• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home Македония

За кого пееха македонците? Проф. Владимир Павлов – от Райна Манджукова

Петко Русанов by Петко Русанов
септември 26, 2020
in Македония
0
За кого пееха македонците?  Проф. Владимир Павлов – от Райна Манджукова
0
SHARES
65
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

За кого пееха македонците?

Автор: Проф. Пламен Павлов
image
Откриването на бюст паметник на Постол войвода в Несебър през 2019 г. – скулптор Йордан Йорданов.

В Скопие може да чуете, че „Хубава си моя горо“ е „македонска“ песен, нищо че текстът е на Любен Каравелов

Пример за „македонизиране“ на популярна песен е „Кога зашумят шумите“

Македонската фолклорна област е изконна част от територията на хилядолетната българска песен. Тази необорима истина е установена отдавна от авторитетни наши и чужди изследователи, а и постоянно се потвърждава от самия живот. И все пак, за какво се пееше и се пее в песните, свързани с Македония, обичани от милиони българи? Кои са техните герои? Нека накратко припомним за кого пееха нашите сънародници в Македония.

Може да се каже, че през първата половината на ХХ век така наречените македонски песни се превръщат в относително самостоятелен жанр на тогавашната българска музика – не само народна, но и популярна в модерния смисъл на думата. Те се създават и изпълняват не само в Македония, но не по-малко в София и в цяла България и се пеят от всички. И ако интелигенцията все пак се увлича по модерните шлагери (днес прибавяме „стари“), народът залага главно на македонските песни. „Йовано, Йованке“, „Морен сокол пие вода на Вардаро“, „Болен ми лежи Миле Попйорданов“ и десетки тогавашни „хитове“ се носят по пазари, сватби, гари, кръчми…

Разбира се, принос имат и хилядите бежанци от Македония, намерили нов дом в София, Пловдив, Русе, по Черноморието и къде ли не в скромните граници на ощетената от убийствения Ньойски договор България.
През вековете сънародниците ни от Македония пеят песните, които се носят из цялото българско пространство – от Дунава до Бяло море, от Черно море до Ниш и Морава, до Охрид и планините на Албания.

Едни и същи са и епическите герои, сред които първото място е на Крали Марко. Нека припомним обаче, че емблематичната песен „Откак се е, мила моя майнольо, зора зазорила“, посветена на търновския цар Иван Шишман, е записана от братя Миладинови именно в Македония! Впрочем, сборникът „Български народни песни“, събрани и издадени от братята от Струга през 1861 г., е прекрасна илюстрация за песенното творчество в историко-географската област Македония. Тук ще насочим вниманието на читателя към героите на освободителното движение в Македония и Одринско в края на XIX и началото на ХХ век, при които опитите за присвояване на българската история и културно наследство са особено настойчиви и дори арогантни…

Един от примерите за „македонизиране“ на популярна песен е с „Кога зашумят шумите“. През 2017 г. скопският вестник „Вечер“ приведе като аргумент за „македонския“ произход на песента нейния запис в мрежата YouTube, „… по-стар от българския… „В духа на обичайните фалшификации текстът на песента е „поправен“:

Другари, верни другари, македонци
кога низ село врвите, соконьи да
не тропате,
со пушки да не фърлате,
не фърлате…

Кой е „капетан Костадин“ не се казва. Истината се премълчава, защото песента е посветена на войвода, който дори не е от Македония… Това е Костадин Нунков (1877-1905), съгражданин, съученик и приятел на поета Пейо Яворов. В Пловдивската гимназия двамата се посвещават на великата идея за освобождението на Македония. Седемнадесетгодишен, бъдещият войвода участва в акцията на Върховния Македонски комитет през 1895 г.

Няколко години Костадин Нунков е в Швейцария, където дружи с руските революционери и изучава „занаята“ за изработване на бомби. През 1902 г. публикува малката книга „Взривните вещества и тяхното употребление“, наръчник за революционерите от ВМОРО. На няколко пъти влиза с чети в Пиринска Македония и Беломорието, а през 1904 г. е войвода на комитите в района на Куманово. Загива на 12 февруари 1905 г. след петчасов неравен бой с поробителя. „Капетан Костадин“ пада заедно със седем свои четници и четирима местни дейци. През 2011 г. в Чирпан, на мястото, където някога е бил родният дом на войводата, е открит барелеф на този малко познат герой, паднал за свободата на поробените ни братя.

Преди години проф. Божидар Димитров допусна, че песента е имала и „втори“ живот. Както в случая с Чавдар войвода (знаем трима войводи с това име), и „капетанот“ от песента намира превъплъщение в лицето на капитан Костадин Попниколов (1889-1918), родом от с. Карахадър, Лозенградско, в Странджа. Този български офицер загива на Македонския фронт в края на Първата световна война. Оцелелите негови войници приемат, че песента е и за техния любим ротен командир… И в двата случая, „оженването“ е метафора на саможертвата на героя за свободата на поробена Македония.

Същият мотив присъства и в не по-малко популярната песен „Болен ми лежи Миле Попйорданов“, който също се „жени за църната земя“. Ще отбележим, че Милан (Миле) Попйорданов (1877-1901) от Велес, брат на водача на Солунските атентатори Йордан (Орце) Попйорданов (1881-1903), пада убит, облечен в любимото си палто, което пък му е подарено от чирпанлията Яворов – една, ако не мистерия, то тъжна „шега“ на историята…
Да хвърлим един поглед към книгата на Коле Рошев „Войводите низ собитията и народните песни“ (Скопие, 1999 г.). При всички напъни на автора да представи героите на народните песни като „македонци“, самите примери го опровергават. Не е необходимо да доказваме, че прочути борци за свободата на Македония като „Енидж вардарското слънце“ Апостол Петков / Постол войвода (1869-1911), Леонид Янков (1878-1905), Михаил Чаков (1873-1940), Иванчо Карасулията (1875-1905) и десетки други са българи и нищо друго – за своите съселяни, за турци, гърци и всички останали…

Песни са се пеели обаче и за Кръстю Асенов (1877-1903), известен с прякорите Мечката и Огнениот даскал, родом от Сливен и племенник на Хаджи Димитър; Михаил Апостолов Попето (1875-1903), родом от Горна Диканя, Радомирско, български кавалерийски подофицер, един от най-близките другари на Гоце Делчев; Христо Чернопеев (1865-1918) от Дерманци, Ловешко, фелдфебел, по-късно офицер, една от ярките фигури в историята на ВМОРО; Марко Лерински, какъвто е псевдонимът на Георги Иванов Гюров (1862-1902), родом от Котел, български подофицер… За неговата гибел е песента:

Денеска петок, сабота, утре е
света недела.
Марко войвода пристигна во
това село Пателе.
Проклети биле шпиони,
Марка войвода предадоа!

И ако в свободна България се пееха и се пеят „македонските песни“, в самата Македония онези, идващи по различни пътища от пределите на българската държава, са изключително популярни. На първо място, традиционните революционни песни, както и много други, свързани с исторически, но и актуални теми. Разбира се, в Скопие може да чуете, че „Хубава си моя горо“ е „македонска“ песен, нищо че текстът е на Любен Каравелов! Както бе показано от режисьора Константин Чакъров, преди Втората световна война попадналите в пределите на Албания македонски българи пеят „Жив е той, жив е!“ (не „Ела се вие, превива“!) дори и в сюблимния момент, в който булката напуска бащиния си дом. Особена символика във Вардарска Македония и до днес има българският шлагер „Минаха години без да те забравя аз“, но за него си струва да разкажем отделно някой път в нашата поредица.

Преди броени дни отбелязахме Деня на Независимостта – 22 септември. В книгата си „Ангели и демони“ Боян Драганов припомни какво се случва през септември 1908 г., когато трупата на Народния театър в София, придружена от един оркестър от Русе, прави турне в Одринска Тракия и Македония. Водена е от своя тогавашен директор, поетa Пенчо Славейков. Представленията в Одрин, Солун, Воден, Битоля, Прилеп и Велес са посрещнати с небивало въодушевление. Многохилядната публика не се побира в салоните, а прозорците са на път да се пръснат от бурните аплодисменти…

На път за Скопие обаче идва вестта на обявяването на българската независимост, а турските власти отменят представлението, насрочено за 25 септември. От гарата трупата се настанява в хотел „Балкан“, чакайки да отпътува за София. Вечерта в градината на хотела прииждат групи от местни българи. „Разнасят се разпалени поздрави и възторзи за Майка България. Спонтанно се решава българският оркестър да приветства хората. Тази вест като мълния обикаля града и скоро няколко хиляди българи изпълват площада пред хотела. Еква „Шуми Марица“ и народният дух се разпалва… „Българите от Скопие пеят „Шуми Марица“, химна на Царство България – поредният отговор на въпроса „За кого пееха македонците?“

ADVERTISEMENT
Previous Post

Корените, формирането, единството и различията в общността на банатските българи АЛЕКСАНДЪР ЛАВРОВ ОТ КНИГАТА БАНАТСКИ БЪЛГАРИ ВЧЕРА , ДНЕС И УТРЕ

Next Post

НИКОЛАЙ РУСЕВ – НОВИЯТ КОМАНДИР НА БАЗА ГРАФ ИГНАТИЕВО – ПАН.БГ

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
НИКОЛАЙ РУСЕВ – НОВИЯТ КОМАНДИР НА БАЗА ГРАФ ИГНАТИЕВО – ПАН.БГ

НИКОЛАЙ РУСЕВ - НОВИЯТ КОМАНДИР НА БАЗА ГРАФ ИГНАТИЕВО - ПАН.БГ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

19
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

9
РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022

Последните публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist