КЪРВАВИЯТ КОД НА БЪЛГАРИНА
На 23 септември 1947 г. е убит лидерът на БЗНС и на обединената демократична опозиция Никола Петков
доц. д-р Петър Ненков
Никола Петков е роден на 21 юли 1893 . Той е син на политика Димитър Петков и е брат на Петко Д. Петков, убит от наемен убиец по време на „ белия терор” през 1924 г. Завършва класическия отдел на I софийска мъжка гимназия (1910). Записва се да учи право и политически науки в Сорбоната, Париж. Завръща се в България по време на Балканската война: през 1912 г. е войник в гвардейския полк.
След Първата световна война продължава следването си в Париж. Завършва го с отличие през 1922 г. Постъпва на работа в българската легация в Париж. След преврата на 9 юни 1923 г. си подава оставката и остава да живее във Франция, занимава се с журналистика.
През 1929 г. се завръща в България. Редактор е на вестниците „Земя“ (1931 – 1932) и „Земеделско знаме“ – орган на БЗНС „Александър Стамболийски“ (1932 – 1933). Подготвя и издава книга за Александър Стамболийски, в която прави политически анализи и характеристики на личността и делото на земеделския идеолог. Член е на Постоянното присъствие на БЗНС „Александър Стамболийски“ (1932 – 1933).
В политическия живот Никола Петков навлиза в началото на 30-те години на миналия век .След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. на военните, заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС „Александър Стамболийски“, станало известно като БЗНС „Пладне“. Сътрудничи с демократическите партии и с Работническата партия (легална форма на нелегалната БКП). Народен представител в 24 Обикновено Народно събрание (1938 – 1939). Настоява за защита и възстановяване на Търновската конституция и се обявява против едноличния режим на цар Борис III. По тази причина през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в Ивайловград.
След емигрирането на д-р Г. М. Димитров през 1941 г. поема ръководството на БЗНС „Александър Стамболийски“. Броени дни преди германската армия да навлезе в България през 1941 г. полицията интернира Никола Петков в лагера „Гонда вода“ край Асеновград. През 1942 година води преговорите с комунистите за включване на БЗНС „Пладне“ в Отечествения фронт и от август 1943 година е член на новосъздадения негов Национален комитет. На 30 януари 1944 година е интерниран в Свищов при сестра си и зет си, където остава до юли същата година
Като участник в Деветосептемврийския преврат Никола Петков е избран за министър без портфейл в правителството на Кимон Георгиев от 9 септември 1944 г. до 26 август 1945 г. През този период привържениците на правителството извършват масови убийства и заседава т.нар. Народен съд, като самият Петков участва във вземането на решение за създаване на концентрационни лагери за политическите противници на властта .Малко преди да бъде обвинен за организиране на заговор, срещу народната власт, подписва смъртната присъда на изтъкнатия член на Политбюро на ЦК на БКП и министър в ОФ правителството Трайчо Костов, обявен за враг на народа и обвинен от съветските чекисти в организиране на империалистически заговор за сваляне на властта в България
Той намира сили да се противопостави на сталинския комунизъм у нас. Като водач на опозицията заклеймява масовите убийства без съд и присъда и това не можа да му бъде простено от комунистите. Арестуван е и на скалъпен съдебен процес е обвинен, че е английски шпионин, който готви заговор за сваляне на народнодемократичното правителство на България. При обиск в дома му и в домовете на неговите съмишленици са открити от народната милиция няколко пушки , пистолети и ножове, които са посочени от прокурора като неопровержимо доказателство за пъклените му намерения срещу народната власт. Подложен на жестоки инквизиции в влажните килии на Държавна сигурност, той не издържа и прави самопризнания. Осъден е на смърт, чрез обесване. Убит е с чук в килията , след което мъртъв е качен на бесилото!
