Преди много, много години село Радилово е носело звучното име Войново. Тежка е била участта на жителите му. Селцето е било населено предимно от тракийци от племето беси, както и от славяни от племето драговичи.
Хората живеели в разбирателство, но страшна прокоба тегнела над село Войново. Трудно зачевали жените от селото, а която успявала да зачене – мъртви деца раждала.
Мъка налегнала сърцата на хората. Всеки ден жените се събирали и отправяли молитви за помощ към тракийската богиня на плодородието Бендида. Смилило се сърцето на Бендида и се явила в съня на една от жените.
„Ще заченат жените, аз ще им помогна“, обещала в съня на радиловката богинята, „но когато децата се родят, ще приготвите кеша (каша), от която ще раздадете на всички в селото“.
Богинята заръчала да съберат най-хубавото пшеничено зърно. Добре узрялото зърно да се смели между едри камъни и след това 9 пъти да се измие, докато стане бистро като сълза. Бременна булка да донесе мълчана вода и да я кипнат в голям съд, след което да добавят смляното жито и да бъркат.
Да бъркат и да наричат „Да порасне силно и работливо“, „Да бъде с чиста душа като зърното“. Когато детето порасне, преди сватбата му да приготвят отново кешкек и да го нарекат за здраве на семейството му, а след това и на децата му.
Разказала жената за своя пророчески сън на всички и всички дали обет да приготвят митичната кеша (кешкек) така, както Бендида им била заръчала. Дали жените курбан на Бендида в знак на благодарност.
Сбъднало се обещанието на богинята. Забременели жените, родили се и първите бебета – големи, здрави деца. Запретнали ръкави жените от село Войново и забъркали божествената каша кешкек, която от този ден нататък се е превърнала в символ на новия живот.
В село Радилово рецептата за кешкек се предава от поколение на поколение. Преди всяка сватба и след всяко раждане тя задължително се приготвя и се раздава на всички.
