Наивно селско дете , щастлива майка на две момичета , човек ,който вижда красивото във всичко и го притворява в платната си – това е светът на младата художничка Гергана Иванова . Освен както посочих в анонса за изложбата и в групата , че тук е повлияло наследствеността всичко започва с рисуването на модели на рокли . Това естествено я насочило към модния дизайн , за да акостира в рисуването . Това , което ме впечатли при нея е многобройните женски потрети . За Гергана жената е символ на новото начало , живота и много начинания и това е другата причина тя да рисува в повечето случаи само това . Иначе животните са също част от нейната палитра , но истината е , че срещнах повече женски потрети , когато подготвях файла за изложбата . Гергана е човек на парадоксите – не търси миналото в ренесансовите си колеги , а обича Игор Сахаров – художник , който рисува пейзажи, хора, животни с замах . От друга страна не случайно подчертах – носи в душата си малкото наивно селско дете , което е расло с истинските неща и кирпича на село . Именно за това никога няма да напусне България , заради този наивитет и тези обикновенни неща , които няма да срещне никъде . Свободата да бъде себе си , да бъде такава каквато е , свободата на общуването това са все неща ,които живеят в спомените на Гергана и именно затова съжалява за миналото , защото днешните таблети ,GSM и лаптопи са отнели тази частица от детсвото у днешните български поколения .Може само да се съжалява , че младата художничка няма кой да я подкрепи в работата и , защото съм съгласен с нея , че днес за изкуството независимо какво се прави повече за ПР , отколкото да се постави в русло , което да позволи на всички в тази сфера да творят и да се издържат от това . Това явно не плаши Гери да продължи , защото след нашия разговор пусна снимка на новата си картина . Права е ,когато ми каза , че не е грандоман и че никога не е била поставяна под светлината на прожекторите . Желанието ми да проникна в нейния свят я притесни , че ще и трудно да ми отговори . Това показа естественото и непринуденото в нея , защото макар , че задочно се сприятелихме в края на разговора се доближихме повече . Аз съм и благодарен за това , защото в една друга публикация неслучайно писах , че започна хубавата част от всичко . Срещам се с хора ,които зареждат и мен с положителното , с хубавото и красивото . И този път беше жена , както предния , но накрая ще си позволя да се повторя – от всяка жена идва ново начало . Такова каквото ми показа и Гергана Иванова .
