Гоце Делчев се самоопределя като българин в цялата документация, която сме прегледали. Това заяви специално за БГНЕС историкът Цочо Билярски, който е бивш директор на Централния държавен архив /1993-1997 г./ Тази година ученият издаде целия архив на Гоце Делчев.

„Той дори не използва думата македонец. Македония се използва само, когато става дума за името на организацията“, подчерта историкът.

Гоце Делчев не е ръководил само четите на организацията, но като член на нейното задгранично бюро се е занимавал и с въпросите на пропагандата.

„В много писма от неговата кореспонденция той е искал да му се изпратят за пропаганда сред населението в Македония биографията на Васил Левски от Стоян Заимов и книги на Иван Вазов. Не трябва да забравяме също така, че Гоце е възпитаник на българското Военно училище, което завършил без военен чин. Той е бил и български екзархийски учител в Банско“, припомни Цочо Билярски.

Важен факт от биографията на големия революционер, който български учени понякога пропускат, а техните македонски колеги не искат да се говори за него, е, че Гоце Делчев и Гьорче Петров са авторите на първия устав и правилник на Българските македоно-одрински революционни комитети. „Така е било написано от самия него през 1896 г., когато са създадени уставът и правилникът след първия общ конгрес на организацията, който бил проведен в Солун. Това е било отбелязано в спомените на Гьорче Петров, а също ние разполагаме с оригиналите“, отбеляза Билярски, който дълги години работи с българските архиви, издирва и запазва документи за революционните борби от тази епоха.

„В Скопие пропуснаха да споменат за този устав и правилник, въпреки че той беше публикуван за първи път … в Скопие от тамошния учен проф. Иван Катарджиев, доста години преди да се намери екземпляр в България“, добави ученият.

„Самият Гоце Делчев, неговите съратници и другари никога не са говорили за него като някакъв друг деец, освен за българин“, подчерта Цочо Билярски.

Достатъчно красноречиви са и документите за трагичната смърт на Гоце през 1903 г. в сражението край село Баница, Сярско.

„В Скопие за неговата смърт излязоха турски документи. Те са включени безкритично в архива на Гоце Делчев. Ние включихме един документ, който е откритие на проф. Драги Георгиев – съпредседателят от македонска страна на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси. Той като дава интервюто, май забравя какво е публикувал. Драги Георгиев е издирил турските документи в Османския архив в Истанбул. Това са списъци на сраженията на турската войска с четите в Македония. На страница 28 в неговия труд е даден документ за убийството на Гоце Делчев. Можем да прочетем следното: име на кааза, в която е станало сражението – Серес; място на сражението – село Баница; вид на четата – бугарска. По-надолу пише името на водача на четата – Делчев. Не знам какво повече трябва да се каже…“, заяви Цочо Билярски.

Той горещо призова участниците в смесената Комисия да се запознаят с архивните документи и да базират своите изводи и заключения на тях. „Нашата комисия дори да седне да работи само с публикуваните материали в Скопие, няма да има никакви проблеми. Дори няма нужда да работи с нашите архиви, макар, че нашите архиви са достатъчно красноречиви и фактите са безспорни. Ние разполагаме не само с архива на Гоце Делчев, но и с архивите на други дейци, като Христо Матов, Пере Тошев, Гьорче Петров и т.н. За по-късните дейци да не говорим, където имаме хиляди документи на Тодор Александров, Иван Михайлов. Там нещата са категорични – движението е българско, населението е българско“, отбеляза Цочо Билярски. „Гърция направи добре, защото успя да наложи, че периодът на античността е част от нейната история. Може би България трябваше да заяви, че до август 1944 г. историята е българска, а след този период може вече да се говори за отделна македонска държава“, смята ученият.

В този контекст той припомни, че името Македония започва да се използва по-често, след като Коминтернът налага своята гледна точка през 1934 г. Самите сръбски документи от периода между двете световни войни /1919-1939 г./ говорят за населението на тогавашната Вардарска бановина като българско, включително докладите на сръбската полиция. „Оригиналите на тези документи се намират в Белград, а копията – в архивите в Скопие“, уточни Билярски. /БГНЕС