ОДА ЗА БЪЛГАРИЯ
доц. д-р Петър Ненков
Сменят се годините, отиват си хората по строгите закони на времето, но Вазовите стихове „Питат ли ме де й зората, мен огряла първи път „- вечно ни вълнуват и днес ни карат да потръпнем, защото докосват най-съкровените струни в нашата душа. Защото всеки човек има две най-свети и мили неща на света – родината и майката. Те не се избират, а ги имаш такива, каквито са. Може и да не са много хубави, но това не ни пречи да ги обичаме с цялото си сърце и душа . Изтръгнеш ли ги от човека, той става дърво без корен, пътник за никъде. Лута се напред-назад, като отломка на круширал кораб по вълните на живота. Много често художниците и поетите сравняват родината с майката, защото тя е, като орлица, разперила крилата си над своите чеда.
Кой от нас не е трепвал при спомена за бащиния дом, когато съдбата го отвее по чужди краища, като отбрулен лист. ?Кой от нас не е примирал при спомена за онази побеляла и мила учителка, която е придържала крехката му ръчичка върху белия лист.? Кой от нас не помни Вазовите стихове от „Епопея на забравените“, с които е закърмено всяко българче ?.
А когато ни стане болно на душата, като приказка дошла от небитието, се нареждат тихо в нея Дебеляновите строфи за майката, която все очаква да се завърне любимото й чедо в бащиния дом. с белоцветните вишни ….
„О, ако Раят съществуваше, то този рай се нарича България!“ – това признание не е на български творец! То е написано от унгарския поет Ищван Колмар.
През 1841 година не поет, а войник, германският граф Хелмут фон Молтке- бъдещ генерал и началник на Генералния щаб на пруската армия, преминавайки през българските земи, написва прехласнат : „Каква чудесна страна е България!“
Сто и тридесет години след него норвежкият писател Егон Рипдау възкликва: „Ако бях художник, бих мечтал да живея в Търново – тази чудна смесица от действителност и мечта. С много мъка напускам тази дивна котловина. Никога не бих се уморил да съзерцавам залезите над Янтра. Имам чувството, че това е входът към приказната страна на чудесата.“
Тиха, загадъчна и очарователна, като старинна легенда, България запленява всеки, който я посети с разнообразието на своя пейзаж и непомръкващия блясък и трагизъм на своята хилядолетна история. Като страшен калейдоскоп се редуват дни на величие и дни на падение, кървави битки, сияйна слава и погроми…
Какво е Родината за мене? Тя е знойните ръкойки на Тракия, равната жалба на овчарския кавал и русите коси на Апостола на Свободата .Тя е трагичната обреченост на цар Иван Шишман и Ботевата сабя.Тя е черешовия топ на Боримечката, огласил Клисура с копнежа си за Свобода.Тя е боен щит, в който са се скършили не един и два вражеските мечове. С кръв е поена земята ни и е бяла от костите на паднали в бран за нейната Свобода и независимост .
Какво е Родината за мене? Тя е спомен за разкъсваща болка и красива надежда! Тя е старите ордени, прибрани в кутии, покрити с патината на времето, надписани с краткото « За храброст»! Онези славни юнаци и балкански лъвове , които ги носеха с достойнство и чест на своите гърди, вече ги няма в света на живите Те отдавна спят своя вечен сън в земята, за която отдадоха младостта и живота си. Дълги години забравата незаслуженно бе спуснала своето було над тези герои, за които единственият Бог бе Отечеството ! Но те винаги ще бъдат с нас, ще отмерват съвестта ни, ще ни съдят и ще ни закрилят.
Какво е Родината за мене ?
Тя е Аспаруховото начало, славната победа на Крум във Върбишкия проход и обкования със злато череп на византийския император Никифор, битката при Одрин и пленения латински император Балдуин, сражението при Клокотница с разкъсания мирен договор и царската милост на Иван Асен II .
Тя е патриарх Евтимий, който призовава жителите на старопрестолния град Търнов с меч и кръст, да го бранят до последна капка кръв .
Тя е песента на българските ратници на цар Иван Шишман препуснали към Софийското бранно поле, за да дадат последен отпор на османските пълчища .
Тя е атонският монах Паисий Хилендарски с гневния му възглас.
Тя е легендите за коравия Балканджи Йово и четиридесетте калиакренски девойки, предпочели смъртта пред гаврата . Тя е пирамидата от черепи и кости на въстаналите българи от Чипровци и дългите синджири от роби, поели към своята Голгота – робските пазари на Одрин и Стамбол.
Тя е Хвърковатата чета на Георги Бенковски, знамето на Райна Княгиня, тя е огнената целувка на ботевите четници, с която прогарят Козлодуйския бряг, и тяхната свещенна клетва да умрат за Свободата на поробеното си Отечество. Тя е страшната алтернатива на Априлския бунт от 1876-та : „Свобода или смърт“.
Тя е героизмът и саможертвата на въстаниците от Перущица, дръвника и издълбания с нокти от майките кладенец в черквата на Батак, за да наквасят устните на своите умиращи деца.
България за мене са също така жестоките битки при Шипка и Плевен, Стара Загора и Шейново, в които се ражда нашата Свобода, сълзите в слепите очи и сбъднатата мечта на дядо Йоцо, че имаме вече държава и войска . Тя е онзи невероятен поход на българските воини през есента на 1885-та, които водени от своите чудо – капитани разбиха сръбските генерали и техните войски , скършиха хатъра на крал Милан да пие бяло кафе в софийските кафе-шантани и спасиха родината ни от поругание.
България за мене са паметните победи на доблестната българска войска при Сливница и Одрин, Булаир и Люлебургаз, Дойран и Драва и легендите за българската бойна слава, без които днес историята ни би била равна и скучна, като пясъчна пустиня, а Родината ни би изчезнала, като държава от картата на Европа.
Красива страна е България! Блян за очите, покой за душата. Като в истински калейдоскоп, след суровото величие на хайдушкия Балкан те приласкава Розовата долина със своя благоуханен аромат, а във възрожденска Копривщица е тихо, тихо, както никъде другаде. Всяка къща тук сякаш е ред от дебелянов стих.
Майко Българийо поробваха те неведнъж, но непобедена ти остана.
Затова ми се иска отново и отново да поема по твоите пътища, Родино, да те пребродя нашир и надлъж и ничком коленичил, земята твоя топла да целуна !
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА НЕЗАВИСИМОСТТА ! ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !
