Признание за Г-жа Пенка Мъглова, старозагорски астроном
Статия на Долап. Бг
На 28-та конференция на Европейското общество за астрономия и култура (SEAC – European Society for Astronomy in Culture, http://www.archeoastronomy.org/) за един от вице-президентите, единодушно е избрана старозагорката проф. д-р Пенка Мъглова – Стоева от Института за Космически Изследвания и Технологии, БАН, Филиал Стара Загора.
Конференцията на тема „Астрономия в културата и наблюдение на небето в древността“. Трябваше да се проведе в началото на месец септември т.г. в Стара Загора. Поради пандемията и важността на личните контакти и обсъждания, тя бе отложена за 13-17септември 2021 г. в Стара Загора, България.
Ежегодната Генерална Асамблея на организацията бе проведена виртуално на 11 септември 2020г. На нея се прие отчет за периода 2019 – 2020г., разгледа се състоянието на организацията, новата обстановка, приемането на нови членове, издателската дейност, сайта, работата на комисията по образование, утвърди се изборът на ново ръководство (проведено дистанционно), уточни се времето и мястото на следващата конференция и Генерална Асамблея и се присъди награда на името на Карлос Яшек – заслужил професор от Университета в Страсбург (Франция), директор на Обсерваторията в Страсбург, в чест на изключителния му принос за стимулирането на иновативни концепции и методи за разкриване на многото и дълбоки взаимодействия между астрономията и културата, починал през април 1999 г.
Новият изпълнителен комитет на SEAC е следният:
Президент е Антонио Сесар Гонсалес от Испания; Секретар е Рита Гаучи; ковчежник – Барбара Рапенглук от Германия; вицепрезиденти са Михаел Рапенглук от Германия, Марк Фринко – Румъния, Пенка Мъглова-Стоева – България, Стара Загора, Ким Малвиль USA; Георг Жотти – Австрия.
Пенка Мъглова-Стоева е професор по научната специалност „Физика на океана, атмосферата и околоземното пространство”.
Нейните области на изследване са кометни и планетни атмосфери, слънчева корона, слънчева и геомагнитна активност, слънчево-земни връзки, образование и разпространение на знанията, спелеология и археоастрономия . Има над 225 публикации в чужбина и у нас, в научни списания, в сборници и поредици. Цитиранията от автори, с които тя няма общи публикации са 110 с общ импакт фактор 77.12
Проф. Мъглова-Стоева трупа изследователски опит като ръководител и участник в 9 международни и 6 национални проекта; Участник в научните и организационни комитети на 8 международни научни конференции; Рецензент на научни статии в международни списания, редактор на сборници от конференции.
Експертната й дейност се реализира при участие в Експертна работна среща „Световно наследство: наука и технологии” в рамките на глобалната стратегия на ЮНЕСКО за създаване на балансиран и представителен списък на световното наследство, проведена в Лондон; Участие в Експертната работна среща «Астрономия и Световното културно наследство», проведена в Казан; Участие в работата на работната група по Астрономия и Световно наследство към Международния Астрономически съюз (Astronomy and World Heritage working group http://www.astronomicalheritage.org/)
Участва в международни експедиции, в работата на различни форуми и в представянето на резултати от изследвания в Австралия, Англия, Армения, Гърция, Египет, Испания, Италия, Китай, Корея, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Чехия и Швейцария
Членува в COSPAR (Committee on Space Research), SEAC (European Society for Astronomy in Culture) – един от основателите (България 1993г.) and ICHA (Inter-union Commission for History of Astronomy), IAU (International Astronomical Union) Working Group on Astronomy and World Heritage, UIS (International Speleological Union) Commission on Physical Chemistry and Hydrogeology of Karst, Съюз на Физиците в България, Съюз на Астрономите в България.
Огромен е приносът на проф. Пенка Стоева в областта на Археоастрономическото изследване на мегалитни и археологически паметници. Тя, заедно със съпруга си доц.д-р Алексей Стоев са едни от първите изследователи в това направление в България и едни от учредителите на Европейската организация за астрономия в културата (SEAC) през 1993 г. в Смолян. Работили са по проекти с ЮНЕСКО, Археологическия музей в гр. Куманово, Република Македония и Югозападния Университет „Неофит Рилски”. Създадена е методка за археоастрономически изследвания на мегалитни и археологически паметници, която включва: Определяне на архитектурните особености, разпределението на естествените и изкуствени релефни елементи на паметника; Определяне на астрономически значими направления към релефни белези на хоризонта, свързани с изгреви и залези на ярки небесни обекти; Определяне на наклона на еклиптиката по време на създаване на паметника и хронологично свързване с конкретна праисторическа епоха; Търсене на календарен смисъл в праисторическите рисунки, анализиране на началото и края на годишния календарен цикъл, свързване на календарните дати с природни цикли и екстремни положения на слънцето на хоризонта; Определяне значението на астрономическите знания и наблюдателни практики в културата на праисторическите общества.
Системните наблюдения на позициите на слънчевите проекции по време на ежедневните кулминации, както и изгревите в екстремните точки на хоризонта позволяват да се броят дните между зимното и лятното слънцестоене. Тези процедури значително улесняват създаването и използването на примитивен календар, свързан с икономическите, религиозни нужди на обществото в тази епоха.
Археоастрономическите изследвания на Тракийски светилища и подмогилни храмове позволяват да се предположи, че основната цел на тези системи е ритуалното определяне на най-дългия и най-краткия ден от годината, когато в дните на слънцестоене слънчевите лъчи осветяват свещените места на храмовете, свързани със специфични култови практики на обществото на тази епоха.
Създадена е типология на паметници с археоастрономическо значение според местността, ландшафта на околната среда, функционалните астрономически елементи и точността на получените наблюдателни резултати.
Едни от основните изследвани скално-изсечени паметници, в които се откриват позиционни системи за наблюдение на Слънцето са Белинташ, близо до с. Мостово, Кози камък, в близост до с. Беслет, Благоевградска област, Зайчи връх, до с. Кабиле, област Ямбол, Татул, община Момчилград, Тангардък Кая , Кърджали, Харман Кая в близост до с. Долна Чобанка, Момчилград, Бузовград, община Казанлък и Мишкова нива, община Малко Търново. Ориентацията е към лятно или зимно слънцестоене, или равноденствие. Много от тези обекти са социализирани и представляват голям туристически интерес.
Росица Ранчева
