ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЕГЕЯ ЕПОПЕЯТА НА ГАНДАЧ ОТ ИЛИЯ ГИНИН

ЕПОПЕЯТА НА ГАНДАЧ
На 26.09.1903 г. около 4 часа сутринта започва сражението на връх Гандач, на Паякот. Срещу 103 четника, водени от Апостол Петков и Иванчо Карасулията е хвърлен 1200 души аскер и безброен башибозук, сбран от подпаячките помашки населби, както и от чисто турските села Маядаг, Калиница, Спарлитово и др. Предисторията на този сблъсък е писмото, което бай Постоль и Дилбер Иванчо изпращат по пленен турски войник до Фауд бей, каймакамина на Енидже Вардра и гевгелийския му аркадашлар. Вечерта четата на бай Постоль се окопава на върха, където побива илинденското си знаме. Иван Карасулски заема могилата „Новата чука”, а Нешо Ливадички се разполага с десетката си на третата могила, разделена от „Сувата река”. Аскерът настъпва срещу върха от с. Църна река. Първият изстрел срещу войската дава постовият, гумендженеца Петър Марчоков(Мечето). Карасулията удържа талазите на башибозука, прииждащ от с. Ливада. Сражението продължава повече от 16 часа. Избраните от войводите позиции са връх във военната стратегия, видно от изхода на знаменитото сражение. Многобройните атаки на войската и тълпите башибозук са отблъснати с цената на една единствена жертва. В настъпилия вечерен мрак, четниците „на юруш” разкъсват обръча на обезверения аскер. Няколко дни след битката, коли извозват труповете на близо 180 войници и башибозушки катили. Излезли от обсадата, пътищата на Апостол войвода и Иван Карасулски се разделят. Славата на Гандач, повдига духа в Ениджевардарско, в момент на всеобщ погром на Илинденско-Преображанското въстание в Битолско и Солунско. Любимецът на няколко поколения македонски българи, пазаренският даскал Николче Фиданов написва знаменитата песен:
На Гандаче планина манлихери пукая…
На Гандаче планина бумбите треская…
На Гандаче планина земята се тресеш…
(на снимката: могилите на Гандач, арена на славното сражение, откъм с. Църна река)