На 26 септември 1939г. в София умира Христо Иванов Силянов. Един от най-великите български революционери и национален герой. Виден поет, патриот, историк и мемоарист. Деец на ВМОРО, като документира дейността ѝ в най-известния си труд „Освободителните борби на Македония“ (2 тома, 1934 и 1943).
През славното Илинденско-Преображенско въстание в бунтовната 1903г. е заместник-войвода, заедно с Иван Варналиев, в терористичната чета на Михаил Герджиков и взима участие в боевете за освобождаване на Василико и Ахтопол. До края на септември четата на Михаил Герджиков охранява бягащите към България бежанци.
По време на Балканската война е войвода на партизанска чета №6 на Македоно-одринското опълчение, която заедно с чета № 4 на Васил Чекаларов и чета №5 на Иван Попов съставлява Костурската съединена чета, действаща заедно с гръцките войски в Костурско. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.
Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919г.:
„Христо Силянов от гр. Охрид, с висше образование, поет и писател, най-мъдрият съветник на Чакаларова при тежки народни бедствия, и той е останал жив, за да продължава да плете тъжни стихове за любимото му Костурско – за сърцето на западното българско царство на великия Самуил.“
Роден е в Цариград на 28 май 1880 година в семейството на Иван Силянов от старопрестолната българска столица Охрид, а майка му е гъркиня. Учи в Цариград и в Солунската българска мъжка гимназия, но след обособяването на класическия отдел в 1899 година се мести и завършва в Битолската българска гимназия, в която става член на ВМОРО. Работи като учител в Прилеп, където от 1899 до 1900 г. е член на окръжния революционен комитет. След 1900 учителства в Лерин, а в 1902 година преминава в нелегалност и се включва в четата на Марко Лерински. Участва в каналите по пренос на оръжие от Гърция за Костурско. Заминава за София да се лекува и се обявява против решението на Солунския конгрес от 3-4 януари 1903 за поемане на курс към въстание. Работи за единство на различните македоно-одрински революционни фракции.
След погрома на Илинденско-Преображенското въстание, Силянов заминава за София. В 1905г. той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано“, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905г. е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев Дядката, който е избран за председател.
В 1907 година завършва Софийския университет със специалност история. След това специализира в Швейцария. Занимава се с журналистика и редактира на вестниците „Илинден“, „Вести“, „Ден“, „Вардар“ „България“ и други.
През 1908 става допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО, като се опитва да запази единството на организацията.
След войните се установява в София, където развива журналистическа и публицистична дейност. Заедно с Коста Списаревски и Коста Тодоров редактира списание „Сила“. В периода 1931-1932 г. е председател на Дружеството на столичните журналисти. Сътрудничи на голям брой печатни издания. След Деветоюнския преврат от 1923 г. влиза в Демократическия сговор. Член-учредител е на Македонския научен институт, където е и подпредседател.
Умира на 26 септември 1939 г. в София. При погребението му реч държи Димитър Талев. Синът му Евгений Силянов (1907-1997) е изтъкнат български дипломат.
Съчинения:
1. „Марко войвода Лерински“, Една статия на Христо Силянов за войводата Марко Лерински издадена във в. „Македоно-одрински преглед“, 1903г.
2. Сръбско-българският спор и Русия, 1915
3. Освободителните борби на Македония, том I
4. Освободителните борби на Македония, том II
5. „Спомени от Странджа“ 1934г.
6. Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос.
7. „Писма и изповеди на един четник (1902 г.)“, сканове от оригиналното издание от 1927 г.
8. Кръгла маса, посветена на Христо Силянов с доклади
9. „Член 23 от Берлинския трактат и македонската автономия“, статия от Христо Силянов публикувана във в-к „Вардар“, год. I, бр. 44, София, 29 август 1912 г.
10. „От Витоша до Грамос“, издание на Костурското благотворително братство – София, 1920 г.
11. „Към историята на Гръцката Терористическа Пропаганда в Македония“, публикувано във в. „Вести“, брой 33-43, Цариград, 1909г.
