на „Златна лира“ – най-високата награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци.  Почетен гражданин е на Стара Загора за 2000 г. и на София за 2005 г. Също 2005 г. е обявена за Музикант на годината. В запазената богата кореспонденция има много поздравителни картички за различни поводи от висши държавни ръководители и дейци на културата. Сред тях са президентите Петър Стоянов, Георги Първанов, кметовете на София и Стара Загора – Йорданка Фандъкова, Евгений Желев и др.

За 55-годишната си активна артистична дейност е била на пулта на над 6 000 представления, като близо 2000 от тях са само на „Царицата на чардаша” (юбилейното е на 29 октомври 2005 г.). С безспорен принос за утвърждаване на националната музикално-сценична драматургия са първите постановки на „Време за любов”, „Двубой” и „Фалшификатори” от Димитър Вълчев, „Щастливецът” от Виктор Райчев, „Сирано дьо Бержерак” от Парашкев Хаджиев, „Златната птица” от Марин Големинов, дирижирани от нея. Тя убедено пропагандира българска музика в първи изпълнения и от камерния подиум. Осъществила е над 300 записа в БНР, Балкантон и БНТ (един от диригентите с най-много студийни записи).

Росица Баталова е автор на три мемоарни книги, претърпели по две издания: „Автобиографични разкази” (1995, 2007); „Спомени за хора и събития” (1997, 2009), „Размисли и спомени за диригентското изкуство” (2000, 2010).

До 2011 г. тя има своите диригентски изяви. Работи и живее за музиката.

Умира на 19 януари 2015 година, на 84 години.

Поклон пред жената, твореца и диригента Росица Баталова.

Калина Маджарова

 

ADVERTISEMENT
Previous Post

Откриват Културен център за даровити деца „Проф. Петър Жеков“ в Стара Загора СТАРА ЗАГОРА НОВИНИТЕ ДНЕС

Next Post

МОЯТА СТАРА ЗАГОРА Cтарозагорската пощенска палата Проф. д-р Светла Димитрова

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
МОЯТА СТАРА ЗАГОРА Cтарозагорската пощенска палата  Проф. д-р Светла Димитрова

МОЯТА СТАРА ЗАГОРА Cтарозагорската пощенска палата Проф. д-р Светла Димитрова

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

21
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ.  АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ. АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

декември 24, 2024
Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния  ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

декември 21, 2024

Последните публикации

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ.  АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ. АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

декември 24, 2024
Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния  ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

декември 21, 2024
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist